Малко трудна тема...за болестта - РАК !!!

Момичета, много ми е тежко и мъчно. Моята майчица се влошава с всеки изминал ден. За 1 седмица отслабна с 10/15 кг. . "Животното" я яде от вътре и нищо не може да го спре. Мама казва така: "Аз не съм се отказала да се боря, докторите се отказват от мен. Живее ми се, много ми се живее". Спряха й лечението, защото нищо не й помага и направи множество разсейки по кожата и в черния дроб. Вече няма да има нито химиотерапия, нито лъче, нито каквато и да е терапия.  Вчера изживях кошмар (поредния). Майка ми е толкова отпаднала, че не може да отиде до тоалетната сама и аз я водя. Вчера при опит да я вдигна от тоалетната я дръпнах по-силно за да не я изпусна, но нейните колена не издържаха и тя падна на земята.... не можах да я задържа . Направи опит да се изправи, но не успя и ми каза: "Ужас, не мога да се изправя. Ще спя на плочките като куче цяла нощ". Да призная паникьосах се за момент. Добре, че се сетих да звънна на едни приятели (които са ни и съседи) за да ми помогнат да я вдигна.... Днес купихме подлога... на нея й е толкова мъчно, че ме тормози (тя естествено не ме тормози, просто се опитвам да й осигуря спокойствие, а на нея й е неудобно). Всъщност не бива да й е неудобно, бих я гледала по същия начин и 1000 години стига да оздравее... Много имам да пиша, но спирам, защото всички от тук списващите си имат лични трагедии около себе си.

Чушка, не използвай подлога. По-добре за нея и за теб е да слагаш памперси. Аз намерих моята майка по същия начин, дори си беше ударила главата в ръба на ваната, та преживях и тоя ужас. Много внимавай, когато я дърпаш за ръцете - на моята майка кожата беше станала като хартия и два пъти направо охлузих кожата на китките. Наблюдавай за декубитални рани навсякъде. Обръщай я през час наляво и надясно. Обтривай тялото й  всеки ден с гъба, намокрена в топла вода, повече на гърба. Внимавай да не я простудиш. Да знаеш, че това е стратегическо място - много е приятно усещането за лек масаж. Освен това си и сърби като всеки гръб.
Миличка, стискам палци.
Поздрави мама от мен  и й кажи, че е страхотно борбено момиче!

И аз го изживях с моята майка. Ти ще откриеш много сила в себе си, ще видиш. Нищо не ни тежи, когато го правим за любим човек. Аз купих стол....такъв офис-стол и я возих до банята и обратно...после  и това не беше възможно....и купихме памперси. Само, че я виждах, че диша и се усмихва ми беше достатъчно....но продължи кратко, много кратко. Господи, сърцето ми спира като се сетя..........затова не мисля затова, просто се изключвам.

Кураж, момичета! И бог да ви помага.

И, Чушка, нека майка ти те вижда силна и уверена! Никакви сълзи, никакви ревове. Мобилизирана, спокойна, усмихната - такава трябва да бъдеш.

И с моя татко беше така До последно почти ходеше на работа.После започна Морфина,за един месец ,отслабна,направо се стопи.Последната седмица преди да почине ,и той падна в банята,легна и повече не стана .И ние слагахме памперси.Люта,много кураж и се усмихвай на майка си,тя е страхотен борбен човек,Също като баща  ми,и той не се предаде до последно.Толкова силен и недосегаем ми изглеждаше ,че и аз не вярвамх че тази гадина ще ни го отнеме Вече три години го няма,а като пиша и говоря за това,ме боли точно колкото и тогава.

Благодаря ви момичета . Както тя, така и аз не се давам лесно.

Здравейте хора.
Майка ми почва химио скоро. Дано да мине леко поне.
Аз вече приех нещата и се старая да я подкрепям.
Но тя нещо се е шашнала, в смисъл почва да се тревожи излишно за мен.
Носи ми някакви билки, хранителни добавки, иска да ме води при нейния лекар...
Ще отида де, че и аз имам една бучица, но съм имала и преди и са изчезвали.
И определено сега се чувствам здрава, а и имам съвсем други проблеми за които да мисля.
Не ми се иска да се вкарвам в някакви филми излишно.

