Та, мамчета, моят човек заспива само на ръце през деня... и също спи на ръце. Но не мисля, че ние сме го свикнали, просто той само така се успокоява. Не е и от най-поспаливите. За него дълга дрямка е час и половина. Дори в количката не заспива сам, нито пък спи по-дълго. Дали ще го израстне или трябва да го 'науча'? На 7 седмици е.
- Публикувана: 14 юни 2016, 10:49 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2016, 01:17 ч.
Бебето спи..., но само на ръце
Моето дете заспиваше само на ръце. Дори навън го носех на ръце и като заспи, го слагах в количката. Все чаках, чаках този период да отмине. На 6 месеца бях пред разпад, защото вече много ми тежеше. А нощно време не спеше хич добре, ставах по 100 пъти и го разнасях, за да мигнат и съседите. Трябваше да го науча да заспива сам (т.е. не на ръце) и за това много ми помогна книгата "Ръководство за недоспали родители".
Според мен трябва да го научиш да заспива сам и дремките му ще станат, ако не по-дълги, то по-спокойни. Няма на 40-та минута след като си го приспала, примерно, да се налага пак да го приспиваш отново, защото се е стреснал и е започнал да плаче. При мен това беше ежедневие месеци наред. Всички ми казваха, като заспи, да лягам и аз. Как да легна, като тъкмо ще замрежа поглед и той ще писне.
Слагай го да свикне и да заобича креватчето си, а не само като заспи, да го слагаш в него. Защото той е свикнал да заспива в прегръдката на мама и като се пробуди и не е в нея, се стряска. Може да заплаче като го оставиш в креватчето. Остави го няколко секунди до помрънка и пак го гушни. Лека-полека ще свикне. Никога не оставяй бебето да плаче дълго време. Така детето ще се чувства изоставено.
Според мен трябва да го научиш да заспива сам и дремките му ще станат, ако не по-дълги, то по-спокойни. Няма на 40-та минута след като си го приспала, примерно, да се налага пак да го приспиваш отново, защото се е стреснал и е започнал да плаче. При мен това беше ежедневие месеци наред. Всички ми казваха, като заспи, да лягам и аз. Как да легна, като тъкмо ще замрежа поглед и той ще писне.
Слагай го да свикне и да заобича креватчето си, а не само като заспи, да го слагаш в него. Защото той е свикнал да заспива в прегръдката на мама и като се пробуди и не е в нея, се стряска. Може да заплаче като го оставиш в креватчето. Остави го няколко секунди до помрънка и пак го гушни. Лека-полека ще свикне. Никога не оставяй бебето да плаче дълго време. Така детето ще се чувства изоставено.
За да не си като зомби цяла година и половина (когато самò вече ще си идентифицира неговото си кътче за сън и няма да има нужда да разнасяш 12 кг на ръце) е желателно да го научиш (за гушкане винаги има време, ама си жали кръста и съня):
На ръце в твоето легло, после лека полека до теб в твоето легло и накрая на неговото легло. Със шумовете как се справяте? На тихо или шумно спи? А, със светлината?
На ръце в твоето легло, после лека полека до теб в твоето легло и накрая на неговото легло. Със шумовете как се справяте? На тихо или шумно спи? А, със светлината?
Момичета, благодаря 
и моето усещане е такова, но нали винаги се чудим дали постъпваме правилно или не... а и често границата за тези неща лесно се минава. Но наспано и щастливо бебе ми е приоритет 
А как бяхте с разходките навън? При нас са трудна задача.
и моето усещане е такова, но нали винаги се чудим дали постъпваме правилно или не... а и често границата за тези неща лесно се минава. Но наспано и щастливо бебе ми е приоритет А как бяхте с разходките навън? При нас са трудна задача.
Ми тогава защо питаш, след като усещането ти е такова?! След като заспиването на ръце не е проблем за теб, не виждам какво има да се чудиш и тревожиш.
За мен лично би било проблем и съответно бих направила всичко възможно, за да го прекратя. Но това съм аз, с моите си виждания и начин на живот.
А въпроса ти за разходките не разбирам - какво им е трудното? Слагаш го в количката и навън.
