Пак ли сбърках...

Здравейте ! Преди година бях писала отново и се бях допитала пак до вас, послушах ви и взех правилно решение.. до един момент... Да започна с това... на 20 години съм ( почти 21 ) ... Имах приятел доста дълго... 4 години и половина.. той беше 7 години по - голям от мен... последната година се изместих да живея с него... имали сме много хубави моменти , но и много лоши...разделяли сме се няколко пъти, първия защото не знаеше какво иска, втория защото ми изневери и третия вече аз взех решението да се разделим.... но при предишните ни раздели винаги той се връщаше при мен... та общо взето нашите отношения бяха такива... много се карахме но и много се обичахме... последните месеци отношението му към мен беше станало много студено , постоянно се карахме, не можехме дори да стоим в една стая, обиждаше ме, крещеше, спяхме в различни стай... и докато се държеше така аз се запознах с момче една година по - голямо от мен ... беше командировка в нашия град... започнах да излизам с него и ми се струваше добър... изслушваше ме и всичко... намирах утеха... беше гадно от моя страна , но не изпитвах вина... един ден моя приятел ни видя с момчето да се разхождаме, вдигна ми страшен скандал и така ставаше по - зле и по - зле... на момчето командировката свърши и се прибра в селото от което е.... та след поредния скандал аз взех явно не толкова добро решение, разделих се с приятеля си и заминах при момчето ... което се случи за около 3-4 дена.. толкова бързах да избягам, мислех че ако отида далеч, всичко ще приключи , ще съм щастлива и всичко останало, но явно много избързах... първо стоях около 5 дена, той живееше с майка си и кака си ( която има момиче на 3 години ) ... после напуснах работа и след около още 2 седмици се изместих при него ... а той живее на около 150 км от моя град... всичко беше уж наред, стояхме един месец в къщи, търсихме квартира... накрая намерихме квартира в близкия град, изнесохме се... аз изтеглих бърз кредит за първия наем, понеже нямахме пари и така малко по малко започнахме.. първо работехме на една автомивка заедно от сутрин до вечер, после аз си намерих друга работа, той също напусна и от там започнаха проблемите... върна се към предишната си работа, в което няма нищо лошо... но стоя един месец в къщи, аз молих родителите си да ни платят ток, вода, нямахме пари, той не отвори дори една обява за работа и дори друг говори с шефа му да започне пак на старата, а аз ходих да му оправям документите.. той като цяло е много срамежлив ( за разлика от мен ) и първоначално мислех, че на това се дължат нещата.. с времето обаче разбрах, че той просто е такъв.. за съжаление... вече 1 година живеем заедно , аз си намерих хубава работа, до миналия месец плащах всичко , наем, ток, вода, а той имаше заем към бърз кредит , та плащаше само него . Заплатата му ее по - ниска от моята така или иначе... родителите ми не го харесват и това е една от причините , бил безотговорен .. сега вече знам, че той наистина е такъв... но аз чаках да му вдигнат уж заплата и да прехвърля сметките на него а за мен да остане само наема... и този месец най - накрая това се случи .. но сега пък мърмори, пари нямало да му остават, не е казал , че няма да ги плати, но мрънка... почнахме да се караме супер често и за ужасно дребни неща... днес се разсърди защото искаше да тегли голям кредит и аз предварително го предупредих , че няма да му стана поръчител, първо защото ще се скарам с нашите, а не искам и второ вече знам колко е безотговорен и не искам после аз да му плащам кредита.... та в банката съответно ме питаха казаха че само това е варианта и аз отказах и той се разсърди .. като малко дете... дори не каза точно за какво се сърди.. няма да ти кажа.. не върви до мен... прибирай се сама.. казвай на баща си да идва да те прибира и такива неща.. казах му че е нагъл и неблагодарен .. вече просто не знам как да постъпя не се караме за пръв път, но той никога не се извинява и не идва при мен първи , голям е инат , винаги аз му се глезя, няколко пъти уж се изнасяше, аз не го пусках .. вече се изморих, имам чувство , че само аз правя усилия за нас, а на него не му пука и че хората са прави и наистина се възползва само от мен ... не искам да приема че цяла година съм се залъгвала и наистина не му пука... а с бившия ми приятел си говорим и сме в много добри отношения и там е другия проблем ... в началото когато си тръгнах от него имахме един момент на осъзнаване, аз разбрах грешките си към него, той казва , че също ги е осъзнал... но винаги когато имам проблем какъвто и да е дори с настоящия ми приятел, се обръщам към него.. винаги е насреща, винаги ме успокоява... разбираме се прекрасно и днес след поредния скандал осъзнах , че днес той също беше единствения човек който ми вдигна телефона и ме изслуша.. той също ме съветва да си събирам багажа и да се прибера при нашите.. имам и къща и всичко.. че съм се заробила много рано и не си заслужава.. но аз сякаш нямам смелост.. споделям това тук, може би като чуя повече и най-вече безпристрастни мнения, ще ми дойде (както каззват колежките ми ) акъла в главата ...