Психолози, психотерапевти, психиатри

Може ли тел. за връзка, писах на ЛС.

VassiLea, вашето мнение пък с какво помага на нуждаещите се?! Но нека си критикуваме.

Аз също съм от "идеализиращите" на Първанов, защото той ми е помогнал като никой друг.

Извинявам се, но добре ли сте? Май сте в някакъв епизод.
Всеки има право на избор. Хората питат, аз казвам моите мнение и опит, ако някой реши да си вземе нещо, ок. Ако не, подминават, докато намерят своето нещо и така. Наистина ме изумяват изблиците ви. Помислете кое ви кара да реагирате така и работете върху него.

КРР, върни се и си прочети мненията няколко дни назад, дали даваш само мнение......
За непотърсена помощ
и съвет чувала ли си, аз не съм търсила... !?
Посещението при психотерапевт, не превръща и клиента в психотерапевт, много на сериозно се взимаш.

 arlina_, май пак ти беше лятото като ми натресе че съм критикувала Първанов, ако не си ти друг. Нямам нито едно критикуващо изречение за него.

Ама давам свобода на изявата на полезните по редовни съфорумки повече няма да им се меся.

Иначе всичко се вижда, темата не е виртуална фикция и измислица, а отражение на действителността.
За това и повечето въпроси остават без отговори, защото са малко отдадените истински на тази професия.

Дори не мога да ви проследя мисълта  но смятам, че нещо сте се объркал.
Аз приключвам тази безсмислена дискусия.

Търся отзиви за Маги Ангелова. Някой с впечатления ?

Бихте ли работили с терапевт, който е по-ексцентричен, прави по-директни коментари от типа на: “като не харесваш работата си, отиди да работиш в Кауфланд, ЛИДЛ, има много работа” и се държи по-екстравагантно?

Това е всичко друго,но не и терапия!!!

Някой да е пробвал EMDR?

Бих помислила върху това, с какво ме е привлякъл, че съм отишла при него? Какво ми е подсказало, че той може да бъде моя терапевт?
Колкото до работата... Зависи от изходното ниво. Да работиш в Кауфланд и Лидл може да не е никак лошо. Но явно вие самата не приемате тези варианти.

Разбира се. Работата на терапевта не е да те съжалява и "прикотква" и припява на мрънканията, а да те сваля на земята. Аз не бих работила.с терапевт, който не ме сваля на земята.

Здравейте,
изчетох темата досега )) и мисля, че до известна степен мога да разбера нещата, които споделяте.
Пробвала съм EMDR - не е панацея според мен. Всъщност има и други техники, които стимулират едновремената работа на 2те полукълба на мозъка и сигурно имат своите позитиви.

Но, травмите понякога водят до личностни разстройства, които са в общи линии като един дълбок скизъм, който непрестанно поражда вътрешна буря в един човек и вдига нивата на стрес и тревожност. Човек естествено спира да си вярва, започва непрестанно да търси 'лечение', влиза в състояние на постоянно притеснение, без изход, тъй като панацея няма. И така цикълът се завърта непрекъснато. И няколко EMDR сесии няма да решат този проблем.

Това което на мен ми помага донякъде е съзнателно да връщам доверието в себе си. Казвам си, че трябва да си вярвам повече, че нищо лошо няма да се случи и просто наблягам на автентичните си емоции и реакции към нещата, и то с доверие в себе си - така изкарвам агресия навън. За мен лично ключът е в себеотвърждаването - затова гледам по-малко да поставям вътрешните си истини под съмнение. Влизам в съхранителен режим и вдигам личните границите.
След известно време успявам да се посъбера - вътрешният хаос започва да се подрежда, тревожността да спада, енергията ми естествено се повишава. Щом тревожността спадне, фокусът, интересът и енергията на човек естествено се обръщат отново навън. Така влизам в едно по-стабилно и функционално състояние. Докато не се разпадна отново разбира се по различни поводи и причини и съответно борбата продължава.

Но дотук, работата по доверието в себе си е била най-успешно за мен в търсенето ми на вътрешна стабилност.

Всъщност ще допълня, че EMDR може да се използва като помощно средство да откриеш в себе си връзки между минали събития и актуалното състояние, но не знам колко може да извлече от това човек, че да си помогне.

Първо бях при Севда Шенкова на онлайн сесии през една платформа - не мога да препоръчам онлайн EMDR. Ако ще е такъв може да прочетете как се провежда един сеанс и да си адмиистрирате сами EMDR от многото клипове в youtube. Важно е да пуснете контрола по време на сесия, за да ви отведе мозъка където реши. След 1вата сесия в съня ми се върна спомен. На около 10 бях когато имаше една заплашителна за мен ситуация около училищния двор, от която избягах тъй като бях много притеснителна и срамежлива и в мен после се беше появило чувство на неадекватност ли, че не застанох по-асертивно да се защитя ако се налага и физически. Това ми потвърди , че сегашната криза има връзка също със самозащитата и агресията, но това вече го знаех. И толкова, в последствие не е излизало нищо друго от сесиите.

Много по-късно ходих при една жена, която за мен беше добър терапевт, за съжаление съм изгубила контакта и и не си спомням и как се казваше. Тогава сме правили малко EMDR и то в посока не на ровен за спомени , а за преживяване отново на конкретно събитие, за да запаметиш други спомени. Но само ако ставаше с няколко сесии...всъщност тези неща се преработват дълго и са въпрос на личен избор в крайна сметка - attachment vs authenticity - по думите на Габор Мате.

Каквото и да се е случило между нас и родител/и или други важни хора, животът трябва да продължи и да пуснем тази дихотомия в нас, фокусът да е напред и да си намерим начини да функционираме особено в личната сфера.

Поздрави

Има една погрешна и много паразитна и пречеща на всичко, създавайки омраза и страх дума и тя е "борба". Хората в тази тема, а и като цяло всеки, трябва да забрави съществуването и и да я замени с "любов" и "баланс". Не се боря с никого, особено и най-вече със себе си. Връщам се към любовта и баланса и работя всеки ден върху това да съм в тях, първо в мен и с мен самия и после към света и живота. Трябва да запомним едно - естественото състояние на прородата и всички биологични видове е ... животът, това да са живи. Животът се създава, чрез баланс, а при хората и чрез любов. Затова естественото състояние на човек е това да е жив, в баланс със сябе си и вселената/света и в честотата на любовта. Тогава стават нещата. Иначе, по пример на горното мнение, все ще се събираме и разпадаме после и така до края.

Може би 'борбата' е характерна за шизоидните типажи. Така сме се научили да оцеляваме, защото балансът и любовта са били едностранчиви. Но, това което казвате звучи точно и задава посока. Благодаря !

Има един добър цитат на К.Г.Юнг:
"Човек не става просветлен, като си представя фигури от светлина, а когато осъзнае тъмнината."