Да си отидеш на 18 години....

В дир бг, върви същата дискусия и там попаднах на мнение, което искам да копирам и сложа и тук

"Аз съм български лекар и работя в Америка.
Мога да ви уверя, че вероятността от подобен изход в този случай тук в САЩ е много голяма.
Рак на стомаха е изключително рядка диагноза на осемнайсет. Толкова рядка, че където и да е по света тя нама да бъде обсъждана, като вариант дълго време. Това, което ще стане в Америка е, че гастроскопията ще бъде направена по-рано, но не и в началото на заболяването.
Карциномите на стомаха в тази възраст са изключително злокачествени и много рано дават далечни метастази. Лечението е с много малък шанс за успех даже и да почне рано.
Съболезнования на роднините на починалото дете!
Ако това да обвиняват лекарите облекчава болката им то нека го правят.
Останалата част от обвинителите обаче нямат оправданието на роднините. На тях искам да кажа.
Болестта и смъртта са страшни. Благодарете се, че между тях и вас винаги ще има някой с бяла престилка, готов да понесе и недоверието, и отвращението, и страха, и обвиненията и ударите ви понякога за да ви помогне.
Просто бъдете благодарни."

Истината е, че трябва да се изработи съвсем нова стратегия за профилактика на тежките заболявания. Тук изобщо нямаме такова нещо като профилактика, а точно това е, което можеше да спаси живота на това дете, а и не само неговия.
Веднъж случаен профилактичен преглед ме спаси от загуба на зрението в млада възраст. Години по-късно липсата на профилактика едва не ми струва живота, инвалидизира ме тежко и ме прати в пенсия по болест в средата на живота. Да, пари за партиите има, за избори и кражби бол, за здраве-не. Майката на това момиче, както и всички болни, загубили близките си, а и всички, които не са засегнати, но са потенциални жертви на безхаберието на държавата, трябва да им потърсим сметка. На тези, които определят бюджета за здравеопазване. На тези, дето крадат от здравната каса. Тези чиновници, дето решиха, че няма нужда от истински профилактични прегледи, които да улавят смъртоносните болести в зародиш. От тях трябва да търсим обяснение. Лекарите са накрая.
Да е светло на душата на младото момиче!

Вkлючете ''Господари на ефира'' ....майката дава интервю!

Добре де, какъв беше смисълът от този репортаж на Господарите? Въобще не бяха подготвени. Майката твърди, че са й казали, че няма рак, от болницата - че има. Поне да бяха намерили документите им. Там си пише какво е било, и ще се види дали лекарите лъжат.
Това обаче има значение изцяло относно отношението към пациентите, за съжаление съм съгласна с предните постове, че при тази диагноза заболи ли, вече болестта е в стадий, от който няма оправяне...

http://gospodari.com/%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0- … D0%B8%D1%86%D0%B0!-video124259.html

Съболезнования.
Темата е за съболезнования, или да оплюем някой, че не е спасил това дете от тежката диагноза с фатален изход?

По-скоро за това, че са размотавали момичето доста време, без да и поставят диагноза.

Размотавали е доста силно, без да сте наясно.
Да цитирам и друг потребител:
"Рак на стомаха е изключително рядка диагноза на осемнайсет. Толкова рядка, че където и да е по света тя нама да бъде обсъждана, като вариант дълго време."

Ужасно стечение на обстоятелства, но за съжаление, това би се случило почти навсякъде. Милото дете, не е имало голям шанс, дори и ако е било диагностицирано по-рано, но е можело да прекара повече време в домът си и заобиколено от близките си.

Много коварен рак е този .

А аз познавам човек, на който изрязаха част от стомаха /или целия, не знам точно/ и живее след диагнозата вече 10 години. Но, зет му е лекар и май са му обърнали внимание навреме.

Проблемът е, че трудно се диагностицира, а при млади хора се развива много бързо. Много тъжно за милото дете.

Зависи кога е открито. Когато тя е отишла в болница е било вече последния стадии.

Ами и аз не проследих точно кога са били първите оплаквания и посещения при личния лекар, както и поставяне на диагноза "Нервен срив",  но тях имах предвид като казах, че е размотавана.

Няколко месеца преди това, по баловете, искали са да я приемат в болница, за да пуснат изследвания, но е отказала и си е тръгнала.

И аз това се чудя.
Всичко в този случай е доста мъгливо. Ако момичето е имало сериозни оплаквания (преди октомври месец), защо не са потърсили друг специалист-гастроентеролог (в София, Варна). Колкото и грозно да прозвучи, единственото, което лекарите в Русе са могли да направят, ако я бяха диагностицирали с рак на 17-ти октомври, е да позволят на родителите да прекарат последните дни на дъщеря си плътно до нея... жалко за момичето и семейството и.

Наистина ужасно.
Но аз не мога да разбера защо майката е отказала аутопсия, и то категорично.