Розичке,каквото и да ти кажа,ще е малко!Затова- 
,ние сме с теб,ще се борим заедно дотогава,докато не гушнем малките съкровища 
!Кураж!
,ние сме с теб,ще се борим заедно дотогава,докато не гушнем малките съкровища !Кураж!- Публикувана: 5 май 2006, 09:12 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2007, 10:52 ч.
Преживях спонтанен аборт, да поговорим
Благодаря ти засъпричастността миличка! Дано това е последният тъжен постинг тук!!!
Моля се за теб!
Голди, съжалявам 
, кураж, мила, не губи надежда, прегръщам те силно!
Олианата, съжалявам за твоя гочив опит, понеже видях, че ме цитираш, пиша пояснение. При мен абортът беше само един, при мен нямаше кюртаж, моята гинеколожка ми каза при пргелед 3 седмици след аборта, че няма нужда да се пазим , след моя аборт не съм пила антибиотик, при моята повторна бременност не съм пила лекарства за задържане. Просто всичко е индивидуално. Следвала съм винаги указанията на гинеколжката си и не съм имала проблем
, кураж, мила, не губи надежда, прегръщам те силно! Олианата, съжалявам за твоя гочив опит, понеже видях, че ме цитираш, пиша пояснение. При мен абортът беше само един, при мен нямаше кюртаж, моята гинеколожка ми каза при пргелед 3 седмици след аборта, че няма нужда да се пазим , след моя аборт не съм пила антибиотик, при моята повторна бременност не съм пила лекарства за задържане. Просто всичко е индивидуално. Следвала съм винаги указанията на гинеколжката си и не съм имала проблем
Момичета, аз преживях нещо подобно или по-точно "фетус мортос" / мъртъв плод / в доста късен етап от бременността - 32 г.с. Плодът не се бе нарастнал и отговаряше едва на 24 г.с.
Честно казано още ми е трудно да говоря за това независимо, че мина доста време и втората бременност беше безпроблемна и имам момченце на 2 години.
Забременях веднага след като се събрахме с мъжа ми и бяхме много щастливи. Всичко вървеше прекрасно, прегледите минаваха ... в един момент вдигнах високо кръвно, предписаха ми лечение и уж проблема се увладая, но .... уви, изобщо не беше така. Не знам по какви причини наблюдаващият ме гинеколог изобщо не спомена , че има проблеми - само леко изоставане на плода с 1-2 седмици, което не било опасно ... Ще добавя, че съм от провинцията и в един момет той реши да ме изпрати в София за преглед. Аз се притесних и ме налегнаха мнооого силни опасения. Затова отидох на друг лекар, който ме преглеждаше почти 30 минути на ехограф и ми изброи множество проблеми - плацентата не бе добре развита и имаше кръвоизливи, околоплодните води бяха съвсем малко, бебето неразвито и неотговарящо на г.с. и почти нежизнеспособно - просто ужасссс ...
Бях потресена и вбесена едновременно. Господи, как наблюдаващият ме гинеколог не бе забелязал всчики тези признаци за проблеми с бебето ...
Така или иначе отидохме с мъжа ми в София, в Майчин дом, където се потвърди целият този ужас и бебето вече бе мъртво. Не ми се иска да си спомням дните докато предизвикаха раждане на мъртвия плод. Бях като в някаква мъгла, все едно плувах в мътна вода ... нито приемах, нито предавах ... Даже не можех да плача. Мисля си, че тогава още не можех да осъзная цялата трагедия. Аз възприемах бебето като нещо толкова скоро предстоящо, правех планове, мислех за него постоянно, даже бях направила някои покупки ...
И сега като пиша ми е зле и сърцето ме стяга.
Но знам, че човек трябва да гледа напред и да е оптимист.
Пожелавам на всички жени, разписали се в тази тема скоро да изпитат радостта да гушнеш едно малко сладко бебче ...
Честно казано още ми е трудно да говоря за това независимо, че мина доста време и втората бременност беше безпроблемна и имам момченце на 2 години.
Забременях веднага след като се събрахме с мъжа ми и бяхме много щастливи. Всичко вървеше прекрасно, прегледите минаваха ... в един момент вдигнах високо кръвно, предписаха ми лечение и уж проблема се увладая, но .... уви, изобщо не беше така. Не знам по какви причини наблюдаващият ме гинеколог изобщо не спомена , че има проблеми - само леко изоставане на плода с 1-2 седмици, което не било опасно ... Ще добавя, че съм от провинцията и в един момет той реши да ме изпрати в София за преглед. Аз се притесних и ме налегнаха мнооого силни опасения. Затова отидох на друг лекар, който ме преглеждаше почти 30 минути на ехограф и ми изброи множество проблеми - плацентата не бе добре развита и имаше кръвоизливи, околоплодните води бяха съвсем малко, бебето неразвито и неотговарящо на г.с. и почти нежизнеспособно - просто ужасссс ...
