Ню, случая се развива в Германия, и като нищо ще те помъкнат по съдилища, хеле пък ако посегнеш на дете.
- Публикувана: 27 апр. 2006, 17:18 ч.
- Последно мнение: 14 май 2006, 14:51 ч.
Как реагирате като видите дете, което не подлежи на усмиряване?
Няма ли да вземат под внимание, че това дете е посегнало доста брутално над моето дете?
Ако видя някой да причинява това на детето ми, и той и родителя му ще ги бия, докато имам сили. Може да е невъзпитано и какво ли още не, но едва ли ще се удържа.
Вече 2 пъти ми се случва друго дете да посяга на Боян и направо главата ми се напълни с кръв от нерви.
Първия път беше миналото лято, когато едно 5-6 годишно хлапе риташе топката от ръцете на Боян. Той едва се беше научил да ходи и все още не беше стабилен. Когато стигаше до топката си, другото дете го изчакваше да се наведе и я изритваше на сантиметри от лицето му, при това н всичка сила, а после се хили и бяга. Бабата, която го гледа, изобщо не се намесваше. Накрая го хванах и му казах, че ако го видя още веднъж, ще го хвана и ще го бия, докато мога и никой няма да го спаси, а после ще го увеся на първото дърво. Отговора на бабата беше, че той бил малък и не разбирал. Питам я: "А как разбира да ритне топката, точно когато детето се е навело да я вземе?" Тя каза, че аз съм злобарка и плаша детето. Факт е, че не посегна повече към мойто дете, а всички други майки се оплакват все още от него.
Втория път за щастие майката се намеси и двете заедно се опитвахме да обясним, че не се прави така и т.н.
Вече 2 пъти ми се случва друго дете да посяга на Боян и направо главата ми се напълни с кръв от нерви.
Първия път беше миналото лято, когато едно 5-6 годишно хлапе риташе топката от ръцете на Боян. Той едва се беше научил да ходи и все още не беше стабилен. Когато стигаше до топката си, другото дете го изчакваше да се наведе и я изритваше на сантиметри от лицето му, при това н всичка сила, а после се хили и бяга. Бабата, която го гледа, изобщо не се намесваше. Накрая го хванах и му казах, че ако го видя още веднъж, ще го хвана и ще го бия, докато мога и никой няма да го спаси, а после ще го увеся на първото дърво. Отговора на бабата беше, че той бил малък и не разбирал. Питам я: "А как разбира да ритне топката, точно когато детето се е навело да я вземе?" Тя каза, че аз съм злобарка и плаша детето. Факт е, че не посегна повече към мойто дете, а всички други майки се оплакват все още от него.
Втория път за щастие майката се намеси и двете заедно се опитвахме да обясним, че не се прави така и т.н.
Ако видя някой да причинява това на детето ми, и той и родителя му ще ги бия, докато имам сили. Може да е невъзпитано и какво ли още не, но едва ли ще се удържа.
Вече 2 пъти ми се случва друго дете да посяга на Боян и направо главата ми се напълни с кръв от нерви.
Първия път беше миналото лято, когато едно 5-6 годишно хлапе риташе топката от ръцете на Боян. Той едва се беше научил да ходи и все още не беше стабилен. Когато стигаше до топката си, другото дете го изчакваше да се наведе и я изритваше на сантиметри от лицето му, при това н всичка сила, а после се хили и бяга. Бабата, която го гледа, изобщо не се намесваше. Накрая го хванах и му казах, че ако го видя още веднъж, ще го хвана и ще го бия, докато мога и никой няма да го спаси, а после ще го увеся на първото дърво. Отговора на бабата беше, че той бил малък и не разбирал. Питам я: "А как разбира да ритне топката, точно когато детето се е навело да я вземе?" Тя каза, че аз съм злобарка и плаша детето. Факт е, че не посегна повече към мойто дете, а всички други майки се оплакват все още от него.
Втория път за щастие майката се намеси и двете заедно се опитвахме да обясним, че не се прави така и т.н.
Вече 2 пъти ми се случва друго дете да посяга на Боян и направо главата ми се напълни с кръв от нерви.
Първия път беше миналото лято, когато едно 5-6 годишно хлапе риташе топката от ръцете на Боян. Той едва се беше научил да ходи и все още не беше стабилен. Когато стигаше до топката си, другото дете го изчакваше да се наведе и я изритваше на сантиметри от лицето му, при това н всичка сила, а после се хили и бяга. Бабата, която го гледа, изобщо не се намесваше. Накрая го хванах и му казах, че ако го видя още веднъж, ще го хвана и ще го бия, докато мога и никой няма да го спаси, а после ще го увеся на първото дърво. Отговора на бабата беше, че той бил малък и не разбирал. Питам я: "А как разбира да ритне топката, точно когато детето се е навело да я вземе?" Тя каза, че аз съм злобарка и плаша детето. Факт е, че не посегна повече към мойто дете, а всички други майки се оплакват все още от него.