Момчето пита, защото 100% някой изключително компетентен капацитет около нея е изтърсил нещо от сорта на " Много лошо го учиш" или "Трябва да му покажеш кой е шефът". 
А въпроса ти за разходките не разбирам - какво им е трудното? Слагаш го в количката и навън.
Ако не разбираш, значи не си имала дете, което отказва да седи в количка. 
Аз имам две такива. Проблемът с разходката го реших със слинг и ерго раница.
Най-важното в случай на привързано дете ( може да погледнете при интерес и какво е Привързано родителство) е да спреш да слушаш околните и да се опитваш да правиш нещо, просто защото "така трябвало" и да започнеш да се вслушваш и разчиташ само на себе си и интуицията си.
А въпроса ти за разходките не разбирам - какво им е трудното? Слагаш го в количката и навън.
Аз имам две такива. Проблемът с разходката го реших със слинг и ерго раница.
Най-важното в случай на привързано дете ( може да погледнете при интерес и какво е Привързано родителство) е да спреш да слушаш околните и да се опитваш да правиш нещо, просто защото "така трябвало" и да започнеш да се вслушваш и разчиташ само на себе си и интуицията си.
Преди близо три години пусках абсолютно същата тема с каката 
Ами... израстна си го. В градината си заспива сама без проблеми. Вкъщи се налагаше да я приспивам по-дълго, но и това мина. Сега съм обратно от нулата с малкото, което също като кака си спи само в мама. 
И да, слинг и ерго раница е спасението 
Ами... израстна си го. В градината си заспива сама без проблеми. Вкъщи се налагаше да я приспивам по-дълго, но и това мина. Сега съм обратно от нулата с малкото, което също като кака си спи само в мама. И да, слинг и ерго раница е спасението Скрит текст:
А въпроса ти за разходките не разбирам - какво им е трудното? Слагаш го в количката и навън.
Ако не разбираш, значи не си имала дете, което отказва да седи в количка.
А въпроса ти за разходките не разбирам - какво им е трудното? Слагаш го в количката и навън.
+1. При нас нещата се оправиха, като стана на 6 месеца, и вече седнал, можеше да гледа света наоколо.
Освен слинга и раничката, като поотрасне още малко, пробвайте на мястото на коша за новородено да сложите кошницата за кола. Нашата количка позволява това да се случи с допълнителни адаптери. Ето така изглежда: https://www.google.bg/search?q=abc+design+cobra&biw=1366& … vegXeR1Y8VlHkM%3A
Ние сложихме кошницата на количката, като беше на 3 месеца. Имахме "зелена" светлина и от ортопеда, при когото го водихме на профилактичен.
Друг вариант е, когато времето позволява, да сваляте гюрука на количката. Като гледаше небето, моето момче също се кротваше.
+1. При нас нещата се оправиха, като стана на 6 месеца, и вече седнал, можеше да гледа света наоколо.
След 6-я месец нещата като по чудо се оправиха и си зяпаше от количката, заспиваше си в нея, докато се разхождаме, изобщо рай. До 2+ годишен спеше в количката, мнооого обичах да се натоварим и цял ден да обикаляме насам-натам.kalei е права, слушай себе си и детето. Много ясно, че няма вечно да спи, гушнат в теб.
Момчето пита, защото 100% някой изключително компетентен капацитет около нея е изтърсил нещо от сорта на " Много лошо го учиш" или "Трябва да му покажеш кой е шефът".
А въпроса ти за разходките не разбирам - какво им е трудното? Слагаш го в количката и навън.
Ако не разбираш, значи не си имала дете, което отказва да седи в количка.
А въпроса ти за разходките не разбирам - какво им е трудното? Слагаш го в количката и навън.
Но истината е, че децата са различни и , наистина, трябва да се вслушваме в техните нужди и нашето усещане.
Темата е ясно защо е пусната- за да се допитам до мнения и съвети, не виждам какво Ви учудва.
Благодарна съм за споделения опит, вдъхнахте ми кураж
И да се допълня: и при нас е така с количката- приспивам го и така излизаме. Сам в нея не е заспивал дори когато беше на две седмици.