Женен съм, но влюбен в друга

Ние не обсъждаме 1 или 8932 минути отнема на човек да се влюби, а че веднъж след като стане, не е лесно да спре чувствата си. Това с 99% дето им било лесно е напълно невярно. Не разбирам защо човек си натъкмява статистически данни както му е удобно.
Ще припомня един откъс от човек, проучвал темата.

Затова не трябва да допуска да става.   
Не знам аз ли не обяснявам както трябва, вие ли не четете и не разбирате....
Ами, ето и с пример:
Nesiha  е щастливо омъжена, обича мъжа си, разбират се, живеят си добре.Един ден, в кафенето от което си купува всеки ден кафе, се появява очарователен мъж.Докато си чакат кафето, си разменят няколко реплики.Тя го намира за привлекателен, чаровен, а и усеща, че и той е видял нещо специално в нея....На следващата сутрин пак се засичат.На третата й става ясно, че това не е случайно и че най-вероятно той умишлено търси контакт.
Ето момента, в който всеки, който има любим човек до себе си и иска да го запази, би преустановил по-нататъшни контакти.Няма чувства, няма любов, всичко е на ниво взаимен интерес.

Търсих, ама освен смяна на работа и т. н., друго не намерих.
А това са действия, за да се избегне физическата изневяра.
ПП. Видях обяснението ти, но ако се случи случката в работата ти, на днешно време е силно безхаберно решението да напуснеш по причина харесване. Няма как и да го обясниш на благоверния

Човек се влюбва когато е готов за вътрешна революция, когато светът, в който е живял досега "остарее", отеснее, има нужда от промяна. Може и да не се влюби, може да стане религиозен в такъв момент, но обикновено това са обстоятелствата (нужда от лична революция). Тоест, в горния пример новия човек може да е стъпалото, което съдбата ми предлага за да ме "возвиси" и тогава няма връщане назад. Има, както цитирах Алберони, само примирение и вцепенение, ако се наложи да откажа това "возвисение".

Човек освен това често не знае, че е на прага на революция. Мисли си, че го е сполетяло изкушение, че е зло, проклина даже тоя нов човек, вместо да осъзнае, че е минало време и може би досега уютната и приятна връзка с партньора е безнадеждно остаряла. Тук не искам да звуча сантиментално с "безнадеждно", но често няма надежда, ако си се променил и стария свят не ти е вече по мяра.

Та в светлината на горния пример, ако Несиха е в такова революционно, неосъзнато състояние, Съдбата и предлага шанс, но въпреки това тя реши да запази семейството си, Несиха ще изпадне във вцепенение. Два-три месеца ще е в криза, после ще е в униние, ще полага двойни старания спрямо другия човек, после ще се примири, ако е решена на всяка цена да остане със съпруга си. И после ще почне да се влюбва горе-долу на всеки 2-3 години. После има два варианта: остарява до мъжа си, разчитайки на силата на някаква привързаност (без да е щастлива с него, примирява се, поредната от голяма група угаснали жени концентрирани върху децата си) или се оттърсва от обществените норми и условности и ако срещне любовта, остава с нея.

Но ако човек се влюби в друг, същинско "запазване на брака" с обич, привързаност и топлина към съпруга няма.

нямам желание да влизам в безкрайни спорове, но може

При мен пък се случи точно както го описала Nesiha. Преди 8 г. се влюбих в мъж, с който повече от година ставахме все по-близки приятели (месеци наред не съм имала никакви по-специални чувства),  но с опознаването дойде и усещането за сродна душа и после влюбването.  Аз бях във връзка, той не беше влюбен в мен и останах с другия (не изневрих физически) . Уж продължих напред,  изтласках мисълта за втория,но нищо не стана както преди. И преди около година, зачестиха отново контактите ми с втория (поддържахме някаква връзка всички тези години, но наистина само приятелска и по-скоро по тел. Или он-лайн. И всички чувства се върнаха.  Прекратихме комуникацията изцяло преди 6 месеца,  не мисля да я подновявам, защото много боли.

Ох, ти отиде в една сфера ........      , днес нещо не ми е ден за сериозни "размисли и страсти".

Аз просто дадох пример, че е напълно възможно човек да предотврати появата на чувства към външен обект, когато има до себе си партньор, когото обича и на когото държи.
Т.е., възможен е контрол на чувствата, просто не допускаш да се стига до чувства, ако не желаеш да променяш статуквото си.

Краси, кое точно наричаш "чувства" - май има нужда да уеднаквим термините, които използваме

За мен някаква начална проява на чувства е, ако започнеш да мислиш често за някого...ако взема горния си пример за база, то дамата да започне да мисли за мъжа през деня, да се чуди ще го види ли утре, да се притеснява като ученичка, отивайки към кафенето, знаейки, че ще го види.....това е началото, когато започваш да губиш контрола.
Да се харесаме с някого чисто визуално след 1-2 случайни срещи, за мен не е проява на чувства.
За годините си съм срещала доста чаровни мъже, които са ми допадали в някаква степен.Най-вероятно, ако бях дала шанс на нещата, биха се появили чувства и с някои от тях сигурно би се получила страхотна връзка.
Но аз имам до себе си страхотен човек, който е от изчезващите видове       и трудно се намират, та няма как да позволя да изгубя нещо ценно и хубаво, което имаме, заради някакви имагинерни преживявания.
Да усетиш привличане към някого е доста далеч като категория от влюбването.
Привличането също можеш лесно да стопираш и да го пренебрегнеш, докато позволиш ли си да се влюбиш, може да се окаже невъзможно да разлюбиш.    

+1

Има такава любов, жива, дишаща и разкъсваща. Понякога тя е съвършенна такава, каквато е. Опитай се да я спасиш,  не точно връзката, а самата любов. Опитайте се да  създадете третия между вас. Самата любов! Трудно е за обяснение, аз смятам, че ако е любов, тя е благословена от духовния свят. Ще бъде пазена, ще усетите подкрепа, ще има съвпадения събития, случки, знаци... Търси ги! Не убивай те любовта, не и преди да се опитате да я въздигнете. То е едно особено духовно сливане,
в което се отваря пространство за душата.... Не убивайте любовта преди да сте проверили дали е духовна. Другото са човешки работи, вина мъка,... Подкрепете любовта и вървете по пътя смирени...