Бях потресена и вбесена едновременно. Господи, как наблюдаващият ме гинеколог не бе забелязал всчики тези признаци за проблеми с бебето ... Така или иначе отидохме с мъжа ми в София, в Майчин дом, където се потвърди целият този ужас и бебето вече бе мъртво. Не ми се иска да си спомням дните докато предизвикаха раждане на мъртвия плод. Бях като в някаква мъгла, все едно плувах в мътна вода ... нито приемах, нито предавах ... Даже не можех да плача. Мисля си, че тогава още не можех да осъзная цялата трагедия. Аз възприемах бебето като нещо толкова скоро предстоящо, правех планове, мислех за него постоянно, даже бях направила някои покупки ...
И сега като пиша ми е зле и сърцето ме стяга.
Но знам, че човек трябва да гледа напред и да е оптимист.
Пожелавам на всички жени, разписали се в тази тема скоро да изпитат радостта да гушнеш едно малко сладко бебче ...
...Колко мъка има по този свят, БОЖЕ!
Мила, безкрайно, безкрайно много съжалявам за тази трагедия...останала е в миналото и в сърцето ти-лек няма, но поне малкият сладур, който сега се върти около теб е смисъл на живота ти.
Мила, безкрайно, безкрайно много съжалявам за тази трагедия...останала е в миналото и в сърцето ти-лек няма, но поне малкият сладур, който сега се върти около теб е смисъл на живота ти.
Благодаря ти за съчувствието.
Моля се и при теб всичко да се нареди успешно и скоро да ни зарадваш с нещо хубаво. Само да ви кажа,като човек с повече опит,да не пробвате веднага!ТРЯБВА 6 МЕСЕЦА,за да се възстанови матката.И това .което пише 1но момиче,че в Германия ,пазенето било 3 месеца и след 1 аборт не се вземали мерки 
,хич не ми звучи добре,нали уж там е напреднала медицината .
При ново забременяване си трябва повече пазене и да се вземат мерки отрано.не може да се забременява 1 месец,след аборт,това е лудост,как може да не го знае Svetli,няма лекарска грешката,грешката си е твоя 
,хич не ми звучи добре,нали уж там е напреднала медицината .При ново забременяване си трябва повече пазене и да се вземат мерки отрано.не може да се забременява 1 месец,след аборт,това е лудост,как може да не го знае Svetli
,няма лекарска грешката,грешката си е твоя Напълно споделям мнението за изчакването.
здравейте всички сте писали прз май, но аз чета сега. През септември 2005г наравих първият си аборт след диагноза "кухо яйце" в 12г.с. Февруари 2006г отово бях бременна, но не за дълго. Бета -ЧХГ-то се покачваше но не както трява /от 300 на 500 на 700/, а и в матата нищо не се виждаше. Приеха ме в Болница със съмнение за извънматочна бременност, но блгодаря на Бога, че се оказа неразвиващ се плод. Направиха ми кюртаж на 16,03,2006г.. Днес си пусах изследване за Фактор V и се надявам че всичко ще е наред.Междувременно чакам да минат поне 6 месеца от последната случка за да действаме. От един месец пия фолиева киселина профилактично. УСПЕХ НА ВСИЧКИ! И ЩЕ ВИ ЧАКАМ В ПАРКА ДА СИ РАЗХОЖДАМЕ БЕБЕТАТА! 
Здравейте и от мен момичета! Когато аз направих спонтанен аборт бях на 19г. и целият ми свят се преобърна, бях съсипана, бях се изгубила сред всичките престилки, лекари и болнични коридори. Изживях нещо ужасно, не исках да виждам и чувам никого, дори сама себе си непонасях. Лекарят, който е мой гинеколог беше казал на майка, да запали една свещ, че аз съм оживяла...,въпреки че, когато това се случи бях в 12 г.с., носила съм мъртъв плода почти месец без да имам никаквми симптоми, нито болки, нито кървене 
Две години по-късно се осмелих да опитам отново, ако кажа, че не съм се притеснявала ще излъжа, но сама на себе си обещах да не прекалявам със страховете си, защото всяка бременност е различна и защото вече знаех, че спонтанните аборти не са нещо рядко. Напротив, почти всяка жена е преживяла по един такъв аборт. И причините могат да са ужасно различни. Така след 9 месеца родих син, в момента е на 4г. и се замислям за неговата компания...
След като прочетох всяко едно ваше преживяване мога да кажа само, че се прекланям пред цялата ви всеотдайност и стоицизъм. Гордея се, че съм част от жени като вас, борещи се с цялата ни здравна и социална система. На всички пожелавам успех, такъв, какъвто е важен за вас самите!
Две години по-късно се осмелих да опитам отново, ако кажа, че не съм се притеснявала ще излъжа, но сама на себе си обещах да не прекалявам със страховете си, защото всяка бременност е различна и защото вече знаех, че спонтанните аборти не са нещо рядко. Напротив, почти всяка жена е преживяла по един такъв аборт. И причините могат да са ужасно различни. Така след 9 месеца родих син, в момента е на 4г. и се замислям за неговата компания...
След като прочетох всяко едно ваше преживяване мога да кажа само, че се прекланям пред цялата ви всеотдайност и стоицизъм. Гордея се, че съм част от жени като вас, борещи се с цялата ни здравна и социална система. На всички пожелавам успех, такъв, какъвто е важен за вас самите!
X
Реклама