До ада и обратно

  • 21 389
  • 99
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 65
Добър вечер, отново  Heart Eyes Относно коментарите с критика към моето поведение - прави сте от ваша гледна точка, но някой беше писал как се варели жабите... е, не знаех, че по този начин, но общо взето описва как попаднах в тази ситуация. Simple Smile Всъщност, когато си вътре нещата са различни, сега аз ви разказвам лошите моменти, но е имало и хубави, които са размивали картинката. Колкото до останалото - да, има един такъв момент наречен Стокхолмски синдром... Привързвах се към насилника и това е подсъзнателна психологическа защита.

Да, може да се получи така, че да не се усетиш, понеже температурата на водата се покачва бавно. И точно затова трябва да го има този репер, внушен и наизустен предварително, когато все още не си в ситуация. И този репер, това действие, което трябва веднага да отключи реакция (напускане на насилника), е насилието. Това трябва да е условен рефлекс - удар и веднага след това раздяла. Това трябва да го набиваме и в главите на дъщерите си, та да им стане условен рефлекс, неподлежащ на компромиси и условности.

Абсолютно си права!  Peace Както казах това беше първата ми любов, много време ми отне да се усетя какво става. В началото бях буквално така  Shocked В моето семейство никога не е имало подобни проблеми, съответно въобще не ми беше говорено по тази тема. Бях се сблъсквала със семейно насилие само във връзка с кампаниите и специалността ми. Изглеждаше ми като нещо далечно, което никога не може да се случи на мен.

# 16
  • Мнения: 6 970
И аз смятам, че имаш нужда от психолог. Говорила ли си с такъв след края на историята?

А за самата ситуация... аз съм възпитавана в това отношение като Мамасита. Безкрайно наблюдателна съм в началото и съм готова да се махна при първия по-сериозен неприятен намек и тук нямам предвид удар, а много по-дребни неща. Щом се е стигнало чак до удар, значи си пропуснала адски много други намеци в цялостното му поведение. Малки следи в отношението му към теб, приятелите ти, към живота ти, към това как те вижда и какво би направил за твоя комфорт. Любовта не се изразява в мили приказки и жестчета. Всеки може да ти мърмори с роза в ръка как би "умрял за теб" и "много те обича". Друга работа е да се грижи за теб ежедневно и да те прави щастлива, да се интересува от развитието ти и истински да гледа да ти е добре, да имаш самочувствие. Човек, който не прави това, може да се кълчи много романтично, колкото иска - все едно нищо не е направил.

Ти наистина имаш нужда от разговор с някого. Твърдиш, че той те смачкал и ти отнел самоуважението, но това няма как да стане. Самочувствието и високата самооценка са лични, те не зависят от думите/действията/държанието на друг човек, ако ги има. За да ти влияе той, значи по начало не си се ценяла достатъчно. Самия факт, че си се считала за грозна и виновна, недостойна, докато някакъв страничен човек се е държал меко казано като чудовище с теб, е много притеснителен.

# 17
  • Мнения: 2 495
"Ако се държиш като овца,ще те изядат" .Най-общо.Пиша го за всички ,които стоят в такава връзка.
Да ,имаш нужда от психологическа подкрепа,но не само сега ,а много преди това.Още от началото на връзката ти.Така мисля,защото на теб ти е липсвал най- древния инстинкт-на самосъхранението. Не се бяга след първия шамар,бяга се много по-рано .Вербалното насилие,липса на уважение,обиди,ограничаване на свободата ,ревност -всичко това е знак ,че трябва да се измъкнеш категорично от такава  връзка моментално.Любовта е щастие ,най-общо,ако не си щастлива,как мислиш,че ще си прекараш 10-20-30-50- години с подобен партньор.Добре,че не си забременяла,че тогава твое чудо ничие.
Ако имаш възможност ,срещни се с психолог,за да ти помогне да си изясниш"защо".За да не ти се случи пак.

# 18
  • Мнения: 402
Беше пореден ден в ада, пореден ден, в който ме обиждаше, а сякаш му доставяше удоволствие да ми наговори най-грубите и ужасни неща и да ме гледа как страдам, но да ме заплашва,че ако заплача или повиша тон ще ме убие... и аз просто се разкъсвах отвътре, гледах го в очите седнала на леглото, а той прав и ми каза "ти си една тъпачка''...

Това е садизъм.Стоейки със садист, няма как да не се превърнеш в мазохист.Вината не е твоя.Набелязъл те е и те е направил жертва.

