Плач в градината, 2-ра група

Ние сме почти същия случай - ходи на ясла, обаче 2 група на градината се запъна, рев, тръшкане, драма. На всичкото отгоре вратата на групата е много навътре в градината и почти няма как да го вкарам набързо, а и никой не помага. В яслата примерно, ги поемаха от вратата - хоп, и готово. Тук драмата е заложена във фоайето! Всяка сутрин реват поне по 3 деца. Което е грешка на организацията на градината, според мен.

Сега е трета група, ходи четири дни, днес се разплака, запъна се, даже пантофите не искаше да си обуе.

Познавам дете, което ревеше 2 г. на ясла и после 4 на градина. Никакво значение няма ранното тръгване, всъщност дори може да е причината. Т.е. да не е било готово да се отдели от родителите си и чувството, че го изоставят да е останало като навик, сега само го оправдава с едната или другата учителка.

Опитайте с подхода, че големите не си стоят вкъщи, самочувствието, че е пораснало помага.

А може наистина да има причина там. Поговорете и с други родители.

Възможно е да има някаква друга причина за плача на детенцето. Все пак тя е голяма би трябвало да може да ви обясни защо не иска да ходи.

Ето малката ми дъщеря е в ясла (на 2,8 г) никога не сме имали проблем с ходенето, не е плакала. Може да промрънка леко, все пак всяко дете предпочита да си е в къщи. Но  ето сега по списък са 29 деца, от които само 8 от старите и приятели. Всичко друго са ревящи новопостъпили дребосъчковци. Ами ето както не плачеше моето сега като чуе само за градината и не иска да ходи щото плачат и малките бебета и я плашели. Това по нейни обяснения. Няма и как персонала да се справи понякога защото като ревне едно започават и останалите да пригласят.

Моето момче чинно плачеше цялата първа и цялата втора група, едва миналата година, когато беше в трета, се поокопити, макар че имахме отново дни, в които с рев тръгваше от къщи. Моят съвет е да говорите с детенцето за хубавите моменти в градината - например когато предстои куклен театър, когато идва госпожата по музика и учат песни или се подготвят за празник. Във всеки случай, не бива да показвате, че плачът ви тревожи. Таткото също следва да се включи така, че реакциите и на двама ви да кореспондират.

И нашето момиче във втора група на яслата много се стресираше от ревящи деца... тази година е първа група в градината и е доста по-добре.

Дъщеря ми тръгна на градина от втора група. Първия ден влезе спокойно, когато я вземах се хвърли отгоре ми с писъци, едвам яоткопчих да я преобуя, на втория ден едва я удържат - хвърли се към вратата да бяга (бяха филиал в апартамент), на третия ден - същото, на четвъртия не я заведох. Спрях я от градина (бях по майчинство) и изчаках да я преместя в нормална градина. Два месеца по-късно в новата градина не е плакала, тръгна с желание, дори на сборни групи искаше да ходи. Пролетта се опита да помрънка, че не иска градина, знаеше, че с малкия тръгваме по разходки, но беше просто така, да пробва дали ще мине номерът. Сега е в четвърта група.
Възможно е проблемът да е в учителката. Опитайте се да разберете, защо не иска да ходи на градина - какво или кой я притеснява. Нормално е да "харесва" или да "не харесва" някоя учителка. Ако има основателна причина - преместете я.
Сутрин, ако са недоспали са по-капризни и склонни да плачат. Помислете дали това не е проблемът. Ако си ляга късно (след 21часа) няма как да става рано и да се е наспала, а като не се наспи и моята е "кисела" като я събудя, после се разсънва и й минава.

