Отношения баща - дъщеря

  • 44 259
  • 251
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 18 708
Възможно ли е приятелката му да иска повишение в съпруга и да го подготвя с деликатно настройване "Дъщеря ти си има отделен живот, не се интересува особено от теб, само мен си имаш на тоя свят"? Не казвам, че е така, но е възможност, която си струва да се обмисли.

Споменавам го, защото забелязвам, че внезапната, безпричинна промяна в поведението на близък човек най-често се дължи или на здравословен проблем, или на финото включване на друг "близък човек".

Възможен е  и такъв вариант,но  е казал,че не иска съжителство.А тя може и да иска....

# 46
  • Мнения: 34
Това е като в брака .Винаги помага ако едната страна е малко глуха. неслучайно казват ,че възрастните хора стават деца.Това е вярно.и трябва да ги третирате иемнно така.Направете му списък с останалите му приятели и местата където може да ходи вместо да клечи по цял ден вкъщи. Не си го слагайте прекалено на сърце.Възрастните хора имат сериозни невродегенеративни изменения в мозъка и не осъзнават свойството и знаечнието на понятия като собственни деца,отговорности и задължения не правете грешката да го взимате при вас що м е подвижен и може сам да се обслужва.

# 47
  • Мнения: 46 580
Споменавам го, защото забелязвам, че внезапната, безпричинна промяна в поведението на близък човек най-често се дължи или на здравословен проблем, или на финото включване на друг "близък човек".
Не е безпричинна промяна. Свикнал е да бъде обслужван от до, и тя го е правила в началото, заради загубата, но вече е минало много време и той усеща, че всеки си се обособява в своето домакинство, а него това не го устройва.

# 48
  • Мнения: 193
Според мен поведението ти и грижите ти са напълно адекватни, предвид обстоятелствата. Ти все пак полагаш някакви грижи за него - дори и да не са каквито той очаква (24/7). Вероятно му е мъчно на човека, заради загубата на жена му, но нали вече си има приятелка? Донякъде самотата е изчезнала, предполагам. Можеш да му носиш някакви манджи от време на време, както предложи някой по-нагоре. Може да си определиш един ден, в който да прекарваш повече време с него и детето ти примерно. От опит знам, че децата обичат да прекарват време с бабите и дядовците си, и ще им бъде приятно.

# 49
  • Сф
  • Мнения: 10 723
Живота ни поставя изпитания и всеки би трябвало да се нагажда.Тук не виждам да има проблем.Нито си го ангажирала с деца, нито е болен .Не разбирам и защо се противи да му изчистят къщата.В това забързано ежедневие едва ли някоя от нас има време да поддържа две домакинства.По скоро е до манталитет.Ето пишеш има и кола, може да си напазарува значи.Не ми обяснвай, че един боб не може да си сготви, да не говорим, че има и мултифункционални уреди за готвене..Автоматична пералня не може да пусне ! Айде бе!Старите поколения много се гордеят, че са били в казармата, припомни му! Ето, значи и копче може да си зашие!
Иначе , ако чувстваш вина, не знам защо, един ден в седмицата може да му чистиш, да си му приготвила храна в буркани( стерилизирана) за през седмицата и да го переш.Така правеше моя близка за баща си.Тя тук, той в Перник.Но беше болен вече.Накрая за година го взе тук.Но от твойте думи не виждам да е  такова положението.Какво всъщност се иска от теб и можеш ли да си го позволиш чисто физически? Айде за финансите ясно, че доколкото има..Но не му взимаш ти доходите в крайна сметка.На дядото в Перник му бяха взели картата, да не ходи в кръчмта.Плащаха му сметките, джобни някакви.Баща ти това ли иска?

# 50
  • Мнения: 277
Той смята, че това са мой задължения, защото съм му дъщеря.
Търси и внимание защото вероятно се чувства самотен, което от своя страна променя погледа му за всичко останало в живота.
Въпроса е каде е разумната граница в дълга към родителя и твоят личен живот и необходимостите, който имаш.

# 51
  • Мнения: 46 580
Разумните граници зависят от състоянието му, в случая - здрав, прав, работещ - се изчерпват до ниво срещи за разговор, разходки, чуване по телефона + някои празници + понякога обяд/вечеря в почивен ден (като най-добре е да се редуват подготовка от негова страна, от ваша, ресторант, ако имате желание).

