Пиша тази тема със смесени чувства на страх, гняв и обърканост. Преди една година с бившия ми се разделихме, но не като хората. Имаше скандали , остри реплики и изобщо грозна картинка, от която никак не се гордея. Аз съм по-темпераментна и аз бях по-острата от двама ни. Имаше един период от няколко месеца, в които не му говорех, защото му бях много обидена. Той ме поздравяваше , аз мълчах. Не че се оправдавам , но преди да се разделим започна един период на мълчание от негова страна и изобщо по всякакъв начин ме игнорираше, чувствах се смачкана. Преди тази бурна раздяла не сме се лъгали и не сме си изневерявали , но не знам защо в последно време се пропукаха отношенията ни. В края на миналата година най-сетне ледовете се разтопиха. Той всъщност направи някакъв опит за по-различни отношения, който аз отхвърлих. Но вече спазвах добрия тон. Мина ми гневът и не исках нищо повече от това да си говорим като нормални хора. Той от своя страна започна да ходи по някакви леки жени,което ме успокои ,че и двамата сме си поели по пътя и сме загърбили емоциите. Е,да ама не. Днес майка ми се прибра от работа притеснена, че майката на бившия я питала за една семейна тайна, която само той знае. Майка ми смотолевила , че жената се е объркала и някоя друга й е споделила тази тайна. По принцип е възможно, тъй като това не е нещо кой знае какво, а и жената е разсеяна и се е случвало няколко пъти да се обърка или да не разбере нещо правилно. Но все пак, ме разяжда съмнението да не би той да ме е издал. Но защо да го прави? Дори и при най-жестоките ни караници не сме си издавали тайните. Нали уж се сдобрихме? Нали сме в нормални отношения вече? Защо му е сега да ме издава? Първосигналната ми реакция беше да му пиша и да го питам, но се спрях . Наистина нямам желание да си пиша с него и изобщо да се занимавам освен да си казваме само "здравей,как си?" , ако случайно се засечем.
- Публикувана: 24 ян. 2017, 22:16 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2017, 14:39 ч.
Страхувам се от бившия
Пиша тази тема със смесени чувства на страх, гняв и обърканост. Преди една година с бившия ми се разделихме, но не като хората. Имаше скандали , остри реплики и изобщо грозна картинка, от която никак не се гордея. Аз съм по-темпераментна и аз бях по-острата от двама ни. Имаше един период от няколко месеца, в които не му говорех, защото му бях много обидена. Той ме поздравяваше , аз мълчах. Не че се оправдавам , но преди да се разделим започна един период на мълчание от негова страна и изобщо по всякакъв начин ме игнорираше, чувствах се смачкана. Преди тази бурна раздяла не сме се лъгали и не сме си изневерявали , но не знам защо в последно време се пропукаха отношенията ни. В края на миналата година най-сетне ледовете се разтопиха. Той всъщност направи някакъв опит за по-различни отношения, който аз отхвърлих. Но вече спазвах добрия тон. Мина ми гневът и не исках нищо повече от това да си говорим като нормални хора. Той от своя страна започна да ходи по някакви леки жени,което ме успокои ,че и двамата сме си поели по пътя и сме загърбили емоциите. Е,да ама не. Днес майка ми се прибра от работа притеснена, че майката на бившия я питала за една семейна тайна, която само той знае. Майка ми смотолевила , че жената се е объркала и някоя друга й е споделила тази тайна. По принцип е възможно, тъй като това не е нещо кой знае какво, а и жената е разсеяна и се е случвало няколко пъти да се обърка или да не разбере нещо правилно. Но все пак, ме разяжда съмнението да не би той да ме е издал. Но защо да го прави? Дори и при най-жестоките ни караници не сме си издавали тайните. Нали уж се сдобрихме? Нали сме в нормални отношения вече? Защо му е сега да ме издава? Първосигналната ми реакция беше да му пиша и да го питам, но се спрях . Наистина нямам желание да си пиша с него и изобщо да се занимавам освен да си казваме само "здравей,как си?" , ако случайно се засечем.
Ти си го познаваш най-добре и знаеш най-правлно как би реагирал в дадени ситуации.
