Аз така родих сина си в 8мия месец. Получих страшни болки....разкъсващи, от кръста надолу към краката. Отидох и ме приеха в болницата. Като ме прегледаха, се оказа ,че нямам ряазкритие и не е възможно да раждам. Това беше с второто ми дете, акушерката мми беше близка....имат ми вяра като на раждала жена,че болките са нетърпими. И така цяла нощ. На другата сутрин мина един лекар и има вика- абе ,слагайте му система на момичето, стига се е мъчило ,нека да ражда. След 8 часа родих и...... изхвърлих камък! Сина ми се роди недоносен, не можеше да диша самостоятелно... кувьози, драми.... Та никой не се сети да ми пусне една урина и да провери дали не е бъбречна криза. Сина ми е сега 12 годишен,жив и здрав, а аз оттогава само 2-3 пъти съм правила бъбречни кризи.
- Публикувана: 27 апр. 2006, 15:38 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2006, 20:34 ч.
Кое е по-страшно:родилни болки или бъбречна криза?
Аз като знам , че имам песъчинка и трябва да я изкарам , страх ме хваща, абе, момичета когато се изпадне в бъбречна криза болкоуспокойващо не се ли взема ?Кво е това чудо? 
Пък за раждането да ви кажа нещо , аз толкова време вече чакам , че съм готова да устоя на всяка болка , само да ми падне !Хич не ме е страх!
Пък за раждането да ви кажа нещо , аз толкова време вече чакам , че съм готова да устоя на всяка болка , само да ми падне !Хич не ме е страх!
- болката е кошмарна. И на мен един лекар ми каза : "да, много е болезнена бъбречната криза, както родилните болки", беше ми обаче много зле и не можах да го питам откъде знае. 
Аз не съм имала бъбречна криза, обаче няма да забравя една Деси, с която раждахме заедно. Значи в предродилна зала чакаме аз, Елеонора и Деси (минали са 10 години от тогава, но още ги помня, защото с Елеонора пък имаше други изпълнения).
Двете с Елеонора се разхождаме напред-назад за да понасяме по-леко болките, а Деси си лежи кротко на леглото и нито пъшка, нито охка. Питам я не я ли боли, а тя ми казва: Оооо аз съм свикнала, такива бъбречни кризи съм имала, такива болки... Роди Елеонора, родих аз и дойде нейният ред. Леле как викаше това момиче - Умирааааам, помооощ умираааааам, а акушерката й се кара: Я не говори глупости, няма да умираш! Добре, че родих преди нея иначе щях да се връщам вкъщи.
Така, че май зависи и от кризата и от раждането.
Двете с Елеонора се разхождаме напред-назад за да понасяме по-леко болките, а Деси си лежи кротко на леглото и нито пъшка, нито охка. Питам я не я ли боли, а тя ми казва: Оооо аз съм свикнала, такива бъбречни кризи съм имала, такива болки... Роди Елеонора, родих аз и дойде нейният ред. Леле как викаше това момиче - Умирааааам, помооощ умираааааам, а акушерката й се кара: Я не говори глупости, няма да умираш! Добре, че родих преди нея иначе щях да се връщам вкъщи.
Така, че май зависи и от кризата и от раждането.
Не съм имала бъбречни кризи , но раждането ми беше кошмар. Имах чувтвото , че ще ума от болка.Обаче болките си ги изтърпях с кеф , защото знаех , че резултатът си заслужава. Майка ми , която има 2 много трудни раждания и няколкоко бъбречни кризи каздва , че двете са еднакво болезнени.
абе, момичета когато се изпадне в бъбречна криза болкоуспокойващо не се ли взема ?Кво е това чудо?
Има,мен са ме слагали в болница на системи с коктейл болкоуспокояващи и буквално за час-два са спирали болките.
Според мен няма сравнение.
Бъбречните болки определено ще са по страшни, защото едва ли след като са минали ще видиш най важното нещо в живота си, а и това е което дава толкова енергия и сила. Едно раждане е несравнимо с всяка една болка, независимо от нея, наградата е просто несравнима.
Бъбречните болки определено ще са по страшни, защото едва ли след като са минали ще видиш най важното нещо в живота си, а и това е което дава толкова енергия и сила. Едно раждане е несравнимо с всяка една болка, независимо от нея, наградата е просто несравнима.
