Размисли за осиновяването

Ние с моя мъж сме решили да си осиновим дете когато навършим 35 години независимо дали си имаме вече свое или не.
Има толкова много деца, които имат нужда от семейство, а аз искам голямо семейство. Искам да имам три деца и нямам нищо против да си осиновим. Мъж ми също. Ако сега имах възможност бих го направила веднага, но мъж ми още е студен и донякъде зависим от родителите си и това ни спира. Когато обаче станем самостоятелни ще осиновим.
От всичко най-много искам да имаме свое дете, но въпроса с осиновяването сме го решили и аз се радвам за това решение.
Не можем да помогнем на всички такива деца, но можем да помогнем на едно поне. Никога не бих ги делила на свой и чужди.
Това наистина е осъзнат акт и се иска хубаво обмисляне преди това.
Аз се радвам, че обмислихме този вариант и стигнахме до правилно / според нас / решение.

Браво Ренци! Много смело и правилно според мен решение! Дано има повече хора в България, които мислят като теб! Нямаш представа колко ме развълнува постинга ти! Пожелавам ти ( а и заслужаваш) няколко слънчеви, добри и любящи деца!

Смятам че е много благородно да осиновиш дете Уважавам хората,който са си осиновили и им свалям шапка    А3 сьщо се 3амислям 3а такава постьпка.Ще опитам с ин витро точно три пьти и тогава.А3 просто нямам много време ве4е Приятелката ми от училище и мьжьт и си осиновиха.Детенцето е вече на год.и половина,а те са най щастливите хора на света Мисленно,приятелката ми благодари всеки ден на жената,която е родила това прекрасно дете

Аз дълги години бях доброволец на БМЧК и съм ходила по толкова много домове за сираци, че предпочитам да не си спомням. Нагледала съм се достатъчно. Може би това беше едно от нещаща, които ме накараха да взема това решение.
Зная, че не мога да спася света, но на едно нежелано дете мога да помогна да се почувства желано.
Това е нещо което ще направя каквото и да ми струва.

   

Много е благородно, наистина, обаче "кръвта вода не става". Мисля, че като пораснат повечето отиват да си търсят родителите си или стават много трудни за общуване. Поне имам такива впечатления. Дано да греша.

Не съм съгласна, че стават трудни деца. Смятам, че средата определя възпитанието. Може би една част наистина потърсват биологичните си родители, но само от любопитство. И винаги признават, че Майка и Татко са тези, които са ги отгледали. Обичат ги и са признателни. Поне тези, които познавам аз.
Освен това смятам, че като цяло изоставените бебета са от добри момичета, отрасли обаче в семейства със строги нрави и нямащи смелостта, силата и възможността да се изправят срещу обществото.
И последно не виждам нищо благородно в осиновяването. Мисля, че жената осиновява за да има на кой да ДАДЕ безмерната си обич, дълго събирана, да осъществи инстинкта си за продължаване на човечеството, да има за кой да се грижи, защото това е заложено в нея.

Аз от време на време си мечтая да си осиновя дете, но не заради проблеми с възпроизводството, а за да дам на поне 1 от тези деца шанса да отрасне в любящо семейство. Но напълно съзнавам, че това е много сериозна постъпка, която трябва добре да се обмисли.

Според мен част от осиновените деца стават трудни за отглеждане, защото или са били дадени за осиновяване на възраст, в която си спомнят вече биологичните родители, или осиновителите дълго време са криели, че не са биологични родители, и детето е изживяло голям шок, когато го е научило. Според мен точно за това е най-добре детето да знае от самото начало, че е осиновено. В България е прието това да се крие, за да не се чувстват с нещо ощетени децата, но на Запад знам, че хората говорят за тези неща съвсем открито.

Аз също като Ренци съм била 5 години доброволка на младежкия Червен кръст, и съм видяла достатъчно деца-сираци, отглеждани в домовете. Уви, повечето са ромчета, което значи, че в България шансовете им за осиновяване са нищожни.

[quote="Lali] И последно не виждам нищо благородно в осиновяването. Мисля, че жената осиновява за да има на кой да ДАДЕ безмерната си обич, дълго събирана, да осъществи инстинкта си за продължаване на човечеството, да има за кой да се грижи, защото това е заложено в нея.[/quote]
Вече два пъти говорихме с щерката за осиновени деца. Като я попитах какво е разбрала, ми отговори:
- Да си вземем бебе от детска градина, а не от болницата.
Изумих се, че е открила същината. Пак ще си е наше, разликата е само откъде ще дойде.
Майчината любов се основава на всикидневните грижи, тревоги и радости, а не на произхода.
Като родих почувствах силна отговорност и загриженост за малкото беззащитно дете, а любовта дойде по-късно.
Ако сега ми кажат, че в родилното е станало грешка и тя не е мое дете? Как мога да премахна чувствата си? Дори да има наследственост от други хора, вече е моето дете и нищо не може да промени този факт.
Осиновяването или раждането не са благородни постъпки.
Благородна постъпка е да създадеш човек - като отгледаш и възпиташ детето си.

