Много съжалявам за приятелката ти и детенцето и.Неприятна случка.
Аз съм на мнение,че лоши деца няма, има лоши родители.
Аз съм на мнение,че лоши деца няма, има лоши родители.
- Публикувана: 27 апр. 2006, 17:18 ч.
- Последно мнение: 14 май 2006, 14:51 ч.
Как реагирате като видите дете, което не подлежи на усмиряване?
... чула малката едва смогваща да каже нещо да я вика... Патето целите й очи и лицето й покрити в кърваво червено, в същия момент видяла как едно дете й смъкнало кърпата (подобно на чапка с козирка) някак си от главичката до вратлето, след което я задърпало за кърпата и направо вече я душило, докато с другата си ръка и размазвало сладоледа си в очите и лицето... Патето не можела изобщо да си поеме въздух за да извика майка си.
Малко объркано го написах,но аз може би щях да стигна до съд,защото, (на някой може да стори доста крайно) но в случая става въпрос,за застрашено здраве и дори живот на детето.Не ли възможно това,Неса?
Ами първо правя кротка забележка, а ако не престане, викам! По принцип много мразех да възпитавам чужди деца, но тук в Дубай много дечица ги гледат разни прислужници, които що-годе ги наглеждат, но за възпитание и дума не може да става. И затова няма как.
Вчера например в един детски кът за игра едно момченце, около две годишно, непрекъснато буташе и удряше дъщеря ми (на година и един месец), и то без никаква причина. Казах му веднъж, два пъти, обаче никакъв ефект. Накрая се развиках на него и на сестра му, която май го подучваше да ги прави тия работи - казах им, че ако не могат да се държат прилично, не могат да играят тук - и престанаха. Направо бях бясна. Това им беше като някаква игра - да тормозят моето момиченце и да я гледат как плаче. Те децата не разбират винаги, но нали затова са възрастните, да им обясняват. На тези явно нямаше кой да им обясни, та трябваше аз. После се чувствах виновна доста време - мразя да викам на деца.
Вчера например в един детски кът за игра едно момченце, около две годишно, непрекъснато буташе и удряше дъщеря ми (на година и един месец), и то без никаква причина. Казах му веднъж, два пъти, обаче никакъв ефект. Накрая се развиках на него и на сестра му, която май го подучваше да ги прави тия работи - казах им, че ако не могат да се държат прилично, не могат да играят тук - и престанаха. Направо бях бясна. Това им беше като някаква игра - да тормозят моето момиченце и да я гледат как плаче. Те децата не разбират винаги, но нали затова са възрастните, да им обясняват. На тези явно нямаше кой да им обясни, та трябваше аз. После се чувствах виновна доста време - мразя да викам на деца.
Според мен се стига до такива крайности,защото родителите ги мързи да възпитават собствените си деца в емпатия към другите хора.За голяма част от майките няма никаква причина да учат децата си ,че другите деца също са важни,че ги боли ,когато ги ударят,че грубостта е лошо нещо.Най-лесен е законът на джунглата - ако си силен,оцеляваш,обаче той е за животните според мен.Аз до едно време реагирах, като разговарях с майките в случай на грубост спрямо сина ми.После видях,че няма файда,защото те предпочитат да си гледат децата "с дистанционно управление" и просто да подвикват отвреме на време между кафетата.В крайна сметка прекъснах контактите си с по-дебелокожите от тях.
Затова е важно, всеки родител да наглежда и да има постоянен поглед върху детето си. И особено родителите с по-буйни, агресивни деца трябва непрекъснато да ги контролират, а не да се правят на невиждащи и тайничко да се радват, че тяхното дете е победител. Да се говори, говори, говори... На синът ми в класа има едно такова дете. Не разбира от дума, удря, говори лоши неща. Познайте какво става вече в края на учебната година? Ами изолиран е, никой не играе с него, няма приятели... Тъжно.
