Нежни методи в художествената гимнастика

  • 23 671
  • 365
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 135
Щом родителите го намират за нормално, пишете момичето им още една жертва на насилие, но след време. И този път от мъж, който тя ще обожава и ще твърди, че е виновна, че е била ритана в корема. Щото дърпането на уши е до време, после насилието става градивно, а жертвата още по примирена.
+1
Много ми е тъжно за горкото дете.
С такива родители самото то не може да осъзнае, че това, което му се случва не е нормално, въобще не бих се учудила и те така да я теглят вкъщи...
+1
Закрила на детето трябва да се намеси според мен, заради реакцията на родителите.

# 31
  • Мнения: 22 036
No pain o gain. Така е в професионалния спорт. Тъжно или не, няма как да се постигат успехи без сериозна работа, която изцежда силите на всички замесени. Моите родители не понасяха факта, че тренирам, никога не са се стремяли да ме правят шампион, но аз се радвах, докато тренирах и съм отнесла не малко подобни неща. Не казвам, че е правилно, но се случва навсякъде.

В школите, в които се тренира за удоволствие не е допустимо, но когато има цел да се постигне нещо, всички изперкват. Не всеки е за професионален спорт, а и много от професионалните спортисти страдат от ментални проблеми именно заради стреса на който са подложени.

# 32
  • Мнения: 12 671
Точно  заради такова отношение спрях дъщеря си от големия спорт.  А как се отнасяше тази треньорка към собствената си дъщеря - нямам думи.

# 33
  • Мнения: 22 036
Професионалният спорт е много различен от този за забавление. Грозен е в повечето случаи, но много хора реват на успехите, а и спортистите с отдадени на този начин на живот.

# 34
  • Мнения: 2 441
Такава злоба от жена(майка,вероятно) към дете  Twisted Evil. Вероятно треньорката така е тренирана на младини, това знае, това си бае. Сега й е паднало да си отмъщава  Close.
А,родителите на момичето  Shocked...за тях оправдание нямам.Пред очите ми да ми унижават детето и аз да си обръщам главата на другата страна  Stop...
Да се чудиш какви са тия амбиции у хората за велики спортни постижения  Shocked.Че кой е прокопсал от професионален спорт? Единици са българските спортисти с титли,които са ги осребрили по някакъв начин във времето и живят добре. В повечето случаи им остават травмите и надеждите и необходимостта на по-късна възраст да се преквалифицират, за да живеят нормално.
+100

Последна редакция: сб, 12 ное 2016, 13:35 от percepolis

# 35
  • Мнения: 3 659
Никой няма да реве на успехите, ако знае какво стои зад това. Разбирам да тренират много, понякога до предела на силите си, но такъв начин на протичане на тренировките е недопустим. Нима с бой, със страх, с унижение ще се постигне нещо повече? Аз виждам ролята на треньора по друг начин. Да окуражава, да вдъхва увереност, да е приятел на състезателите.

# 36
  • София
  • Мнения: 62 595
Аз също не разбирам не само оправдаването, но и приемането за нормално такова отношение. Не можех да гледам клипчето, ориентирам се по това, което казвате тук. Най-странно ми е, че родите го приемат за нормално. Абе, как някакво трето лице ще дърпа ушите на детето ми и ще го обижда! Ама, то като се замисля, много хора позволяват така към тях да се държат и началниците им, само че възрастен не го удряш, но можеш да го тормозиш по други начини с цел да го подчиниш изцяло. Най-лошото е, че такова поведение не е случаен изблик, на треньора да му е дошло вповече и да си е изпуснал нервите (макар пак да не е оправдание), а съвсем преднамерен подход, тези хора са уверени в правото си да се държат така.

