Публикувана: 3 май 2006, 14:14 ч.
Последно мнение: 13 март 2007, 19:02 ч.

Гледате ли "чуждо" дете в семейството си?

6 780
63
1

# 15 7 май 2006, 11:09 ч.

Sofia
Мнения: 1 263

Цитат на: Буболина в чт, 04 май 2006, 22:52

Моят мъж гледа дъщеря ми като свое дете вече 8 год., и според нея и според мен той е най - добрия баща, дори не съм мечтала за такова отношение. Благодарна съм му, дъщеря ми го обича безкрайно, той е всичко това, което й е липсвало.
Не си представям друг баща за нея, биологичния въобще не се интересува, пари не дава, на празници не се обажда...а живее в блока отсреща с третата си жена, очакващ четвъртото си дете....

хахахаха бившия да не е осеменител? Simple Smile

))
сега по темата:Аз познавам две семейства в които бащите гледат деца от предишен брак на съпругите си като свои.Тези татковци заслужават медал!!!! newsm10

# 16 7 май 2006, 23:26 ч.

София
Мнения: 4 423

Май така излиза Thinking

- нещастник! #2gunfire

# 17 7 май 2006, 23:58 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 671

Моят татко беше такъв - никога не е правил разлика между мен и сестра ми.
Нейният баща въобще не е проявявал интерес след развода. Sick

# 18 9 май 2006, 01:23 ч.

Мнения: 61

Цитат на: жълтичко ЛимОнчЕ в нд, 07 май 2006, 23:58

Моят татко също.Аз съм "чуждото",но никога не съм усетила това.Не ни е делил със сестра ми,ако на нея й купеше нещо,даваше и на мен точно толкова пари.Водеше ме на екскурзий,вземал ме е на път с него\той е моряк\и нали си представяте какво е да е на кораб с 14г.хлапе.Свалям му шапка за това което е направил за мен.С много любов кръстих сина си на него.Това беше начина ми да му се отблагодаря.Малко излязох от темата,сори,но се поувлякох.

# 19 9 май 2006, 11:45 ч.

София
Мнения: 4 493

В повечето случаи излиза така, че "неистиските" бащи, които гледат "чужди" деца в семейството си, са много много повече бащи от тези които са станали бащи- на документ, так ли???

П.П Май ще излезе вярна поговорката "Лесно е да станеш баща, трудно е да останеш такъв"

# 20 10 май 2006, 19:10 ч.

Мнения: 480

Цитат на: dioni в вт, 09 май 2006, 11:45

П.П Май ще излезе вярна поговорката "Лесно е да станеш баща, трудно е да останеш такъв"

Напълно съм съгласна с това.Голямата ми дъщеря е на 15г и не познава биологичния си баща а може и да се срещат по улиците.Съпругът ми я гледа от 1годишна.Веднъж го попитах дали не му е било трудно да я приеме все пак той беше ерген и деца не беше гледал,и как за толкова години не я нагруби не й отказа нещо,въобще как се е чувствал поне в началото а той ми отвърна ,че просто я обича и никога няма да забрави деня ,в който го нарече "тати".То така си е и до днес той за нея е само "тати"Често съм се замисляла дали аз бих приела така чуждо дете но с атакава обич като неговата едва ли бих го сторила.Това е едно от нещата за които го обичам и съм му благодарна!

# 21 11 май 2006, 17:56 ч.

На тавана. С Карлсон и Дребосъчетата.
Мнения: 434

Разбира се, че има такива бащи! Simple Smile

Аз съм отраснала от 9-годишна с един от тях и много, много го обичам. Но пък и биологичният ми баща никога не ме е изоставял. Та винаги съм си имала двама бащи, кой е като мен! Wink

В нашия случай аз бях по-голяма и в началото го гонех, много ревнувах майка си от него. Той е споделял по-късно с мен, че това е било единственото му притеснение - че аз не го искам. Но тази ситуация премина мигновено, понеже е страхотен човек, много се занимаваше с мен и успя набързо да ме спечели. Laughing

Аз нямаше да съм такава, каквато съм, ако не беше той - изключително широко скроен, добър човек! За мен той е най-добрия човек, когото познавам!

Още един пример ще дам. Моето Мило има приятел, който живее с жена с дете. Обожава детето. Споделял е, че най-голямото му притеснение е, че ако един ден той се раздели с нея, няма да има никакви права над детето и ако тя реши, няма да може да го вижда. Прави всичко за това дете! Страхотен е просто! И детето го обожава. Simple Smile

Мисля, че има всякакви хора и последното нещо, което трябва да хрумва на някоя самотна майка, е че никога никой няма да застане до нея. Това ще се случи, просто все още не му е дошло времето! Laughing