Втория път за щастие майката се намеси и двете заедно се опитвахме да обясним, че не се прави така и т.н.
На мен лично случаят ми изглежда иключително сериозен.Ами ако не дай Боже детето наистина не можеше да повика майка си навреме да я отскубне от лошото момче,какво щеше да се случи....?Или ако размазаното по лицето не беше сладолед,а нещо вредно за здравето на детео...?И тогава пак ли онази "майка" щеше да каже,че ТО било дете и не разбирало?А? И как така можеш да съдиш,че някой родител ти дърпа детето, а не можеш да осъдиш,че някой родител поради нехайство може сериозно да навреди на детето ти,чрез неговото.
Малко объркано го написах,но аз може би щях да стигна до съд,защото, (на някой може да стори доста крайно) но в случая става въпрос,за застрашено здраве и дори живот на детето.Не ли възможно това,Неса?
Малко объркано го написах,но аз може би щях да стигна до съд,защото, (на някой може да стори доста крайно) но в случая става въпрос,за застрашено здраве и дори живот на детето.Не ли възможно това,Неса?
Съвсем ясно си го напасила, Джени
, разбрах те и мисля, че ако един-единствен такъв случай би стигнал до съд, със сигруност родителете с "дистанционно управление" ще се замислят малко повече върху възпитанието. Но не съм сигурна дали е възможно, вероятно има начин и би трябвало да има...Някой спомена, че родителите трябва да учат децата си на емпатия...аха, обаче как можеш да научиш някой на нещо, дето сам не го изпитваш?
А за замъка - неее, ни най-малко не се сърдя на детето. Знам, че агресията в тази възраст е нормална и неконтролирана. Аз самата съм била такова проклето дете (замерващо минувачите с балони пълни с вода...и много точни попадения
). Но границите не трябва ли да се поставят от родителя? А Супер Нанито го гледам от време на време и ме поразява всеки път една и съща ситуация - Резултата се вижда само до 2 седмици. Родителите или обвиняват един друг за поведението на децата или самите деца... и най-интересното идва като Нанито им спретне една критика на възпитателните методи. В повечето случаи този дето най-много обвинява е "винивника" хич не търпи критика.
Това го пускам малко и в тон на темата за родителите, които си пребиват децата, но и със доста различен смисъл...
Не знам какда го нарека - явление или нехаене, но няколко пъти съм свидетел как тук дете лудее, руши нещо, което не му принадлежи, бие други деца или им взима вещите и в същия момент родителя му по никакъв начин не реагира... ама хич!
Вчера едната ми приятелка направо плачеща ми разказа по телефона последното преживяване на детската площадка. Малката й дъщеричка (на годинка и 8-9 месеца) е безкрайно любвеобилно и мило дете, като види други деца е толкова щастлива и отворена... Та вчера си играела на площадката и влезнала в затворена пързалка. Приятелката ми не я виждала и след малко чула малката едва смогваща да каже нещо да я вика... Таня изтичала до парзалката и какво вижда - Патето целите й очи и лицето й покрити в кърваво червено, в същия момент видяла как едно дете й смъкнало кърпата (подобно на чапка с козирка) някак си от главичката до вратлето, след което я задърпало за кърпата и направо вече я душило, докато с другата си ръка и размазвало сладоледа си в очите и лицето... Патето не можела изобщо да си поеме въздух за да извика майка си. Какво става отстрани - майката на другото дете (което трябва да е било на поне 4 годинки) си стои отстрани и изобщо не реагира, хвърля око и продължава да си клюка. Никакво внимание...
Имам още камара случаи, които не са толкова драстични, но са изключително неприятни - детето на съседа си играе пред вратата на блока с топка, майката стои на 10ина метра в страни, детето непрекъснато нацелва колата на някой си... естествено майката не реагира - не е нейната кола. Питам се как бих реагирала и видя същата ситуация с наш'та кола? Или с мойто дете?
И това не са еденични случаи, а ежедневие! Може ли да теглиш лекция на непознато дете или да му се скараш, при положение, че родителите му не се интересуват и нехаят? Пък и те не търпят никаква критика...
Не знам какда го нарека - явление или нехаене, но няколко пъти съм свидетел как тук дете лудее, руши нещо, което не му принадлежи, бие други деца или им взима вещите и в същия момент родителя му по никакъв начин не реагира... ама хич!