# 37
  • Мнения: 14 654
Не е нормално от човешка гледна точка, но е обичайно за тези среди. И аз съм тренирала художествена гимнастика, същото си е открай време. Треньорките на напредналите момичетата са ужасни зверове, а обръщения като некадърница, идиотка и бавноразвиваща се, са направо мили. Когато не тренираш за удоволствие, а за медал, приемаш и пръчката, без нея постижения няма да има, нито един човек не е чак толкова талантлив, че да успява без сълзи и унижение. Точно това е цената за постиженията. Не казвам, че е нормално, а че е така. С мили методи ще се влачиш на последните места в класирането.

# 38
  • Мнения: 3 659
Треньорката не само издърпа ушите на детето. Тя го вдигна във въздуха, дърпайки го за ушите. Втория път тръгна към момичето с думите - ела, ела и втори път го хвана за ушите. По нейните думи така се справяли с хиперактивните, превъзбудени деца, това било нормално... Детето просто сбърка... Явно това е ежедневието им.

# 39
  • София
  • Мнения: 62 595
Чакай малко, сълзите и унижението са цената за... какво? За това, че някой не е чак толкова талантлив, колкото... какво - се очаква от него или? Да разбирам ли, че оправдаваш всичко това и го приемаш за в реда на нещата, за правилно?

# 40
  • Мнения: 473
     Какво казва Теодосий Теодосиев, който е основател на прочутата в цялата страна школа по физика, която съществува от 30 години и е донесла повечето златни медали за България на международни олимпиади: "Опитвам се да дам духовност на моите ученици. При нас подготовката се провежда в атмосфера на доброжелателна конкуренция. Правим олимпиади, състезания, но децата се обичат. Това са едни щастливи деца с голямо чувство за хумор и тук използваме щастието като една производителна сила. Това е щастлив колектив, в който децата работят и се получава нещо наистина много красиво. А като страничен продукт са олимпиадите, но те не са най-важното. Когато човек работи с удоволствие, тогава се получава свръх постижение."
     Според неговата “Методика за формиране на силов интелект”, "на всяко дете първо трябва да му се снеме страхът, че няма да успее. То трябва да знае, че трудният проблем не е толкова страшно нещо, и ако се отпусне и преодолее страха си, може да го реши. Това е въпрос и на психология. Всяко дете може да се справи със страхотно трудни задачи, ако бъде ръководено правилно."
     Успехът е чудесно нещо, но не на всяка цена.

# 41
  • Мнения: 22 036
Аз изобщо не съм учудена. Това е отношението в професионалния спорт.

# 42
  • София
  • Мнения: 62 595
Нека не се лъжем - на децата в спорта и други професионални поприща се гледа като на ресурс. Целта на треньора (защото в случая се спряга спортът, но същото се прилага и в други области) е постижение, което слага звезда и на неговото име, а не благото да детето то да се развие като пълноценна личност. Детето е средство, не цел. А средството се експлоатира.

# 43
  • Мнения: 14 654
Да разбирам ли, че оправдаваш всичко това и го приемаш за в реда на нещата, за правилно?

Не, просто казвам как стоят нещата, не е възможно да има сериозни постижения без бой и унижение, няма как да ти го обясня, защото не си стъпвала в зала. Никой не е толкова талантлив, че да изиграе съчетанието си без да сбърка - имаш някакви първоначални данни, но натам са само труд, безбройни повторения и травми. Няма такова нещо като "то просто се обърка", защото всяко объркване ти взима точки.
Лично аз не бих пратила собствените си деца да спортуват професионално, така че очевидно не приемам това отношение към човешки същества, но съм убедена, че друг начин за успех в гимнастиката, няма. Ако щеш.
пп: Точно - децата са ресурс, много правилно си го написала.

# 44
  • Мнения: 3 659
Аз изобщо не съм учудена. Това е отношението в професионалния спорт.
Крайно време е това да се промени. Явно много хора не са учудени и го приемат за нормално, затова и нищо не се прави в друга посока. Те просто не познават другия начин, за който пише diditop...

Общи условия

Активация на акаунт