е, и моята е на тоя етап, да се успокоя, че не съм сама, има и други в кюпа 
- Публикувана: 19 апр. 2006, 11:00 ч.
- Последно мнение: 21 апр. 2006, 13:42 ч.
Самочувствието на 5-6 годишните?
И аз се убедих, че това е преходно и изглежда е характерно за децата на тази възраст. Вчера след една реплика на Боби /не помня точно за какво беше/, иронично му казах: Бреей, ама ти си бил много умен! А той не схвана иронията и отговори: Амии...това е специалност 
Сигурна съм, че не знае какво е специалност, но му звучи по-така и го каза, за да ми докаже, че е умен 
Сигурна съм, че не знае какво е специалност, но му звучи по-така и го каза, за да ми докаже, че е умен 
Дъщеря ми от 3 седмици ходи на балет и вчера имаше Великденски концерт и тя беше много възмутена,че не взе участие с балетната трупа.И аз и обяснявам,че този танц децата са го учили цяла година,освен това те са и по-големи от нея на възраст, но тя смяташе,че и нейното място е на сцената 
сложна дилема и аз не знам как да процедирам,но май пък попрекалих с презимяването,на мен мие трудно винаги относно тия неща като че ли предпочитам да я окуражавам с изричното уточнение че трябва да се постарае още малко,за да стане още по добра защото иначе и малкото което знае ще бъде забравено......хахаххаххахаахахахахахаххич не ми е лсено....
Под самочувствие нямам предвид толкова положителната самооценка на детето относно външния му вид и положението му в детското "общество", колкото вярата му в неговите способности - умствени и физически.
От известно време дъщеря ми е станала прекаленно самоуверена. Вярва, че знае и може всичко, че това, което прави е най-доброто и провилно. Например - гледаме фигурно пързаляне и тя обявява, че можела да кара така. Редим пъзел /при което аз нареждам 3/4/, но успее ли тя да намери мястото на някоя от частите коментара е от сорта "Мамо, как не го видя това. Тооолкова е лесно 
. И все в този дух. Аз мога, аз знам... Не знам как да процедирам 
Хубаво е децата да имат самочувствие, но когато то е нереално, дали не трябва да я "поприземя" малко. Тя няма реална представа до каква степен все още е зависима от възрастните и колко много й предстои да учи, а мисля, че трябва. При вас как е? Дали не е някакъв период, през който детето има нужда да се утвърди като самостоятелна личност?
От известно време дъщеря ми е станала прекаленно самоуверена. Вярва, че знае и може всичко, че това, което прави е най-доброто и провилно. Например - гледаме фигурно пързаляне и тя обявява, че можела да кара така
. Редим пъзел /при което аз нареждам 3/4/, но успее ли тя да намери мястото на някоя от частите коментара е от сорта "Мамо, как не го видя това. Тооолкова е лесно . И все в този дух. Аз мога, аз знам... Не знам как да процедирам Хубаво е децата да имат самочувствие, но когато то е нереално, дали не трябва да я "поприземя" малко. Тя няма реална представа до каква степен все още е зависима от възрастните и колко много й предстои да учи, а мисля, че трябва. При вас как е? Дали не е някакъв период, през който детето има нужда да се утвърди като самостоятелна личност?От книгите за детска психология с които разполагам съм чела, че това етап в развитието, напълно нормален и естествен. Не е някакъв вид голямо самочувствие или нещо подобно. Наблюдавала съм деца на тази възраст и мои приятелки с деца на 5-6г. възраст ми казват, че децата им имат същия проблем. Не мисля, че е добре да му се подтиска ентусиазма, така пък ще се получи обратния ефект, ниско самочувствие. Не се притеснявай ще премине и през този етап.