Последна редакция: пн, 26 сеп 2016, 08:15 от catarina

# 19
  • Мнения: 14 966

Абсолютно си права!  Peace Както казах това беше първата ми любов, много време ми отне да се усетя какво става. В началото бях буквално така  Shocked В моето семейство никога не е имало подобни проблеми, съответно въобще не ми беше говорено по тази тема. Бях се сблъсквала със семейно насилие само във връзка с кампаниите и специалността ми. Изглеждаше ми като нещо далечно, което никога не може да се случи на мен.
[/quote]
Често разсъждавам точно над този аспект: когато сме показали на детето си добрите примери за семеен модел , и то , излизайки на голямата арена , няма никаква представа за мащабите не човешкото зло. Особено , както е в твоя случай- едно дете , което , предполагам , е било отличник в училище, старателно , възпитано  , отговорно. То така ще подходи и към връзката си. И , стараейки се, и получавайки "лоши оценки" от партньора , да минава на поправителен. Да не допуска , че причината за неслучването на успеха , е ИЗВЪН него. И доброто възпитание , и добрите примери , понякога водят до точно такива ситуации. Имаше призив да научим децата си да разпознават сигналите. Ами когато му даваме само положителен пример и го учим на добро , кога и как  то ще осъзнае  мащабите на злото , което броди из света.

# 20
  • Мнения: 5 258
Тъй като имам чувството ,че аз съм  написала темата ще добавя малко и от моя случай .Авторке , извинявам се че нахълтвам така , но ти ме върна в спомени от които настръхнах .Сега като погледна от страни имам чувството ,че това не съм била аз ,че не съм живяла ,а съм била в безтегловност , в някакво измерение където времето е спряло .Радвам се за това ,че се отървах и за това ,че повечето неща не ги помня ,а са ми като сън .
Три години живяхме заедно ,като тормоза започна след първата .Може би е имало индикации много по рано за това ,но заслепена от любов , в младостта си не съм ги забелязала .Гледането на порно пред мен ,изневерите и думите "виж каква жена ,а не като теб " ме смачкваха всеки ден .Един от фрапиращите случаи беше като ме събори на земята ,бременна в 8мия месец паднах на корема си и обърна масата върху мен .Баща му се качи на етажа на който живеехме ние и започна да му крещи да не ме бие ,че съм бременна ,а той го убеди ,че аз си прося боя ,защото съм се тръшкала сама на земята , удряла съм си корема с юмруци и съм искала да убия детето му  Shocked Момичета ,аз му повярвах .В един момент тези картини изникнаха в съзнанието ми и не можех да преценя кое е реално и кое не .Изрода ме обиждаше всеки ден , удряше ме докато спя и ми приписваше хиляди вини които нямах .Постоянно твърдеше ,че съм спала с мъже които дори не познавам  Shocked започнах да си мисля ,че наистина тези неща са се случили ,а аз съм луда и не помня  Shocked След всяко мое тръгване ме връщаше с идеята да ми помогне ,да ме излекува  Shocked исках да не съм като майка ми -разведена и да не повторя нейната съдба и за това се надявах до последно да се оправят нещата .В деня в който родих детето и го поех в ръце се събудих от кошмара .По късно разбрах и хилядите му изневери и други неща.Има още щам в много за писане ,но нямам желание да се връщам в миналото .Дано не сам писала хаотично ,извинявам се.

# 21
  • Мнения: 46 546
Щом е пуснала темата, психически не е напуснала. Аз затова и написах, че има нужда от психолог.
Тема може да пусне човек и след дълго лутане, когато е открил решение за нещо важно, което може да помогне на друг.

Естествено, че вината е изцяло в теб, нима не е ясно? newsm78
Тя има предвид, че е осъзнала, че не е виновна затова, че той я е ударил. Нещо, което доста жени не могат да осъзнаят и затова стоят.

На авторката пожелавам наистина да се е откъснала от него и да продължи начисто.
Нито един от мъжете, с които съм била не ми е посягал, има нормални, животът е пред теб!

# 22
  • Мнения: 30 802
Пишете си по инерция. Девойката го е напуснала, тук няма заседяване- то е в другата тема.

# 23
  • Мнения: 65
Пишете си по инерция. Девойката го е напуснала, тук няма заседяване- то е в другата тема.

Именно. Преди малко помолих авторката на другата тема да прочете какво съм писала и се надявам това да и помогне.

# 24
  • Мнения: 5 258
Дори една жена да успее да се отърве ,благодарение на нашите злополучни преживявания ,значи сме помогнали с откровенията си на някой Весело Зайче  Hug
Забавих да спомена и булимията която развих благодарение на изрода ,повръщах нон стоп.Висока 169 бях 51 кг в най добрите си периоди с него  Shocked За пример - сега съм 65 кг и се чувствам здрава .

# 25
  • Мнения: 1 267
Само, който  е попадал в такава ситуация може да го разбере! Виждала съм силни, буйни жени да се кълнат как това и онова няма да търпят, пък после някой изрод ги съсипе!
На авторката браво за сега, но това, че пускаш тема ме навява на мисълта, че може и да се върнеш...

# 26
  • Мнения: 30 802
Никоя жена не може да се оправи само на силите на собствения си характер. Както вече писах, трябва да имаш система, с която "да пазиш себе си от себе си". А системата включва семейство, приятели и всякакви странични наблюдатели, за които ще ти е приоритет да се допиташ. Плюс система за бягство- собствени пари, професия.

