Здравейте мили момичета,
7 месеца се боря със себе след раздялата със съпругът ми. Реших да споделя с Вас да помоля за съвет. Казват времето лекува- мина време, но моята рана все така си стои и не зараства.
Не знам от къде да започна, но накратко 11 години брак, прекрасно дете на 10 години. Живот без конфликти, без финансови затруднения имаме бизнес, изобщо идеалното семейство. Преди година поведението на мъжа ми стана съмнително, криене на телефон, закъснения след работа и т.н. всичко подсказваше изневяра. Колкото и да питах той все отричаше, до като един ден не се "хванах в ръце" и го хванах. За тези, които са преживели подобно предателство знаят за жестоката болка от изневярата. Да те предаде човека, в който най-много си вярвал.
Обясни на детето, че не обича повече майка му, а на мен каза че искал да живее с нея и се изнесе. Цяло лято бях принудена да работя с него, да го виждам всеки ден, просто нямаше как имаме обща работа и трябваше да изпълним вече поетите ангажименти. През времето, през което продължихме да работим, а и сега се държи изключително любезно с мен едва ли не най-добрият ми приятел. Каквото и да го накарам го върши с огромно желание. Изобщо всичко е "няма проблем"
Така работихме до ноември и вече приключи съвместната ни работа. През това време срещнах друг човек, който ме обожава държи се много добре и с детето ми. Живота си потръгна долу горе, не че раната беше зараснала, но болката беше леко притъпена, до като не се появи една вечер в къщи и каза че иска да се върне.
Бях на кръстопът дали мога да преглътна подобно предателство, струва ли си да нараня човека, който ме изправи след всичко, което преживях. В крайна сметка реших да му дам шанс. Живях ме заедно, няколко дни, но то просто всичко е вече умряло и най-вече той по никакъв начин не ми показа, че се връща освен заради детето и заради мен. Всичко беше за кратко решихме да се разделим да живеем малко разделение, да си дадем време да помислим, и времето да покаже дали ще можем да си спасим семейството. На втория ден той се върна пак при нея. И аз отново съм с кървящо сърце, не мога да се отдам на друга връзка, защото раната е толкова дълбока. Няколко дни не го виждам и като го видя сякаш отново се връщам в деня на раздялата и болката е пронизваща.
Заслужаваше ли втори шанс? Може би още тогава сгреших Защо се върна при нас, след като нещата на другото място не са приключили? Как да се справя тази болка? Добре се чувствам само в негово присъствие. Споделете как сте преживели болката от раздялата.
7 месеца се боря със себе след раздялата със съпругът ми. Реших да споделя с Вас да помоля за съвет. Казват времето лекува- мина време, но моята рана все така си стои и не зараства.
Не знам от къде да започна, но накратко 11 години брак, прекрасно дете на 10 години. Живот без конфликти, без финансови затруднения имаме бизнес, изобщо идеалното семейство. Преди година поведението на мъжа ми стана съмнително, криене на телефон, закъснения след работа и т.н. всичко подсказваше изневяра. Колкото и да питах той все отричаше, до като един ден не се "хванах в ръце" и го хванах. За тези, които са преживели подобно предателство знаят за жестоката болка от изневярата. Да те предаде човека, в който най-много си вярвал.
Обясни на детето, че не обича повече майка му, а на мен каза че искал да живее с нея и се изнесе. Цяло лято бях принудена да работя с него, да го виждам всеки ден, просто нямаше как имаме обща работа и трябваше да изпълним вече поетите ангажименти. През времето, през което продължихме да работим, а и сега се държи изключително любезно с мен едва ли не най-добрият ми приятел. Каквото и да го накарам го върши с огромно желание. Изобщо всичко е "няма проблем"
Така работихме до ноември и вече приключи съвместната ни работа. През това време срещнах друг човек, който ме обожава държи се много добре и с детето ми. Живота си потръгна долу горе, не че раната беше зараснала, но болката беше леко притъпена, до като не се появи една вечер в къщи и каза че иска да се върне.
Бях на кръстопът дали мога да преглътна подобно предателство, струва ли си да нараня човека, който ме изправи след всичко, което преживях. В крайна сметка реших да му дам шанс. Живях ме заедно, няколко дни, но то просто всичко е вече умряло и най-вече той по никакъв начин не ми показа, че се връща освен заради детето и заради мен. Всичко беше за кратко решихме да се разделим да живеем малко разделение, да си дадем време да помислим, и времето да покаже дали ще можем да си спасим семейството. На втория ден той се върна пак при нея. И аз отново съм с кървящо сърце, не мога да се отдам на друга връзка, защото раната е толкова дълбока. Няколко дни не го виждам и като го видя сякаш отново се връщам в деня на раздялата и болката е пронизваща.
Заслужаваше ли втори шанс? Може би още тогава сгреших Защо се върна при нас, след като нещата на другото място не са приключили? Как да се справя тази болка? Добре се чувствам само в негово присъствие. Споделете как сте преживели болката от раздялата.
Преди години бях в същата ситуация и съжалявам за това, през което преминаваш. Както казаха и останалите, хубаво е, че сте си дали втори шанс, по-добре отколкото винаги да се чудиш "ами, ако.. ". 