Вчера едната ми приятелка направо плачеща ми разказа по телефона последното преживяване на детската площадка. Малката й дъщеричка (на годинка и 8-9 месеца) е безкрайно любвеобилно и мило дете, като види други деца е толкова щастлива и отворена... Та вчера си играела на площадката и влезнала в затворена пързалка. Приятелката ми не я виждала и след малко чула малката едва смогваща да каже нещо да я вика... Таня изтичала до парзалката и какво вижда - Патето целите й очи и лицето й покрити в кърваво червено, в същия момент видяла как едно дете й смъкнало кърпата (подобно на чапка с козирка) някак си от главичката до вратлето, след което я задърпало за кърпата и направо вече я душило, докато с другата си ръка и размазвало сладоледа си в очите и лицето... Патето не можела изобщо да си поеме въздух за да извика майка си. Какво става отстрани - майката на другото дете (което трябва да е било на поне 4 годинки) си стои отстрани и изобщо не реагира, хвърля око и продължава да си клюка. Никакво внимание...
Имам още камара случаи, които не са толкова драстични, но са изключително неприятни - детето на съседа си играе пред вратата на блока с топка, майката стои на 10ина метра в страни, детето непрекъснато нацелва колата на някой си... естествено майката не реагира - не е нейната кола. Питам се как бих реагирала и видя същата ситуация с наш'та кола? Или с мойто дете?
И това не са еденични случаи, а ежедневие! Може ли да теглиш лекция на непознато дете или да му се скараш, при положение, че родителите му не се интересуват и нехаят? Пък и те не търпят никаква критика...
Следващия път съм решила да му зашлевя шамар, ако трябва и с майка му ще се сбия, но това не се търпи.
Аз лично съм много строга майка , много от приятелките ми са супер спокойни и не им пука 
дори ако собственото им дете се пребие 
, камоли ако посегне на друго дете.
Но ако ударят тяхното
Не понасям такива деца.....правя забележка на моите, а когато се наложи и на чуждите дори и на майките им и на бабите и т.н.
Такива родители и прочие ги наричам аз невменяеми. 
, много от приятелките ми са супер спокойни и не им пука дори ако собственото им дете се пребие , камоли ако посегне на друго дете.Но ако ударят тяхното
Не понасям такива деца.....правя забележка на моите, а когато се наложи и на чуждите дори и на майките им и на бабите и т.н.
Такива родители и прочие ги наричам аз невменяеми. Аз лично съм много строга майка , много от приятелките ми са супер спокойни и не им пука дори ако собственото им дете се пребие , камоли ако посегне на друго дете.
Но ако ударят тяхното
Не понасям такива деца.....правя забележка на моите, а когато се наложи и на чуждите дори и на майките им и на бабите и т.н. Такива родители и прочие ги наричам аз невменяеми.
, много от приятелките ми са супер спокойни и не им пука дори ако собственото им дете се пребие , камоли ако посегне на друго дете.Но ако ударят тяхното
Не понасям такива деца.....правя забележка на моите, а когато се наложи и на чуждите дори и на майките им и на бабите и т.н.
Такива родители и прочие ги наричам аз невменяеми. Не се изчервявай! Ако знаеш аз каква колежка лудо Ленче имам - същински фелдфебел, но тя си има нейните съображения. В същото време и не мачка детето си, а напротив, показва му колко го обича - абе в общи линии е изчерпала спектъра.
Случката наистина не е приятна, но със сериозен, но спокоен тон (може би) ще направя забележка на детето и ще го заведа при майка му. Моят син също е много бесен, но когато играе покрай други деца, гледам да съм до него, че не знам какво ще му дойде на акъла
Слава богу инциденти не сме имали....май повече аз се шашкам
Слава богу инциденти не сме имали....май повече аз се шашкам
Когато сме на разходка гледам да не допускам 2 неща- някой да нарани Калина и Калина да нарани някого. Тя по принцип си е страхлива- тръгне ли някое дете към нея малко по-възторжено се гушка в мен, иска ли някой да и отнеме играчката- пуска я и бяга. Забелязвам, че все търси защита от мен и това не ми харесва, иска ми се да бъде по-самостоятелна.
