Заедно бяхме от 8 месеца. В последния един месец той постоянно натякваше, че нямало да сме вечно заедно, че живота щял да ни раздели, че той трябвало да работи много, за да се докаже, че аз съм щяла да намеря някой по-подходящ от него и да го напусна. Казвах му, че това няма как да стане, че ако ги има чувствата между нас това е достатъчно да се борим заедно с живота, но той не та не. И накрая ми писна и си поговорихме. И така по празниците кой откъде е. Като цяло той не се чувства готов за семейство (брак и деца), аз пък съм ок да изчакам правилният мъж да известно време, за да стане готов. Разбира се той не ми го каза това, че не иска деца и семейство в близко бъдеще още в началото, иначе нямаше въобще да започвам с него.
Въпросът ми към вас е - какво да правя? Аз съм готова да направя компромис и да изчакам, но той не се знае кога ще се почувства готов. Може след 3-4-5 години да го хване вълната за семейство и тогава да не съм аз тази, с която той избере. Твърде рано ли е да искам да ми се засвидетелства любов, и може би някакво обещание? Или е по-добре да тегля чертата и да търся щастието си другаде? А сме и разделени, така че може вече всичко да е отлетяло от тази връзка. А, и той - не стига че искаше да се разделим, ами и иска да си поддържаме връзка, да си се виждаме. Направо не знам какво да правя.
Въпросът ми към вас е - какво да правя? Аз съм готова да направя компромис и да изчакам, но той не се знае кога ще се почувства готов. Може след 3-4-5 години да го хване вълната за семейство и тогава да не съм аз тази, с която той избере. Твърде рано ли е да искам да ми се засвидетелства любов, и може би някакво обещание? Или е по-добре да тегля чертата и да търся щастието си другаде? А сме и разделени, така че може вече всичко да е отлетяло от тази връзка. А, и той - не стига че искаше да се разделим, ами и иска да си поддържаме връзка, да си се виждаме. Направо не знам какво да правя.
