Ох, момичета, вече се чудя какво да правя. Искам да си излея душата,друго не ми остава за сега. С приятеля ми сме заедно от година и половина, но още не живеем заедно. Всичко върви добре, грижовен е, обичаме се, помагаме си, но стигне ли се до секс - много е зле положението. Не държа да го правим често,но почти всеки път,когато съм при него той просто заспива. Говорихме на тази тема - разсърди се, че аз не съм била искала на няколко пъти, че бил изморен от работа, че съквартирантите го изнервят. Разбирам го, но до някъде. Каза,че съм го привличала, но въпреки това няма въображение,няма огън, няма нищо. Пак казвам, не държа воъбще да е често, но когато го правим, поне да е качествено. Случва се по средата просто да му спадне и аз казвам "Окей,изморен ли си?Искаш ли да спрем?" , казва "Да" и това е. От там и на мен ми се разваля настроението. После ме прегръща и заспива. Само, че аз все още горя... Това със спадането между другото се е случвало на няколко пъти и смятам, че и в това отношение има проблем, но въобще не знам как да му заговоря за това,защото взима всичко много лично. Много трудно се концентрира,за да правим истински секс в жилището не трябва да има никой, от работата не трябва да има сериозни проблеми по това време и разни подобни. Това като цяло се е случвало 2-3 пъти макс в цялата ни връзка. Спомням си като тръгнахме първите няколко дни го правехме непрестанно,после всичко изчезна. Не разбирам защо му е толкова трудно просто да се наслади на момента, нали идеята е да се отпуснеш,да избягаш от реалността, да се разтовариш от стреса? Ако чака перфектния момент, в който няма да има стрес в ежедневието, това направо никога няма да се случи. Той смята,че нямаме проблем, но аз усещам голяма липса. Казва ми,че ме обича постоянно, общо взето всичко ни е наред с останалото, но не се чувствам желана по Онзи начин и това пречи на самочувствието ми. Исках да съм с него за цял живот, но за млади хора,ако още сега се появява този проблем, не знам по- натам освен просто да се примиря и това е. Чувствам се ужасно. Не разбирам къде е проблемът, защо не може да се отпусне, защо не мисли за това, защо не ме желае? Не смятам,че не съм привлекателна, носих секси бельо, но без резултат, той не забелязва. Между нас има любов, но не и страст и това ме наранява. Опитах се да му го кажа,но сякаш говорим на различни езици. Много ли искам наистина? Когато сме в леглото се гушкаме, той ме целува и аз вече си мисля, че ще стане,но после просто заспива. Отначало се опитвах аз да правя разни неща, да го провокирам с ласки, но уви. Сякаш не вдява въобще. За да стане трябва да му кажа директно, че ми се прави и това е. После се обличаме обратно и заспиваме. Заповчам да си мисля,че драматизирам. Всяка ще ми каже сигурно, че това са глупости и че няма от какво да се оплаквам. Че щом ме обича и в останалото се отнася добре с мен и е сериозен, значи това е достатъчно. И аз все това си повтарям, че сексът няма значение. Слушам обаче приятелките ми - коя какво е преживяла предната вечер и тайно им завиждам въпреки мимолетните им връзки. Не искам да изневерявам, нито дори си мисля за това. Смятам , че ако нещо ми липсва в една връзка първо трябва да говоря с партньора, а след това да взимам решение. Но какво друго да му кажа, той все казва колко му е натоварено в работата, все казва колко проблеми има, все казва като заживеем заедно това ще се промени, но аз вече не вярвам. Не живеем заедно, защото събираме пари да се изнесем - аз от нашите, той от кофти, но евтината си квартира. Един вид, ще чакаш докато се изнесем, което може да се случи и след още година. Толкова ли не може да се абстрахира от проблемите и да се настрои на такава вълна? Защо му е толкова трудно? Мисля, че има голямо его и това му пречи да ме разбере, защото сякаш говорех на стена. Постоянно ми обясняваше какво бил направил за мен, къде сме били ходили и тн, а аз просто му казах "Смятам,че имаме проблем в сексуален план и трябва да намерим заедно решение. Аз правя грешки, но и ти също. Какво искаш да променя? Липсва ли ти нещо и защо така ни се получават нещата?" ... Той въобще не разбра или не поиска да разбере въпроса. За него, ако не се караме по принцип и излизаме, правим неща заедно и тн, значи всичко е наред. Сякаш,че сексът не съществува в живота му, въпреки че твърди, че ако това не върви значи и връзката не може да върви. Казва го, а на действия нищо. Не ме попита един път какво ми липсва, не ме погледна един път в леглото да разбере имам ли нужда. Той е от хората, които смятат, че ако носят пари вкъщи и работят много, значи това е достатъчно,което прави. Сега сме млади, пътуваме насам натам понякога, излизаме с приятели, забавляваме се заедно и по отделно, но не знам някой ден ... този огън трябва да се поддържа. Обичам го поради много причини и защото като човек го усещам/усещах като сродната ми душа, но идват тези моменти и аз просто изпадам в нищото,сама. Че дори и сега в момента докато пиша това той пак спи, а вчера беше почивен ден, утре също е. Не знам...