Имаме 2 случая, в които направо побеснях:
1. Калина беше около 10 месечна, ходеше само за ръчичка. В едно заведение сме и си чакаме реда за детската пързалка. Пред нас едно момченце, около 4-5 годишно седи, ще се пуска. Както държах Калина на стъпалото, то се обърна и и заши 2 шамара, ама силни. Калина ревна, аз я гушнах и му обяснявам, ама стараейки се да се сдържа, че така не се прави, че бебетата не се удрят, а то се ухили и посегна да я удари пак. Сграбчих му ръката, за да предотвратя удара, вече бях побесняла, сигурно щях да го ошамаря и в този момент от масата досами пързалката скача една жена и започва да крещи що съм била тормозела детето и, то било малко и не разбирало. Викам:"Ами то удари моето!" Да съм ги била оставела да се разберат. "Е, как да се разберат, с бой ли. Той е голям, тя-бебе." Както и да е, разменихме някои реплики, играта продължи. Като се прибрахме у дома, разправям случката на мъжо, та като побесня той:"Да отиваме, ще ми го покажеш това дете, майка му като не може да го възпита, аз ще го оправя!" Бе, човек, ти луд ли си, кой пие кафе 2 часа, отдавна са си отишли. Та им се размина "възпитанието"...
2. Вчера на една детска площадка едно момиченце около 5 годишно. Площадката пуста, Калина се качва и слиза от пързалката, отнякъде се появи това момиченце с 2 жени и се качи на пързалката, заигра се с кофичките на Калина в пясъчника. Дотук- добре, жените не правят забележка, аз- също. Играчки не ми се свидят, прибираме ги чак като си ходим. Но детето решава, че след като Калина е на пързалката преди нея, трябва да се пусне преди нея. Първо я убеждава, ама моето гардже само зяпа втренчено, много харесваме каки.
После започва да и крещи:"Пусни се, хайде пускай се!" Калина се стряска, ама пак гледа втренчено. Аз казвам:"Хайде пусни се ти първа, има място, мини, пусни се!" Ама не, момиченцето започва да изтиква Калина, както е заднишком към улея, за да я пусне. Хванах си детето и повиших тон, че така не се прави, малките се пазят. После събрах играчките и си тръгнахме. Жените на пейката не реагираха на цялата ситуация, въпреки, че бяха достатъчно близо, за да проследят целият диалог.
Ей такива хора не ги разбирам, какво трябва да стане, за да се намесят, нечие дете да пострада сериозно ли?!
Имаме 2 случая, в които направо побеснях:
1. Калина беше около 10 месечна, ходеше само за ръчичка. В едно заведение сме и си чакаме реда за детската пързалка. Пред нас едно момченце, около 4-5 годишно седи, ще се пуска. Както държах Калина на стъпалото, то се обърна и и заши 2 шамара, ама силни. Калина ревна, аз я гушнах и му обяснявам, ама стараейки се да се сдържа, че така не се прави, че бебетата не се удрят, а то се ухили и посегна да я удари пак. Сграбчих му ръката, за да предотвратя удара, вече бях побесняла, сигурно щях да го ошамаря и в този момент от масата досами пързалката скача една жена и започва да крещи що съм била тормозела детето и, то било малко и не разбирало. Викам:"Ами то удари моето!" Да съм ги била оставела да се разберат. "Е, как да се разберат, с бой ли. Той е голям, тя-бебе." Както и да е, разменихме някои реплики, играта продължи. Като се прибрахме у дома, разправям случката на мъжо, та като побесня той:"Да отиваме, ще ми го покажеш това дете, майка му като не може да го възпита, аз ще го оправя!" Бе, човек, ти луд ли си, кой пие кафе 2 часа, отдавна са си отишли. Та им се размина "възпитанието"...
2. Вчера на една детска площадка едно момиченце около 5 годишно. Площадката пуста, Калина се качва и слиза от пързалката, отнякъде се появи това момиченце с 2 жени и се качи на пързалката, заигра се с кофичките на Калина в пясъчника. Дотук- добре, жените не правят забележка, аз- също. Играчки не ми се свидят, прибираме ги чак като си ходим. Но детето решава, че след като Калина е на пързалката преди нея, трябва да се пусне преди нея. Първо я убеждава, ама моето гардже само зяпа втренчено, много харесваме каки.
После започва да и крещи:"Пусни се, хайде пускай се!" Калина се стряска, ама пак гледа втренчено. Аз казвам:"Хайде пусни се ти първа, има място, мини, пусни се!" Ама не, момиченцето започва да изтиква Калина, както е заднишком към улея, за да я пусне. Хванах си детето и повиших тон, че така не се прави, малките се пазят. После събрах играчките и си тръгнахме. Жените на пейката не реагираха на цялата ситуация, въпреки, че бяха достатъчно близо, за да проследят целият диалог.Ей такива хора не ги разбирам, какво трябва да стане, за да се намесят, нечие дете да пострада сериозно ли?!
