Отношението на мъжете Ви към Вас, след преживян аборт!?

Има голяма доза истина в думите ти, но по отношение на болднатото не съм много съгласна. Не искам да прекарам живота си с мъж, на когото трябва да казвам как да постъпи спрямо мен. Предполага се, че щом ме обича, се стреми да усети от какво имам нужда, така както аз се старая да усетя от какво има нужда обичания от мен мъж. Освен това, когато обичаш някого и вече 4 години живееш с него, го познаваш в голяма степен и си наясно какво очаква той и от какво има нужда, така че не се налага инструктаж.

Права си.
Нещата се обясняват един път, ако е нужно, в началото- при първия " случай".
Ако не се разберат- всеки по пътя си.
Аз затова питах момичето- за тия 4 години, не е ли боледувала, не се ли е грижил за нея?
Ако не е била доволна, защо не е казала нищо?

Млада е, по-вероятно не е боледувала сериозно. А и абортът е съвсем разтърсващо преживяване. Така че по-скоро нямат предишен опит с подобно нещо. Но все пак, ако любим човек е бил подложен на толкова гадно изживяване, най-логично е да действаме така както на него ще му е добре, а не на нас, защото в този момент той е пострадалият.

В крайна сметка това не е темата на абсурт, а на Мини. Защо започна да гравитира около друга?

Крайно е неприятно, че във всички теми с подобен характер, където жена се жалва от мъжа си абсурт влетява, маниакално обяснява след всеки писал как тя сама си е виновна, а той маминия чист като сълза. Започва да запецва на отделни моменти /в случая пред вратата, на изписването/ и да отклонява от общата картинка с безумни задълбавания.
Накрая темата е омацана, авторката е напуснала преди дни и абсурд седи в средата и води поредния спор, обяснявайки ни какви са мъжете.
Моля желаещите да си говорят за правотата и разбиранията на абсурт да си направят тема и там да си я обсъждат.

Абсурт, защо продължаваш да си толкова упорита в темата на момичето след като то тактично ти показа, че не е съгласно с гледната ти точка? Виртуално това е нейната тема и ние сме нещо като гости. Защо смяташ, че твоето мнение е водещо и трябва след всеки писал да се изкажеш? Стъписана съм, че вече приемаш темата за своя и почна тоя и оня да ни пращаш да си ходим  

Ами, нали това обяснявам през цялото време!
Сгафил е, не е усетил какво ѝ е нужно.
Ами, да отвори уста тя и да си каже, а не да скача с обвиненията и да поддържа огъня цял месец, защото първо своите нерви трябва да щади.
Ако не я разбере, може и късмет да излезе тоя аборт- да ѝ даде чисто ново начало.

Каква пауза...

 Привет.искам да споделя моята история.с мъжа ми сме заедно от 14 год.имаме 2 деца.момче на 6 год. И момиче на 9 месеца.не сме искали повече деца.но неочаквано забременях отново.от самото начало бях категорична ,че не искам това дете.мъжа ми от друга страна беше склонен да го задържим ,не защото го е искал ,а за да не му тежи на съвестта аборта.след седмици на размисли,спорове и караници и мн сълзи направих аборт.всичко мина добре.физически ,а и психически съм ок просто ,защото знаех какво искам.или по -точно каква неискам.аз съм добре,но мъжа ми...е различен.приема всичко много тежко.казва ,че нещо в него е умряло,че няма чувства към нищо и никой.гледа децата ни и се усмихва ,но не от сърце.като чели постаня нероденото дете пред другите си две.казва ,че е убиец...между нас няма нищо...даже заговори за раздяла.на мен ми се струва,че.малко преувиличава.би трябвало аз като жена, на чийто гръб се пише всичко(и износването на едно бебе и аборта)да съм в неговото състояние,а не обратното.непроумявам...дала съм му 2 прекрасни деца...никога не сме мислили за повече.сега при свършен факт той казва ,че го е искал това дете.казах си ,че.му е нужно време.минаха едва 2 седмици от аборта и сигурно му е още прясно...но как аз съм добре ,а пък той...когато взехме това решение той каза,че.ме.подкрепя изцяло...а сега се обвинява,че се е съгласил с мен...и целия свят му е черен.жена,деца,колеги,роднини.притеснявам се колко ще продължи всичко това.и дали ще си върнем предишния живот и взаимоотношения.

