Грижи за самотен възрастен родител в България

Вълците, слоновете, лъвовете гледат възрастните си членове на семейството/прайда.

Виж обаче хлебарките не го правят!

Сателит, тук се мъчим да спасим спасяемото. Физически, но и психически. Ясно е, че мерките ще са крайни, ако няма друг изход, но "крайни" означава в България с човек 24 часа, или в чужбинско, въпреки че не им се ще.

не съм се родила ескимоска, слава богу, при това, за никой от нас не е въпрос на живот и смърт, нито на избор "поколение или родител"
не знам какво намеси историята, турци, комунисти, световен ред?!
не искам да изпадам в патетизъм, обаче, бих се чувствала напълно неуспешна и като поколение, и като родител с такова бягане от отговорност. Аз смятам, че майка ми заслужава нещо по-достойно, за него се съветваме тук. Как да си измием ръцете ни е ясно и няма нужда от чаршафи обяснения. Дано са ти полезни на теб самия

Vrabcho_,  Bandiera rossa, Рокси 
наясно съм. би било по-лесно, ако бяха тотално не на себе си, парадоксално, но факт.
мисля, че все повече ще ставаме с такива проблеми, темата тепърва ще търпи развитие 

Писах на лични на авторката на темата. Намерете човек за почистването - лансирайте го пред тях като човек, който ще чисти. Иначе с него/нея се договорете и евентуално да включвате още неща по-натам с времето. В момента имате възможност да избирате човек, докато още нещата не са опрели до кокъл. Може пък и да попаднете на подходящата жена. Как търсихме ние и намерихме чудесна жена за чистене ако искаш ще ти пиша на лични.
Брат ми е в чужбина и аз съм от страната на тази, която ще е в България. Родителите ми са млади още, но темата ме вълнува, свекървата поостаря.

Дорис,това е страхотно !

Не само за смисъла на темата ,ами и като и да научиш нещо....никога не го бях виждала -много интересно

 

 fio', 

Надявам се, че при вас нещата са се поподредили и си по-спокойна!

Колко са се подредили незнам...
Къса ми се сърцето като помисля как оставих майка си ,да се оправя сама....
Уж и намерих жена да и пазарува,ама тя засега явно не иска да я безпокои,но да не забравяме че аз и набавих много неща преди да си тръгна. Т.Е. за дълъг период от време незнам как ще я караме...

Та нещата са на доизчакване,кога ще се върнат отново и вероянто мн.по -зле !..

Благодаря за вниманието !

Така като те гледам, няма да е лошо да си намериш една добра италианска психоложка, да ти помогне да не се срутиш ти духом, още преди майка ти.
Ще си й признаеш честно на психоложката, какво означава за теб майка ти и после й слушай съветите. Може да пробваш няколко различни психоложки, една след друга, докато намериш такава с която да се разбирате.
Трябва да имате там „телефон на доверието“, питай ги да ти кажат, къде има на по-нормални тарифи психоложки.
Мога да ти дам пример, какво се случва, когато някой отказва психологическа помощ.
Моят брат беше алкохолик, умря само на 52 годинки. Последните месеци беше ясно че е обречен и майка ми ме държеше на телефона по повече от час, по 2 пъти седмично. Разговорите бяха безплатни, щото минаваха през Интернет. Като умря брат ми й казах да отиде на психоложка, щото на тези жени им е това работата, ама тя не го направи. Предпочете и тя да се пропие и стане същински алкохолик само за няколко месеца.
Та не е шега работа, когато някой е поставен пред неразрешим за него проблем.
Състоянието на майка ти представлява много коварен капан за теб самата, дори и да не си даваш сметка. Ти си чувствителна натура и ти трябва помощ, ама от някой на когото му е работата да помага професионално. Този някой е много по-безопасно да е жена, иначе ако е мъж има риск да станеш сантиментално зависима от него. Трансфер му се вика на психо-жаргона. Като си намериш добра психоложка за сегашните ти проблеми, ще си я ползваш и за после, когато проблемът ще се е решил от само себе си ( с времето), но ще ти е възникнал един друг, за който също е добре да получиш правилната помощ. Като видиш на сайта на някоя професионалистка че практикува елементи на психо-анализата, бягай далече от нея, защото това е лъже наука, един вид шарлатания, ама от дипломирани хора. Трябва ти такава която се определя като клинична психоложка. Клинична не означава че работи в клиника ( болница), а че дипломата й е по клинична психология, което ще рече - по истинската научна психология. А ако имаш късмет да попаднеш на някоя алтруистична натура, ще е най-добре.

