♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 56

 

- Господи, чул си ме!- Изчерви се цялата, припомняйки си началото на тяхната история.

Движеха се в пълен синхрон, отдавайки се просто на момента и отказвайки да мислят какво ще стане утре.

- Не играеш честно, затова побеждаваш!- Заинати се Дефне.

Не очакваше такова развитие на нещата, трябваше да си признае.

И един бърз анализ

Горния всичко чува, но действа избирателно
Синхрон?...По приятелски....да бе приказка за лека нощ за Каро
А той винаги играе честно, само ти не схващаш схемата
А какво по точно очакваше? ....

И това шарено приятелство на бели точки ми прилича на мутирала ГМО калинка

Хептен омазахме нещата 

И като каза Каро- тя къде пак се загуби  По разсеяна и от майка си ще излезе 

И така, ето и какво съм ви приготвила  

Предишната приказка, оформена и без грешки / /, със заглавна страница и цялата плейлиста на песните, съпровождащи всяка глава  

НОВО НАЧАЛО - Дефне и Йомер

А ето и всички песни, събрани в един канал в youtube  

https://www.youtube.com/playlist?list=PLNNb97sour7_1fzAzxTn59fUSfsTPsOsY

Добро утро!
Темпи, много хубава поредна глава!  Ще видим колко време ще издържат да са "приятели"
За НОВО НАЧАЛО - Дефне и Йомер Благодаря!



Хубав ден!

