Аз също имам втори баща и на него дължа страшно много. Гледа ме като свое дете. Моя собствен не съм го виждала даже от вече 15 години. Нито баба ми и дядо ми от онази страна. Докато даже родителите на втория ми баща ме приеха като свое внуче въпреки че имат и други внуци. Никога не съм усетила деление.
Вторят ми баща е човека, които ме предаде на младоженеца на сватбата и пак той плака от радост. Моя собствен даже не дойде. Нито пък някой от неговата страна.
Затова мисля, че когато отгледаш едно дете и го възпиташ и даваш живота си за него не правиш разлика дали е твое или осиновено. Децата са деца. Те не са виновни затова, че не са желани.
Аз мисля, че имам достатъчно любов, за да отгледам едно такове дете без то да се чувства чуждо и затова съм взела това решение.