- Публикувана: 7 май 2017, 23:34 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2017, 13:46 ч.
Всичко върви освен сексът
Случва се по средата просто да му спадне и аз казвам "Окей,изморен ли си?Искаш ли да спрем?" , казва "Да" и това е.
Не разбирам къде е проблемът, защо не може да се отпусне, защо не мисли за това, защо не ме желае? Заповчам да си мисля,че драматизирам. Всяка ще ми каже сигурно, че това са глупости и че няма от какво да се оплаквам.
Не разбирам къде е проблемът, защо не може да се отпусне, защо не мисли за това, защо не ме желае? Заповчам да си мисля,че драматизирам. Всяка ще ми каже сигурно, че това са глупости и че няма от какво да се оплаквам.
Не, няма всяка да ти каже това, бас ловя, че всички ще те посъветват да бягаш с 200, щом не желае да си реши проблема, а такъв има.
Ами,няма да го оставя заради секса, но знам какво би могло да се случи - с времето да се разочаровам повече и просто да изстина, а след това и да си тръгна... 
Та, по-добре да е сега, когато сте още млади и без деца, а не след 10-15 години, изтормозени, измъчени, намразили се и с 1-2 деца, които ще попият от вашето нещастие.
Не си струва изгубената младост и години.
Апропо, след като сега съквартирантите му пречат, как ли ще прави секс с бебе в стаята?
Или тогава опрваданието му ще бъде:"Сега не мога да се отпусна, да пораснат децата, тогава!".
И пак, щом сега няма желание, хич не очаквай, че като заживеете заедно, след 1-2 години (за повече дори не мога и да помисля), той ще стане расовия жребец, трептящ от желание по теб и готов на ежедневни "подвизи" в леглото.Няма такъв филм.
Kaто сте пътували,предполагам се е случвало да спите в хотели,тогава не става ли работата? След малко алкохол не се ли отпуска?
Според мен ,той изобщо не се чувства сигурен в секса и за това го избягва.
Сексът е много важен,не се заблуждавай!Ти сама казваш,че имаш нужда от качествен секс,макар и не толкова често.Няма да можеш да изкараш цял живот като монахиня.
Според мен ,той изобщо не се чувства сигурен в секса и за това го избягва.
Сексът е много важен,не се заблуждавай!Ти сама казваш,че имаш нужда от качествен секс,макар и не толкова често.Няма да можеш да изкараш цял живот като монахиня.
Ох и при нас с приятеля ми е така. Обаче от двама ни, аз съм проблемната. Мисля си за раздяла, но го обичам и нямам сили да го направя на този етап. И при мен така - като съм нервна или стресирана и просто не мога да се възбудя. Суха съм, трудно се мокря и често се протърквам, свързвам секса с болка и не искам и не искам... виждам, че нямам такова желание към него вече. Често ми се появяват и гъбични инфекции, откакто съм с него, заради прежулване или нещо друго, не знам. Той е мил и търпелив, не ми е натяквал, но аз се чувствам много зле и не знам какво да правя... и междувременно се сещам за бившия ми, с когото правихме много, много хубав секс и се чувствам още по-зле 
Нещо не мога да се отпусна с него, чувствам се несигурна в действията си, а той като, че ли е малко тромав, някак си не успява да ме възбуди... нито казва подходящите неща в подходящото време, нито знае къде и какво да пипне. Но вече е доста плашлив и той не може да се отпусне с мен, постоянно се притеснява, че не ми е хубаво и т.н. Не знам и аз вече какво да правя...
Нещо не мога да се отпусна с него, чувствам се несигурна в действията си, а той като, че ли е малко тромав, някак си не успява да ме възбуди... нито казва подходящите неща в подходящото време, нито знае къде и какво да пипне. Но вече е доста плашлив и той не може да се отпусне с мен, постоянно се притеснява, че не ми е хубаво и т.н. Не знам и аз вече какво да правя... 
marisoll, спри да опяваш на човека! Ужас, като те прочетох, направо останах с усещането, че го подлагаш на непрестанен психически тормоз. Пък после искаш да водите конструктивни разговори по темата... Младежът просто си е с ниско либидо, няма честа нужда от секс, не изпитва неутолим интерес към интимните преживявания. Има много такива хора! И мъже, и жени. Разберете, че няма нищо грешно или сбъркано в това. Аз лично познавам не един такъв човек... Няма как с мрънкане и ултиматуми да заставиш приятеля си да тръгне срещу природата си – пък и какво удоволствие би изпитала ти от цялата работа, ако знаеш, че той те люби "по принуда"? 
Ако сексът ти е толкова важен, намери си някой, който иска и който може да удовлетвори сексуалните ти нужди. Момчето пък най-вероятно също ще се събере с подобно на него момиче, с по-скромни мераци.
Така всички ще са доволни.
