Здравейте, регистрирах се, защото искам да споделя, макар на непознати. Вярвам, че ще ми олекне поне малко. Няма да се впускам в дълги описания, накратко ще си излея каквото имам.
Казвам се П., на 25 години, не че това е от значение. Бих искала да чуя вашия опит и как тези от вас, които са изпадали в такива ситуации, са се справяли. Преди месеци започнах връзка с човек, когото познавам от години. Връзка е силно казано, разбрахме се да се виждаме само за секс. Държеше се с мен както никой не се беше отнасял, чувахме се по цял ден, интересуваше се от всичко, свързано с мен и ми помагаше във всичко. Понеже не попадам на читави мъже, бях много отдръпната, но той не се примири, докато не ми показа, че го е грижа за мен. Личеше си, че във всеки един свободен момент търси моята компания. Аз обаче имах тежък период и на няколко пъти му вдигах скандали от нищото. На него си го изкарвах, макар да не беше виновен, но си се оправяхме и после си бяха наред нещата. Та... стана така, че за мен този човек вече беше повече от секс, но той се отдръпна. Не знам дали караниците ни му бяха повлияли, дадох му варианти и макар да не искаше тогава да взима окончателно решение, все пак избра да прекратим нещата. Никой не очакваше такъв развой, общите ни приятели бяха стъписани също, защото отстрани изглеждахме като нормална двойка. Казваха ми, че и на него му е кофти. Може ли няколко пререкания да променят мнението на човек? Чувствах, че за него знача повече, макар да не го признаваше. Не знам, някак си... тези неща се усещат не с думи. И въпреки това спряхме да се виждаме за няколко месеца. Е да, допреди седмица. Видяхме се и от дума на дума се озовах отново с него, след няколко дена пак. Опитвах се да го изтрия от ума си, но не се получава, сега още повече. Но вече нищо не е същото - нито комуникацията ни, нито сексът. Е, на него явно си му харесва, но аз се чувствам като играчка, която хем е влюбена все още, хем знае какво е положението, хем позволява да я използват. Явно все още тая някаква надежда в себе си. Да му кажа ли как се чувствам или по-добре да замълча? Дали може да погледне на мен с други очи и да се държи както в началото? На някого случвало ли се е нещо подобно? Да се опитвам ли да направя нещо? За пръв път наистина искам да съм с някого толкова силно. Как да се справя с тая болка? Освен времето... Как се справихте с несподелената любов?
П.С. Понеже редовно чета форума, темата е реална, да не ме нападнете сега за това, че съм прясно регистрирана.
Казвам се П., на 25 години, не че това е от значение. Бих искала да чуя вашия опит и как тези от вас, които са изпадали в такива ситуации, са се справяли. Преди месеци започнах връзка с човек, когото познавам от години. Връзка е силно казано, разбрахме се да се виждаме само за секс. Държеше се с мен както никой не се беше отнасял, чувахме се по цял ден, интересуваше се от всичко, свързано с мен и ми помагаше във всичко. Понеже не попадам на читави мъже, бях много отдръпната, но той не се примири, докато не ми показа, че го е грижа за мен. Личеше си, че във всеки един свободен момент търси моята компания. Аз обаче имах тежък период и на няколко пъти му вдигах скандали от нищото. На него си го изкарвах, макар да не беше виновен, но си се оправяхме и после си бяха наред нещата. Та... стана така, че за мен този човек вече беше повече от секс, но той се отдръпна. Не знам дали караниците ни му бяха повлияли, дадох му варианти и макар да не искаше тогава да взима окончателно решение, все пак избра да прекратим нещата. Никой не очакваше такъв развой, общите ни приятели бяха стъписани също, защото отстрани изглеждахме като нормална двойка. Казваха ми, че и на него му е кофти. Може ли няколко пререкания да променят мнението на човек? Чувствах, че за него знача повече, макар да не го признаваше. Не знам, някак си... тези неща се усещат не с думи. И въпреки това спряхме да се виждаме за няколко месеца. Е да, допреди седмица. Видяхме се и от дума на дума се озовах отново с него, след няколко дена пак. Опитвах се да го изтрия от ума си, но не се получава, сега още повече. Но вече нищо не е същото - нито комуникацията ни, нито сексът. Е, на него явно си му харесва, но аз се чувствам като играчка, която хем е влюбена все още, хем знае какво е положението, хем позволява да я използват. Явно все още тая някаква надежда в себе си. Да му кажа ли как се чувствам или по-добре да замълча? Дали може да погледне на мен с други очи и да се държи както в началото? На някого случвало ли се е нещо подобно? Да се опитвам ли да направя нещо? За пръв път наистина искам да съм с някого толкова силно. Как да се справя с тая болка? Освен времето... Как се справихте с несподелената любов?
П.С. Понеже редовно чета форума, темата е реална, да не ме нападнете сега за това, че съм прясно регистрирана.
В началото го приемах за поредния идиот, на когото се натъквам, имаше само някакво бегло привличане от моя страна. Доста се постара, за да ми покаже, че се интересува от мен, по едно време се чувствах ужасно притисната, че постоянно си пишем/чуваме. Но свикнах, а оттам свикнах и с това да е до мен. И смятам, че в даден период и той е искал да сме нещо повече, но именно скандалите ми да са му попречили. Ама чак пък толкова? 
