Здравейте, за първи път пиша тук...
Искам да споделя, надявам се да ми олекне, да получа съвети, а защо не упреци
След 13 години заедно, а междувременно брак, 2 деца, ипотечен кредит, накрая чух страшното "не те обичам повече, искам да се разведем". На моето "защо" ми беше отговорено "много неща са счупени"
Прехвърля по-голямата част от вината на мен, отказва да обсъждаме каквото и да било, а междувременно се чуди дали в живота й да влезне нов човек. Гадното е, че го научавам от други хора и дори няма смелостта да ми признае. Аз приех вината си, извиних и помолих за шанс. Уви, такъв не може да ми бъде даден.
Света ми рухна, не зная как да продължа, объркан съм, чувствам се много наранен, липсват ми децата (още са малки), липсва ми дома ми. Три месеца съществувам (не мога да напиша думата" живея") в ада. Oще не зная как ще поделим имуществото, да не говорим за кредита. В сърцето ми има толкова много любов, а няма на кой да я дам (любовта към децата е друга).
Роднините ми не могат да ме познаят, тя ме смаза психически. Не мога да спя- събуждам се 3, в 4 часа и само се въртя. Трудно се справям и със служебните си задължения, поне работата ми е добра.
Опитвам се да се държа пред нея когато се видим, но душата ми страда за семейството. Отлично знае, че семейството е всичко за мен и ме наказва. Опитва се и да ме манипулира с децата.
В очите на някои от общите приятели аз съм лошият и съм си го заслужил, а в действителност тя е такъв манипулатор, толкова много неща не знаят за нея. Много от прителите не могат да я познаят, тя просто е различна.
Звучи банално, но наистина светът ми е разрушен. Тя избра най-лошият момент за мен за да се разделим.
Всички около мен ми казват да се взема в ръце, защото иначе ще се погубя, но каквото и да пробвам не става или има краткотрайно действие.
Приятелите ми ме подкрепят, както и близките, не съм сам, но се чувствам много объркан и самотен.
Преди няколко дни исках да отида на театър и се оказа, че няма с кого.
Гледам да излизам, да не стоя сам, да бъда с приятели или близки, да пътувам, но самотата не спира да ме преследва. Имам чувството, че завинаги ще си остана самотен и нещастен.
Искам да споделя, надявам се да ми олекне, да получа съвети, а защо не упреци
След 13 години заедно, а междувременно брак, 2 деца, ипотечен кредит, накрая чух страшното "не те обичам повече, искам да се разведем". На моето "защо" ми беше отговорено "много неща са счупени"
Прехвърля по-голямата част от вината на мен, отказва да обсъждаме каквото и да било, а междувременно се чуди дали в живота й да влезне нов човек. Гадното е, че го научавам от други хора и дори няма смелостта да ми признае. Аз приех вината си, извиних и помолих за шанс. Уви, такъв не може да ми бъде даден.
Света ми рухна, не зная как да продължа, объркан съм, чувствам се много наранен, липсват ми децата (още са малки), липсва ми дома ми. Три месеца съществувам (не мога да напиша думата" живея") в ада. Oще не зная как ще поделим имуществото, да не говорим за кредита. В сърцето ми има толкова много любов, а няма на кой да я дам (любовта към децата е друга).
Роднините ми не могат да ме познаят, тя ме смаза психически. Не мога да спя- събуждам се 3, в 4 часа и само се въртя. Трудно се справям и със служебните си задължения, поне работата ми е добра.
Опитвам се да се държа пред нея когато се видим, но душата ми страда за семейството. Отлично знае, че семейството е всичко за мен и ме наказва. Опитва се и да ме манипулира с децата.
В очите на някои от общите приятели аз съм лошият и съм си го заслужил, а в действителност тя е такъв манипулатор, толкова много неща не знаят за нея. Много от прителите не могат да я познаят, тя просто е различна.
Звучи банално, но наистина светът ми е разрушен. Тя избра най-лошият момент за мен за да се разделим.
Всички около мен ми казват да се взема в ръце, защото иначе ще се погубя, но каквото и да пробвам не става или има краткотрайно действие.
Приятелите ми ме подкрепят, както и близките, не съм сам, но се чувствам много объркан и самотен.
Преди няколко дни исках да отида на театър и се оказа, че няма с кого.
Гледам да излизам, да не стоя сам, да бъда с приятели или близки, да пътувам, но самотата не спира да ме преследва. Имам чувството, че завинаги ще си остана самотен и нещастен.
