Но аз отказвам да кудкудякам в хора на съчувстващите при толкова неизяснен казус.
Притеснява ги липсата на стабилност по начина, по който я възприемат те. За моите родители е проблем, че не сме купили още къща, че аз не съм постигнала кариерен ръст, който според тях е нужен, за да не бъда професионално застрашена от майчинство. Притесняват се, че съм в чужда държава. Според майка ми, чужденките ги дискриминирали и не се грижили за тях като бременни, щели да ме оставят да си умра, детето нямало да го изследват като хората. Заради това било важно да се разпишем, че като съм с "по-така" име, лекарите няма да оставят аз или детето да пукнем.
Но те ме сравняват със себе си, а това не е много честно, в крайна сметка. Когато те са имали деца, са живеели с родителите на майка ми, които всеотдайно са гледали внуците. После са получили жилище от държавата или там както е било и така. Естествено, че са имали стабилност за работа. Просто отдавна животът не е такъв нито в България нито по света. Аз имам всичките условия на света в България, и ако толкова тръгнат да ме убиват лекарите тук, ще се прибера.
Според тях съм много десорганизирана, безотговорна и прочее. Пак повтарям, не съм някакъв човек, който няма образование, който е без хубава професия, или взима наркотици, пие пуши, краде, проституира. Просто ме сравняват със себе си, а за себе си те са най най най. и имат други очаквания за това какво трябва да е постигнал човек, преди да има деца, на които аз не отговарям. Зетят и той.