В описания случай щях да се развикам да ми пусне детето, но така че цялата площадка да чуе. После да повикам това агресивно детенце, да ми покаже коя е майка му, даже и да знам коя е. Ще и обясня, че може би не е видяла, но нейното дете е направило така и така. Обикновено като се стигне до подобен разговор, особенно ако има и слушатели наоколо, родителите взимат мерки.
Веднъж минах по подобен път, но за моя изненда детето така се същиса като казах, че искам да говоря с родителите му, че се извини на сина и то пред другите деца, които се купчеха и гледаха сеира. За моето дете това означаваше много.
Ако е в детско заведение или училище не се занимавам с родители, информирам съответно персонала и държа да вземат мерки или учителите. Според мен те ще са с по-голям авторитет от мен, ще имат по-успешен подход, пък и английският им е по-добър
Nessa, за пясъчния замък, наистина неприятно, но всички деца минават през разрушителен период. Това не подлежи на контрол. За секунди да го изпуснеш на плажа и вече е смачкало някое произведение, живот и здраве и ти ще се сблъскаш с този проблем. Наистина редно е родителите да се извинят за случилото се, но на детенце не се сърди
Веднъж минах по подобен път, но за моя изненда детето така се същиса като казах, че искам да говоря с родителите му, че се извини на сина и то пред другите деца, които се купчеха и гледаха сеира. За моето дете това означаваше много.
Ако е в детско заведение или училище не се занимавам с родители, информирам съответно персонала и държа да вземат мерки или учителите. Според мен те ще са с по-голям авторитет от мен, ще имат по-успешен подход, пък и английският им е по-добър
Nessa, за пясъчния замък, наистина неприятно, но всички деца минават през разрушителен период. Това не подлежи на контрол. За секунди да го изпуснеш на плажа и вече е смачкало някое произведение, живот и здраве и ти ще се сблъскаш с този проблем. Наистина редно е родителите да се извинят за случилото се, но на детенце не се сърди
да се намеся и аз.. Като майка на страшно щуро момченце. Хиперактивно. Да , беше страшно палаво дете/ казвам беше , защото сега е на 20 и е бавен и разумен пич/ извинявам се//
Не е наранявал никого, напротив, любвеобвилен.. Но когато си дете на 3, а на площадката има дечица по на 1.5 години си е опасно. Знаех си стоката и не го пусках. и при най- добрите му намерения.. можеше да стане неприятно.
Обичаше да гушка и носи.. ми представете си : грабне момиченце на 2 години и я изтърве?! от пързалката??
Затова клечех там, до него, нещо, което ми беше ужасно неудобно, особено за пред приятелките ми с деца. Или си е до мен..знам си стоката.
пазим децата си... но и пазим другите от тях.
нормална етика.
Само се питам, как приятелката ти пуска на закрита пързалка, без да прецени, по- големите деца.. Не я обвинявам. НЕ!! Ама си е площадка... и мамата на по- голямото дете , за тези секунди на сблъсъкът, как да реагира? КОЙ е виновен.
Сори ама : двете са виновни - да са гледали.!!
Не е наранявал никого, напротив, любвеобвилен.. Но когато си дете на 3, а на площадката има дечица по на 1.5 години си е опасно. Знаех си стоката и не го пусках. и при най- добрите му намерения.. можеше да стане неприятно.
Обичаше да гушка и носи.. ми представете си : грабне момиченце на 2 години и я изтърве?! от пързалката??
Затова клечех там, до него, нещо, което ми беше ужасно неудобно, особено за пред приятелките ми с деца. Или си е до мен..знам си стоката.
пазим децата си... но и пазим другите от тях.
нормална етика.Само се питам, как приятелката ти пуска на закрита пързалка, без да прецени, по- големите деца.. Не я обвинявам. НЕ!! Ама си е площадка... и мамата на по- голямото дете , за тези секунди на сблъсъкът, как да реагира? КОЙ е виновен.
Сори ама : двете са виновни - да са гледали.!!