  Темпи благодаря за подаръците 


За спорна работа

Хайде сега за "само приятели"  - 

Йомер като си посреща Дефнето - 

Татлъм  благодаря за подаръка 

Да ви се изясни объркания озет 


Глава 33

-   Аз не бягам от себе си. Бягах от теб, но дори и това не успях да направя.- Продължаваше да реже зеленчуците, докато говори.
-   Заради това ли напусна старата къща? Спомените?!
-   Да.
-   Съжалявам!- Прошепна тя след настъпилото мълчание.
-   Недей! Всяко нещо има две страни и аз предпочитам да гледам от добрата. Тази къща е много по- подходяща за нас.
-   В смисъл?!
-   В смисъл, че има много повече място. Всяко от децата ни ще си има собствена стая, както и двор, в който да тича.
-   Децата ни? Не прибързваш ли малко?
-   Дори и така да е, трябва да сме предвидливи. Искам поне три деца, а помня, че някога ти обещаваше, че ще ми родиш дори 10. Планираше да спасиш света така, а това е важна мисия.- Усещаше смеха в гласа му, макар лицето му да бе напълно сериозно.- Готов съм да се жертвам!
-   Господи, чул си ме!- Изчерви се цялата, припомняйки си началото на тяхната история. Беше толкова възхитена от начина му на живот, напълно непознат за нея, че наистина бе изрекла тези думи.
-   Естествено! Още тогава исках да ти кажа, че съм съгласен, но…- Изми ръцете си и се приближи до нея, след което я прегърна.- Ще се опитам да сбъдна всичките ти мечти, една по една. Ще те направя най- щастливата жена, обещавам!
-   Бъди до мен, това е достатъчно!- Сгуши се в него за малко, след което го пусна.- Ухае божествено.
-   Трябва да се храниш добре, съвсем си отслабнала.- Помилва бузите ѝ, след което се върна до котлона.- Може да наредиш масата, почти готово е!
Вечеряха и се смяха, припомняйки си стари случки. Беше толкова приятно просто да са двамата, без тревоги, без страхове. Като обикновени приятели, събрали се за вечеря. Дори напрежението, което се усещаше обикновено между тях, породено от желанието им да заедно, се бе изпарило. Движеха се в пълен синхрон, отдавайки се просто на момента и отказвайки да мислят какво ще стане утре.
Разчистваха масата, когато Дефне се сети нещо.
-   Каза, че си ми взел подарък, къде е? Макар че аз съм ти купила нищо, не очаквах, че ще те видя преди края на почивката.
-   Ще ти го дам утре, преди да си тръгнеш!- Намигна ѝ той, но тя видя, че е напрегнат. Нещо ставаше.
-   Защо не сега?
-   Защото не съм сигурен как ще реагираш!- Беше честен, но я притесни.- Не искам да развалям вечерта, затова моля те, не ме питай нищо.
-   Какво искаш да кажеш с това, че не знаеш как ще реагирам?! Какво си ми купил?- Озадачена, тя го последва в кухнята.
-   Ще разбереш утре!- Зареди миялната, след което се обърна към нея.- Какво искаш да правим?
-   Не знам, не ми се спи. Да играем на нещо?
-   Само не на карти! Пак ще те бия и после ще ми се сърдиш!- Засмя се, виждайки лицето ѝ.- Така е!
-   Не играеш честно, затова побеждаваш!- Заинати се Дефне, разсмивайки го още повече.- Добре, на какво друго ще играем?!
-   Мисля, че имам скрабъл. Можеш ли да играеш?!
-   Естествено! Ще те разбия!- Закани се тя.
-   Добре, да видим!
Йомер донесе играта и двамата се разположиха в хола. Днес камината не гореше, но беше адски топло. Къщата беше с подово отопление, което явно Йомер бе нагласил на по- високи температури. Дефне бе облякла тениска, която взе от Йомер и затова ѝ висеше свободна, и три- четвърти панталони, също негови. Добре обмисления план на приятелите ѝ имаше лека пробойна откъм тази страна- никой не се бе сетил, че тя ще има нужда от резервни дрехи. Поради тази причина тя взе тези от Йомер, докато нейните съхнеха в банята, за да ги облече сутринта.
Йомер също бе по тениска и летни панталони. Изглеждаха нелепо впредвид минусовите температури отвън. Едва сега Дефне се сети, че няма украса в къщата. Но нямаше смисъл да пита защо. Знаеше- Йомер не обичаше такива неща.
Изиграха три игри, в две от които Дефне спечели. Ухилена до ушите, тя затвори кутията на играта, събирайки бързо всички плочки.
-   Стига толкова за тази вечер! Време е да лягаме!
-   Не искаш да играем още, за не те бия отново и да изравня, нали?!- Йомер също се усмихваше, поемайки кутията от нея.
-   Няма такова нещо, скъпи! Както видяхме, нямам проблем да те бия. Или нарочно ме остави да го направя?! Йомер!- Подозрителният ѝ поглед го разсмя. Беше като малко дете.
-   Дори и така да е, няма да си призная! Хайде, наистина вече е късно!
-   Ъъъъ, само че… Аз къде ще спя?!- Бяха застанали до началото на стълбището, когато тя се спря.
-   При мен, естествено! Някакъв проблем ли има?!- Йомер я погледна изненадан, явно не очакваше такъв въпрос.
-   Само че ние… сега… Нали решихме да сме само приятели…
-   Дефне, ще спим! Само това, ако така искаш!- Гледаше я объркан.- Мислех, че след като си тук, след днес, ние…
-   Че сме направили крачка напред!- Наведе глава засрамена.- Не съм готова за това. Съжалявам, ако те обърквам, но и в мен все още всичко е наопаки. Искам да съм с теб, но…
-   Няма значение! Ела, нека поспим.
Не очакваше такова развитие на нещата, трябваше да си признае. След всички нежности, които си размениха през деня, Йомер бе решил, че Дефне е готова да се върне при него. Да е негова. Но явно в нея все още имаше съмнения, пречещи ѝ да задълбочат отново връзката си. Самият той понякога все още се улавяше, че се чуди дали всичко е реалност, или поредната игра. Опитваше се да го скрие и явно успяваше, поне на повърхността. Но Дефне бе усетила това му съмнение дълбоко в себе си, или самата тя изпитваше същото, щом се отдръпна. Трябваше им време, за да забравят миналото. Но заедно, както сега, те щяха да успеят с всичко.
Легна и я привлече до себе си, стараейки се да не мисли какво би могло да е. Опитваше да отхвърли всички еротични мисли, навяващи му топлото тяло на Дефне, сладкият ѝ аромат и буйни коси. Тя заспа, успокоена от близостта му. А Йомер остана да бди над съня ѝ, обещаващ си да направи и невъзможното, за да пребори демоните, които измъчваха всеки от тях.

Дефне се мяташе в ръцете му, бълнувайки името му. Йомер се събуди, отдръпвайки се леко от нея. Опита се да я върне при себе си, повтаряйки името и милвайки лицето ѝ. Когато тя най- после се успокои, тихи сълзи потекоха от очите ѝ. Йомер я привлече до себе си, повтаряйки, че е до нея и тя не е сама. Скоро Дефне отново се отпусна. Равномерното ѝ дишане го увери, че тя отново е в света на Морфей и той се постара да я последва. Надяваше се сутринта тя да не помни кошмарът, за да не се тревожи. Знаеше колко е суеверна и не искаше излишно да се паникьосва. Завъртя се на една страна, все още държейки я в прегръдките си, плътно до него. Заспа малко след това.

И сбогуването на Елчин с Тайланд   

 

Джанъм, много ми хареса тази глава поредна

Нещо в последно време все ти харесват главите  Почвам да се замислям как пиша - не съм свикнала ти да не се дразниш от Йомер и/или Дефне 

Темпи, и аз се присъединявам към Славето!  Чудесна глава!!! 

Хайде и аз да се подредя , и на мен ми хареса глава поредна

Ти да видиш - очаквах да мрънкате, пък вие всичките доволни  Явно сте ми привикнали на маниера на писане