Поемане на личните му отговорности лична хигиена, хигиена на дома, готвене, пране и т.н. - не влизат в тези граници.

# 52
  • Мнения: 7 006
Здравейте! Имам проблем, за който търся адекватно, честно и реално мнение от ваша страна.
Майка ми почина преди  2 години.
Баща ми е на 68г -с нормално здравословно състояние за годините си, работи, има контакти, до колкото знам има и приятелка/не живеят заедно/.
Тези дни между нас възникна конфликт - разбира се, ние сме различно поколение, имаме своите разбирания за нещата, не съм очаквала това да се промени.
Но.....баща ми смята, че не е достатъчно обгрижван от моя страна - вероятно очакванията му са свързани с чистене, пране, готвене от моя страна и покани за гостуване в къщи  през вечер.
Признавам, че нямам възможност, сили и желание да го правя.
Това обаче не означава, че съм го забравила изобщо - обаждам му се през 3-4 дни, каня го в къщи когато имам възможност, с нас е на всички празници.
Разбирам самотата му и вероятно мъката, която е в душата му, но не мога да живея според неговите очаквания и заради него - или бъркам?
След конфликта ни тези дни в мен се загнезди чувство за вина, което не ми дава мира.
Имам семейство и дете, работя...живея според думите му моя си живот......!
Бъркам ли?
Човека не е нито болен, нито немощен, не е изоставен от мен на легло, но смята, че това което получава е твърде малко!
И успя да ме убеди, че аз съм лоша и неблагодарна, като живея моя си живот и твърде малко обръщам внимание на него и нуждите му.

Баща ти за това ли те е създал?
За да го обгрижваш,при все,че е напълно здрав?!?
Т.е.да му слугуваш.
И много ясно,че ще живееш твоя си живот,няма да живееш чужд я..
Егати егоистичния анипулатор.

От мен би получил червен картон при това с чиста съвест.

# 53
  • Варна
  • Мнения: 36 769
Според мен ти си поставила напълно разумна граница, че даже и си я разтеглила малко в негова полза. Спри дотук.

# 54
  • Мнения: 1 435
Може би точно това направих, поставих една дистанция, отдалечих се и поставих собствените си нужди преди всичко друго.
И ето го резултата....обиден, разплакан и разочарован баща.
А аз с буца в сърцето, заради вината която ме измъчва.

Много правилно си постъпила. Собствените ти нужди и тези на твоето семейство са преди всичко.

Обиден, разплакан, разочарован - ще му мине. Той е възрастен индивид, здрав, подвижен, със собствено жилище и доходи, има приятелка. Изобщо, има всички условия да води пълноценен и смислен живот. Дай  му възможност да го направи.

Като му отмине първоначалното негодувание, той самият ще се почувства по-добре. В момента ти вършиш всичките му задължения, а той се чуди какво да прави, пили ти на главата, недоволства и ти вменява вина. Като си поеме ежедневието в ръце няма да има нито времето, нито желанието да ти мрънка и да те обвинява.


Един здрав и самостоятелен възрастен, на когото му се оказва помощ, която явно му е `недостатъчна`, и се опитва да вменява вина на детето си, ами той сам трябва да осъзнае, че ти имаш малко дете и съпруг, за които да се грижиш, както и че работиш и не можеш 24/7 да го обгрижваш, а не е и нужно. Той не е немощен. Е, по лесно е някой друг да свърши работата, това ясно. Но му обясни, че и ти си човек, не можеш да си оставиш дома и семейството си и само с него да се занимаваш. Егоистично и манипулативно е от негова страна да те разстройва така. Дано се осъзнае.

# 55
  • Мнения: X
Според мен ти си така възпитана, че ще продължиш да го обслужваш и да изпитваш вина. Затова ти предложих да наемете жена, това как ти се струва като опция?

