Не се защитава

Здравей, Никитаа! Моето дете е на същата възраст и поведението му е подобно на описаното от теб с тази разлика, че той още не говори. Аз го отдавам на това, че е първо дете (т.е. няма контакт вкъщи с кака или батко), а в същото време и когато сме навън досега почти е нямал контакти с други деца. Уточнявам, че той още от малък не позволяваше да стоим седнали по пейките, а все трябваше да се бута количката и той да си гледа нещо различно, а после като проходи също не искаше да стои по площадките (където всъщност са децата), а искаше да се разхождаме непрекъснато. Мисля, че при нас проблемите идват от там. Сега вече се заседяваме повече по площадките и май нещата започват да се пооправят. Иначе и мен това поведение ме притеснява много, тъй като и на него му предстои тръгване на ясла от есента, а както и не говори друго освен  мама, баба, тата и ам не ми е ясно изобщо дали ще разбера, ако възникне подобен проблем докато е там.

Той даже бих казала, че е доста контактен. Дори може би е единственото дете на площадката, което си дава играчките и хапване. Да наистина може и да има връзка с това, че няма братче или сестриче. Знам ли, но е доста неприятно когато гледам как го удрят или ритат, а той дори не помръдва

Разбирам, че ти е криво, но това е начина по-който той приема света. 
Ти като майка трябва да му помогнеш да извърви своя път, а не да му чертаеш друг, който на теб ти изглежда по-добър.

Извън дзен бъудиските дрънканици /за които ще разбереш какво искам да кажа с времето/ при всеки опит да го ударят или бутнат спирай агресорите и казвай строго и ясно "Не, Х не се удря или бие! Това не е хубаво!" Реално не го правиш с цел да превъзпиташ чуждите деца, а твоето да разбере, че той НЕ БИВА да бъде удрян и бит. Това е първата стъпка, а втората е да намери начин да се защити. Като майка не доста агресивно дете никога не бих посъветвала родител на кротко дете да го учи отвръща на удара. Кроткото дете в опита си да се защити ще бъде набито.  Мисля, че е по-добре да потърси закрила при възрастен. Да се бие ще се научи като гледа другите деца да го правят едно с друго в яслата.

Сина ми още от яслата ги учат да си казват, когато нещо не им изнася, т.е. Ако Иван бута Георги, а Георги само пищи, учителката идва и казва на Георги ''кажи на Иван, че не ти е приятно да те бута и да престане веднага''. Съответно Иван не престава и учителката се намесва. И така хиляда пъти и в един момент Георги казва ''не'' и ако Иван не престане, зависи от детето - или Георги се дръпва или отвръща с удар. Идеята е, че детето трябва да се научи, че тялото си е само негово и никой няма право да го докосва по никакъв начин, ако то не желае, независимо дали става въпрос за бутане или целувки. Това се учи с много повтаряне и търпение. Междувременно можеш да обясниш на детето агресор, че не е добре да посяга, но аз лично не си падам по възпитанието на чужди деца. В държавата, в която живеем това не се толерира, но знам, че в България е различно и хората си умират да дават съвети за чуждите деца и да ги възпитават.

Никита,нищо не можеш да направиш. Това си е характер. Големият ми син беше същият. Като тръгна на ясли и на градини, постепенно се научи да се защитава и определено не е бил боксова круша.
И твоето дете ще се научи да се защитава, но няма да стане за ден и за два. Ти можеш да му казваш поне да се дръпне настрани,когато някой го удря.

Не искам да измествам темата на авторката в друга посока, но скоро обсъждахме с една позната, че в страни в които отглеждането на децата е ангажимент на цялото общество то там престъпността и насилието над деца е изключително ниско. В Египет например всеки може да поучава детто и да му се радва, но е едно от най-сигурните места за отглеждане на дете, особено в сравнение с така наречения "цивилизован свят".

Охх и аз се чудя как да се справя с тази агресия - синът ми е на година и 8 месеца- бебе си е още нищо не разбира, не говори,но понеже е по-едър му налитат 3-4 годишни да го закачат или удрят.. Разбира се аз ги спирам,като им обяснявам,че е е по-малък и не разбира...,и че не е правилно така...
Но как да науча детето си да се защитава,като още си е бебе?

Аз имам същия проблем, детето ми е на 2 и 3м момиченце,първо дете, на сестра ми е момче с 10 дни по-голямо, второ дете.Каката е много буйна. Момъка   блъска я дъщеря ми, ако тя се наведе да си играе той се качва върху нея. Изобщо не са ми приятни такива гледки, защото моята дъщеря не налита и не се защитава, сестра ми стои от страни и само гледа, когато тя не вземе мерки аз вземам карам му се, карали сме се със сестра ми за това, но...

