Отношението на мъжете Ви към Вас, след преживян аборт!?

Minie, с тази тема какво целиш? След последния ти пост се обърках. Търсиш подкрепа и съпричастност, каквито въобще не си получила (вметка към absurt, няма различен начин на подкрепа, а липса на такава в случая, по описание на авторката), искаш да се оплачеш от мъжа ти и да се успокоиш или просто да свериш колко е (избери си думичка). Кажи си очакванията, иначе темата ще залитне в спорове и лирични отклонения.

Не е нужно да си мега чувствителен, за да знаеш какво да направиш, за да облекчиш другия, най-малкото можеш да попиташ, не е чак толкова неестествено да се говори за такива неща направо и по бързата процедура. Говори и ти, просто му кажи какво искаш и какво не приемаш за момента, ако малко от малко се отдалечава от образа, който имам в главата, ще схване. Ако ли не, ти си решаваш дали да го титулуваш като "мъжкар" и да му връчиш някой чук, да му подхожда на имиджа.

Аз си мисля, че авторката е объркана и тя не знае какво да мисли вече, така го усещам аз.
Аз да съм в болница, а той да ходи по магазините и да не звънне поне, не.... Всеки изразява различно болката си, но не си представям да ми предстои аборт, а по това време мъжът ми да избира плочки за банята.

Абсолютно така се получи.
Да объркана съм, не знам  аз ли изисквам много от него, или той не се държи адекватно в ситуацията.

Моят мъж страда повече от мен и при двата ми аборта.Не го показваше,но ми беше достатъчно да погледна в очите му и да разбера ,че се измъчва страшно много.
В момента пак съм бременна и трепери над мен като над нещо безценно.Понеже трябва да лежа е поел изцяло грижите за дома.

Не не изискваш много.Според мен си напълно наясно с положението и си мисля,че това е "камъчето преобърнало каруцата ".Остава ти само да се отърсиш от преживяното и тогава по трезво ще прецениш как ще продължат отношенията ви.

На мен от подобно отношение ще ми стане обидно и няма да го оправдая. Мини сама ще си прецени, когато мине повече време и емоциите не са й толкова силни.

Може и да не се съгласиш с мен, но си мисля, че ти искаш от него неща, които за един мъж са недостижими като начин на мислене и възприемане- да чувства и реагира с женска емоционалност.
Той е постъпил по най- рационалния начин- вместо да трепери по коридорите, без нищо да зависи от него, е отишъл да свърши работа по магазините, за да не спира ремонта.
Не е звънял, точно защото е разсъдил, че не си на разходка и забавление, та като си в състояние ще му се обадиш.
Тръгнал е, когато това е станало, не е отишъл първо на кино, нали?
Не мисля, че е направил престъпление, нито че е демонстрирал липса на подкрепа, нито че не е поел отговорност.........всъщност, както каза един познат, с когото споделих казуса:
Бих се напънал да приключа ремонта, за да ѝ покажа, че не стоя със скръстени ръце, докато ѝ  се случва това, защото и да се вайкам, полза никаква.
Мъжко виждане, колкото и до не ни харесва.

Въпрос на характер е, не на пол. Сравнително скоро оперираха майка ми, лека операция. Преди това ѝ поръчах да ми се обади по телефона при първа възможност, не съм звъняла, нито съм кръстосвала болничните коридори. Това НЕ означава, че не ме е интересувало как се чувства и как е протекло всичко. Разбирам, че авторката има други очаквания и има пълно право на това – всички имаме очаквания към хората около нас. Но не можем да им ги налагаме. Бих се дразнила и съм се дразнила, когато мъжът ми или някой близък ми се е развиквал за нищо, но аз също съм го правила. Според мен, Minie, трябва да му кажеш всичко това, което написа тук.

Аз на нейно място нямаше да мога да "изчакам" да ми мине.. защото просто няма да ми мине без разговор / скандал с половинката и заключение / решение на проблема. Ако си мълча, ще се депресирам до момента в който не излея всичко което ме тормози в поведението му.
Не съм била в такава ситуация досега, но не мисля че ММ би постъпил така, дори да не е в болницата докато ми правят нужната процедура, най вероятно ще се интересува живо от това дали съм добре, би ми помогнал максимално с каквото е възможно. Но пък ММ си има други трески  ама то и аз не съм перфектна....  все пак, всеки човек е различен. Сещам се, че преди нещата стояха съвсем различно, докато аз самата не " разгънах" вижданията му. Преди 6-7 години, на въпроса "Някой ден ако ще раждам, би ли присъствал с мен на раждането?" ми се отговаряше с категорично НЕ, абсурд! Наскоро имахме същия разговор, и отговора беше .. Разбира се, че ще присъствам! Преди не смееше да влезне с мен за какъвто и да е преглед, а сега идва и на гинекологични прегледи с мен, та даже и гледа, от любопитство 
Според мен, Minie , имате несъответствие в характерите, което може да се изглади с времето, но може и да не се. Много е относително и сама трябва да си прецениш дали си струва, дали да сложиш край, или да продължите напред. Факт е че мъжете са чувствителни повече отколкото подозираме, и го крият доста добре понякога, като се случва да избива под формата на безмислен скандал, НО е и факт че нещо те е обидило и наранило, и той трябва да е наясно с това.