Тази ситуация е направо стандартна за България. Моя син е почти на 4, но е много кротко и срамежливо дете. От както сме започнали да ходиме - все проблеми по градинките. Или по-големи ще го удрят, блъскат или ще му взимат играчките, или ще го предреждат на пързалките или ще се качват в количките със стотинки докато той е още вътре. АМАН от простотия по Софийските градинки и паркове. Родителите съответно 0 внимание не обръщат да не говориме че даже и не си гледат децата какво правят и къде са ....................
Кажете как да си възпитавам детето като го виждам че страда. А той си дава играчките и много иска да играе с другите деца - но вече го е страх ............ Ходиме на д. градина, но и там е същата ситуация .................... За това седи до обяд ( защотото имат занятия и учат разни неща ) и после до гледат баба му и дядо му.
Аз лично го уча да внимава когато играе с другите деца, НО чесно казно вече си мислия че съм в грешка - защото от това страда той !!!
Кажете как да си възпитавам детето като го виждам че страда. А той си дава играчките и много иска да играе с другите деца - но вече го е страх ............ Ходиме на д. градина, но и там е същата ситуация .................... За това седи до обяд ( защотото имат занятия и учат разни неща ) и после до гледат баба му и дядо му.
Аз лично го уча да внимава когато играе с другите деца, НО чесно казно вече си мислия че съм в грешка - защото от това страда той !!!
Каквото и да си говориме ние тук, истината е че има толкова мърляви майки (да не кажа по-силна дума) , че думи нямам направо. Случая, който си описала е потресаващ, и това което стряска е не само осъдителното поведение на "баткото", а незаинтересоваността на "майката".
Аз също съм свидетел на няколко подобни случки на детските площадки, които посещаваме и ми прави впечатление, че на повечето от агресивните деца майките им най необезпокоямано си пушат, пият кафенцето и си лафят. Случай от миналото лято на един пясъчник - детето е на 2,5 години, дърпа на всички играчките, хапе на ред, скубе, рита. В пясъчника са предимно току що проходили и около 1,5 годинки дечица. Нашият човек грабва една лопата за пясък (има едни в комплект с количка за пясък, голям размер) и трясва едно от мъничките по главата. Сцепи му главата за секунди, без детенцето нещо да ме у направило изобщо. Майката си пуши и се припича на слънце.
Да не говоря по пързалките какво става. Вижда баткото или каката, че моето дребно 2 годишно е готово да се пусне и търчи да се катери в същия момент не по стълбите, а по самата пързалка. И гази на ред без да му прави впечатление, че тя е 10 кила с мокри дрехи. лошото е, че и на родителите на същото не им направи впечатление, а милата ми имаше следи от подметките на хулигана (без извинение) по ръчичките и по дрехите си.
Дъщеря ми е сравнително кротко дете и дава винаги играчките си, само мир да е, но видя ли че някой проявява незислужена агресия спрямо нея, ще хвърчат глави. На който добарам по напред.....
Когато я видя обаче че тя дърпа играчка на някое детенце или досажда някому, винаги съм се намесвала. Изобщо гледам в нея с 4 очи когато сме на вън и пазя да не и посягат, както и тя да не посегне някому.
Аз също съм свидетел на няколко подобни случки на детските площадки, които посещаваме и ми прави впечатление, че на повечето от агресивните деца майките им най необезпокоямано си пушат, пият кафенцето и си лафят. Случай от миналото лято на един пясъчник - детето е на 2,5 години, дърпа на всички играчките, хапе на ред, скубе, рита. В пясъчника са предимно току що проходили и около 1,5 годинки дечица. Нашият човек грабва една лопата за пясък (има едни в комплект с количка за пясък, голям размер) и трясва едно от мъничките по главата. Сцепи му главата за секунди, без детенцето нещо да ме у направило изобщо. Майката си пуши и се припича на слънце.
Да не говоря по пързалките какво става. Вижда баткото или каката, че моето дребно 2 годишно е готово да се пусне и търчи да се катери в същия момент не по стълбите, а по самата пързалка. И гази на ред без да му прави впечатление, че тя е 10 кила с мокри дрехи. лошото е, че и на родителите на същото не им направи впечатление, а милата ми имаше следи от подметките на хулигана (без извинение) по ръчичките и по дрехите си.
Дъщеря ми е сравнително кротко дете и дава винаги играчките си, само мир да е, но видя ли че някой проявява незислужена агресия спрямо нея, ще хвърчат глави. На който добарам по напред.....
Когато я видя обаче че тя дърпа играчка на някое детенце или досажда някому, винаги съм се намесвала. Изобщо гледам в нея с 4 очи когато сме на вън и пазя да не и посягат, както и тя да не посегне някому.