Децата се променят. Моята дъщеря на тази възраст беше същата. После се промени, влезе в *Лошите 2* и започна не само да отговаря  ами и да посяга. До скоро вървях буквално залепена за нея, коригирах нейното поведение и не позволявах да я бият. Сега на 4.5 год. съм и дала малко свобода, пак гледам да съм наблизо за да се намеся в случай на нужда, но не и вися на главата както преди. В училище ги учат да казват *Спри*, когато нещо не им харесва и да търсят родител/учител. Мисля че око за око не е правилният начин и да се защитиш не означава непременно да удариш.

Благодаря ви за съветите, надявам се бързо да се справим с този проблем.

Моето дете е на 1г3мес и много дружелюбно.Много се радва на другите деца и им се смее.Срещнахме друго момиченце на 1г.7мес.,доста агресивно.Малката й се радва,а другото дете й удари плесница.Баба му не се намеси.Аз си затворих очите и дръпнах малката,която не се разплака,но гледаше малко в неведение.Другото дете започна да ни преследва и иска да ни дръпне.Бабата ми обяснява,че така си изразявало радостта.Е,съжалявам,но аз дръпнах ръката на детето при следващия опит да ни удари и казах спокойно,,Това не е хубаво,така не се прави".Съответно детето изтича при баба си.Изобщо не ме интересува бабата,че ми направи физиономия.Нека внучето й,,се радва" на някой друг.Повече не ни доближи.Незнам до колко е правилна и моята реакция,но децата ми се струват още малки,за да се защитават сами.

Всичко си е до дете. Колкото и да опитваме ние родителите да ги учим, защитавай се, не бий, помагай, не се подигравай и т.н си е до детето. МОята дъщеря от малка е кротка, дава си играчките на децата по площадките, връщат и ги счупени, бутата я- стои и търпи. Говорех, ако се случи нещо да ми каже и какво като го правеше пак си я бутаха по нахалните и агресивните. И в един момент и говорех като видиш  такова дете бягай от него - но дали не я научих да е страхливка? Още от яслата имахме момиченце в групата биеше всички деца и до сега е така. Всеки ден ми се оплаква, че я скубе, хапе и прочие. Дорис казва да не ги учим да отвръщат на удара, а как тогава ще оцелее. В края на крайщата не може да остане все бито. Е след като някой по-различни разговори с какта ни тя отвърна на удара просто и писна да е все по-слабата. Да в резултат на което момиченцето спря да я тормози, но мойта беше наказана. Защото другата е хитра и го прави без да я види госпожата, а моята беше видяна да я удря и беше наказана. Е какво да и обясня. Бъди гад, за да оцелееш. Така, че не винаги има значение на какво ги учим, в джунглата градина/училище сами стават по някога агресори, за да оцелеят.

Гледах лекция на Мадлен Алгафари и в тази връзка казва, че трябва да се учи детето да се защитава, примерът, който посочи беше "Дете кара колело, друго дете се опитва да го бутне и да му вземе колелото, трябва първото да бутне второто. Така 1. се научават да се защитават, надали нещо кой знае какво ще му стане на 2-то дете от това, че го е бутнало 2-годишно и 2-ро първото се научава, че не може да получава всичко. Ако след това се обясни на 2-то дете, че ако си даде камиончето, тогава ще получи за малко колелото, така пък се научава, че за да получи трябва да даде."

Какво се разбира под "да се защити"? Да удари детето, което е посегнало?
Дъщеря ми скоро ще стане на 2г4м. Винаги е усмихната и дружелюбна. Не щипе, рита, удря и т.н. (засега  ). Удря ли са я, бутали са я и т.н. Не очаквам да удари, а и как да го направи като винаги и напомням да е внимателна, да не блъсне или удари, да си изчака реда на пързалката и т.н. Т.е. тя реагира според това, на какво съм я учила. Онзи ден едно дете съвсем нарочно се опита да й бръкне в окото. Аз го спрях, тя не се дръпна. Дори мисля, че не осъзна колко опасно всъщност беше това посягане. Направих й забележка да си пази очите и лицето, да се дърпа, за да не я боли. Да му викне, да покаже, че не й харесва това. Но не да удря. Утре ще почне да удря и тя всички (и мен вероятно), ако го приеме като прийом за защита.
В яслата се справя добре. Прави ми впечатление, че когато се опитат да я ударят започна да вика "не такаа" и другото дете се сепва. Явно копира реакциите на лелите.
Последният ни случай, пуска се тя по пързалката и тъкмо стига до долу, едно момче се запътва към нея директно и посяга да удари шамар. Хванах му ръката точно пред лицето й и казах "Не разрешавам да я удряш. Тя нищо не ти е направила". Малката почна да повтаря "не разрешавам" с тон, всеки път като го мерне на площадката. Отделно смятам, че когато с баща й сме около нея, тя очаква реакция от нас. Реакция, която да копира когато е сама. Затова дайте образец, пример за защита. Да го види и осмисли, самозащитата също се учи, както всичко останало