Да, при нас се случва най-често веднъж в месеца, но има и доста по-дълги периоди, в които не е спал при баба си. Просто се чудя дали наистина това оставяне не би могло да му навреди. Досега никога не е плакал след нас или през нощта, радва се, че е там. А и както споменах леля му е едва на 11 години и обожава да играе с него.
- Публикувана: 1 юни 2017, 12:03 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2017, 12:14 ч.
Детето предпочита повече баба си и дядо си пред родителите си
И как да му навреди?
Още хора, които истински го обичат.
Детето добре знае кой е неговият дом, кои са мама и тате и кой е домът на баба и дядо. Наличието на како-лелята е по-важният фактор да отива там с такова желание.
Моята племеница /3 г./ реве да идва у дома и да играе с кака си. Не иска да спи с баби и дядовци, но у дома е съгласна щом кака и е с нея
Още хора, които истински го обичат.
Детето добре знае кой е неговият дом, кои са мама и тате и кой е домът на баба и дядо. Наличието на како-лелята е по-важният фактор да отива там с такова желание.
Моята племеница /3 г./ реве да идва у дома и да играе с кака си. Не иска да спи с баби и дядовци, но у дома е съгласна щом кака и е с нея
Моят син - 4 г. - обожава да ходи при бабите и дядовците. Особено като са на село... за него е рай там - всичкото внимание за него, измислят му игри тип стрелба с лък, риболов, с лодка в язовира и др. Храни се с домашно приготвена храна и е на въздух. Понякога ходим всички, понякога го оставяме.
Тази събота и неделя пък е с майка ми у тях - страшно е доволен, ходят насам-натам, обръща му много внимание и учат разни неща. Т.е. получава неща, които аз, с още едно бебе и домакинство, не мога да му дам на 100%. Не мисля, че това, че го оставям, му вреди, или пък че го обичам по-малко, отколкото други майки обичат децата си.
А лятото ходи по седмица на море с различните комплекти баби и дядовци. Като беше съвсем бебе пък страшно много ревеше - е, оставяла съм го, за да може да се наспя. Иначе ставах съвсем кълбо от нерви - не е добре нито за мен, нито за него. Та в крайна сметка не виждам защо не - нали и те са семейство? Не са някакви чужди хора...
Тази събота и неделя пък е с майка ми у тях - страшно е доволен, ходят насам-натам, обръща му много внимание и учат разни неща. Т.е. получава неща, които аз, с още едно бебе и домакинство, не мога да му дам на 100%. Не мисля, че това, че го оставям, му вреди, или пък че го обичам по-малко, отколкото други майки обичат децата си.
А лятото ходи по седмица на море с различните комплекти баби и дядовци. Като беше съвсем бебе пък страшно много ревеше - е, оставяла съм го, за да може да се наспя. Иначе ставах съвсем кълбо от нерви - не е добре нито за мен, нито за него. Та в крайна сметка не виждам защо не - нали и те са семейство? Не са някакви чужди хора...
Имах съседи, които след първата или втората година прехвърлиха детето в едната баба на отглеждане и си го вземаха само в събота и неделя. Прибраха си го у тях чак на ученическа възраст. Бащата май беше пожарникар тогава, но майката работеше редовна смяна от 8.00 до 16.30, без събота и неделя. Това според мен не е правилно. Но, ако детето цяла седмица си е у дома с мама и тате, какво пречи в събота / неделя да преспи един ден у баба и дядо. Нали и те искат да му се порадват? А родителите може пък да имат нужда един ден да останат сами, да свършат нещо...
А в моя случай живеем с баба, и тъй като до сега тя гледа малкия( не е ходил на ясла) това беше удобство за всички. Сега каката тръгва първи клас и ще се прибира преди мен. Отново е добре да има човек в къщи, че така и не случих на детегледачка.
Проблемът на авторката, според мен, идва не от това, че детето прекарва време у баба и дядо, а че там му е позволено всичко. Ами и аз някога предпочитат да съм с татко, защото не ме държеше на каишка като майка. Гласуваше ми доверие и ми даваше известна свобода, докато майка държеше да има пълен контрол. Ако бяха разведени щях да искам да съм с него, поне до определена възраст. Нормално е, детето да протестира срещу ограниченията, щом на другата място се радва на безгранична свобода и глезене, което идвали ще е така, ако го гледаха баба му и дядо му. Едно е на гости за ден-два, съвсем друго ежедневната грижа и задължения, но детето е още твърде малко, за да го разбере.
А в моя случай живеем с баба, и тъй като до сега тя гледа малкия( не е ходил на ясла) това беше удобство за всички. Сега каката тръгва първи клас и ще се прибира преди мен. Отново е добре да има човек в къщи, че така и не случих на детегледачка.
Проблемът на авторката, според мен, идва не от това, че детето прекарва време у баба и дядо, а че там му е позволено всичко. Ами и аз някога предпочитат да съм с татко, защото не ме държеше на каишка като майка. Гласуваше ми доверие и ми даваше известна свобода, докато майка държеше да има пълен контрол. Ако бяха разведени щях да искам да съм с него, поне до определена възраст. Нормално е, детето да протестира срещу ограниченията, щом на другата място се радва на безгранична свобода и глезене, което идвали ще е така, ако го гледаха баба му и дядо му. Едно е на гости за ден-два, съвсем друго ежедневната грижа и задължения, но детето е още твърде малко, за да го разбере.
Всеки родител има собствени възгледи за това как е най-правилно да си отглежда децата и се води по тях.
