Здравейте мами 
От доста време чета този форум,но никога до сега не съм се осмелявала да пиша.В момента съм много объркана и имам нужда да споделя моята история накратко и ще съм благодарна ако ми дадете някакъви съвети.Преди година се разделих с човека с когото живях около две години.Имаме и детенце на 1г и 9 месеца.И двамата имаме по едно дете от предишните ни бракове.Преди да заживеем заедно той беше най-милия и любящ човек,внимателен,романтичен ... угаждаше на всеки мой каприз.И след година решихме да заживеем заедно,след това и забременях.Не се забавиха и скандалите,властната му майка се бъркаше навсякъде и само му мътеше главата и от този мил и любящ човек не остана и следа.Скандалите бяха всеки ден,непрекъснато,като дори сме си посягали.Наговорили сме си какви ли не грозни неща,но той си позволи на два пъти да обиди и голямото ми дете.Вината е във дванма ни ,не е само негова,но това че си позволи да нарани детето ми някак си не можах да го преглътна.Тя е много чувствителна и той с тези си обиди много я нарани.Това вече за мен премина границата и в един прекрасен ден си взех багажа и децата и си тръгнах.Върнах се отново при родителите ми.Това беше голям шок за всички.Той се опитваше да говори с мен,да ми се моли,но аз го игнорирах напълно.Спрях всякаква комуникация с него,няколко месеца нито го бях виждала,нито го бях чувала.Пишехме си само за детето с две изречения точно.Но преди два месеца той започна отново да ми пише мили неща,да се държи добре.Каза ми че иска да сме отново заедно и че не иска да се повтарят тези неща повече.Че и аз съм го била много наранила и за това в определени ситуации постъпвал глупаво.Че ни обича и не може без нас...И съм много объркана,той иска да му дам шанс да поправи грешките си,но голямото ми дете вече е много резервирана към него.Родителите ми не искат и да чуят за него и за семейството му,защото майка му доста пумия изля върху мен по хората,когато си тръгнах.И нз ... а общото ни детенце умира за него,всеки път плаче за него като я взема от него и го търси непрекъснсто.Дайте ми съвет,да му повярвам ли пак,да му дам ли шанс да се поправи ....
От доста време чета този форум,но никога до сега не съм се осмелявала да пиша.В момента съм много объркана и имам нужда да споделя моята история накратко и ще съм благодарна ако ми дадете някакъви съвети.Преди година се разделих с човека с когото живях около две години.Имаме и детенце на 1г и 9 месеца.И двамата имаме по едно дете от предишните ни бракове.Преди да заживеем заедно той беше най-милия и любящ човек,внимателен,романтичен ... угаждаше на всеки мой каприз.И след година решихме да заживеем заедно,след това и забременях.Не се забавиха и скандалите,властната му майка се бъркаше навсякъде и само му мътеше главата и от този мил и любящ човек не остана и следа.Скандалите бяха всеки ден,непрекъснато,като дори сме си посягали.Наговорили сме си какви ли не грозни неща,но той си позволи на два пъти да обиди и голямото ми дете.Вината е във дванма ни ,не е само негова,но това че си позволи да нарани детето ми някак си не можах да го преглътна.Тя е много чувствителна и той с тези си обиди много я нарани.Това вече за мен премина границата и в един прекрасен ден си взех багажа и децата и си тръгнах.Върнах се отново при родителите ми.Това беше голям шок за всички.Той се опитваше да говори с мен,да ми се моли,но аз го игнорирах напълно.Спрях всякаква комуникация с него,няколко месеца нито го бях виждала,нито го бях чувала.Пишехме си само за детето с две изречения точно.Но преди два месеца той започна отново да ми пише мили неща,да се държи добре.Каза ми че иска да сме отново заедно и че не иска да се повтарят тези неща повече.Че и аз съм го била много наранила и за това в определени ситуации постъпвал глупаво.Че ни обича и не може без нас...И съм много объркана,той иска да му дам шанс да поправи грешките си,но голямото ми дете вече е много резервирана към него.Родителите ми не искат и да чуят за него и за семейството му,защото майка му доста пумия изля върху мен по хората,когато си тръгнах.И нз ... а общото ни детенце умира за него,всеки път плаче за него като я взема от него и го търси непрекъснсто.Дайте ми съвет,да му повярвам ли пак,да му дам ли шанс да се поправи .... 
Явно не сте един за друг. Остави го да бъде добър баща на детето си, без да ти е мъж. Опичай си акъла, 2 деца имаш. С този субект сте отровна комбинация и си вадите взаимно най-гнусните качества. 