Първоначално заглавието на темата ме наведе на мисълта, че се страхуваш физически от него.
Мисля, че не толкова важно дали и защо е издал тайната, каквато и да е тя. А какви могат да бъдат последствията от разкриването и и най-вече как ще се справиш с тях. Изгради си план за действие при разкриване на тайната и притесненията ти ще изчезнат.
А иначе може и да е казал нещо, може и да не е. Може да се е изпуснал. Може отдавна да е споделил с майка си, а тя чак сега да пита. Възможности много. Защо и как няма значение, по-важно е да си подготвена как ще реагираш щом имаш съмнения.
Мисля, че не толкова важно дали и защо е издал тайната, каквато и да е тя. А какви могат да бъдат последствията от разкриването и и най-вече как ще се справиш с тях. Изгради си план за действие при разкриване на тайната и притесненията ти ще изчезнат.
А иначе може и да е казал нещо, може и да не е. Може да се е изпуснал. Може отдавна да е споделил с майка си, а тя чак сега да пита. Възможности много. Защо и как няма значение, по-важно е да си подготвена как ще реагираш щом имаш съмнения.
Първоначално заглавието на темата ме наведе на мисълта, че се страхуваш физически от него.
И аз така, толкова ли е страшна тази тайна, че се страхуваш да не види бял свят.
Пиша тази тема със смесени чувства на страх, гняв и обърканост...Днес майка ми се прибра от работа притеснена, че майката на бившия я питала за една семейна тайна, която само той знае. Майка ми смотолевила , че жената се е объркала и някоя друга й е споделила тази тайна. По принцип е възможно, тъй като това не е нещо кой знае какво, а и жената е разсеяна и се е случвало няколко пъти да се обърка или да не разбере нещо правилно. Но все пак, ме разяжда съмнението да не би той да ме е издал. Но защо да го прави? Дори и при най-жестоките ни караници не сме си издавали тайните.
Такава драма за "тайна", която не е нищо кой знае какво Звучи като че си най-малкото сериен убиец... Да те е "издал"? Но кого бе, моме, на полицията ли? С майка си е споделил човека, а и нали тайната не е лично твоя, а семейна - значи има и други хора, които са в течение, не е като да сте само ти и той "посветени".
Темата звучи налудничаво и преиграно.
Според мен пък не трябва да реагира. С каквато и да е реакция, дори и най-невинния въпрос, сама ще му покаже, че това за нея има значение и му слага коз в ръцете. Отминаваш с мълчание, все едно нищо не е станало. И без това въпросите нищо няма да решат - или е издал или не, свършена работа.
И аз си мислех, че го познавам, но може би съм се лъгала .. Както каза Елора, вече ще внимавам и ще имам обица на ухото. По принцип не е такъв злобар ,но има склонност да се вкарва в някакви филми и може нещо да си е въобразил,може и да не е. Ако го питам, ще отрече най-вероятно, а и наистина по този начин ще му покажа, че има значение за мен. И ако си е наумил нещо, ще му дам зелена светлина да продължава.
tanya_79, наистина най-добре ще бъде да премисля как да реагирам , ако нещо е казал и да реагирам спокойно , защото както си личи от предния ми пост , лесно се паникьосвам.
tanya_79, наистина най-добре ще бъде да премисля как да реагирам , ако нещо е казал и да реагирам спокойно , защото както си личи от предния ми пост , лесно се паникьосвам.
Ние отдавна нямахме никакви контакти , а само се бяхме засекли случайно,проведохме разговор . Но нищо повече. Аз си продължих живота и мислех , че и той го е направил. Силно се надявам да е станало някакво недоразумение . Просто за всеки случай, ако пак се срещнем случайно, ще кажа, че бързам и няма да говоря повече нищо с него, дори и "как си".