За съжаление практическото осъществяване на това е много трудно. Затова ще има бездетни семейства и деца в домовете. Както с инвитрото, така и с осиновяването, то  е за хора с възможности.


А това, че има и други канали освен официалните се доказва и от тази днешна статия:

20 българчета продадени във Франция
16 ноември 2004
News.dir.bg
 
 Генерал Бойко Борисов: "И Франция има вина!"

Снощи най-големият обществен телевизионен канал във Франция излъчи специален репортаж за продажбата на новородени българчета, предаде Би Би Си. В репортажа "Жертва, стока, колко струва едно дете", който е част от програмата "Задълбочено изследване", се разказва за трафика на бебета за мафиотска мрежа във Франция.
Репортажът започва с това как български роми продават 15-дневното си дете за 6 000 евро. Друга българка е хваната в момент, в който се опитва да продаде 3-дневното си бебе.
След Франция екипът на френската телевизия отива в сливенския ромски квартал "Надежда", като уточнява, че това е район, в които цари мизерия и безработица. Камерата показва семейства с 8-10 деца, които живеят с 50 евро на месец. "Не е учудващо, че посредниците намират желаещи. Икономическата безизходица е толкова голяма, че закони пракически не съществуват," твърди служителка на международната организация "Лекари без граница", която работи с роми. Коментарът на журналистите е, че българските власти трудно могат да затворят границите за бременни жени. И че борбата с този трафик е доста чувствителна тема преди влизането на България в ЕС пред 2007 г.
Третата част на репортажа представя френски полицай, който работи в сътрудничество с българското МВР, води журналистите при генерал Борисов. Той казва, че трафикът на хора е проблем не само за България, но и за Европа, и Франция също е виновна, защото консумира престъплението.
Според българските власти досега са продадени 20 бебета във Франция. Този трафик  несъмнено има връзка и с българските проститутки, които са една четвърт от всички източноевропейки, работещи във Франция.
В заключение се казва, че трафикът вероятно ще продължи, защото във Франция максималното наказание е само 3 години затвор.

Точно така. И според мен разликата не е в това от къде идва детето, а как се отглежда. Може би няма да се съгласите, но отглеждането на осиновено дете ми се вижда по-трудно /и то не заради самото дете, а заради нас и хората около нас/. Просто в тази ситуация обикновено има повече страхове, неразбиране, конфликти, съмнения.... Ако успеем да ги надмогнем и ако имаме късмета да сме заобиколени с истински Човеци разлика няма.
Осиновявайки, жената не изживява щастието от това да усети зараждането на новия живот в себе си, но от друга страна има привилегията да даде шанс и надежда на едно невинно същество, попаднало в ситуация, в която никой не трябва да попада. Това е дъстатъчна компенсация.
А относно "кръвта вода не става" и аз съм имала преди такива съмнения, но деца, осиновени от мои роднини и близки са ги опровергали - от всички израстнаха Човеци. А ужасиите за убийства от деца, за които четем напоследък, ме навеждат на мисълта, че гаранция за никой и нищо няма. Децата, извършили такова ужасно нещо са от интелигентни семейства и най-вероятно обичани, но...

Ра3бира се че е благородна постьпка да в3емеш чуждо дете и да го обичаш като свое и никога да не се чудиш откьде е дошло.Точно 3ащото тия деца са по трудни 3а отглеждане,3атова е благородно.3ащото една майка никога не вижда лошите черти от характера на собственото си дете,а как е с чуждото?Много е благородно даже....... и много трудно решение....Хайде сега с рька на сьрцето кажете честно колко са хората които правят такава постьпка? И колко са тия които не се примиряват с отглеждане на чуждо дете?

Ами това е дете, което отглеждаш. Т.е. СОБСТВЕНО ДЕТЕ = РОДЕНО ДЕТЕ или ОСИНОВЕНО ДЕТЕ.

Затова повдигнах темата.
Аз не намирам разлика. Но не при всички е така. Е, сега каква е разликата според вас? Питам сериозно. Въпроса е личен и отговорите може да са най-различни.

