Как предпочитате да ви обслужват в заведенията и магазините?

Кои сме ние тук? Ти си човекът с лафчета от соц филмите, на които си се смее сам, ти си този, който вечно прави някакви препратки към соца независимо от контекста ... Преди беше някак по-умерена и балансирана, беше приятен събеседник, но напоследък ми прави впечатление, че си вечната контра на всичко и то с императивен тон - не знам, дали това, че започна да поработваш нещо си там, ти даде някакво самочувствие, но отстрани е доста пародийно..

Така де, затова се "радваме" на западните практики.  Няма средно положение. 

Смоук, ако много искаш да ме коментираш като личност, можеш да ми напишеш та ЛС. А това $порааботваш нещо си там$, може да важи за теб - ти си поработвай нещо си там, а аз работя това, което искам, което мога и го правя с желаниее и много добри резултати. Да си имаме уважението, ако обичаш! Тук коментираме обслужването и аз съм написала гледната си точка. Ти можеш да се съгласиш с нея, може и да не се съгласиш. Аз не коментирам мислите си относно личността ти, нали така Коментирам темата.  Не е зле да разграничаваш нещата. Не мога да отговарям за това как ти възприемаш написаното от мен - важното е, че аз по никакъв начин не съм те засегнала, та да се опитваш да ми държиш такъв тон!

Та, клиента не го интересува какви проблеми, мераци и не знам какво има търговецът, а и не е работа на клиента да го интересува. Клиентът има прааво на качествена услуга и съответно си плаща за нея. Не за да бъде съчувстващ, разбиращ, благотворител или психотерапевт на персоналан, търговеца и т.н. А на търговеца работата му е да обслужи клиента и да му окаже качествена услуга, щом иска да получи цената, която е обявил.

Здравейте,

Отдавна следя форума, но тази тема ме провокира и аз да споделя моето мнение. Не, че се различава съществено от повечето изказани виждания тук.

Не обичам, когато вляза в магазин, да ме почват от вратата. Случвало се е да изляза, без да съм разгледала, ако продавачките са нахални и досадни.

Една история. Преди години влизам в магазин за обувки Mario Costa (на бул. Васил Левски в София, от дясната страна между Попа и Спортната палата). Търся си ботуши. Продавачът, вероятно собственик, сигурно вижда в мое лице потенциална "жертва". Казах му кои ботуши съм си харесала. Сложи ме на стол. Заключи магазина, за да не влизат други клиенти. Извади от склада моя номер. Събу ми обувките (буквално). Лично ми обу единия ботуш. Започна да ме убеждава колко добре ми стоят (после си обух и другия), какво качество са и т.н. Около 5 минути ми говори. Да, ама тези ботуши струваха 300 лева. Казах му, че ботушите ми харесват, удобни са, но не мога да си позволя да купя скъпи ботуши от първия магазин, в който вляза. Допълних, че ще разгледам и на други места, и ако преценя - ще се върна. Естествено, не само, че не се върнах, но и повече не съм отишла в този магазин. А имат хубави обувки. И не беше въпросът в тези 300 лева. Тогава вече имах кредитна карта, и ако толкова исках, можех да ги взема. Отблъсна ме това настоятелно обслужване; почувствах се като да нямах право да изляза от магазина без тези ботуши. След тази случка нахалните продавачи ги парирам още на входа.

А за Хепи - и моите впечатления са като на повечето от вас. Досадно любезни и настоятелни, но не им се впечатлявам. В повечето случаи, когато влизам в заведение, знам какво искам. Кратко, точно и ясно поръчвам каквото желая. Не, не желая десерт И не се чувствам неудобно, когато остана на половин чаша. Вероятно усещат, че при мен не минават номерата им и не ми досаждат много.

Wow, чак да заключи магазина   
Доста отчаян е бил.

Масово в по-скъпите магазини, обслужващите консултанти в секциите за дамски обувки са мъже и съвсем целенасочено.
САЩ

Защо нарочно са мъже? Сетих се за Ал Бънди и ме напуши смях. Нали той работеше в магазин за евтини дамски обувки и си мразеше работата.

При нас сервитьорките не са на процент, взимат доста хубави твърди заплати и отделно бакшиши. Той затова шефа си мисли, че не трябва да мрънкат и да изпълняват точно това, което иска той. А то е - през 5 минути до клиентите. Те може да са ги питали дали желаят десерт или нещо друго, да са получили любезен отказа, но въпреки това след 5 минути пак трябва да са при тях. Защото клиентът след 5 минути може да е размислил и да му се е приискало десерт Говорих с него, но той си държи на своето. Предложих му да се сложи книга за похвали и оплаквания за да видим, доколкото е възможно и въобще ако някой пише в нея, кой е прав. Относно оборотът, честно казано няма как да се прецени. Тези правила са наложени от самото начало, което беше преди 3 месеца някъде. Относително е, някои дни има повече работа, други няма изобщо. Но моето лично мнение и впечатление е, че това вреди по - скоро отколкото да помага. Както казват и момичетата, " колкото сме по - любезни и предлагаме, толкова накрая никакъв бакшиш ". Наистина не разбирам, защо и как това може да е практика на доста места..... Търговецът трябва да кара клиентът да се чувства добре. Предлага се това, което се търси за да е печеливш един бизнес. А се търси просто едно любезно и приятно отношение без натрапване! Успехът е точно по средата. Нито досаждане, нито игнориране. Аз съм завършила Управление на бизнеса и знам как бих ръководила един ресторант, ако имах такъв. Но се предполага, че и тези, които се занимават с това знаят. Или поне повечето. Но няма логика в това, което налагат.

