Сватосване

Въобще недей да бъдеш толкоз сигурна. Това което ти виждаш, като жена и приятелка и това което вижда един мъж/потенциален съпруг е много различно.
Нагледах/наслушах се около мен на жени, които не искат да чуват за брак и деца(а мъжете им искаха точно това), а в работата и покрай магистратурата общувах с доста такива.
Кариеризма ги тресе яко, затова и повечето връзки се разпаднаха, жените са сами и сега, а мъжете с нови жени, че и с деца. Даже и аз съм един такъв пример.
Апропо, познавам 3 жени с много добри работа, доходи и т.н., които мрънкЯт, че са сами и трите са 81-ви набор, много ще е дефектен тоз набор. Всъщност познавам 4-ри 81-ви набор, четвъртата отказа брак и деца на най-добрия ми приятел 2014г. след 7г. връзка, искала да си карат като гаджета, но той да осигури жилището, да продължава да носи парите както сега и да я води по почивки , още е сама. А как знам ли, брата на въпросната жена и моя приятел са приятели. Той брата ги бе запознал.
Настъпва и момент след определена възраст, хората стават егоисти.

И аз не виждам, каква благодарност се дължи, за това, че си запознала двама души.

Какво си направила толкова? Софра, романтични свещи? А и аз бих се дръпнала от теб, защото е очевидно, че си с някакви очаквания за благодарност, които с нищо не са покрити. Досадно е подобно разпитване и навиране в чуждия живот.

А ако не им потръгне бракът, недай си боже ексцесии, да дойдат да ти хвърлят един бой – това ли очакваш?  
Така де, ако считаш, че имаш заслуги за успешния брак, че и специални благодарности очакваш, трябва да си готова да носиш отговорност и за неуспешния такъв.
Не като набор '84, дори не и като '94, а като 2004 звучиш...

Е, хората нямаше да се познават, камо ли да си допаднат, ако не ги бях запознала точно с тази цел...но това не са важни  подробности...

Без да се обиждаш, но на мен това ми звучи, че ги запознаваш с цел някаква изгода. Все едно им продаваш нещо и после чакаш отзиви - я хвалба, я рекламация. А това, че според теб те са подходящи един за друг, дали и те споделят същото мнение?
Изобщо, когато сватосването е натрапено, резултатите не винаги са "и заживели щастливо".  Може и до живот да си останат семейство, може да се разделят, може и изобщо да не се харесат. Тогава? Ти лично  ще се чувстваш виновна за провала на брака им?
Ако случайно се запознаят чрез мен приятели и после станат двойка, това трябва ли да го броя за сватосване? 

Чак и кума!?   Правилно са постъпили хората.
Потресаващо, потресаващо...

При едната двойка, която запознах, той живееше в чужбина от години сам, а тя 30+ дълго не си намираше нито гадже, нито съпруг... Запознах ги за да ги сватосам и без користна цел, а за да направя нещо добро и то се получи. Не съм искала специални благодарности, но пък се учудих, че дори не ме потърсиха повече просто като приятели, каквито си бяхме... А си идват всяко лято от чужбина за ваканция в БГ, знам го от познати...

А колкото до това дали ще съм виновна, ако се разведат, то една жена по напред каза как я обвинявали цял живот, че ги запознала...

А има и друга гледна точка - живеят заедно, но не се обичат (има много такива), заедно са по задължения (има куп такива, я деца, я кариера, я "какво ще кажат хората"). И за да не те упрекват, че си ги запознала странят от теб.
Макар, че аз смятам, че, когато запознаеш двама души, дали те ще са най-щастливите на света или няма да могат да се гледат след развод, нямаш никаква вина. Нито за положителното, нито за отрицателното. Моя много близка приятелка ме заведе в една компания, където се запознах с мъжа, с който после се оженихме и разведохме. Имала съм прекрасни моменти, но никога не съм и изказвала благодарности, задето, видиш ли преди Н на брой години ме заведе на онзи купон. Нито пък някога ще я упрекна, задето в крайна сметка с него се разделихме.
Най-лесно е да не очакваш нищо от отсрещния, когато разбереш, че в тоя свят никой не  е длъжен на никого ще ти е много по-лесно.
Няма да говоря затова, че тъй като не знаем какво ще се случи, може запознавайки двама души, след време да се окаже, че двамата са по-зле, отколкото, ако не са се познавали. Представи си, че Марийка запознава Пенка и Драганчо, ама след половин година те ще срещнат точно своята половинка (образно казано), а така са лишени от тази възможност. Не го казвам, че си постъпила лошо, или някой друг такъв. Просто животът е необятен и никога не знаеш доброто, което си направил дали не е зло и обратното
Аз лично никога не съм сватосвала някого умишлено, запознавала съм мъж и жена в различни ситуации, но без да очаквам нищо от никого. Ако се получи - ок, ако-не - здраве да е. Аз не съм в обувките им.

Наскоро един приятел, който живее в Канада, ме попита нямам ли някоя неомъжена приятелка да ги запозная. Та мисля за последно да се изживея като сватовница, пък току виж ако направя работата, ме поканили за кума 

Май ти се ходи в Канада, то и аз бих отишла Ама пък в другата тема какъв вой нададе за пликовете с пари, чак ми е лицемерно. Важното е да сме живи и здрави

По темата:
Органически мразя въпроса "имаш ли някоя свободна приятелка". Нямам никакво обяснение - рационално или не. Не става въпрос за кофти мъже, не става въпрос за ревност от моя страна, просто ми кипва нещо отвътре. Може би е заради начина, обикновено е казано малко мазнеещо.

Забавна история, в която изиграх... сватовник е много силно казано, но запознах двама човека.
Момичето ми е близка приятелка, особено създание в най-положителния смисъл на думата. Толкова добро, фино, елегантно, силно, борбено, женствено същество се намира извънредно рядко. На един рожден ден бяхме и се разговорихме с едно момче, което не познавам лично и до този момент не бях чула и дума за него. Стори ми се свестен - по поведение, стойка, изказ - класически мъж. Но с флешове, с пиърсинг и татуировки (последните две не се виждаха, но ми казаха). И типът ми казва, че си е харесал тази моя приятелка, но според него, не е неин тип заради външните екстри.  Аз, леко фирнала, вместо да вдъхна увереност на доброто момче, му казвам "Тя не е за теб", че и с голяма убеденост. В края на краищата, си поговорихме де, успокоих го. На следващия ден разпитах за него познати, поисках разрешение от приятелката да му дам номера й. Обаче седя такава и се чудя... ох, той дали искаше аз да му дам номера или искаше сам да го намери... и не се престрашавам да му пиша, току-виж решил, че съм нахална. А типът не дочаква 48 часа и ми пише "попита ли за номера"  С кеф му го дадох, излязоха, много си
допаднаха, да видим как ще се развият нещата.

Никога не са ме сватосвали, но ми е много интересно какъв ли момък щяха да ми предложат.
Особено за възлюбения ми е интересно. Ама ние ако се бяхме оказали някога в обща компания, щяхме да си се заплюем моментално така или иначе, нямаше да чакаме да ни запознават 

Е, ама аз ги запознавам с користна цел (както някой тук ме обвиниха)... та вместо аз да нося микровълнова, очаквам те да ми дадат плик с пари 

И не ! Не ми се ходи в Канада...видя ми се доста студена държава когато бях преди няколко години !

По-скоро ѝ се иска да е кума