Благодаря на всички за отговорите, дано и други мами да се включат. Снощи ме чакаше на пейката в групата и много ми се зарадва. Обясних и, че съм казала, че ще дойда точно в 17 и съм го спазила. После реши да каже Довиждане на Госпожата/беше нелюбимата/, аз пък я спрях, защото не тръгвахме още. После се отказа, когато вече се бяхме обули и облекли. Но госпожата я похвали, че е помагала да подреждат двете новите помагала и това ми се получи супер. Цяла вечер и го напомнях.
Тази сутрин използвахме някои неща, които ми подсказахте. Не коментирахме градината, говорихме за катериците в парка, казах, че ще има театър, баща и и казал, че вече е голяма и ще и се сърди, ако прави бебешки работи.
Не е плакала, само седнала на столчето в коридора да и дойде желанието да влезе в групата. Ще продължаваме така, дано да се получи по-скоро.

mamamiaP, браво, постигнали сте доста бърз напредък! Дано и занапред понася отиването без да плаче. Иначе за настроение - е, няма как всяка сутрин да са на шест, то и ние възрастните не сме, но когато не плачат е много по-леко. Постът на Mama Ru ми напомни, че и при нас сънят оказва съществено влияние. За беда, у дома заспиваме късно и трудното разсънване винаги е било предпоставка за кисели физиономии и сутрешни сълзи. Ако лягате навреме, шансът сутринта малката да е бодра и по-подготвена за очакващото я през деня е значително по-голям.

Моето момиченце е на 3г.,не е ходила на ясла.От 2 дена е на градина и е кошмар!Аз самата се чудя да я мъча ли да свиква или да се откажа?

Моята дъщеря ходи две години на ясла. В началото беше голям рев - даже госпожата казваше, че по цял ден стои на пейката и гледа в една точка. И това продължи 3 седмици - направо бях откачила. После се отпусна и всичко си беше наред - ходеше с голямо желание. Държа да подчертая, че учителките й бяха невероятни и със сигурност не е била причината в тях.
Сега в детската е първа група - тръгна от 15.09 и чак днес за пръв ден отиде без да плаче. Но аз сутрин до последно не й казвам къде отиваме - оставям батко й пред училището и й казвам, че отиваме да си се возим. Гледам да й обличам блузки с кралица Елза и започвам да й обяснявам, че я водя, за да си покаже хубавата блузка на децата, че ще я взема рано, след това ще я заведа да й купя сладолед и после на площадката. Сутрин я водя от колата до градината на ръце гушната, като през цялото време й говоря тихичко на ушето тези неща и повтарям и повтарям, докато стигнем. После, като я оставя изчезвам бързо, че колкото повече стоя, толкова повече ще плаче.
Може да пробваш с някаква награда - примерно й обещай, че следобед ще я водиш някъде, ако слуша и не плаче, или че ще й дадеш бонбонче, ако не плаче - такива работи 
А иначе една съседка даваше Киетюд на детето - 3 -4 дни само, за да се успокои, че при тях нещата бяха много зле, а тя беше на работа и нямаше как да остави малкия вкъщи

Синът ми тръгна на градина на 2г. 9. месеца в средата на септември 2015г. и плака абсолютно безутешно точно до 8 март тази година. Представи си всеки ден без иключение плач от вкъщи, едва стигахме до градината, плач в градината, не мога да го пусна, изслушах безброй лекции от учителки и директорка колко е глезен, за да прави такива неща, че трябва да му се говори вкъщи и т.н. буквално ме съсипваха. Опитвах се да обясня, че естествено, че говорим вкъщи, че той не е глезен, ако някой беше разглезен, това е брат му, като първо дете цялото внимание години наред беше върху него, но брат му не е пролял една сълза в детската. От вечерта почваше да ме боли глава като се сещах за ходенето на градина на другия ден. В нашия случай нищо не помагаше.
И все пак установих какво работи в 80% от случаите. Госпожата идва да го вземе в момента, в който влезем в детската градина, а аз без обяснения и без състрадание и приказки се обръщам и излизам. Не реагирам на "мамооо" и на всички сърцераздирателни викове. Просто трябва да ме няма.
Няма да забравя как едва домъкнала го до групата, почервенял, разплакан, хълцащ, едва дишащ го вкарвам в стаята (забутвам едва ли не) оставям го и стоя зад вратата. Минава около минута и го питат: "Стефане, ще закусваш ли?" Мисля си, как ще закусва, той допреди малко беше в истерия. И оттам чувам най-спокойния глас на моето дете "Да, искам и чай, и филия".
Според мен универсален съвет за спиране на плача няма. При нас подейства само това-с мен плаче, но в градината като влезем и аз изляза, т.е. няма на кого да плаче-не плаче, защото там никой не му обърща внимание и се заиграва. Колкото повече му се обръща внимание, толкова повече плаче.
Другата седмица започваме втора група и буквално се моля този ужас от миналата година да не се повтаря.