Ето моя - аз имам втори баща. Смешен израз на нашите отношения. На него дължа и възпитание и всичко. На неговото рамо съм плакала, на него първо казах, че съм влюбена и и и........... толкова много неща. Той е моя баща. Аз за него "чуждо" дете ли съм? Биологичния, естествено го познавам. Той не знае нищо за мен /като личност/, а аз не искам да знам нищо за него. Това, че приличам на него външно, а и като характер прави ли го мой баща?

Само като си представя, че баща ми е постъпил "благородно" ми става малко гадно. Отношението му към мен е бащинско, а не благородно. И аз затова си го обиииичкам!

Една майка вижда лошите черти в роденото си дете и се опитва да ги изглади.

Абсолютно съм съгласна с Дари.
Аз също имам втори баща и на него дължа страшно много. Гледа ме като свое дете. Моя собствен не съм го виждала даже от вече 15 години. Нито баба ми и дядо ми от онази страна. Докато даже родителите на втория ми баща ме приеха като свое внуче въпреки че имат и други внуци. Никога не съм усетила деление.
Вторят ми баща е човека, които ме предаде на младоженеца на сватбата и пак той плака от радост. Моя собствен даже не дойде. Нито пък някой от неговата страна.
Затова мисля, че когато отгледаш едно дете и го възпиташ и даваш живота си за него не правиш разлика дали е твое или осиновено. Децата са деца. Те не са виновни затова, че не са желани.
Аз мисля, че имам достатъчно любов, за да отгледам едно такове дете без то да се чувства чуждо и затова съм взела това решение.

Сигурна съм, че би била най-добрата Майка.

Аз съм сигурна, че всички ще бъдем страхотни Майки.
Всички го заслужаваме и съм убедена, че това щастие няма да ни подмине. Верно, че по-трудно ще го постигнем, но пък и повече ще го оценим.

Лали, благодаря за милите думи!

И аз съм сигурна, че от страхотни хора стават страхотни майки!!! Всички имате силна воля и не се отказвате при първото камъче!!!

Това, че ще обичаме детето си независимо от къде е дошло е ясно, но как ли ще се чувстваме, ако някой му натяква или му се подиграва за произхода, ако роднините ни не го приемат като пълноправен член на семейството, ако самото то иска да научи нещо за рожденните си родители /в което няма лошо, стига да не е фикс идея/ и т. н. Най-боли когато детето ти страда, а когато то е осиновено вероятността някой простак /а такива има винаги/ да злоупотреби с този факт е голяма. Всъщност това най-много ме притеснява - ще мога ли да го възпитам да е достатъчно силно и уверено в себе си, за да не обръща внимание на тези глупости..и аз самата ще бъда ли. Защото със сигурнаст няма да премълча факта, че детето ми е осиновено. То трябва да има пълно доверие в мен. Ако скрия това и след време някой "доброжелател" му каже как ще ми вярва за в бъдеще? А ако едно дете не вярва на родителите си в никой и нищо не може да вярва истински.

Ако си осиновил дете, ако го обичаш,  то ще усеща любовта ти и това ще го прави силно и уверено. Специално възпитание не е необходимо.

Да така е, но ако то по принцип е по-чувствително, поради факта, че е и по-уязвимо е необходимо и малко по-специално отношение. На такова дете трябва по-често да му се казва и показва, че е обичано, като същевременно не трябва да се разглезва. Рожденните деца са уверени в любовта на родителите си и я приемат като нещо, което им се полага, докато едно осиновено дете може и да изпитва известни съмнения...

На едно дете винаги трябва да му показваш, че го обичаш. За да стане добър човек.

Не съм го и отричала. Просто исках да кажа, че едно осиновено дете има вероятнаст да бъде жертва на хорското неразбиране, злоба и т.н. и съответно да има нужда от помощ от страна на родителя, за да го преодолее.
Не е толково просто - ти го обичаш, то те обича и не ви пука как се държат хората и какво говорят. Възможно е и да се постигне тази "нирвана", но много по вероятно е детето ти да се прибире някой ден от училище и да реве, че са му казали "копеле", а на теб да ти се къса сърцето и да се чудиш какво да му кажеш... Вярно е, че в основата е обичта, но се иска и повече такт, железни нерви и сигурно един куп други неща за които не се сещам. Защо мислиш повечето родители премълчанват факта, че детето е осиновено - не защото се съмняват дали детето им ще ги обича, а поради страх от лошото отношение и неразбирането на част от околните.

Права си. Много е сложно.Единственото решение може би е родителите да му кажат колкото се може по-рано.

бе на теория е много лесно. аз нямам мнение по въпроса. не зная.

То, наистина на теория е лесно, ама ако ти е на душата...
И аз не знам как бих посъпила в такава ситуация.

Аз като гледам колко непревитествени организации има, помагащи на децата да си търсят рождените родители, не ми се струва, че са се пръкнали без да има търсене.

Тук го нищят въпроса: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=8895

Да ви е живо и здраво бебето Роси!!! Мнооооооооого радост да си носите взаимно!!!! Щастлив живот на вече порасналото семейство        

Честито на малката Роси и на цялото и семейство!
Възхищавам се на такава смелост. Аз не бях се замисляла за осиновяване и тази тема ме накара да се замисля сериозно. Честно казано парво бих опитала всички възможности да имам свое дете и чак след това, ако не стане бих си осиновила дете. Не ме съдете строго за това, което току що написах, защото го казвам от горчив опит. Аз съм от втория брак на майка ми с баща ми. Баща ми също е имал първи брак. Брат ми е от първия брак на майка ми и чак сега след като сме пораснали започвам да чувствам, че баща ми прави разлика между двама ни. Точно поради тази причина не искам за сега да си осиновявам. Не съм сигурна дали ако си осиновя дете, а после имам свое няма и аз да постъпвам като баща ми. Никой не може да знае как ще постъпва в бъдеще преди да му се случи подобно нещо.
Но честно казано се възхищавам на хора, които са се решили на тази стъпка и си обичкат дечицата и не делят "свои" и "чужди". Това е много благородно и достойно за уважение.
Продължавайте все така! Желая на всички много щастие и любов!

Здравейте! Сори, че връщам темата, но видях , че има мами, които са осиновили вече дечица. Въпросът ми е: Срещнахте ли трудности при осиновяването и какви? Има ли корупция? Ако съществува ( за Варна имам информация, че е така) , нека се опитаме да променим нещата. Има начин, сигурна съм!

Мен пък ме интересува дали има някой който е осиновил по новия закон?

ами имаше такива съобщения , въпреки че казаха ,,че след въвеждането на  новия закон осиновяванията са намалели доста

Теди, а какъв е новия закон?
Пропуснала съм информацията.
Дано все пак е по-добър от досегашния!

Тц Ренци, новия закон май е ужасна каша. Не съм запозната много много, но това което гледах беше следния случай - семейство взимат години наред за Коледа едно детенце и накрая се решават да го осиновят. Оказва се че първо трябва да са регистрирани като приемни родители - до тук доБре, регистрират се, изкарват някакъв курс. Започва процедурата по осиновяването и се оказва, че те нямат право да осиновят точно определено детенце, а Агенцията по осиновяванията ще им предлага деца.

Ренци здрасти!
Има някои изменения, доколкото разбрах (имам копие на закона) и те са главно, че се минава през комисия, а не еднолично през директора на дом. Това от една страна е добре, но от друга създава повече предпоставки за корупция, или не точно предпоставки, а повече гърла за нагушване. Но пък аз знам за случаи, които съвсем легално и без никакви подкупи по каналния ред са си осиновили деца. Корупцията се намесва ако критериите са ти "много високи".

А не беше ли и преди такъв законът? До колкото знам, винаги е било страшно трудно да си осиновиш дете, а особено точно определено дете. Особено пък ако се касае за здраво бебе от български произход! Чувала съм и съм чела, че именно за такива буквално се "избиват" осиновителските двойки и се стига до съдилища и подкупи. Иначе, нормалната процедура била да чакаш с години да те одобрят за осиновител и после започват да ти предлагат някакви дечица, но не и директно да посочиш кое детенце искаш.

Grizabella  може и винаги да е било така - аз останах с впечатление от репортажа че нещата драстично са станали по-трудни за осиновяване и процента осиновени деца е спаднал от влизането на новия закон. Пак казвам не знам много за закона, росто ви разказах един репортаж. А иначе ставаше въпрос за около 10 годишно момченце.

Здравей Елфи!
Първо добре дошла във форумите към БГ-мамма!
Относно въпроса ти-най-добре го задай във форум "Семейство" защото повечето от момичетата пишещи тук все още не са майки и не са стигнали до осиновяването. Едва ли ще ти бъдем много от полза. Във форумите със сигурност има мами, които са осиновили дечица, но те не пишат и почти не четат тук.
В семейния форум също има тема за осиновяването и там може би ще са ти по-полезни.
Успех!

Определено е3 полезна темата, защото между нас има момичета мислещи и взели решение по този въпрос. Но просто мамите рядко влизат да пишат и четат тук, а точно между тях за тези, които биха могли да ни помогнат с информация.
Мен също живо ме интересува как стоят нещата с осиновяването понеже с мъж ми искаме да си осиновим дете след време.

потвърждавам написаното по-горе..щастието е неописуемо..искам да ви кажа, че има специален форум за осиновявания..и там има малко инфо..ако искате заповядайте..