Пиша тази тема със смесени чувства на страх, гняв и обърканост. Преди една година с бившия ми се разделихме, но не като хората. Имаше скандали , остри реплики и изобщо грозна картинка, от която никак не се гордея. Аз съм по-темпераментна и аз бях по-острата от двама ни. Имаше един период от няколко месеца, в които не му говорех, защото му бях много обидена. Той ме поздравяваше , аз мълчах. Не че се оправдавам , но преди да се разделим започна един период на мълчание от негова страна и изобщо по всякакъв начин ме игнорираше, чувствах се смачкана. Преди тази бурна раздяла не сме се лъгали и не сме си изневерявали , но не знам защо в последно време се пропукаха отношенията ни. В края на миналата година най-сетне ледовете се разтопиха. Той всъщност направи някакъв опит за по-различни отношения, който аз отхвърлих. Но вече спазвах добрия тон. Мина ми гневът и не исках нищо повече от това да си говорим като нормални хора. Той от своя страна започна да ходи по някакви леки жени,което ме успокои ,че и двамата сме си поели по пътя и сме загърбили емоциите. Е,да ама не. Днес майка ми се прибра от работа притеснена, че майката на бившия я питала за една семейна тайна, която само той знае. Майка ми смотолевила , че жената се е объркала и някоя друга й е споделила тази тайна. По принцип е възможно, тъй като това не е нещо кой знае какво, а и жената е разсеяна и се е случвало няколко пъти да се обърка или да не разбере нещо правилно. Но все пак, ме разяжда съмнението да не би той да ме е издал. Но защо да го прави? Дори и при най-жестоките ни караници не сме си издавали тайните. Нали уж се сдобрихме? Нали сме в нормални отношения вече? Защо му е сега да ме издава? Първосигналната ми реакция беше да му пиша и да го питам, но се спрях . Наистина нямам желание да си пиша с него и изобщо да се занимавам освен да си казваме само "здравей,как си?" , ако случайно се засечем.
И друг път не слагай такива гръмки заглавия , всеки ще прочете нова тема и ако го докосне , ще коментира.
Казвам, че не е кой знае какво , защото се случва и на други хора. Целият ми проблем произтича от там , че родителите ми не искат това да се знае и изрично ме бяха предупредили да не казвам на никой. Не съм го разказвала това нещо и на най-добрите ми приятелки , а само на бившия по времето на хубавите моменти. И бях го предупредила, че само на него го казвам. Ако се е изпуснал случайно, значи нещата са поправими. И не, не искам да се занимава с мен. Не искам по никакъв начин да ме търси и да говори за мен. Не съм от желязо, изстрадала съм я тази раздяла. Но сега е време всеки да си върви по пътя. Просто искам да спазваме добрия тон, ако се видим и това е, нищо повече. Много ли искам? Заглавието го поставих спонтанно. Просто ако нашите разберат, ще ми се ядосат, а и както казах, те държат това да не се знае. Освен това могат да произтекат и други неприятности . Просто не искам да има нищо общо с мен и да си живее живота, ако изобщо е казал нещо.
И аз си мислех, че го познавам, но може би съм се лъгала .. Както каза Елора, вече ще внимавам и ще имам обица на ухото. По принцип не е такъв злобар ,но има склонност да се вкарва в някакви филми и може нещо да си е въобразил,може и да не е. Ако го питам, ще отрече най-вероятно, а и наистина по този начин ще му покажа, че има значение за мен. И ако си е наумил нещо, ще му дам зелена светлина да продължава.
tanya_79, наистина най-добре ще бъде да премисля как да реагирам , ако нещо е казал и да реагирам спокойно , защото както си личи от предния ми пост , лесно се паникьосвам.
tanya_79, наистина най-добре ще бъде да премисля как да реагирам , ако нещо е казал и да реагирам спокойно , защото както си личи от предния ми пост , лесно се паникьосвам.
Мен животът ме научи - когато се разделиш с някой, очаквай всякакви удари под кръста. Хората, когато са наранени, понякога говорят и споделят неща, за които после може да съжаляват. Подготви се доколкото можеш, за да не си съвсем по гащи в такъв момент.
В случая смятам, че вашите дори да ти се ядосат, в един момент ще те разберат. Всеки споделя с половинката си, нали в това е смисъла на семейството, да споделяте добро и лошо, не да криете тайни един от друг.
Както и да се развият събитията, ти пожелавам много късмет, спокойствие и щастие занапред!
Препоръчани теми