Име на детето ми и бащинство

Можеше да претендираш бащинство като заведеш иск в районния съд, по местораждане на детето. Трябва да платиш за днк експертиза и разноски по делото. Не работя семейно право и не съвсем наясно с процедурата. Говори с адвокат - тук има и тема за взаимопомощ на самотни родители и безплатни консултации с адвокати по семейно право. От правна гледна точка могло да се бори о в три годишен срок от раждането на детето.
От човешка гледна точка ти казвам, че не си струва. Щом майката не те иска, намери си друго момиче и започни от начало. Направи си ново бебе, очевидно нямаш биологичен проблем и си живей живота.
Аз познавам и друг такъв случай дето майката избяга от биологичния баща и си записа детето на нейно име. Причината не беше тормоз от страна на биологичния баща на детето, а защото имала паралелна връзка с богат чужденец, който не може да има деца и така си осигуриха наследник. Колко е морално не ги съдя. Важното е детето да е добре гледано. Изоставено момче си намери нова приятелка и сега си живеят заедно. Драма няма и живота продължава. Съветвам те и ти така да постъпиш и да не си травмираш детето.

Един вид ме съветваш да си оставя детето,вие побъркахте ли се бе хора 

Не мога да разбера,защо повечето от вас търсят някъква битова сензация. Нима вашите семейни взаимоотношения са пък перфектни. Момчето поиска съвет за припознаване,вие го обърнахте на махленският женски пазар.
Ми ти къв си баща,че майка и се намесва. Я го дай по мъжкарската и се разбери с майката на детето си. Ти кво очакваше тук,да те погалят по главата ми тц,жив ще те изядат. Хората са гладни за махленски сензации.
Късмет.

Не е късно.Бащата може да води дело за установяване на произход и ако е наистина биологичен баща, ще спечели делото.

Детето не е собственост на майката, а отдлен индивид, който има право на установен произход.

А къде е формулирано правото да служи като средство за отмъщение или изнудване от страна на отхвърлен родител?
Питам просто. Защото на практика точно това ще се получи. Срещу символична месечна сума бащата получава правото да тормози по най-различни начини бившата си, докато детето навърши пълнолетие. И защото от описаната ситуация изобщо, ама изобщо не създава впечатление на любящ баща, загрижен за добруването на детето.

Не обичам да се намесвам в интимни взаимоотношения, колкото и да ме е сърбяло клавиатурата...този път ще си позволя да вметна нещичко
Barcafan, честито бебе! То сега има нужда предимно от своята майка. И, за да е всичко наред, майката трябва да е спокойна. Спокойна майка = спокойно бебе. Няколко месеца след раждането хормоналното, емоционалното, психическото и физическото състояние на една родилка е малко по-разцентровано, ако мога така да се изразя. Скандали, разправии и подобен род изживявания могат сериозно да повлияят на някое от гореописаните и да се стигне до депресия, спиране на кърма и т.н. Следователно, ще страда и бебето. В тази връзка, моето предложение е да се консултирате с адвокат и, ако законът позволява действия по припознаване на детето в малко по-късен етап, да изчакате с крутите постъпки. Идете, вижте детето си когато дядото ви се обади, че е възможно, подарете цветя на майката (може и на бабата), занесете нещичко за бебето, интересувайте се от него. Опитайте спокойно и неултимативно да обясните как виждате нещата, ако е възможно и задължително вземете предвид хормонално, емоционално и т.н. състояние на майката на бебето.
До колкото си спомням, принципно, за записване на бебето се носи документ в общината с двете лични карти на родителите и там се вписват имената, преди изписването на бебето от болницата. Ако няма брак между родителите, бащата подписва декларация за припознаване.
Успех и моля, премислете нещата хубаво, не действайте първосигнално!