п.п.
Сега като го прочете този обяснителен текст, си го запаси на файл в компютъра, докато не „побегнал“ на някъде, щото няма да го пиша втори път.

Ходих на психолог в Бг. ,много си говорихме с жената ,но на мен ми е съвестно и мъчно ,че на тези години не мога да съм с майка си и до ден днешен......никакви психолози не помагат .

Както и никакви психолози не помагат за паническите разстройства , аз съм с клаустрофобия и мога хиляда лекции да изслушам как да трябва да се държа,но когато попадна в ситуация ,всичко ми се изпарява ...

Въпреки всичко ти благодаря за съветите !

Не помагат, защото не си попаднала на подходяща психоложка.
Или защото просто не те устройва да ти помогне някой, понеже после ще ти е скучно ако си нямаш някаква мъка на душата.
Има вариант и да си помогнеш сама.
Как ?
Ами като научиш техниките прилагани при когнитивно поведенческите терапии.
На много млади момичета им се случва да станат студентки по психология, точно за да се излекуват от налегналите ги проблеми.
В днешно време има достатъчно литература за безплатно четене от Интернет.
Трябва само човек да има акъл да отсява заблудите от научните факти.
В тази област знаенето на езици много помага за намирането на безплатни текстове за четене.
Но си трябва и желание за четене и разбиране и анализиране на прочетеното и здрава критическа мисъл също.
Най-лесният начин да се мотивираш е, да се досетиш че би могла да си много успешна бабка след време, ако ти се падне лигава внучка падаща си по колекционирането на психологични проблеми. Ако си ги разучила добре съществуващите неврози и психози, после като забележиш признаци на проявата на някои от тях у внучката и действаш веднага, преди да са се настанили вредни навици в съзнанието й. То и на някои момченца им се случват психо проблемчета в юношеската възраст, та и на тях може да им се помогне навреме.
Значи изучавайки как се помага на закъсали го хора, ти правиш много рентабилна инвестиция за в бъдещето ти. Ще си отглеждаш психически устойчиво поколение ( деца и внуци).
Психологията не е някаква типично мъжка работа, много си е и женска работа даже.
Обаче мързелът е и женски и мъжки.
Аз като се преместих в Белгия и я нямаше нито баба ми, нито майка ми, да ми готвят български ястия и си почнах сам да си ги готвя, криво ляво. Даже и един специален подгревател за правене на кисело мляко си бях купил. По-късно обаче, почна да ме мързи да се занимавам и сега гледам да е по-бързичко приготвянето на папкането.
Но човек най-добре си угажда, когато сам си готви.
И със психологията е така. Ако не те мързи да се самоизучиш как ти функционира мозъкът, се отърваваш от психологични проблеми навреме.
Като дете благодарение на едни приятелчета на село, се „уредих“ непредвидено със страх от змии. А в София змии просто няма, ама страхът си се беше загнездил дълбоко в детското ми съзнание и не искаше да се маха сам от там, даже и като пораснах. По едно време, чак като се бях преместил в Белгия, реших да се заема отговорно с проблемчето със змийчетата. И се справих успешно сам със него. Най-много ми помогна гледането на предавания за змиите, как живеят. В един от филмите като видях как една кобра погълна един голям смок и ми просветна, че тя кобрата мен няма как да ме погълне, значи аз не съм им естествена плячка на змиите. А съселянчетата ми бяха внушили, без да си искат, че змиите едва ли не ще тръгнат да ме търсят и преследват по някоя поляна, с единствената цел да ме ухапят и умра. Вървяхме с две момченца по една улица до селското гробище и те изведнъж дадоха заден ход бегом със всичка сила и пищят - „змия, змия ...“
След което аз като ги скивах колко яко са си изкарали акъла и как бързо тичат и аз побегнах след тях, без да съм разбрал защо точно тичат така уплашени. После те ми обясниха „вещо“ на мен градското дете, че змиите са опасни и като те ухапят умираш от отровата им. Те така.
И после години наред, те е страх от змии, въпреки че змии в големия град просто няма никъде, не е като на село. Ако се сетиш да се подложиш на психотерапия при психолог, или сам да се излекуваш, ще се отървеш от фобията. Ако не ти се разправя да полагаш усилия, ще си те е страх цял живот от змии. Жена ми я е страх от паяци, ама не иска да се лекува от тази фобия, като види някой по-голям паяк и мен ме събужда сутрин да ходя да го смачкам.
Въпрос на желание си е, дали ще се отърве някой от някоя фобия-невроза или си му трябва да си я пази цял живот. Например за паяците е 100 % сигурно че може да се излекува жена ми, ама ако има желание за това. Брат ми не пожела да се отърве от зависимостта му от алкохола и умря на 52 години. Всеки сам си решава, какво иска да успее и с какво не му се занимава.
Насила психотерапиите трудничко се случват, с изключение на пиенето на лекарства предписани от психиатри. Тогава с лекарствата само се замита проблема под килима, да не е видим, ама не е излекуван.
Не съм съгласен с твърдението, че никакви психолози не помагали.
Но ти си имаш пълното право да си избереш сама, дали ти върши работа да поработиш върху себе си и да се освободиш от лоши навици на зависимост от психологически проблемчета.
След смъртта на брат ми, майка ми отказа да ходи на психоложка. А беше стигнала да там, че искаше да изрови гроба му,за да легнела при него да го стоплела в тая студена земя. Такиви небивалици ги говореше на баща ми и той дрънка по всички възможни телефони, да й говоря че си изкарал акъла с нея. Аз й говоря, а тя по едно време ми вика, че мен ме било устройвало че е умрял брат ми, да не ми бил пречел. И спрях да се занимавам с нея, щото си е избрала да се самоунищожава. Вместо ходене при психолог, по-лесно й било да се опита да „удави“ мъката си в алкохол. Да, ама тя пустата й мъка знаеше да плува и не се удави, чак до нейната смърт.
На теб ти предстоят неприятни изпитания, но никой не може насила да те застави да се „ваксинираш“ против пропадане в блатото на психологическите проблеми.
А тука някои от колежките, само наливат бензин в огъня, като пишат текстове които косвено ти внушават че си „задължително“ лоша дъщеря, ако не си зарежеш детето и не се върнеш да доглеждаш майка ти. Тези колежки действат на принципа - „На чужд гръб и сто тояги са малко“. Тези същите, ако си ги питала за разрешение дали да се омъжиш в Италия, са щели да те обявят за предателка, изменничка на родината и са щели да ти внушат да си останеш в България. А ние разумните хора знаем, че ти добре си направила, спасила си си детето от беднотията царяща на Балканите.

А за глутниците вълци, аз съм гледал документален филм, в който учени обясняват, че през зимата като няма нищо за ядене продължително време, започват да се боричкат докато потече кръв от някой от тях и тогава го разкъсват и изяждат. Появата само на капки кръв отключва хищническият им инстинкт да убиват и прошка няма за по-слабия от тях.
Много долен манипулативен похват е това, да ти внушават че видите ли, дори дивите зверове вълците, били мили и добрички като агънца с по-възрастните и слабите от тях. Значи вълците били човечни и дълбоко хуманни създания и още малко вегетарианци ще ги изкарат, само и само да те натиснат да затънеш в блатото на проблемите.

