Всичките ми познати и приятели са свързани с фирмата в която работех, а сега не ми се иска да поддържам мн връзки с тях , само с определени хора, на които мога да рзчитам че няма да ме одумват и да раздухват пробме ана детето ми. И почти всички са с деца, а тези които нямаха досега вчера разбрах че повечето са бременни и скоро ще се увеличи броя на бебетата във фирмата. Не е сега времето да им говоря за болести и т.н.
по-добре е да изкарат една щастлива и спокойна бременност и никога да не научават за болни дечица.
В началото ще се разхождам сама, а с времето сигурно ще стана по-смела и ще създам приятелства в парка или пък ще си карам сама... ще видим
Разчитам мн на Габи и Бобо, но искренно й пожелавам да си намери хубава работа и да бъде запълнен денят й с интересни занимания.
3 години са един достатъчно дълъг период изкаран в домашна обстановка за една млада и амбициозна жена.
Влизам тук за малко, прочитам някоя откъслечна бележка и така пропускам важни неща.
Нанди, страхотно е, че се опитваш да промениш себе си....или и аз не знам как да се изкажа, за да прозвуча и да бъда разбрана правилно. Когато се роди нашия батко и аз се бях изолирала от света и не исках да видя никого. Бях се вглъбила в себе си и не исках никого да чувам и виждам. На всичкото това отгоре точно се бях преместила в София и никого не познавах...Случи се така обаче, че започнах работа като координатор в Ейвън. Трябваше да намирам хора, да ги назначавам и обучавам. Работата ме изкара от дома. С малчо ходехме от среща на среща и така лека полека свикнах с мисълта да го извеждам навън. Обаче беше още малък и хората не забелязваха забавянето в развитието и всичко беше наред. После дойде и този проблем...въпроси, чиито отговори бяха много тежки и сложни за мен...много болезнени. Но работата си искаше своето и някак си сякаш попреодолях и този момент...но не съвсем
В неделя излизахме с едни приятели. Те не бяха съвсем наясно какъв е точно проблема с малчо и последва въпрос защо не ходи...Какво мислиш, че отговорих? Учудващо на себе си...защото мислех, че съм свикнала с тоя въпрос, аз започнах да шикалкавя. Опитах се да дам логичен и разумен отговор, но не успях...темата беше сменена и аз определено си отдъхнах...Така че въоръжи се с много сили и воля и направи всичко възможно да я промениш тази изолация
Изолацията убива родителите в нашето положение...кажи това и на вашия тати...не точно с моите думи, защото знам че ти ще ме разбереш какво искам да ти кажа, но той все още не е узрял да ме разбере. Времето ще промени всичко, сигурна съм, но и ти можеш да му помогнеш на времето да се променят нещата по-бързо.