Аз може ли само да се посмея?
Едит: исках да се посмея до включването на Стефани.
Пробва ли да говориш със шефа?

Кои тези, собствениците ли? Защо си мислиш, че непременно знаят какво правят? Само защото са собственици? Но със сигурност са убедени, че знаят какво правят.  Ми, така де, щом работи в МакДоналдс и на касите на хиипермаркетите, то значи и за заведенията със сервитьори.  А теб очевидно са те сложили там да обираш плюнките от двете страни, бушон, а не да управляваш. Дано поне ти плащат достатъчно. А всичко това може да е стимул да работиш в посока ти сама да отвориш заведенние в някакъв момент. В момента и урокът $как не се прави$ е ценен.

stefani^, след като си учила, предполагам си наясно, че не винаги това е най-печеливша стратегия. Най-малкото клиентите ще поръчат няколко неща повече, околкото биха без подобно обслужване, а и ще освободят масата по-бързо за следващите. След като са заложили на подобна концепция и работи, едва ли ще ги накараш да я променят. Неслучайно е практика агресивното обслужване - значително вдига оборота, особено в заведения от типа на Хепи, колкото и да е дразнещо за клиенти и персонал.

Работим и с чужденци. За тях мога да кажа, че донякъде това обслужване е печеливша стратегия. Българите, които живеят в чужбина го потвърждават. Макар, че и това е относително. Но за хората тук, не мисля. Да не говорим, че е и доста скъпо. Клиентът да се чувства добре, за мен означава следното - посреща се с усмивка и " добър ден ". Изчаква се да се настани, предлага му се меню, пита се дали желае нещо за пиене докато разглежда менюто и се оставя на спокойствие да го направи. След няколко минути, нито прекалено бързо, нито прекалено бавно, то се усеща, се отива и се взима поръчка. Сервитьорката трябва да е запозната с абсолютно всички неща, които се предлагат в менюто. Трябва да може да отговаря адекватно на въпроси свързани с него. Съдържание, грамажи, цени, липси, ако има такива и т.н. Подготвя масата докато стане яденето - прибори, салфетници, кетчуп, горчица. Поднася се храната ( неизстинала ), пожелава се приятен апетит и се оттегля. Минава покрай масата от време на време за да е на разположение, ако имат нужда от нея, но не досажда на хората докато обядват/вечерят. Сменя пепелниците редовно, ако се пуши. Когато чиниите са празни, минава и ги обира за да не пречат. Когато в чинията има остатъци, но е оставена настрани се пита дали е свободна преди да бъде взета. Пита се любезно и вежливо, не преиграващо, дали се е харесала храната, имат ли нужда от нещо друго, желае ли се десерт, препоръчва се, ако има нов такъв. И това е, не 10 пъти да караш някой да яде насила.

Което за пореден път показва важността на културните различия и как една услуга се прави според типа клиенти, а не се кара на юруш. Хората тонове хартия са изписали по въпроса. Сещам се за една марка коли, която тотално се провалила на латино-пазарите, защото името означавало нещо вулгарно за местните нрави и маркетингът избрал грешната стратегия. И това добрите професионалисти, включително сервитьорите, го знаят. Който си има бизнес, да си го движи както намери за добре.

Предполагам, че мнението ми по темата е известно на повечето, но пак ще го кажа. Според мен всички неприятни усещания у клиентите се дължат на ниското ниво и капацитет на продавачите и сервитьорите. Има и изключения, но са рядкост. Стратегията на собствениците е добра, но изпълнението е лошо.
И за да не си развалям настроението и да не звуча като отегчена лелка, когато пазарувам или поръчвам в заведение, просто не тръгвам с големи очаквания и парирам некадърните любезности.

stefani^, поговори с шефа си да инвестира малко време и средства за обучение на персонала. Ама истинско обучение какво трябва да прави като минимум, за да се почувстват клиентите доволни и да разтворят портфейлите.
Освен изброеното от теб, научете ги как се сервира правилно – къде се слага салфетката, как се подреждат приборите и т.н. Като искате да стоят повече до масите на клиентите, направете го като в изисканите ресторанти. Не само да обират пълните пепелници, но и да подават огънче на клиентите, да им наливат питиета в чашите (а не да тръснат бутилката и чашата на масата "Оправайте се сами"), да сменят прибори и салфетки, когато забележат, че има нужда и т.н. Клиентът трябва да се почувства обгрижен, а не като ходещ портфейл.
И когато го накарате да се почувства важен и обгрижен, тогава няма да му се тръгва от вашето заведение, ще поръчва още, ще идва пак и ще оставя щедри бакшиши. И ще ви хвали пред приятелите си.

Ти си правата....   
На мен веднъж ми се наложи директно да заявя на сервитьорка, че не искам да я виждам до масата си в следващия половин час.Тя се сконфузи и наистина не се появи, докато не се огледах за нея.
Ами, сори, ама не съм там, за да пазя нечие самочувствие или да задоволявам егото на собственика.Аз ходя по заведения заради собствения си КЕФ и искам и да си го направя.