- Публикувана: 17 фев. 2017, 15:50 ч.
- Последно мнение: 27 март 2017, 19:21 ч.
Помогнете при избор на име
Не бяха нито Изабела и Боряна, нито Мария и Ташка. Изабела и Боряна са много различни, но и двете са много хубави. Мария и Ташка... що за родители?
Еми аз съм една от тези двете с " що за родители". Обожавам си името. Не е по-лошо от Калина, или Боряна.
Не бяха нито Изабела и Боряна, нито Мария и Ташка. Изабела и Боряна са много различни, но и двете са много хубави. Мария и Ташка... що за родители?
Еми аз съм една от тези двете с " що за родители". Обожавам си името. Не е по-лошо от Калина, или Боряна.
От кои си от тези със сестри с по-модрено име или са те кръстили наистина Ташка?
А името вече е избрано и ще е Стойна, но и за мен Славея е много красиво име.
Еми аз съм една от тези двете с " що за родители". Обожавам си името. Не е по-лошо от Калина, или Боряна.
От кои си от тези със сестри с по-модрено име или са те кръстили наистина Ташка?
Наистина са я кръстили Ташка, но тя си го харесва.
Ташка са ме кръстили родителите.
Щом Стойна е избора... Въпреки, че Стойна може да се "замаже" с нещо галено. Но всеки си преценя.
Най-важното е да уважаваш родителите си и техния избор. Защото в нашия род имаше поне още 4 момичета Ташка, които едвам дочакаха 18-годишна възраст и подадоха молба за смяна на име. Сега са Таня.
Няма да коментирам повече...
Щом Стойна е избора... Въпреки, че Стойна може да се "замаже" с нещо галено. Но всеки си преценя.
Най-важното е да уважаваш родителите си и техния избор. Защото в нашия род имаше поне още 4 момичета Ташка, които едвам дочакаха 18-годишна възраст и подадоха молба за смяна на име. Сега са Таня.
Няма да коментирам повече...
Иначе аз никога не бих уважила избора на родителите си, ако представлява някакво конформистко поддаване на традицията, която цели единствено да постави майката в подчинена позиция и да ѝ наложи решение без право на избор. Не съм почитател на този тип традиции и на качеството, което кара хората да им се подчиняват.
Вече дали човек си харесва или не името, е отделен въпрос. Но ей така да дължа някакво уважение само защото някой е взел определено решение - не, не го дължа и не го изпитвам.
Майка ми е кръстила сестра ми с име, което е харесвала, вместо Стоянка, както се казваше баба ми. Уважавам смелостта ѝ да се противопостави на традицията и натиска и да отстои правото на детето си да има хубаво име. Ето това е проява, която уважавам.
Вече дали човек си харесва или не името, е отделен въпрос. Но ей така да дължа някакво уважение само защото някой е взел определено решение - не, не го дължа и не го изпитвам.
Майка ми е кръстила сестра ми с име, което е харесвала, вместо Стоянка, както се казваше баба ми. Уважавам смелостта ѝ да се противопостави на традицията и натиска и да отстои правото на детето си да има хубаво име. Ето това е проява, която уважавам.
Когато става дума за имена "леле майко", според мен нещата са доста относителни.
Определено е добре да се избягват имена, които имат определено значение, свързано с битови предмети примерно или някакви недотам ценни качества или някакви модни марки и брандове, защото те са онези, които предизвикват неудобство. Но имената, които на пръв поглед ни звучат остарели, странни , то не е защото са грозни или неподходящи или неактуални, а просто защото мислено, в първия момент, ги асоциираме с някой човек, който примерно може да е много възрастен и си казваме "бабешко".
Да, ама не. Не името прави човека, а човека името. Да не забравяме, че много от бабите ни, всъщност носят прабългарски имена, от които сега сме отвикнали. И малко ни трябва за да свикнем отново с тях и да почнем да имаме съвсем друго отношение, ако наричаме млад човек с тях.
Определено е добре да се избягват имена, които имат определено значение, свързано с битови предмети примерно или някакви недотам ценни качества или някакви модни марки и брандове, защото те са онези, които предизвикват неудобство. Но имената, които на пръв поглед ни звучат остарели, странни , то не е защото са грозни или неподходящи или неактуални, а просто защото мислено, в първия момент, ги асоциираме с някой човек, който примерно може да е много възрастен и си казваме "бабешко".
Да, ама не. Не името прави човека, а човека името. Да не забравяме, че много от бабите ни, всъщност носят прабългарски имена, от които сега сме отвикнали. И малко ни трябва за да свикнем отново с тях и да почнем да имаме съвсем друго отношение, ако наричаме млад човек с тях.
Препоръчани теми