Аз не само, че никога не съм мечтала да се отърва от детето си за 2 дена, ами и все още с нетърпение ги чакам тези 2 дена за да прекараме повече време заедно. Изобщо не е въпрос на ревност или на някакви състезания и доказвания. Според мен мястото на децата е при родителите и, ако няма някаква извънредна ситуация, аз не мога да си представя да си вея задника някъде сама или да се търкалям по диваните из къщи, а да метна детето си при баба му.
Особено, ако детето е толкова малко колкото е на авторката.
Говоря и от позицията на дете системно оставяно за отглеждане при баба и дядо до навършване на 6 години. Никога не изградих такава връзка с родителите си каквато имах с баба ми и дядо ми. Когато те починаха аз осиротях.
Днес отношенията с майка ми са несъществуващи, а с баща ми - хладни. Абсолютно съм уверена, че това е така поради простичкият факт, че те всъщност не са ме гледали, когато е трябвало. Гледали са себе си, техният комфорт, спането до късно, ходенето по заведения и всъщност никога не усетиха, че имат дете. Това както казах и по-рано е личен избор, който облекчава ежедневието на младия родител, но води до необратими последици на един по-късен етап от живота.
Аз не само, че никога не съм мечтала да се отърва от детето си за 2 дена, ами и все още с нетърпение ги чакам тези 2 дена за да прекараме повече време заедно. Изобщо не е въпрос на ревност или на някакви състезания и доказвания. Според мен мястото на децата е при родителите и, ако няма някаква извънредна ситуация, аз не мога да си представя да си вея задника някъде сама или да се търкалям по диваните из къщи, а да метна детето си при баба му.
Особено, ако детето е толкова малко колкото е на авторката.
Говоря и от позицията на дете системно оставяно за отглеждане при баба и дядо до навършване на 6 години. Никога не изградих такава връзка с родителите си каквато имах с баба ми и дядо ми. Когато те починаха аз осиротях.
Днес отношенията с майка ми са несъществуващи, а с баща ми - хладни. Абсолютно съм уверена, че това е така поради простичкият факт, че те всъщност не са ме гледали, когато е трябвало. Гледали са себе си, техният комфорт, спането до късно, ходенето по заведения и всъщност никога не усетиха, че имат дете. Това както казах и по-рано е личен избор, който облекчава ежедневието на младия родител, но води до необратими последици на един по-късен етап от живота.
Brie, не мисля че липсата на желаните отношения с родителите ти се дължи на посещенията ти при баба и дядо. Просто родителите ти са такива. Поне баба и дядо са ти дали топлите отношения, от които си имала нужда. Светла им памет. 
А знаете ли, че бабите и дядовците могат да ви съдят и съдът ще вм постанови време с детето като близки роднини?
Познати осъдиха снаха си, която отказа да им дава детето след гибелта на сина им.
А знаете ли, че бабите и дядовците могат да ви съдят и съдът ще вм постанови време с детето като близки роднини?
Познати осъдиха снаха си, която отказа да им дава детето след гибелта на сина им.
За съжаление моите отношения с майка ми също са като "служебни", никога не съм можела да споделя нещо наистина лично с нея, говорим си чуваме се ама всичко е заради детето. Нямаме кой знае какви приятни моменти заедно. Но като малка съм живяла само с нея (баща - грубо казано - нямам). Така, че според мен винаги има начин да се стекат така обстоятелствата. Без значение кой гледа детето!
Аз също бих се почувствала зле ако детето заяви, че предпочита при баба си и дядо си. Със сестра ми сме прекарвали изключително много време на село, без родителите ни.Целогодишно и в училищните години всяка една ваканция по-дълга от 2 дни. Пращаха ни на следващия ден след завършване и се връщахме на 14 септември.
Въпреки хубавите лета, винаги съм искала да бъда с родителите ми и си спомням колко мъчно ми беше. Те са били принудени де...
Тези два дни седмично предполагам, че са събота и неделя? Т.е. през седмицата детето ходи на градина, родителите на работа и уикенда, когато може да са заедно, то е при бабата и дядото. Аз лично на себе си не бих си го причинила, пък за детето е ясно. Логично е, ако детето прекарва свободните дни с други, да иска да е с тях. Мама и татко ги вижда сутрин и вечер през седмицата.
Всеки сам избира как да действа и да си организира ежедневието. Но всичко е в резултат от нашите действия.
Моят син наскоро каза за пръв път баба, както и преди седмица за пръв път го оставих у тях за повече от 2 часа. При някои се налага и по-рано, аз имам възможност да бъда с него, когато не е на ясла. Никога не съм имала нужда да си почивам от него, макар че ме изнервя не рядко и особено сега се изморявам повече. Преглъщам умората и сме заедно или пък е с баща си. Друг на този етап не му е толкова жизнено важен.
Въпреки хубавите лета, винаги съм искала да бъда с родителите ми и си спомням колко мъчно ми беше. Те са били принудени де...
Тези два дни седмично предполагам, че са събота и неделя? Т.е. през седмицата детето ходи на градина, родителите на работа и уикенда, когато може да са заедно, то е при бабата и дядото. Аз лично на себе си не бих си го причинила, пък за детето е ясно. Логично е, ако детето прекарва свободните дни с други, да иска да е с тях. Мама и татко ги вижда сутрин и вечер през седмицата.
Всеки сам избира как да действа и да си организира ежедневието. Но всичко е в резултат от нашите действия.
Моят син наскоро каза за пръв път баба, както и преди седмица за пръв път го оставих у тях за повече от 2 часа. При някои се налага и по-рано, аз имам възможност да бъда с него, когато не е на ясла. Никога не съм имала нужда да си почивам от него, макар че ме изнервя не рядко и особено сега се изморявам повече. Преглъщам умората и сме заедно или пък е с баща си. Друг на този етап не му е толкова жизнено важен.