# 56
  • Мнения: 277
Да, така е, възпитана съм да уважавам.
Като по малка/млада/ Grinning търсех непрекъснато одобрението на родителите си.
И когато не го получавах страдах.
По късно разбрах, че това може би е в резултата на ниска самооценка.
И днес отново мисля върху отношенията ни с него и пак въпреки всичко ми става мъчно.....!
По въпроса за жена, която да му почиства у дома - аз лично не съм против, но той няма да е склонен, защото тази услуга струва пари.
Може би си имала предвид аз да поема тази финансова тежест, но да ти кажа честно той има доход около 750-800 лв/получава пенсия и работи/, дали е редно аз да плащам?
Питам се защо след като съм направила, каквото съм могла и каквото е необходимо според ситуацията и в неговият и в моят живот отново чувствам вина?
Според мен той основно търси внимание, което според това, че остана сам смята, че му се полага, защото ме е създал и отгледал.
Вид задължение!

# 57
  • Мнения: 18 708
защото ме е създал и отгледал.
Вид задължение!


Добре де ,веднъж седмично му отдели внимание ,помети , пускай  пералнята  у тях,той да довършва нещата,да свиква.Каквото върви,приема го ,ти го прави.Веднъж седмично си  е добро внимание.
Няма да е чисто както преди,няма да е  весело ...но Значи за приятелка се сеща,себеобслужване -не?Активен е,пък и  приятелката може да му помага.
Ти  вина ще чувстваш  и  без да ти мрънка,но  и ти си загубила близък-майка си.

Един дядка стар тук се обеси след бабата,не е свикнал сам.Дрехите му подава да се облича ,сипва и вдига,той  МЪЖ,дето изневерява публично.До  старини.Тя  си търпя.
Колкото внимание  да му отделят ,носят храна ,няма да е доволен.Не  казвам,че  така ще стане,показвам краен случай.
А ти мислиш ли,че ще спасиш света?В частност баща си,който иска повече отколкото може да получи

# 58
  • Мнения: 32 237
Да, така е, възпитана съм да уважавам.
Като по малка/млада/ Grinning търсех непрекъснато одобрението на родителите си.
И когато не го получавах страдах.
По късно разбрах, че това може би е в резултата на ниска самооценка.
И днес отново мисля върху отношенията ни с него и пак въпреки всичко ми става мъчно.....!
По въпроса за жена, която да му почиства у дома - аз лично не съм против, но той няма да е склонен, защото тази услуга струва пари.
Може би си имала предвид аз да поема тази финансова тежест, но да ти кажа честно той има доход около 750-800 лв/получава пенсия и работи/, дали е редно аз да плащам?
Питам се защо след като съм направила, каквото съм могла и каквото е необходимо според ситуацията и в неговият и в моят живот отново чувствам вина?
Според мен той основно търси внимание, което според това, че остана сам смята, че му се полага, защото ме е създал и отгледал.
Вид задължение!


Уважението не е равно на слугуване.
Иначе е хубаво, че осъзнаваш проблема.
Безумно е и ти да поемаш и тази финансова тежест. Това той трябва да го направи, ако е неспособен да върши елементарни дейност.
Да лишаваш своето семейство от нужни пари не е редно.
Дай му ясно да разбере, че ти си му дъщеря, а не жена, нито слугиня и имаш твое семейство. Ако иска помощ за домакинството му кажи да си наеме жена. Ако искаш това изречение си го запиши, преработи ако трябва и репетирай  Mr. Green И също му кажи да се ожени пак.
Ако не иска да наема жена или да се жени - му обясни как работи прахосмукачката и пералнята.  Laughing А не да го правиш ти. Впрочем, човек се учи докато е жив  Wink
А ако ти крещи, обижда и се цупи го постави на място. Да не се държи като малко дете.

# 59
  • Мнения: 277
И още нещо - диалог с него не е постижим, той ме убеждава в правотата си и не слуша моите доводи.
Не е възможно да го убедиш.
Не е човек, който би размислил върху това, което му казват от другата страна.
Не е чуплив в мисленето си.
Вероятно става въпрос и за егоизъм.
След като майка почина той е абсолютно неспособен да постави ред в живота си, да постигне смирение, да размисли, та дори да подреди живота си с новата жена.
И още един много важен момент - каквото съм могла съм направила.
Трябва ли да правя още ей така насила, не защото го чувствам, не защото трябва а защото очакванията са такива - така мисли той!
Да бъда лицемер и да се преструвам, да играя театър със цената на това, че така трябвало.....!
Ми не искам, вече съм на години на който не ми се играе в този филм.

Общи условия

Активация на акаунт