Понеже дъщеря ми е горе-долу на тази възраст, според мен децата около 1,8 години не трябва да се пускат сами в закрити пространства, трябва да се да се преценява компанията на децата /обикновено 3 годишните проявяват агресия към малките/. Та виновни са й двете майки.
Иначе при агресия, в подобна ситуация, първо ще почистя и успокоя детето и след това ще се заема с превъзпитание и разговори с другото дете. За мен е малко излишно да се говори с побойника, по-важно е да се погрижа за здравето и психиката на потърпевшото дете.
Иначе при агресия, в подобна ситуация, първо ще почистя и успокоя детето и след това ще се заема с превъзпитание и разговори с другото дете. За мен е малко излишно да се говори с побойника, по-важно е да се погрижа за здравето и психиката на потърпевшото дете.
Ще набия канчето на агресора! Ако видя детето си в такова състояние, здраво ще ми падне пердето. И защо и сладолед ще й размазва по лицето? Това си е направо хулиганщина, унижава едно бебе направо. Един шамар ще отнесе при всички случаи..., чудя се, дали после ще го завлека при майка му, за да им крещя на куп или ще го зарежа... не съм сигурна. Но и майката няма да й спестя биг скендъла. Като си го представя само и пощръклявам, а какво остава да ми се случи.
Ще набия канчето на агресора! Ако видя детето си в такова състояние, здраво ще ми падне пердето. И защо и сладолед ще й размазва по лицето? Това си е направо хулиганщина, унижава едно бебе направо. Един шамар ще отнесе при всички случаи..., чудя се, дали после ще го завлека при майка му, за да им крещя на куп или ще го зарежа... не съм сигурна. Но и майката няма да й спестя биг скендъла. Като си го представя само и пощръклявам, а какво остава да ми се случи.
Първо щях да си нагушкам , почистя и успокоя детето, след което щях да отида при въпросната "майка" и да я направя луда калинка 
, а детето ....не знам , едва ли бих го ударила, но бих го позавлякла за дрешката при "майката" .
, а детето ....не знам , едва ли бих го ударила, но бих го позавлякла за дрешката при "майката" .мойта бебка е още малка,но онзи ден когато се разминавахме с едно детенце на около 4-5г. което вървеше с баба си то посегна да удари Алекс по главата ей-така без абсолютно никаква причина.направо полудях
всичко е до възпитанието
Ню, случая се развива в Германия, и като нищо ще те помъкнат по съдилища, хеле пък ако посегнеш на дете.
Ще поговоря с детето,за да му обясня ,че поведението му не е правилно/случвало ми се е няколко пъти/Ако продължи да тормози детето ми ще отида и при родителя.За съжаление има много такива примери за нехайни и невъзпитани родители.Затова предпочитам да преговарям с децата,постигам резултат.
То и някои майки са луди за връзване.Аз имах такъв случай:дъщеря ми си играе на детсак площадка заедно с хлапе, на което родителите пиеха кафе в заведение на близо. Хлапето даде на дъщеря ми да разгледа празно шише от бебешка пудра. Тя обаче се заигра с него и не искаше да го върне. И като скочи оня ми ти тайфун, има-няма 100 кила, връхлетя на площадката и издърпа от ръцете й шишенцето, крещейки:"Твое ли е, че го вземаш, а? Твое ли е?". Аз загубих ума и дума. Все едно, че ставаше въпрос не за старо шишенце, ами за някаква семейна реликва. Дъщеря ми се стресна и се разрева. Аз обаче се ядосах и я помъкнах да си ходим. Минавайки покрай масата им не пропуснах да кажа:"Не стига, че си грозна, ами си и глупава". Жената се оцъкли, а на мъжът й явно му хареса, защото започна да се хили доволно. Такива ми ти работи. 
Ню, случая се развива в Германия, и като нищо ще те помъкнат по съдилища, хеле пък ако посегнеш на дете.