След раждането на сина ни, когато жена ми тръна на работа след отпуска по майчинство, разни нейни колежки така й внушаваха колко добра и всеотдайна майка трябвало да бъде. Да не спи цяла нощ ако реве бебчо, да го кара тя на яслата, да го прибира тя от яслата и това да се грижела , онова да се грижела, да „преяждала“ задължително с големи изтощителни дози майчински грижи. Да де, ама жена ми я е страх да кара кола. С автоматични скорости бяхме купили нова кола и пак й беше жив ужас шофирането до яслата. Като я видях как се паникьосва сутрин с возенето на бебчо в специалната седалка и само след две седмици издадох заповед, че нощно време ще ставам само аз като реве бебчо и ще го карам само аз на яслата и при докторите когато се налага. Казах й на жена ми че колежките й й завиждат и искат да се скапе от умора за да я уволнят от работа и те да се намърдат на нейното място, за повече пари. Даваха й фалшиви примери разни лъжкини, че те били супер майчета и със всичко се справяли, без умора весели и засмени. След време обаче се оказва, че тия същите фукли които я осъждаха че не се грижела тя съвсем сама за бебето си, като се разболеят техните деца ги оставят при баби и дядовци, при братовчедки даже, а не отсъстват от работа за да им писне на началниците и ги изгонят. Така лъжат чуждите хора. Но жена има късмет, че й се е паднал отговорен съпруг, който е знаел колко е опасно млада работеща майка да достигне до изтощение и вземе та я хване специфична депресия ( не знам как се казва на български точно, на френски е – следродилна депресия). Та моята булка аз я бях освободил, разтоварил от възможно най-много изтощителни натоварвания. Нищо че колежките й бяха на друго мнение. Трябвало според тях, тя да мре от изтощение, ако иска да си запази добре платената работа и „задължително“ сама да се грижи за бебето, без помощ от никой друг.
Понякога жените са многооооооо лоши, едни към други !!!

Сателит,интересно наистина !

 

Преди 2 часа закарахме на жена ми майка й в старчески дом и вече там ще живее.
Бабето като е белгийка и си е уредила сама с управата на общинския старчески дом едно местенце там. В общинските е по-евтино от в частните.
Но няма никаква драма, тя сама си е решила че й е дошло време там да живее. Така са възпитани, че не трябва да са в тежест на децата си. Преди 2 години не искаше и дума да става за старчески дом, ама сега като поизнемощя та й е дошъл акъла там да ходи.
А иначе вкъщи й носеха храна всеки ден от общинската служба, идваха разни жени да се грижат за нея от обществени организации , плюс и една напълно частна чистачка французойка. Жена ми се занимаваше само с плащане на фактури и разни други административни работи и да се понаприказват по един път седмично, няколко часа като ходеше да я види. Нито е чистила жена ми там, нито се занимавала да я къпе тя, нито с пране се е занимавала, нито пък й се е случвало да й сготви. Даже тази сутрин една от жените от обществените организации беше дошла там, да помага на бабето да си приготвя багажа и беше изнесла боклука до тротоара.
Те така се прави по белгийски.
Обяснете им на българските бабета и старчета, че вече като са европейци, могат да се поучат от белгийските навици и традиции, а не да си закопват децата да ги гледат по разни тесни панелни апартаменти с години наред и като няма отделна стая за тях, да спят на тясно легло в кухнята. Този филм съм го гледал при едни роднини, продължи няколко години.

Сателит,блазе ти !
Майка ми няма нищо общо ,нито с итал.бабеци,нито с белгийските.. 
За съжаление не вярвам родителите на моето поколение да станат някога европейци...  

Ясни са ни горе-долу нещата в чужбина, ама дай да видим как ние ще се оправим в България. Защо не каза как цялата и пенсия заминава за старческия дом, а тя със сигурност няма да е ниска, като се има предвид че по-възрастните пенсионери са с доста по-солидни пенсии.