За 4 години все си разбрала как би реагирал в таква ситуация, не ми е ясно защо сега си разочарована. Ако не конкретна, поне си имала приблизителна представа какво би било поведението му. Имам усещане, че чета просто една разочарована жена от кофти постъпка на мъжа до нея, без идеи и намерения за нещо дългосрочно като мерки и решения.

Няма срок, в който да изстрадаш някаква лична драма. Това не е хронометър, щрак и вече си нов човек.

Може и да е емоционален темерут, или просто да смята, че няма нужда от излишно драматизиране за нещо, което не му е било писано да стане. Което не прави гледната му точка правилна. Нормално е като жена да изживяваш нещата по-дълбоко и лично, понеже това се случва с твоето и в твоето тяло и душа. Щях да го питам аз, ако той беше преживял аборта и трябваше да те чака пред болницата. Хората най-лесно асимилират какво ти се е случило, когато им дойде до главата. В случая, няма как да му дойде до главата, но всяка хигургическа интервенция ще му даде представа горе-долу за какво иде реч и колко безпомощен, уязвим и слаб се чувства човек в този период.

Не оправдавам и натрупано напрежение, че первазът е крив или че доматът зелен да избива на жена, която все още е в много лабилно състояние. Зрял индивид трябва да има контрол над гнева си и елементарна емпатия към съществото, което се предполага, че трябва да му е най-близко на света. Ако случката е инцидентна, ОК, ще го оправдаем, но ако това е системно поведение, хубаво си помисли искаш ли този човек за баща на децата си. Той не успява да бъде до теб, когато тези деца още не са реалност, не ми се мисли какво желание и толерантност ще демонстрира, когато те са вече факт.

Прощавай, но не бе ли ти дето малко по-напред в темата ме упрекна, че гадая кой какво и с каква умисъл и емоция го прави?
Ъъъъ как аджеба разбра че не е бил при любовницата си или с Г. на кафе, а е пазарувал, зашото е трябвало да завърши трепетно семейното гнездо?  

И като ти звънна, че е готова ти отиде да си правиш нещо друго и я остави да чака нали?

И, съжалявам, но не мога да сравня лека намеса с това да загубиш детето си  

Промили са ви главите от деца. Нищо общо няма с пола. Аз хич не съм емоционална, а не съм мъж. Обаче това няма нищо общо с емоциите, а опира до елементарни човешки отношения, за които няма оправдание.
Докато има хора, които приемат да се отнасят с тях като с кучета, ще има и кой да използва това.
Лошото е, че и децата им гледат и попиват. А оправдание винаги ще се намери, я че мъжко, я че е нещо друго.

Като гледам са още в самото начало на връзката си, та това са едва 4 г., щом отсега е така, напред ще е много по-трудно. Да не говорим пък като се появи детето, дойдат грижите по него и се изнервят с недоспиване.

Най-хубавото в случая е, че поне не се прикрива. Вижда го какъв е и ако я устройва да създава семейството с такъв човек и да е баща на децата й - може да продължава. Ако той се навие де, защото прочетох, че маминия златен освен да й вика насреща за нищо й обяснява и че щом така зле й влияе загубата на дете (то пък остана и да е щастлива), нямало да правят други опити, не била готова. А той е много готов като гледам. На какво ще научи това дете? Как да рита паднал човек?

И аз бих те посъветвала да се разделите преди да имате деца. Не съм правила аборт, така че не съм била в твоята ситуация. Мъжът ми доскоро също правеше ремонт и се е държал грубо, но аз не съм чувствителна, и не ми пука особено.

Не вземам отношение по проблема на авторката,защото не познавам добре участниците.Само искам да кажа ,че съм била в сходна ситуация,и когата ме взе от болницата,на съпруга ми му беше побеляла косата на слепоочията /тогава беше на 28 год./И до сега сме заедно-имаме деца и внуци.Добре си правете сметката,ще остареете ли щастливо с човека до Вас.