Здравейте!
Искам да споделя и моят опит ! Всичко започна с няколко капки кръв и остри болки.
Пометнах спонтанно в краят на третия месец с всички 'екстри' ...от болезнените контракции до кръвоизливите и изпадането на 8см. плодно сакче  с моето бебче вътре,което,разбира се  сърцето ми, не позволи да изхвърля в тоалетната . Бях толкова шокирана...загънах го и реших да го прибера ,докато реша какво да правя с него!    
Споделих с ММ и поисках да го види ,което в крайна сметка, отчетох за грешка ,заради реакцията му : "Какво бебе ,това е нищо...хвърли го в тоалетната,  това са л***а " и пр.
Нагруби ме много! Не прояви грам разбиране в този труден...деликатен за мен момент, който исках да изживяваме двамата ЗАЕДНО! Определено моя,превъзхожда ,описания от авторката по неадекватно поведение!
Наложи ми се, да изживея мъката си сама,за ММ не се беше случило нещо значимо. И може би ,но "нищото" ,растеше в мен...бе част от мен и "изтече" от мен, не от него !
Съжалявам ,малко се разчувствах!
След седмица, трябваше да реша какво да правя с "нищото" ,  не го хвърлих ,направих малка дупчица под плодно дръвче и го положих там.
Сега ,възстановена и готова за нова бременност ,този път до края с нетърпение ,копнея двете чертички. Пожелавам го и на Вас!  

Много съжалявам за случилото се.Сега как се държи ?

Докато не се върнете към здравото и земно разбиране, че абортираш зародиш, а не дете, ще си създавате драми там, където ги няма.

absurT с много неща съм съгласна с теб (напомняш ми на майка ми, извинявай за това лирично отклонение), но когато си чакал две години да забременееш и направиш аборт някак не мога да го приема за зародиш. Това е моето бебе и точка. Казвам моята гледна точка и какво изживяхме ние. Защото съпружието беше до мен. Сега вече си имам едно диване и една подрастваща дама, но от време на време изпадам в някакви дупки и си спомням.

Vbz,  някои хора са по-чувствителни. Явно мъжът ти е от тях. Страда, чувства се виновен. Нищо, че се пише на твой гръб,бебето е колкото твое, толкова и негово. А ти си силна жена! Може да опиташ да поговорите. Не му се сърди. Тежко го преживява.

Анонимна,  мисля, че мъжът ти се е уплашил и един вид е била защитна реакция обидата му. В момент на слабост някои мачовци действат нападателно. Много грубо е постъпил. Бих посъветвала и теб за разговор. Ако бях аз щях със сигурност да му дам да разбере как се чувствам от обидата  му. Или дори бих го напуснала.

Minie ,сега вече никак,но го е страх да не се повтори . Не говорим затова. И двамата го възприемаме като разочарование.  Беше дългоочаквано и копняно ,особено от ММ. Не че аз не съм го желала,но той бе "готов" далеч преди мен . Бяхме изненадани изобщо ,че се е случило от един-единствен опит...
 От моят мисед мина година...   
Вече го желая повече от всичко ...

Аз също съм на това мнение.и може би точно този начин на мислене ми помогна да не отдавам голямо значение на случващото.до беше ми гадно особено докато чаках за процедурата.с мен имаше поне 20 момичета на не повече от 20 години.естествето не съм запозната с техните случай ,но признавам ми стана по леко понеже вече съм дала живот и то два пъти и съм нече на 30 години.да предполагам някой хора са по -чувствителни от други и  всеки преживява различно нещата.но при нас нещата са обратно.но въпреки всичко вярвам в нас.прекалено много сме преживели ...и съм готова за нужното му време ,за да си стъпи на краката.ако те знаеш какво е станало не би могъл страничен човек да разбере ,че нещо не е наред.искам да кажа,че се държи пред хората,на работа,пред децата.но когато децата заспят и останем сами всичко се променя и ми става ясно ,че се преструва на весел и усмихнат.и съжалението га връхлита с пълна сила.силно вярвам,че нищата ще се оправят.само трябва време и търпение.

Много зависи от гледната точка.
Аз самата съм родена със заболяване генетично, което не подлежи на трайно излекуване. Имала съм припадъци и пр. негативизми, и ми се е искало въобще да не съм се раждала, но е факт.
Дори не исках да имам деца, страхувах се, че е наследствено.
На 30 направих спонтанен аборт, но не съм драматизирала, казах си така е трябвало да стане, бебето е било болно, и си е отишло.