Заповядайте на молебен на 19.12.08г. от 12ч. в църквата св. "Неделя"- София. Молебенът ще бъде за здраве и живот на болните от рак деца и на всички останали, за душите на мъртвите, които сме обичали. Молебенът ще бъде и за това бог да даде разум и воля на нашите политици да направят това което трябва и   дадат шанс на болните за лечение с Антималигноцит.

Извенете ме, но ми се обадиха, че датата се променя за 20.12 08. , събота.

Почева може да си редактераш поста с редактирай и да го промениш.

Наистина грижата за любим човек не тежи, хубаво казано... Има един аспект, който е не по-малко важен от грижата за физическото подобрение. Разговорите с болния. Моята майка беше много силна през всичките 5 години на лечението си (рак на гърдата с разсейки в черния дроб), веднъж не заплака пред мен или не прояви съмнение в успеха на лечението. Веднъж даже, вече съм го споделяла тук, шефката на онкото ми каза, че за 30 години стаж не е видяла толкова търпелив и борбен пациент като майка ми. Чудя се откъде се взе този оптимизъм, след като самата беше лекар и прогнозата и беше ясна. С две изключения: веднъж я заварих да чете в един учебник нещо и на въпроса ми какво чете, отговори лаконично и някакси лековато, „какво ме очаква“. И още веднъж, никога няма да го забравя, ми сподели, че много и тежи фактът, че няма с кого да поговори за съмненията и страховете си, а явно ги е имала. Опитвала се била да го направи с две приятелки и все са я прекъсвали с думите, „Не говори така, това са глупости, ще се оправиш“. Може би това беше зов за помощ към мен, да и позволя да сподели това с мен, а аз също го игнорирах, не можех да понеса подобен разговор, което сега ужасно ми тежи. След смъртта и често препрочитам разказа „Мъка“ на Чехов, в който главният герой се опитва да поговори с някого за смъртта на сина си, но всеки го пренебрегва и бяга от разговора, докато накрая отива и провежда този разговор... с коня си. Мисля, че някои от тежко болните имат нужда понякога да ги оставим да си изплачат мъката и страха от това, което ги очаква. За нас си отива цял свят със смъртта на майка, на баща, а какво ли е за тях, които се прощават с всичко и всички... Мисля, че от време на време трябва да им позволяваме да бъдат слаби. На тези мисли ме наведе „Тибетска книга за живота и смъртта“, която ми препоръча форумска приятелка, но за съжаление прочетох чак след смъртта на майка ми. Там има много хубави неща за духовното придружаване на тежко болния по този път. Много ме боли като чета споделеното от вас. Възхищавам се от борбеността на вас, които живеете с болестта и не и се давате и на тези, които сте тяхната опора в този момент. Но моменти на слабост има понякога и не трябва да се бяга от тях.
Люта чушка, иска ми се да ти кажа нещо хубаво, толкова ми стана мъчно като прочетох... Не пропускай нито миг с майка си, ако можеш. Аз все повтарях на майка колко се възхищавам на силата на духа и и какъв пример ми дава... Това сякаш още повече я амбицираше да не се дава. И двете сте явно борбени момичета, ще се справите заедно. Колкото и да е тежък периодът, това е един от най-ценните моменти във връзката с родителите ни и моментът да им покажем обичта си. Когато болните изгубят апетит, се препоръчва да им се поднася храната в малки съдове, малко количество, с приятен вид, стръкче магданоз за украса, маслинка, нещо такова... от всичко по малко и по възможност да изглежда апетитно. При майка ми това имаше голям ефект.
Дилянка, това за храната важи и при липса на апетит след химиотерапия, дано я понесе добре майка ти. Има едни лекарства, антиеметици, помагат много при повръщане. Майчето пиеше Зофран.

Дилипили, много хубав постинг.
Господи, колко съм тъпа, пропилях толкова безценни мигове, които ми бяха подарени. А аз се страхувах до смърт. Съжалявам всеки ден за това. Съжалявам, толкова съжалявам.

Прегърнете се и се целунете без думи. 
Имаш щастието майка ти да е до теб.

дилИпилИ, благодаря ти за хубавия постинг .

Доналд Тръмп, много си права. Загубих баща ми когато бях на 7 години, а ако загубя и мама, оставам без двамата си родители.
Меца, гушни майчето ти и й пожелай весела коледа.

Благодаря ви момичета. Прави сте ,знам ,но и много боли