Така е.
Въпросната декларация за припознаване завършва точно със съгласието на майката въпросният мъж да бъде вписан като баща. Ако тя не подпише, че е съгласна, детето се записва с нейните имена.
Мисля, че само адвокат би могъл да ти помогне, barcafan. Попълването на такава декларация в момента няма никакъв смисъл, след като майката категорично не иска да бъдеш вписан като баща на детето.

Да, но може да претендира бащинство в съда. Иди при адвокат.

Не знам повечето що за съвети давате, но вие ако бяхте на мястото на мъжа бихте ли се отказали от детето си???
Как ще знаеш, че някъде там има част от теб и дори няма да имаш право да я видиш,дори това дете няма да знае кой е баща му...
Бих оправдала майката,че записва детето на нейно име, единствено при много сериозни доводи,които биха били във вреда на детето...
Иначе,всяко дете има право да знае кой е баща му и да се вижда с него,колкото и малко време да се дава за това виждане...

Според мен като запишеш детето с баща неизвестен можеш да пътуваш и да се местим с него по целия свят. Като го запишеш с баща еди кой си и до Гърция не можеш да отидеш, ако е някой проблемен тип. Това е достатъчен довод. Аз след като съм майка на две момчета откровеното мога да заявя, че ако нямам мъж до себе си, който да въдвори ред и дисциплина в къщи и поне малко да ги погледа, сигурно и до самоубийство бих го докарала. Така че аз самотните майки по собствено желание не ги разбирам. Но хората са различни.
Ако съм на мястото на мъжа обаче хич няма да губя пари и нерви по адвокати и съдилища. Жени бол, като има някаква непреклонна драма в тази връзка, по-добре е за всички да се прекрати. Но аз съм си егоист по природа.

Абе що за хора сте?! Мъжът/бащата няма ли чувства според вас??? Не заемам ничия страна, изобщо не ме интересува кой е крив и кой е прав в случая, но що за мислене имате??? Майката не искала бащата и той да си направел друго бебе с друго момиче, за да е тя спокойна??? Това е детето му! Негова плът и негова кръв! И ако си иска ще си търси правата. Не знам вие с какви мъже си имате работа, че си мислете, че един мъж НЯМА бащински чувства към новородено и може с лека ръка просто "да си направи друго бебе"... А детето? И то има право да има баща или да знае кой е, майката не е едно единствено и всичко в този свят, ще ме извините много      

Да, но той е точно на противоположното мнение - иска да се бори. И затова според мен трябва да потърси адвокат, а не да се занимава съвсем излишно с попълване на декларация, от която към момента няма абсолютно никакъв смисъл.

Чудна перспектива да се дърпат и заплашват и да използват детето като оръжие един срещу друг. Прекрасно детство няма що.
Бащата какво чувства не знам, аз съм жена, но да си намразиш мъжа така, че да не искаш да го видиш, не е защото родата те настройва. Явно не могат да живеят заедно и нормално. Кой крив, кой прав няма значение. Ако не са напълно щастливи, то поне да нямат ежедневен стрес. За това всеки по пътя си е моят съвет.

Проблемите между майката и бащата са си техни, детето няма нужда да бъде въвлечено. Да си стоят разделени като не се понасят, но да лишаваш умишлено детето си от един родител не е твоя привилегия или твое решение като майка. Казвам го това и аз като жена в качеството ми на майка на едно дете, бременна с второ - тези деца може аз да ги раждам, но не са МОЯ собственост, че да се разпореждам със съдбата им по този начин.

А аз никога не бих си лишила децата от баща, дори казвам на мъжа ми, че ако се разведем децата остават при него аз да си поживея малко. Тази перспектива и него го ужасява та сме си заедно в добро и лошо. Но има и други жени, явно със силна подкрепа. Просто за мъжа е по-леко да не го мисли много много и да не се занимава. Поне аз не бих. Разбира се да говори с адвокат и да действа. Всеки е свободен да си съсипва живота и психиката както намери за добре. За мен насила хубост не става.