Размисли за осиновяването

  • 3 460
  • 46
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 4 068
Абсолютно съм съгласна с Дари.
Аз също имам втори баща и на него дължа страшно много. Гледа ме като свое дете. Моя собствен не съм го виждала даже от вече 15 години. Нито баба ми и дядо ми от онази страна. Докато даже родителите на втория ми баща ме приеха като свое внуче въпреки че имат и други внуци. Никога не съм усетила деление.
Вторят ми баща е човека, които ме предаде на младоженеца на сватбата и пак той плака от радост. Моя собствен даже не дойде. Нито пък някой от неговата страна.
Затова мисля, че когато отгледаш едно дете и го възпиташ и даваш живота си за него не правиш разлика дали е твое или осиновено. Децата са деца. Те не са виновни затова, че не са желани.
Аз мисля, че имам достатъчно любов, за да отгледам едно такове дете без то да се чувства чуждо и затова съм взела това решение.

# 16
  • Мнения: 7 716
Сигурна съм, че би била най-добрата Майка.

# 17
  • Мнения: 4 068
Аз съм сигурна, че всички ще бъдем страхотни Майки.
Всички го заслужаваме и съм убедена, че това щастие няма да ни подмине. Верно, че по-трудно ще го постигнем, но пък и повече ще го оценим.

Лали, благодаря за милите думи!

# 18
  • Мнения: 811
Цитат на: renci
Аз съм сигурна, че всички ще бъдем страхотни Майки.
Всички го заслужаваме и съм убедена, че това щастие няма да ни подмине. Верно, че по-трудно ще го постигнем, но пък и повече ще го оценим.


И аз съм сигурна, че от страхотни хора стават страхотни майки!!! Всички имате силна воля и не се отказвате при първото камъче!!!

# 19
  • София
  • Мнения: 7 242
Това, че ще обичаме детето си независимо от къде е дошло е ясно, но как ли ще се чувстваме, ако някой му натяква или му се подиграва за произхода, ако роднините ни не го приемат като пълноправен член на семейството, ако самото то иска да научи нещо за рожденните си родители /в което няма лошо, стига да не е фикс идея/ и т. н. Най-боли когато детето ти страда, а когато то е осиновено вероятността някой простак /а такива има винаги/ да злоупотреби с този факт е голяма. Всъщност това най-много ме притеснява - ще мога ли да го възпитам да е достатъчно силно и уверено в себе си, за да не обръща внимание на тези глупости..и аз самата ще бъда ли. Защото със сигурнаст няма да премълча факта, че детето ми е осиновено. То трябва да има пълно доверие в мен. Ако скрия това и след време някой "доброжелател" му каже как ще ми вярва за в бъдеще? А ако едно дете не вярва на родителите си в никой и нищо не може да вярва истински.

# 20
  • Мнения: 7 716
Ако си осиновил дете, ако го обичаш,  то ще усеща любовта ти и това ще го прави силно и уверено. Специално възпитание не е необходимо.

# 21
  • София
  • Мнения: 7 242
Цитат на: Lali
Ако си осиновил дете, ако го обичаш,  то ще усеща любовта ти и това ще го прави силно и уверено. Специално възпитание не е необходимо.


Да така е, но ако то по принцип е по-чувствително, поради факта, че е и по-уязвимо е необходимо и малко по-специално отношение. На такова дете трябва по-често да му се казва и показва, че е обичано, като същевременно не трябва да се разглезва. Рожденните деца са уверени в любовта на родителите си и я приемат като нещо, което им се полага, докато едно осиновено дете може и да изпитва известни съмнения...

# 22
  • Мнения: 7 716
На едно дете винаги трябва да му показваш, че го обичаш. За да стане добър човек.

# 23
  • София
  • Мнения: 7 242
Не съм го и отричала. Просто исках да кажа, че едно осиновено дете има вероятнаст да бъде жертва на хорското неразбиране, злоба и т.н. и съответно да има нужда от помощ от страна на родителя, за да го преодолее.
Не е толково просто - ти го обичаш, то те обича и не ви пука как се държат хората и какво говорят. Възможно е и да се постигне тази "нирвана", но много по вероятно е детето ти да се прибире някой ден от училище и да реве, че са му казали "копеле", а на теб да ти се къса сърцето и да се чудиш какво да му кажеш... Вярно е, че в основата е обичта, но се иска и повече такт, железни нерви и сигурно един куп други неща за които не се сещам. Защо мислиш повечето родители премълчанват факта, че детето е осиновено - не защото се съмняват дали детето им ще ги обича, а поради страх от лошото отношение и неразбирането на част от околните.

# 24
  • Мнения: 7 716
Права си. Много е сложно.Единственото решение може би е родителите да му кажат колкото се може по-рано.

# 25
  • Мнения: 1 497
бе на теория е много лесно. аз нямам мнение по въпроса. не зная.

# 26
  • Мнения: 7 716
То, наистина на теория е лесно, ама ако ти е на душата...
И аз не знам как бих посъпила в такава ситуация.

# 27
  • Мнения: 1 497
Аз като гледам колко непревитествени организации има, помагащи на децата да си търсят рождените родители, не ми се струва, че са се пръкнали без да има търсене.

# 28
# 29
Ние си осиновихме през юни 2004г. Стана лесно, без пари и без връзки. Бяхме решили и с пари да опитаме, но се оказа, че по-лесно става по нормалния път. бебчето се казва Роси и на 29.12.2004г. ще духаме първата свещичка. Close-mas:

Общи условия

Активация на акаунт