Аз затова ще си възпитавам дъщерите с много високо самочуствие- ако ще да останат стари моми, но не и изтривалки на някой тормозилник. Щото пък там вече го убивам и излежавам (ако не мога добре да прикрия следите).

# 27
  • Мнения: X
Хората да се учат от чуждите истории? По-скоро пушач ще се откаже да пуши, благодарение на картинките по кутиите. Защото, когато се стигне до това да търпиш физическо насилие, значи инстинктът за самосъхранение не работи. Осъзнаваш се, когато прогледнеш какъв ти е проблемът.
Злодеида се е осъзнала, като в родила, че детето й е по-важно и да му осигури спокойствие и сигурност е на първо място пред това да е омъжена на всяка цена. Весело зайче е обичала един мъж повече от себе си и се е осъзнала в мига, в който самият той, обожествен от нея, й казва, че е боклук, който търпи боклук. И двете сте го знаели, но друго е да държиш бебе в ръцете си и да си представиш как ще израсне с такъв баща или да ти потвърдят, че просиш одобрение и любов от истински боклук. Общото е осъзнаването, че това, което искаш, никога няма да стане. Край на издръжливостта. Защото, когато понасяш тормоз, ти не си силен, ти си издръжлив.
Силен ставаш, когато разбереш, че няма такова нещо престъпление - наказание във връзката. Злодеида пише, че си е внушавала вина, че е правела лоши неща и затова заслужава боя. Приемаш, че някой разполага с теб и от него зависи да те наказва за постъпките ти. В случая човекът е изрод, садист и пълен психар, който фантазира и е патологичен лъжец. А ако разгледаме нормална връзка между двама души, които в един момент се скарват по някакъв повод и единият в яда си обиди силно другия, значи ли, че обиденият, нараненият, може да отвърне с шамар? Не, боят не е наказание за каквото и да е постъпка, не е средство за въдворяване на справедливост. Като те обидят, наранят, се сърдиш, прекратяваш връзка, не унижаваш и не биеш. Няма такава илюзия за "просене на бой". Затова "не знам как и защо съм го търпяла" също не помага. Знаеш защо си търпял, но проблемът не се решава автоматично, след като жертвата се отърве от мъчителя си. Дали не се обичаш и приемаш като завършена личност, без да имаш човек до себе си, дали си склонна да обичаш твърде много, да цениш някого повече от себе си, дали те е страх, че друг мъж няма да те погледне, а този "те обича", дали си емоционално незряла и смяташ, че като в приказките любовта преминава през изпитания и ако я докажеш, ще заслужил живот без бой - причини ужасно много.
Травмите от такава връзка обаче не се преодоляват бързо и лесно и определено е нужна терапия. Не е важно да няма зацикляне, важно е да не се повтори или в стремежа си да не се повтори, жената да не смее да има следваща връзка.

# 28
  • Мнения: 153
Трябваха ми три години, за да осъзная, че си имам връзка с психически насилник. Всички, мои приятели го виждаха и ми казваха едно  и също - всички, освен аз, разбира се. Патологичната му ревност се показа още в самото начало на връзката ни, но аз глупачката- НЕ, ТОЙ МЕ ОБИЧА! Прощавах безброй обиди и скандали. За всичко бях виновна аз, нямах лично пространство, винаги мнението ми беше погрешно,освен неговото - изобщо пълен ужас! След последните обиди от негова страна към мен, които бяха: "Ку*ва, боклук, салфетка, Ти никога няма да имаш деца, никой мъж няма да те обича- никога, евтина уличница и т.н.," аз започнах да имам мисли за самоубийство... Плачех, не можех да спя нощ, след нощ.... За щастие имах подкрепата от мои близки и приятели. Успях да преодолея болката и травмите, но донякъде. Сега мисля да се консултирам с психотерапевт. Загубих времето и здравето си в една безперспективна връзка с патологичен ревнивец и насилник. Един приятел ми каза, че психическото насилие е предпоставка  и за физическо такова ,след време.
Споделям преживяното от теб, Весело зайче. Прегръщам те силно и те поздравявам, че си успяла да се отървеш от насилника си. Винаги е трудно.... Жените, не трябва да се примиряват с това. Трябва да се борят за личното си достойнство и щастие. Това беше от мен....

Последна редакция: пн, 26 сеп 2016, 14:28 от Snowbaby

# 29
  • Мнения: 3 135
Никоя жена не може да се оправи само на силите на собствения си характер. Както вече писах, трябва да имаш система, с която "да пазиш себе си от себе си". А системата включва семейство, приятели и всякакви странични наблюдатели, за които ще ти е приоритет да се допиташ. Плюс система за бягство- собствени пари, професия.

Аз затова ще си възпитавам дъщерите с много високо самочуствие- ако ще да останат стари моми, но не и изтривалки на някой тормозилник. Щото пък там вече го убивам и излежавам (ако не мога добре да прикрия следите).
Не искам да те обезкуражавам, но няма как да стане след като ти самата си с ниско самочувствие и се смяташ за по-долу от мъжете.

Общи условия

Активация на акаунт