Успех!

Все едно прочетох за моята дъщеря! Едно към едно!

Да не ви отчайвам, но нямаше желание да ходи на градина до самия край. Айде последната година /предучилищната/ поспря да плаче, но от вечерта започваше с уговорките, че не иска, коя госпожа ще е и т.н. Беше някакъв кошмар. Направо ми прилошава като се сетя  какъв тормоз беше всеки божи ден.

А да кажеш да е била разглезена в това отношение - не. Също посещава ясли преди детската, но тръгнахме късно - на 2,5г. Отсъствала е само при болест.

Миналата година започнахме първи клас. Аз не смеех да си представя какво ще е положението. Още повече с един куп непознати деца. Моята дъщеря също е по-срамежлива. Но стана чудо! Слава Богу, още от самото начало в училище й хареса. Сега сме втори клас. Ходи си с желание. Поотпусна се с децата.

Според мен първо, че едната госпожа в детската не й допадаше. Второ, че там нямаха почти никакви занимания в сравнение с училище, където са изцяло анжгажирани. Било й е безинтересно и скучно. Моята дъщеря по принцип е много динамична. Не обича да седи на едно място и нищо да не прави, във всеки момент с нещо се занимава.

Мъчи я, няма как да свикне за 2 дни. Дай й поне 2 седмици, пък после мисли за отказване.
За трудно свикващи деца, ако родителя може да си го позволи, частната градина е идеална опция. Поне в случая с моя син е така. Първо там специално му обърнаха внимание при адаптацията, че имахме горчив опит за тръгване на ясла. Освен това им обръщат много повече внимание, следят да няма конфликти между децата и прочие. И все пак моят син, след 3 месечна ваканция и там не искаше да ходи. Поплакваше вечер 1 седмица, но сутрин ставаше и тръгваше. Аз съм била като него, не обичах градината, хем бях любимка на учителката си. Много бях привързана към майка си до много късна възраст.

Моят син тръгна миналия септември на градина. Не плака само първите три дни. После започна един кошмар. Всяка сутрин започваше да плаче още в колата като завием по пряката за градината. Вътре беше вече в истерия и едва успяваха да го вкарат навътре в занималнята им а аз съответно да се измъкна през вратата. няколко пъти изчаквах да видя какво ще се случи, но за съжаление той продължаваше да плаче още доста време, като се чуваше отвън. След няколко месеца рев и терзания просто една сутрин помолих баща му да го вкара а не аз. Изненада точно след 2 мин. мъжа ми се върна и каза, че не е имало абсолютно никакви драми и сълзи. просто му беше казал "Чао тати" и толкоз. На следващия ден, о чудо, всичко се повтори. Започнахме така да правим с мъжа ми, той го оставяше в градината и нямаше вече сълзи и писъци, докато една сутрин не слязох с тях за да платя месечната такса. Малкия не спря да пищи докато не се върнах и не влязох в градината за да видя какво става. Е пак поплака като го оставяхме в този ден, но после продължи практиката с "Чао тати".
От идната седмица тръгва пак на градина и се надявам да е минал този период с писъците и разделите, тъй като баща му вече се налага да ходи по-рано на работа и няма как той да го оставя в градината. Стискайте палци