Мисля, че самотата ме връщаше отново и отново назад - проблема даже не е в конкретния човек, а просто в липсата на някой до теб - ето тогава е нормално да се обърнеш към най-близкия последен и да съжаляваш... ма малко хора правят разлика между съжаление за някого и за нещо.
В случая аз съжалявах за човека - твърде добра ни беше връзката - подходяща за семейство и твърде неподходяща за нашата възраст.
Но мисля, че "осакатяването" идва лично от самия човек - от неговата неспособност да се справи с болката и др преживявания, а не от човека отсреща. ЗАтова има хора "осакатени" и такива приели нещата, примирили се, сложили си "обица на ухото", ама непозволяващи това да ги съсипе и "осакати".
ЗАтова ви желая да превъзмогнете болката, да си стъпите на краката и да продължите напред! И да вървате като Маргарита, че хубавото предстои!