Ако сексът ти е толкова важен, намери си някой, който иска и който може да удовлетвори сексуалните ти нужди. Момчето пък най-вероятно също ще се събере с подобно на него момиче, с по-скромни мераци.
Така всички ще са доволни.
Апропо, след като сега съквартирантите му пречат, как ли ще прави секс с бебе в стаята?
Все още нямам деца, ама да ти кажа, някой ден, живот и здраве, като се сдобия с бебе, и аз не бих правила секс, докато е в стаята.
Ами,няма да го оставя заради секса, но знам какво би могло да се случи - с времето да се разочаровам повече и просто да изстина, а след това и да си тръгна...
Значи, няма да го оставиш сега, а по- късно и пак ще е заради секса.
Въпросът е, достатъчно млада ли си, за да си изгубиш няколкото години?
Мисля си, че няма смисъл да се самозалъгваш, че странични фактори му пречат на ерекцията.
И ако искаш да опиташ нещо да промениш, застани твърдо и му кажи, да не се заблуждава, а да се възползва от обичта ти и подкрепата ти и да отиде на лекар.
Поеми записването на час, отиди с него, убеди го че няма нищо срамно и ще го преодолеете.
Запъне ли се, ти ще си решиш колко още можеш да ходиш ни с омъжените- омъжена, ни с гаджосаните- гаджосана.
Той е от хората, които смятат, че ако носят пари вкъщи и работят много, значи това е достатъчно,което прави.
Абе, при повторен прочит, нещо не загрях. Как така приятелят хем работи много и "носи пари", хем му се налага да живее на квартира със съквартиранти, дотолкова дразнещи, че не му става патката при мисълта, че са в съседната стая?
Абе, хора, как може да се вкарвате зорлем в такива филми? Хората затова пробват и ако нещо не се получава приемат опита за несполучлив и търсят друго, а минават на по-горно стъпало само ако всичко на долното е ОК. А при вас явно не върви и не си пасвате, ама пак кроите планове да живеете заедно 
Ми това е някакъв мазохизъм. И да знаеш, ако има проблеми в началото, те НИКОГА не се оправят в последствие, а ВИНАГИ стават по-дълбоки (независимо дали е секс, женкарство, насилие, комарджийство или алкохол). Много пъти съм се чудела колко тъпи могат да бъдат влюбените момичета, че все си вярват (погрешно разбира се), че ще могат да променят въпросния мъж. Ми няма да го промените, направо се отказвай. Като ходиш на пазар нали все гледаш да избереш свестни продукти, а не вземаш дефектни с планове как да ги оправиш после, нали? А колко по-сериозно нещо е връзката с мъж 
Моят съвет е един - не търси вина, защото никой не е виновен (независимо дали е импотентен, с ниско либидо или даже гей, търсещ социална дегизировка). Приеми, че просто сте различни, но късай с него и докато е време си намери друг. Хляб във вашата връзка няма.
Ми това е някакъв мазохизъм. И да знаеш, ако има проблеми в началото, те НИКОГА не се оправят в последствие, а ВИНАГИ стават по-дълбоки (независимо дали е секс, женкарство, насилие, комарджийство или алкохол). Много пъти съм се чудела колко тъпи могат да бъдат влюбените момичета, че все си вярват (погрешно разбира се), че ще могат да променят въпросния мъж. Ми няма да го промените, направо се отказвай. Като ходиш на пазар нали все гледаш да избереш свестни продукти, а не вземаш дефектни с планове как да ги оправиш после, нали? А колко по-сериозно нещо е връзката с мъж Моят съвет е един - не търси вина, защото никой не е виновен (независимо дали е импотентен, с ниско либидо или даже гей, търсещ социална дегизировка). Приеми, че просто сте различни, но късай с него и докато е време си намери друг. Хляб във вашата връзка няма.
Абе, хора, как може да се вкарвате зорлем в такива филми? Хората затова пробват и ако нещо не се получава приемат опита за несполучлив и търсят друго, а минават на по-горно стъпало само ако всичко на долното е ОК. А при вас явно не върви и не си пасвате, ама пак кроите планове да живеете заедно Ми това е някакъв мазохизъм. И да знаеш, ако има проблеми в началото, те НИКОГА не се оправят в последствие, а ВИНАГИ стават по-дълбоки (независимо дали е секс, женкарство, насилие, комарджийство или алкохол).
Моят съвет е един - не търси вина, защото никой не е виновен (независимо дали е импотентен, с ниско либидо или даже гей, търсещ социална дегизировка). Приеми, че просто сте различни, но късай с него и докато е време си намери друг. Хляб във вашата връзка няма.
Ми това е някакъв мазохизъм. И да знаеш, ако има проблеми в началото, те НИКОГА не се оправят в последствие, а ВИНАГИ стават по-дълбоки (независимо дали е секс, женкарство, насилие, комарджийство или алкохол). Моят съвет е един - не търси вина, защото никой не е виновен (независимо дали е импотентен, с ниско либидо или даже гей, търсещ социална дегизировка). Приеми, че просто сте различни, но късай с него и докато е време си намери друг. Хляб във вашата връзка няма.