# 22 12 май 2006, 23:42 ч.

Мнения: 941

Бившия не е виждал детето си от 4 години, а от почти 6год. сме разделени. Мъжът с който съм сега е бащата-мечта. Малката е на почти 9год. Всички от семейството му приемат дъщеря ми като "тяхната дългоочаквана внучка" - той няма дете от предишния си брак. Иска да я осинови, но като знам колко тежък беше развода, визирайки че се разтегли 1 година, поради неоткриването на бившия. А сега смятам да го лиша и от родителски права. Ако някой е минал през този ад, наречен "съдебна система" моля, нека ме посъветва.

p.s. Вече работим по въпроса и за братче Grinning

# 23 9 септ. 2006, 16:15 ч.

Мнения: 5

Само 6те цитирам мъжа ,които предизвика буря в сърцето ми."6те се грижа за детето ти по-добре от теб,за6тото ти оби4а6 мен" Просто и ясно ! Simple Smile

# 24 9 септ. 2006, 18:32 ч.

Мнения: 2 673

Да, има такива мъже!!! И то не едно, а две деца гледат - чакайки трето Mr. Green

# 25 10 септ. 2006, 12:33 ч.

на плажа
Мнения: 1 866

Не знам за татковците, но аз обичам, глупости - обожавам дъщеричката на любимия от предишния му брак. Тя е страхотно детенце.

# 26 28 септ. 2006, 10:42 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: mother-of-pearl в пт, 12 май 2006, 23:42

Всички от семейството му приемат дъщеря ми като "тяхната дългоочаквана внучка" - той няма дете от предишния си брак.

Значи наистина си голяма късметлийка Grinning

При нас нещата с родителите на моята половинка не са толкова розови. Особено сестра му - тя не може да приеме факта, че брат и може да има връзка с жена, която има дете Rolling Eyes

, а тя дори не може ад завърти гадже за повече от месец.
Настройва родителите си - за доброто на брат си - не било необходимо той да поема излишни ангажименти. Уж нямала нищо против мен или дъщеря ми.

# 27 28 септ. 2006, 12:06 ч.

София
Мнения: 225

Бившият никога не е виждал дъщеря си, а тя е вече на 3 год. За това пък има един друг който гледа детето му и убедена съм 1000 пъти по-добре отколкото той би го гледал.И съм съгласна с написаното по горе, че никой не знае на каква свиня ще попадне......е явно това е цената за да срещнеш някой добър и грижовен човек.

# 28 25 фев. 2007, 11:35 ч.

Мнения: 302

Здравейте,

Реших да подновя темата ...

Май аз имам доста опит в това отношение. Жена ми има дъщеря от първия си брак. Тя е на 15 и живее постоянно с нас.

Предишната ми съпруга също имаше голяма дъщеря от предишния си брак. Когато се оженихме беше на 12.

Не е лесно с децата по принцип, с тези на партньора е още по-трудно. Според мен с по-големите деца е значително по-мъчно. Мисля, че съм успявал да намеря пътечка към тях. Истината е в многото компромиси и поставянето на техния комфорт над всичко. Разбира се, без да се стига до разглезване. Към моите деца съм по-взискателен и по-строг. Пипам много внимателно с "чуждото". Ако нещо много, ама много ме дразни го обсъждм с майка му. С времето детето започва да ти вярва (ако си се постарал достатъчно) и те приема, като родител, въпреки че не си му биологичен такъв.

Ако искате да питате нещо, давайте.

# 29 25 фев. 2007, 12:49 ч.

Не се заблуждавайте - всички мъже са еднакви. Всъщност, изглеждат различни, заради психиката, различна от женската.
Мъжът проектира любовта си към жената върху децата й. Чувала съм интелигентен мъж, все още необвързан с жена и деца, да признава, че е способен да зареже собствените си деца, ако се раздели с майка им, и да приеме чужди деца, ако е влюбен в дадена жена. Точно поради тази причина повечето от биологичните бащи на децата ни спират да се интересуват от тях, защото са се разделили с катализатора на любовта им към детето: неговата майка. И обратно - мъжът, с когото сме във връзка в момента се привързва към детето като го приема като придатък на майката. Придатък, който спира да съществува в момента, в който връзката с майката умре.

Докато ние, жените, проектираме обичта си чрез децата върху мъжа: способни сме да се влюбим в мъж, който се грижи за децата ни и да намразим този, който не се грижи за тях.

Така че... всички мъже са еднакви по свой си начин и всички жени сме еднакви по наш си начин. Зависи от каква гледна точка го погледнеш.

Все пак, нека не се заблуждаваме и даваме незаслужени медали за мъжката любов към чуждото дете, която на практика е единствено обвързана с моментните чувства на мъжа към майката.

Вярвам, че татковците не ще имат смелостта да потвърдят, нека някой се опита да ме опровергае, обаче! Outta Joint

Препоръчани теми

Клуб "Дъра-бъра" за татковци.

6
Татковци

Документи, нужни за отпуск при раждане на дете

3
Татковци

кое УЗО е най-добро

11
Татковци

Вазектомия

19
Татковци

Причина:

Причина: