Когато влезете в магазин искате да ви оставят на спокойствие да си разгледате и ако имате някакви въпроси или нужда от помощ тогава да ви обърнат внимание или предпочитате " да помогна с нещо, какво си търсите? "? Одобрявате ли понякога прекаленото висене на главата и ходене по петите? Аналогичен ми е въпроса и със заведенията. Харесва ли ви идването на сервитьора през 10 мин. на масата и повтарянето на " всичко наред ли е, имате ли нужда от нещо, желаете ли десерт " или предпочитате това да се случва по - рядко?
- Публикувана: 7 юли 2017, 23:57 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2017, 12:53 ч.
Как предпочитате да ви обслужват в заведенията и магазините?
Здравей,аз много мразя като вляза в някой магазин и продавачката да се залепи до мен и да почне ''Какво си търсите?'' ''Каква материя?'' ''За какъв повод?'' и всякакви въпроси и този род.Направо се обръщам и излизам,много много ми е досадно и неприятно.Освен всички тъпи въпроси ми гледат в ръцете какво гледам , какво пипам и след всяко нещо,което погледна минава след мен да го оправя.Не знам кой им дава тези заповеди,но определено е в голяма грешка.Заради такива продавачки от много магазини съм си тръгвала,а е имало неща , които наистина са ми харесвали и съм искала да пробвам и закупя.
За жалост го има и обратното,като влизаш нито ''Добър ден'' нито нищо,решавам да питам за размер , тя си гледа телефона и ми отговаря с половин уста гледайки ме на кръв.Предпочитам като вляза просто да се усмихне,да каже ''Добър ден'' и да не ми гледа в ръцете , да ме остави на спокойствие,аз ако имам въпроси ще попитам.
Със сервитьорките е същото положението,има такива които буквално са ме изяждали с поглед и са ми трескали менюто по масата,аз решавам да не оставя бакшиш при тази ситуация и отношение и тя ме замеря с рестото.Не знам от къде ги намират и как ги търпят работодателите им.
За жалост го има и обратното,като влизаш нито ''Добър ден'' нито нищо,решавам да питам за размер , тя си гледа телефона и ми отговаря с половин уста гледайки ме на кръв.Предпочитам като вляза просто да се усмихне,да каже ''Добър ден'' и да не ми гледа в ръцете , да ме остави на спокойствие,аз ако имам въпроси ще попитам.
Със сервитьорките е същото положението,има такива които буквално са ме изяждали с поглед и са ми трескали менюто по масата,аз решавам да не оставя бакшиш при тази ситуация и отношение и тя ме замеря с рестото.Не знам от къде ги намират и как ги търпят работодателите им.
...Одобрявате ли понякога прекаленото висене на главата и ходене по петите?
Виж по заведенията предпочитам сервитьорите да се вясват по-често, да не се налага да ги издирвам ако искам да поръчам или платя. Не прекалено обаче. Мразя да ми прекъсват важен разговор, за да ме питат:"Всичко наред ли е?" при положение, че е повече от очевидно.
Бях забравила колко доседни са ги обучили сервитьорките в Хепи. То, хубаво учтивост, ама ми идва вповече, особено когато тръгнат да ми предлагат, което си е чисто пробутване - ще желаете ли десерт. Ми, аз ако желая ще си поръчам, така става изнудваческо. Не обичам да ми досаждат и в магазина- възрастен човек съм, ще разгледам, а ако нещо не ми е ясно ще питам. С такива любезности направо ме гонят от магазина, на мен ми се отщява дори да разгледам, камо ли да купя.
Напълно съгласна съм с вас 
А защо питам и с каква цел, веднага отговарям. Не е заради публикация в някое списание или от сорта. Работила съм на много места като сервитьорка като бях по - малка, включително и в Хепи. Още от едно време имаше такива изисквания, да се досажда, защото за мен си е чисто досаждане това висене на главите на клиентите през 10 мин. Страшно неудобно и неловко ми е било да ходя така по масите, а хората седнали кой на бизнес среща, кой на любовна среща, кой просто да си хапне на спокойствие. Отскоро работя като управител в едно такова елитно ново заведение, персоналът го има същият проблем, оплакват се на мен, че е много конфузно да се работи така. Разбирам ги, но си има наложени правила от собственикът. Опитах се да говоря с него и да му обясня, че хората не обичат чак такова прекалено внимание и това по - скоро отблъсква отколкото да привлича клиенти, но според него така трябвало и това се котирало и търсело. Толкова голямо противоречие, та затова и направих темата. Да видя аз ли съм права или той......
А защо питам и с каква цел, веднага отговарям. Не е заради публикация в някое списание или от сорта. Работила съм на много места като сервитьорка като бях по - малка, включително и в Хепи. Още от едно време имаше такива изисквания, да се досажда, защото за мен си е чисто досаждане това висене на главите на клиентите през 10 мин. Страшно неудобно и неловко ми е било да ходя така по масите, а хората седнали кой на бизнес среща, кой на любовна среща, кой просто да си хапне на спокойствие. Отскоро работя като управител в едно такова елитно ново заведение, персоналът го има същият проблем, оплакват се на мен, че е много конфузно да се работи така. Разбирам ги, но си има наложени правила от собственикът. Опитах се да говоря с него и да му обясня, че хората не обичат чак такова прекалено внимание и това по - скоро отблъсква отколкото да привлича клиенти, но според него така трябвало и това се котирало и търсело. Толкова голямо противоречие, та затова и направих темата. Да видя аз ли съм права или той...... Цитат
То, хубаво учтивост, ама ми идва вповече, особено когато тръгнат да ми предлагат, което си е чисто пробутване - ще желаете ли десерт.
То да предложиш подобаващо си е изкуство.
В хубавите ресторанти сервитьорите са на % от масите които обсужват освем бакшиша
Добрите сервитьори правят добрият оборот на заведението.
То да предложиш подобаващо си е изкуство.
Добрият сервитьор/ка ще ти предложи и специалитет, и десерт без да се чувстваш "прекаран", с кеф ще му оставиш бакшиш и т.н.
Изобщо не влизам в магазини, където има опасност от вратата да ме подхване любезна продавачка. Толкова досадна и неприятна практика. Тези собственици не се ли усещат, че си гонят клиентите не знам. Зимата ми се наложи два пъти да купя по спешност нещо. Единият път беше в детски магазин. Жената само каза - ако си харесате нещо пробвайте, ще ви покажа и други модели и се отдръпна. Попитах я каквото ме интересува, показа ми, ( т.е. не на мен, а на детето ), направи ми впечатление, че въпреки че не се разбираха тя беше обърната изцяло към него, купих една обикновена шапка за 15-20 лв. и си заминахме. Много добро впечатление ми направи. Тъкмо реших, че нещата видимо са се подобрили и в съседният магазин ми разбиха надеждите.
Стефани - ти си права, не собственикът. Познавам професионален сервитьор, учил за такъв и занимаващ се с това. Казвал ми е че е изкуство да измъкнеш на клиента парите без да нахалстваш и досаждаш. И на мен ми се е случвало да попадна на такъв. Платихме непредвидена сметка, но пък си заслужаваше. И храната беше на ниво и обслужването.
Стефани - ти си права, не собственикът. Познавам професионален сервитьор, учил за такъв и занимаващ се с това. Казвал ми е че е изкуство да измъкнеш на клиента парите без да нахалстваш и досаждаш. И на мен ми се е случвало да попадна на такъв. Платихме непредвидена сметка, но пък си заслужаваше. И храната беше на ниво и обслужването.
Никога не съм влизала в хепи. Със или без десерт. Няма и да вляза - Не обичам веригите за бързо хранене. В месарницата или на пазара ме питат какво искам, да - и ми се вижда логично. В хипермаркетите, откъдето пазарувам почистващи препарати, перилни и пр. никой не ми обръща внимание - ако ми трябва някой за нещо бая зор виждам да го издиря.
Това със задължителното предлагане са американски заемки от техни големи вериги заведения. При тях явно работят добре, тук частично. Работила съм в голяма верига фаст-фуд ресторанти преди време, като същите правила за обслужване са и по останалите вериги от този тип - предлагаш допълнително до последно - сосче, десертче, голяма кола и т.н. Въпреки голямата омраза на доста от клиентите към такива неща, повече от половината обаче си взимаха нещо, защото - "Оооо вярно, сосчета имало" или "Оооо, сега като каза поничка и ми се прияде, я дай една кутия за вкъщи" Същата е и идеята по ресторантите и кафетата, само че там никой не ги обучава, че това предлагане е "избирателно" - демек гледаш да предложиш на възможно най-много хора, ама не се навираш при видимо кривите, бързащи, ядосани, заети и т.н. хора... Та тази идея като цяло работи добре, обаче с повече обучение на персонала по въпроса, за да няма ядосани клиенти. Защото, въпреки единодушието тук във форума по въпроса, много от хората наистина не знаят какво има, или какво им се яде, или просто са се заговорили, без да прочетат менюто и си поръчват пилешки хапки с малка бира на сервитьорка, която е на процент.
И на мен ми е неприятно. На такива места съм склонна да купя по-малко неща, само и само да се изнижа по-бързо.
Предпочитам след като ме посрещнат да кажат, че са на разположение, ако имам нужда и да се оттеглят.
Във Фантастико от известно време имат навика да предлагат какво ли не на касите. От храни до билети за концерт. Не съм забелязала някой да купува, но явно има ефект, защото не се отказват, касиерите сигурно насън го мърморят вече
Предпочитам след като ме посрещнат да кажат, че са на разположение, ако имам нужда и да се оттеглят.
Във Фантастико от известно време имат навика да предлагат какво ли не на касите. От храни до билети за концерт. Не съм забелязала някой да купува, но явно има ефект, защото не се отказват, касиерите сигурно насън го мърморят вече
Хепи не е за бързо хранене 
...
Обичам в магазин да ми кажат 'Добър ден" и да ме оставят да си разглеждам на спокойствие и когато имам въпрос да ми отговорят адекватно и ако е голям магазин, служителите да са наблизо, а не да се оглеждам като изгубена.
В ресторант обичам да минават покрай масите, но без мой знак да не ме питат нищо (харесва ли Ви, искате ли още бира, ами десертче, а сос). Харесва ми да ме уведомяват, ако имат нови менюта и ястия и да са запознати какво има в тях.
...Обичам в магазин да ми кажат 'Добър ден" и да ме оставят да си разглеждам на спокойствие и когато имам въпрос да ми отговорят адекватно и ако е голям магазин, служителите да са наблизо, а не да се оглеждам като изгубена.
В ресторант обичам да минават покрай масите, но без мой знак да не ме питат нищо (харесва ли Ви, искате ли още бира, ами десертче, а сос). Харесва ми да ме уведомяват, ако имат нови менюта и ястия и да са запознати какво има в тях.
Това с предлагането на намалени вафлички,пастички и т.н. освен в Кауфланд го има и по бензиностанциите,което също е досадно.
Сега се сетих,че преди точно в Кауфланд надничаха в количките на всеки клиент.На мен ми беше ужасно обидно като касиерката се провеси да ми гледа в количката
Последния път като ходих не го направи,явно са спрели с тази практика.
Сега се сетих,че преди точно в Кауфланд надничаха в количките на всеки клиент.На мен ми беше ужасно обидно като касиерката се провеси да ми гледа в количката
Последния път като ходих не го направи,явно са спрели с тази практика.
... само че там никой не ги обучава, че това предлагане е "избирателно" - демек гледаш да предложиш на възможно най-много хора, ама не се навираш при видимо кривите, бързащи, ядосани, заети и т.н. хора... Та тази идея като цяло работи добре, обаче с повече обучение на персонала по въпроса...
Точно, обаче няма как всички момчета и момичета, на повечето от които това е първа работа, да са завършени психолози и да знаят кой иска поничка, ама просто не го осъзнава
. Поръчвам чат пат KFC, Domino`s... Не досаждат със "сосчето" като преди.
Последния път там ядох бяла риба, мъжът ми свински ребра. Може и да имат сандвичи в менюто, важното е, че имат и друго. Много обикновени ресторанти също предлагат сандвичи и доставки по домовете, това не ги прави вериги за бързо хранене.
Не съм им фен, но няма как да не съм обективна.
Не съм им фен, но няма как да не съм обективна.
При нас има един магазин за бельо, продавачката явно е и собственик. Влиза клиентката в пробната, за да премери бельото и в един момент завесата се дърпа и продавачката влита в пробната с думите "Да видя как ви стои сутиена, защото трябва точно да ви пасне. Повечето жени не знаят как трябва да стои." Това го разказвам от личен опит. Е, как да се върна втори път там? 
Ами тя всъщност е права, но е редно да те попита преди да нахлуе.
Аз нямам проблеми с обслужването, ако ме попитат какво търся и нямам нужда от тях, просто казвам, че разглеждам. Винаги ме оставят на мира.
В ресторанти предпочитам любезни сервитьори пък дори и да се опитват да ми пробутат нещо. На тях това им е работата, а аз ако съм на кеф, с удоволствие ще похарча повече.
Много им се връзвате, а е толкова по-лесно да се усмихнеш и да кажеш две думи, вместо да се чувстваш преследван, прецакан и подобни.
Аз нямам проблеми с обслужването, ако ме попитат какво търся и нямам нужда от тях, просто казвам, че разглеждам. Винаги ме оставят на мира.
В ресторанти предпочитам любезни сервитьори пък дори и да се опитват да ми пробутат нещо. На тях това им е работата, а аз ако съм на кеф, с удоволствие ще похарча повече.
Много им се връзвате, а е толкова по-лесно да се усмихнеш и да кажеш две думи, вместо да се чувстваш преследван, прецакан и подобни.
Когато търся нещо конкретно предпочитам да се обърна към продавачката да ми покаже, а не да търся сама из магазина - пести ми време, може и да не го намеря, да се наложи да ми извадят от склада определен размер.
Когато влизам без конкретна цел, просто да разгледам и ако си харесам нещо, тогава предпочитам да не ми досаждат.
А в хипермаркетите пък е досадно да няма кого да попиташ, щото са почивка, редят стока, не са от този отдел... А най- омразно ми е да вляза в магазин за техника. Консултантите им се насочват директно към клиентите от мъжки пол и могат да ги консултират с часове, а на мен не ми обръщат внимание, все едно не съществувам
Добре, че вече се срещат и жени в тези в магазини.
В заведенията не обичам да ми цъфнат с менюто/ или "какво ще поръчате" докато още не сме се настанили, но и не обичам да седя 20-30 минути без да ни обърнат внимание и да донесат менюто, а след това своевременно, когато сме готови да вземат поръчката. Неприятно ми е и, когато искаме да си ходим, но се правят на разсеяни и не можем да си поискаме сметката.
Скрит текст:
Пример от снощи - ще поръчваме униформа на детето, но единственото, което ще й стане във фирмата - дистрибутор е вратовръзката. Аз съм изнервена, че най- малкият размер е 116 уголемен и всичко ни стои гротескно - блузата е 122 и ще ни е добре евентуално в трети клас, ризата 1 - бастичките за гърдите( в първи клас) са й почти до пъпа, суичер - чувал. Поръчвам вратовръзка и една блуза с къс ръкав и питам кога ще си ги получим, че да ходим на шивач да прекрои блузката - отговор - в началото на септември евентуално, иначе плащаме 100% предварително. Искам да купя и едно тефтерче, в аз фирмата има и канцеларски материали - не можело това били рекламни мостри. Хлътвам в детския магазин в съседство. На входа е касата и питам за ризки като за 5-годишно. Веднага изпращат продавачка с мен на втория етаж и почва едно ровене и търсене докато ми намери такава, която да й стане. След това търсим клин за физическото, накрая и бельо купих от там и пижамка на малкия и блузка на каката за разкош. Момичето ми отдели сигурно час. Представете си какво е с дете, което е вече изморено и нетърпеливо. Та съм й благодарна за отделеното време и търпението, и вниманието към детето.
в първи клас) са й почти до пъпа, суичер - чувал. Поръчвам вратовръзка и една блуза с къс ръкав и питам кога ще си ги получим, че да ходим на шивач да прекрои блузката - отговор - в началото на септември евентуално, иначе плащаме 100% предварително. Искам да купя и едно тефтерче, в аз фирмата има и канцеларски материали - не можело това били рекламни мостри. Хлътвам в детския магазин в съседство. На входа е касата и питам за ризки като за 5-годишно. Веднага изпращат продавачка с мен на втория етаж и почва едно ровене и търсене докато ми намери такава, която да й стане. След това търсим клин за физическото, накрая и бельо купих от там и пижамка на малкия и блузка на каката за разкош. Момичето ми отдели сигурно час. Представете си какво е с дете, което е вече изморено и нетърпеливо. Та съм й благодарна за отделеното време и търпението, и вниманието към детето. Когато влизам без конкретна цел, просто да разгледам и ако си харесам нещо, тогава предпочитам да не ми досаждат.
А в хипермаркетите пък е досадно да няма кого да попиташ, щото са почивка, редят стока, не са от този отдел... А най- омразно ми е да вляза в магазин за техника. Консултантите им се насочват директно към клиентите от мъжки пол и могат да ги консултират с часове, а на мен не ми обръщат внимание, все едно не съществувам
Добре, че вече се срещат и жени в тези в магазини.В заведенията не обичам да ми цъфнат с менюто/ или "какво ще поръчате" докато още не сме се настанили, но и не обичам да седя 20-30 минути без да ни обърнат внимание и да донесат менюто, а след това своевременно, когато сме готови да вземат поръчката. Неприятно ми е и, когато искаме да си ходим, но се правят на разсеяни и не можем да си поискаме сметката.
Следващия път като ме питат дали всичко е било наред ще кажа $не, не беше - и ще изчакам изумената физиономия насреща си. Досаждахте ми, ще кажа. Мерси, достатъчно голяма съм, за да реша какво ми се яде и дали искам десерт и кафе. Ако разчитате на това да ми се прияде или на чувството за вина да не откажа,не сте познали. Дайте ми книгата за оплаквания.$
Към авторката - трябва да има реални оплаквания от клиенти, за да се светне големият началник, ако му пука, де. Може да му излиза сметката, да му се е вдигнал оборотът, което е достатъчно основание за него да не му дреме за персонала или недоволните клиенти и да ви отсвири. Като управител би трябвало да имаш достатъчно власт, за да кажеш на собственика и той да се вслуша, обаче почти никога не е така. Ако изобщо ти се занимава (макар за такъв шеф нямае да си мръдна пръста), можеш да направиш сметка какъв е оборотът (дали пада или се увеличава) преди и след въвеждане на това досаждане. Дори да не го дадеш на шефа, поне за себе си ще изясниш картинката и ще знаеш какво да правиш, когато сама станеш собственик на заведение. Биг бос, като е толкова голяма работа, сам да си прави сметките.
Към авторката - трябва да има реални оплаквания от клиенти, за да се светне големият началник, ако му пука, де. Може да му излиза сметката, да му се е вдигнал оборотът, което е достатъчно основание за него да не му дреме за персонала или недоволните клиенти и да ви отсвири. Като управител би трябвало да имаш достатъчно власт, за да кажеш на собственика и той да се вслуша, обаче почти никога не е така. Ако изобщо ти се занимава (макар за такъв шеф нямае да си мръдна пръста), можеш да направиш сметка какъв е оборотът (дали пада или се увеличава) преди и след въвеждане на това досаждане. Дори да не го дадеш на шефа, поне за себе си ще изясниш картинката и ще знаеш какво да правиш, когато сама станеш собственик на заведение. Биг бос, като е толкова голяма работа, сам да си прави сметките.
Здравей,аз много мразя като вляза в някой магазин и продавачката да се залепи до мен и да почне ''Какво си търсите?'' ''Каква материя?'' ''За какъв повод?'' и всякакви въпроси и този род.Направо се обръщам и излизам,много много ми е досадно и неприятно.Освен всички тъпи въпроси ми гледат в ръцете какво гледам , какво пипам и след всяко нещо,което погледна минава след мен да го оправя.Не знам кой им дава тези заповеди,но определено е в голяма грешка.Заради такива продавачки от много магазини съм си тръгвала,а е имало неща , които наистина са ми харесвали и съм искала да пробвам и закупя.
За жалост го има и обратното,като влизаш нито ''Добър ден'' нито нищо,решавам да питам за размер , тя си гледа телефона и ми отговаря с половин уста гледайки ме на кръв.Предпочитам като вляза просто да се усмихне,да каже ''Добър ден'' и да не ми гледа в ръцете , да ме остави на спокойствие,аз ако имам въпроси ще попитам.
За жалост го има и обратното,като влизаш нито ''Добър ден'' нито нищо,решавам да питам за размер , тя си гледа телефона и ми отговаря с половин уста гледайки ме на кръв.Предпочитам като вляза просто да се усмихне,да каже ''Добър ден'' и да не ми гледа в ръцете , да ме остави на спокойствие,аз ако имам въпроси ще попитам.
Наистина е рядкост вече да попаднеш в магазин с персонал, който се държи адекватно. Или се залепват за теб да досаждат, прогонвайки те от магазина, или са от типа принцеси, които злата фея е омагьосала да работят като продавачки и гледат на кръв всеки клиент, осмелил се да прекрачи прага на магазина и да наруши спокойствието или протяжния им телефонен разговор.
Добре че от време на време човек попада и на представители на златната среда, колкото да се увери, че съществува и нормално отношение към клиентите – да те следят с поглед дискретно и да се отзоват в мига, в който изпиташ нужда от помощ.
В заведение не ми се е случвало да ми досаждат сервитьори, ама и не ходя в Хепи или други подобни вериги.
Обичам като вляза в магазин, независимо дали е хранителен или друг, да не ми досаждат, но в същото време да знаят че съм там и ако ми потрябва продавач консултант да има наоколо, а не да трябва да го търся. Мразя да ме убеждават да купя нещо.
Мога да дам два противоположни истински примера за отвратително обслужване (от плевенски магазини):
Първият е магазин за палта, костюми и подобни дрехи (няма да пиша кои са, защото все пак не искам да ги обиждам). Два пъти съм си купувала от там, защото харесвам нещата им, но повече няма да стъпя - имам чувството, че продавачките ще ме изядат. От вратата те "хващат" и двете - подчертано любезни и много прилепчиви. Питат какво търсиш, преди да си разгледал и ако отговориш уклончиво продължават да питат. Ако кажеш какво търсиш, питат кой размер си и започнат да свалят купища дрехи от съответния вид, за да ги пробваш (дори и тези, които не харесваш, защото са "страхотни, много качествени и облечени изглеждат много по-добре"). Накрая, ако се загледаш в една или две от дрехите, започват агресивно да те убеждават да ги купиш. Ако клиентката все пак се колебае (защото има и други магазини, нали?), започват да говорят за цената - как цената в сравнение с качеството е по-изгодна от навсякъде и как ако си купите точно това нещо ще ви бъде много изгодно и ще трае дълго време без да мръдне...
Вторият пример е от хранителна верига - Искам да купя някаква насипна салата, но жената зад щанда води задълбочен разговор с охраната, като от време на време и двамата се смеят (впрочем, стари са - не са тийнейджъри). Три пъти се опитвам да й привлека вниманието и тя много добре знае, че я чакам, но продължава да си говори. Охраната също знае, но все едно нарочно разтяга разговора. Еми,хвърлих кошницата и си тръгнах (специално този магазин от веригата не е голям и щандовете са близо до изхода). Беше много лесно да им създам проблем и на двамата, защото знам от сигурен източник, че управата обръща внимание на оплакванията на клиенти, но реших този път да не се занимавам.(Колко съм добра
).
Мога да дам два противоположни истински примера за отвратително обслужване (от плевенски магазини):
Първият е магазин за палта, костюми и подобни дрехи (няма да пиша кои са, защото все пак не искам да ги обиждам). Два пъти съм си купувала от там, защото харесвам нещата им, но повече няма да стъпя - имам чувството, че продавачките ще ме изядат. От вратата те "хващат" и двете - подчертано любезни и много прилепчиви. Питат какво търсиш, преди да си разгледал и ако отговориш уклончиво продължават да питат. Ако кажеш какво търсиш, питат кой размер си и започнат да свалят купища дрехи от съответния вид, за да ги пробваш (дори и тези, които не харесваш, защото са "страхотни, много качествени и облечени изглеждат много по-добре"). Накрая, ако се загледаш в една или две от дрехите, започват агресивно да те убеждават да ги купиш. Ако клиентката все пак се колебае (защото има и други магазини, нали?), започват да говорят за цената - как цената в сравнение с качеството е по-изгодна от навсякъде и как ако си купите точно това нещо ще ви бъде много изгодно и ще трае дълго време без да мръдне...
Вторият пример е от хранителна верига - Искам да купя някаква насипна салата, но жената зад щанда води задълбочен разговор с охраната, като от време на време и двамата се смеят (впрочем, стари са - не са тийнейджъри). Три пъти се опитвам да й привлека вниманието и тя много добре знае, че я чакам, но продължава да си говори. Охраната също знае, но все едно нарочно разтяга разговора. Еми,хвърлих кошницата и си тръгнах (специално този магазин от веригата не е голям и щандовете са близо до изхода). Беше много лесно да им създам проблем и на двамата, защото знам от сигурен източник, че управата обръща внимание на оплакванията на клиенти, но реших този път да не се занимавам.(Колко съм добра
). 
Ами тя всъщност е права, но е редно да те попита преди да нахлуе.
Аз нямам проблеми с обслужването, ако ме попитат какво търся и нямам нужда от тях, просто казвам, че разглеждам. Винаги ме оставят на мира.
В ресторанти предпочитам любезни сервитьори пък дори и да се опитват да ми пробутат нещо. На тях това им е работата, а аз ако съм на кеф, с удоволствие ще похарча повече.
Много им се връзвате, а е толкова по-лесно да се усмихнеш и да кажеш две думи, вместо да се чувстваш преследван, прецакан и подобни.
Аз нямам проблеми с обслужването, ако ме попитат какво търся и нямам нужда от тях, просто казвам, че разглеждам. Винаги ме оставят на мира.
В ресторанти предпочитам любезни сервитьори пък дори и да се опитват да ми пробутат нещо. На тях това им е работата, а аз ако съм на кеф, с удоволствие ще похарча повече.
Много им се връзвате, а е толкова по-лесно да се усмихнеш и да кажеш две думи, вместо да се чувстваш преследван, прецакан и подобни.
За надничането в количките: Това не е само в Кауфланд, във всички вериги го правят. Явно често се случва някой да се опита да изнесе нещо така. А толкова по-просто и дискретно би било да монтират огледала на тавана над касата - хем за касиерката ще е по-удобно, хем за клиентите не така дразнещо.
Ами тя всъщност е права, но е редно да те попита преди да нахлуе.
Аз нямам проблеми с обслужването, ако ме попитат какво търся и нямам нужда от тях, просто казвам, че разглеждам. Винаги ме оставят на мира.
В ресторанти предпочитам любезни сервитьори пък дори и да се опитват да ми пробутат нещо. На тях това им е работата, а аз ако съм на кеф, с удоволствие ще похарча повече.
Много им се връзвате, а е толкова по-лесно да се усмихнеш и да кажеш две думи, вместо да се чувстваш преследван, прецакан и подобни.
Аз нямам проблеми с обслужването, ако ме попитат какво търся и нямам нужда от тях, просто казвам, че разглеждам. Винаги ме оставят на мира.
В ресторанти предпочитам любезни сервитьори пък дори и да се опитват да ми пробутат нещо. На тях това им е работата, а аз ако съм на кеф, с удоволствие ще похарча повече.
Много им се връзвате, а е толкова по-лесно да се усмихнеш и да кажеш две думи, вместо да се чувстваш преследван, прецакан и подобни.
За надничането в количките: Това не е само в Кауфланд, във всички вериги го правят. Явно често се случва някой да се опита да изнесе нещо така. А толкова по-просто и дискретно би било да монтират огледала на тавана над касата - хем за касиерката ще е по-удобно, хем за клиентите не така дразнещо.
Зависи от магазина. В магазин за дрехи и обувки няма какво да ме консултират, най-много нещо за дадената колекция може да ме интересува. Но в магазин за техника, скъпа козметика или био козметика консултациите са различни и се радвам, когато попадна на компетентни служители.
Бургери се предлагат и в ресторантите на известните шефове. Определено не това го определя като заведение за бързо хранене.
Бургери се предлагат и в ресторантите на известните шефове. Определено не това го определя като заведение за бързо хранене.
Здравей,аз много мразя като вляза в някой магазин и продавачката да се залепи до мен и да почне ''Какво си търсите?'' ''Каква материя?'' ''За какъв повод?'' и всякакви въпроси и този род.Направо се обръщам и излизам,много много ми е досадно и неприятно.Освен всички тъпи въпроси ми гледат в ръцете какво гледам , какво пипам и след всяко нещо,което погледна минава след мен да го оправя.Не знам кой им дава тези заповеди,но определено е в голяма грешка.Заради такива продавачки от много магазини съм си тръгвала,а е имало неща , които наистина са ми харесвали и съм искала да пробвам и закупя.
За жалост го има и обратното,като влизаш нито ''Добър ден'' нито нищо,решавам да питам за размер , тя си гледа телефона и ми отговаря с половин уста гледайки ме на кръв.Предпочитам като вляза просто да се усмихне,да каже ''Добър ден'' и да не ми гледа в ръцете , да ме остави на спокойствие,аз ако имам въпроси ще попитам.
Със сервитьорките е същото положението,има такива които буквално са ме изяждали с поглед и са ми трескали менюто по масата,аз решавам да не оставя бакшиш при тази ситуация и отношение и тя ме замеря с рестото.Не знам от къде ги намират и как ги търпят работодателите им.
За жалост го има и обратното,като влизаш нито ''Добър ден'' нито нищо,решавам да питам за размер , тя си гледа телефона и ми отговаря с половин уста гледайки ме на кръв.Предпочитам като вляза просто да се усмихне,да каже ''Добър ден'' и да не ми гледа в ръцете , да ме остави на спокойствие,аз ако имам въпроси ще попитам.
Със сервитьорките е същото положението,има такива които буквално са ме изяждали с поглед и са ми трескали менюто по масата,аз решавам да не оставя бакшиш при тази ситуация и отношение и тя ме замеря с рестото.Не знам от къде ги намират и как ги търпят работодателите им.
Ужас. И аз не обичам такива продавачи и сервитьори. По същия начин постъпвам, ако постоянно съм разпитвана в магазина какво желая, с нещо да ми бъде помогнато и като пипна нещо и след мене да се минава и да се оправя. След като кажа на продавача, че разглеждам, пак не съм оставяна намира. Дори ме изглежда с поглед гаден, че няма да купя нищо щом разглеждам само. Веднага излизам от магазина. Лазят ме по нервите такъв персонал.
Последния път там ядох бяла риба, мъжът ми свински ребра. Може и да имат сандвичи в менюто, важното е, че имат и друго. Много обикновени ресторанти също предлагат сандвичи и доставки по домовете, това не ги прави вериги за бързо хранене.
Не съм им фен, но няма как да не съм обективна.
Не съм им фен, но няма как да не съм обективна.
Прави ги заведения за бързо хранене - признавам, не всички са вериги. Ресторантите сандвичи не предлагат.На местата със сандвичите им се вика "бистро". Идва от "бьiстро" (нямам еръй на клавиатурата) - и трактовката на френските съдържатели на призивът на руските войници. Ресторантът, от друга страна, е място, където човек да си "рестне" най-вече. Да си отпочине, демек. Поръчва си повече от няколко курса в менюто, основното блюдо се приготвя бавно (а в някои случаи, като патица по пекински примерно, е добре да бъде поръчана седмица предварително), , понеже приготвянето му е нещо повече от подреждане на неща от кутии в/у хляб или размразяване на готова порция в микровълновата.
За мен бързо хранене са заведения, в които храната е готова и има нужда само от подгряване или е полуготова и се нуждае от кратка термична обработка.
Онова, което съм яла там си искаше сериозно готвене, затова не съм ги приемала за такива вериги.
Но в крайна сметка не виждам какво значение има как точно се казва, говорим за обслужването не в конкретен вид заведения, а по принцип.
Онова, което съм яла там си искаше сериозно готвене, затова не съм ги приемала за такива вериги.
Но в крайна сметка не виждам какво значение има как точно се казва, говорим за обслужването не в конкретен вид заведения, а по принцип.
Зависи от магазина. В магазин за дрехи и обувки няма какво да ме консултират, най-много нещо за дадената колекция може да ме интересува. Но в магазин за техника, скъпа козметика или био козметика консултациите са различни и се радвам, когато попадна на компетентни служители.
Бургери се предлагат и в ресторантите на известните шефове. Определено не това го определя като заведение за бързо хранене.
Бургери се предлагат и в ресторантите на известните шефове. Определено не това го определя като заведение за бързо хранене.
Куест (за да не е предизвикателство, примерно).
"намери сандвича".
https://www.gordonramsayrestaurants.com/restaurant-gordon-ramsay/menus/
Втори опит
http://www.ritzparis.com/en-GB/fine-dining-paris/espadon-restaurant
Нещо не им намерих менюто: http://100текръчми.bg/karakachanska/ - но ви уверявам, че3 допълнителна винена листа има, сандвичи - не. Въпеки, че приготвят и храна за вкъщи... и като им погледнах цените на хепитата са от същия порядък или по-високи.
А случвало ли ви се е като влизате в магазина да ви поздравят любезно, а на излизане /ако не сте си купили нищо/ на вашето "довиждане" да ви оставят без отговор?
Като вляза в магазина с усмивка отвръщат на поздрава ми, а като изляза и не съм купила нищо, дори не ми отвръщат на поздрава за "приятен ден".
При нас има един магазин за бельо, продавачката явно е и собственик. Влиза клиентката в пробната, за да премери бельото и в един момент завесата се дърпа и продавачката влита в пробната с думите "Да видя как ви стои сутиена, защото трябва точно да ви пасне. Повечето жени не знаят как трябва да стои." Това го разказвам от личен опит. Е, как да се върна втори път там?
Ако предлагат мъжко бельо, де Или не се знае, може да ми го премерят Демек, да не ми е тясно, хаха В магазин предпочитам да разгледам на спокойствие, ако преценя, винаги мога да се обърна с въпрос, никога не са ми отказвали съдействие.
В заведение предпочитам сервитьорът/сервитьорката да наминават дискретно без дежурните въпроси.
А защо питаш?
В заведение предпочитам сервитьорът/сервитьорката да наминават дискретно без дежурните въпроси.
А защо питаш?
Не обичам да ми досаждат или натрапват, но не обичам и да ми дават пълен игнор.
При нас има един магазин за бельо, продавачката явно е и собственик. Влиза клиентката в пробната, за да премери бельото и в един момент завесата се дърпа и продавачката влита в пробната с думите "Да видя как ви стои сутиена, защото трябва точно да ви пасне. Повечето жени не знаят как трябва да стои." Това го разказвам от личен опит. Е, как да се върна втори път там?
Ако предлагат мъжко бельо, де Или не се знае, може да ми го премерят Демек, да не ми е тясно, хаха Хаххахаха
В магазин предпочитам да разгледам на спокойствие, ако преценя, винаги мога да се обърна с въпрос, никога не са ми отказвали съдействие.
В заведение предпочитам сервитьорът/сервитьорката да наминават дискретно без дежурните въпроси.
А защо питаш?
В заведение предпочитам сервитьорът/сервитьорката да наминават дискретно без дежурните въпроси.
А защо питаш?
Не обичам да ми досаждат или натрапват, но не обичам и да ми дават пълен игнор.
В Кауфланд не съм забелязала да ми гледат в количката, даже имам позната, която работи там и тя е казвала, че са една от най-толерантните вериги - счупиш или разсипеш нещо не изискват от теб да се плати.
Иначе в друга верига, на местно ниво, са ми отваряли опаковките, за да проверят дали не съм скатала и нещо друго вътре. Знам, че е превантивна мярка, но не е приятно да ме третират като крадец
По темата - и аз не си падам по досадни продавачки, затова най-добре ми е в магазините от типа на тези в мола Колкото по-малко ми нарушават личното пространство, толкова по-добре. Така съм и със супермаркетите, предпочитам да обикалям из щандовете, вместо да се кьоря в някой квартален зад гърба на продавачката.
Иначе в друга верига, на местно ниво, са ми отваряли опаковките, за да проверят дали не съм скатала и нещо друго вътре. Знам, че е превантивна мярка, но не е приятно да ме третират като крадец
По темата - и аз не си падам по досадни продавачки, затова най-добре ми е в магазините от типа на тези в мола
Колкото по-малко ми нарушават личното пространство, толкова по-добре. Така съм и със супермаркетите, предпочитам да обикалям из щандовете, вместо да се кьоря в някой квартален зад гърба на продавачката. Следващия път като ме питат дали всичко е било наред ще кажа $не, не беше - и ще изчакам изумената физиономия насреща си. Досаждахте ми, ще кажа. Мерси, достатъчно голяма съм, за да реша какво ми се яде и дали искам десерт и кафе. Ако разчитате на това да ми се прияде или на чувството за вина да не откажа,не сте познали. Дайте ми книгата за оплаквания.$
Скрит текст:
Към авторката - трябва да има реални оплаквания от клиенти, за да се светне големият началник, ако му пука, де. Може да му излиза сметката, да му се е вдигнал оборотът, което е достатъчно основание за него да не му дреме за персонала или недоволните клиенти и да ви отсвири. Като управител би трябвало да имаш достатъчно власт, за да кажеш на собственика и той да се вслуша, обаче почти никога не е така. Ако изобщо ти се занимава (макар за такъв шеф нямае да си мръдна пръста), можеш да направиш сметка какъв е оборотът (дали пада или се увеличава) преди и след въвеждане на това досаждане. Дори да не го дадеш на шефа, поне за себе си ще изясниш картинката и ще знаеш какво да правиш, когато сама станеш собственик на заведение. Биг бос, като е толкова голяма работа, сам да си прави сметките.
И тук е практика да предлагат разни неща и тук също питат дали вс. е Ок
На никой не му е дразнещо , поне никога не съм чула да се коментра
То и аз се 'промених'
Защо да се дразним и дзверим
на таива неща ?!Това са служители наложен им е накаъв етикет спазват го. Не е нужно да се драматизира и да се натоварваме от такива неща
Въпрос на възпитание
Това са служители наложен им е накаъв етикет спазват го. Не е нужно да се драматизира и да се натоварваме от такива неща
Въпрос на възпитание
Въпрос на възпитание
Начинът е да дехуманизирам обслужващия персонал и да започна да гледам на него като на машини, които просто изпълняват заложена програма.
Дразня се, защото някой е решил, че така ще ме накара да изхарча повече, а не че нещо му пука. Дори не е любезност, а начин за измъкване на пари, направо емоционално изнудване. Изобщо не искам да се променям, просто не искам да ми досаждат по такъв елементарен начин. Като ги видя, и се сещам за циганетата $како, дай стотинки$. Е, раздразненият клиент като мен бакшиш не оставя.
Дразня се, защото някой е решил, че така ще ме накара да изхарча повече, а не че нещо му пука. Дори не е любезност, а начин за измъкване на пари, направо емоционално изнудване. Изобщо не искам да се променям, просто не искам да ми досаждат по такъв елементарен начин. Като ги видя, и се сещам за циганетата $како, дай стотинки$. Е, раздразненият клиент като мен бакшиш не оставя.
Не всички са мили само за да изкарат пари. В ученическите години като работих като сервитьорка шефът ни по същия начин искаше да се въртим около клиентите, да ги подпитваме това и онова, чак искаше от колата като слизат да ги чакаме с менютата
Въпреки че беше много неприятно и за нас, и за клиентите, имаше някои толкова симпатични, че ми идеше да ги обсипя с внимание, да им гледам децата и да ги оставя да си ходят без да платят
Нямам нищо против любезностите, но в повечето случаи прозира мотивацията за подмазване на клиента. Когато срещна наистина добронамерено отношение то си личи и съответно се отблагодарявам.
Въпреки че беше много неприятно и за нас, и за клиентите, имаше някои толкова симпатични, че ми идеше да ги обсипя с внимание, да им гледам децата и да ги оставя да си ходят без да платят
Нямам нищо против любезностите, но в повечето случаи прозира мотивацията за подмазване на клиента. Когато срещна наистина добронамерено отношение то си личи и съответно се отблагодарявам.
Да мълчи и да си сканирва там
или ако нещо си има проблеми да си го изкара на клиентите.
После що мълчи като пукел и т.н. невъзпитана била 
Трудно ли е да се каже примерно 'не благодаря' , 'мерси' и да не се натоварваме ние и отсрещната страна.
Отсреща са хора като нас не са някакви врагове , работят изпълнятат си задълженията.
или ако нещо си има проблеми да си го изкара на клиентите.
После що мълчи като пукел и т.н.
невъзпитана била Трудно ли е да се каже примерно 'не благодаря' , 'мерси' и да не се натоварваме ние и отсрещната страна.
Отсреща са хора като нас
не са някакви врагове , работят изпълнятат си задълженията.
То това не мерси идва след няколко минути бърборене, което не можеш да прекъснеш. Не се натоварвам, просто си казвам мнението, скучно ми е, бави и опашката, трупат се хора, а всичко може да е много по-просто.
Като цяло е излишно, никой не го купува, само се утежнява обслужването.
Като цяло е излишно, никой не го купува, само се утежнява обслужването.
Ами, виж сега, хора, хора, всички сме хора, ама хайде, всеки да си влезе в ролята и функцията! Вече не сме в комшийско-кварталните отношения, когато се виждаш всеки ден с продавачката на хлебарницата или малката общност, в която границите клиент-продавач или клиент-обслужващ персонал е поразмита. Моята функция на клиент не е да се грижа за комфорта на сервитьорката и началника й, защото видиш ли, тя ми досажда, защото началникът я кара, а той я кара, защото е прочел някъде, че това вдига оборота. Аз съм клиент,който е отишъл в замедението да изкара приятно някакво време сам или с други хора, конзумирайки храна и напитки. Не съм нито съчувстващата майка на персонала, нито съчувстващата приятелка, нито психотерапевтът й. Щом персоналът има проблем с това, че го карат да прави неща, коитоне иска, мен не ме засяга като клиент - това са отношения работник-работодател и се решават на това ниво. По същия начин когато съм пациеннт не е моя работа да влизам в положението на медицинската сестра или лекаря, на които им дишат във врата - аз съм пациент и си отивам с болката, а не да поемам проблемите на хората, на които работата им е да ми окажат помощ. Иначе излиза, че хем си плащам, хем вместо аз да се почувствам добре, съм принудена да съчувствам на организационни или други неуредици. Ми, на когото не му харесват условията има три варианта - напуска, настоява пред работодателя да се променят условията или сам се променя и рискува да си подритне трудовата книжка. Клиентът или пациентът трябва да бъдат обслужени, съответно да им бъде оказана помощ, а организационни, трудови отношения, политика на компанията, недоволство на персонала - това изобщо не ги касае и не трябва да ги усещат дори. Гледам и в темата за Шейново - лекарите и сестрите работели в лоши условия, нямало пари за охрана... дрън-дрън, да сме влезели в положение.
Допълнително покрай това натрапчиво предлагане и питане на обслужващия персонал в заведенията или магазините, прилагам закона на БТК - каквото повикало, такова се обадило. Щом гледат на мен като на число, което тряба да влезе в джобовете им, и аз започвам дагледам на тях като на изнудвачи. та, дехуманизирането идва от обслужването, а не от клиента.
Допълнително покрай това натрапчиво предлагане и питане на обслужващия персонал в заведенията или магазините, прилагам закона на БТК - каквото повикало, такова се обадило. Щом гледат на мен като на число, което тряба да влезе в джобовете им, и аз започвам дагледам на тях като на изнудвачи. та, дехуманизирането идва от обслужването, а не от клиента.
Тяхната функция като работници е да изпълняват това, което им е казал шефът, и въобще по никакъв начин не им е работа да те мислят дали си против допълнителното предлагане или питането дали всичко е наред. Съответно ще те цитирам с леко префразиране, само че този път това се отнася за теб - Ми, на когото не му харесват условията има три варианта - не ходи там, настоява пред работодателя да се променят условията, или сам се променя.
Когато влезете в магазин искате да ви оставят на спокойствие да си разгледате и ако имате някакви въпроси или нужда от помощ тогава да ви обърнат внимание или предпочитате " да помогна с нещо, какво си търсите? "? Одобрявате ли понякога прекаленото висене на главата и ходене по петите? Аналогичен ми е въпроса и със заведенията. Харесва ли ви идването на сервитьора през 10 мин. на масата и повтарянето на " всичко наред ли е, имате ли нужда от нещо, желаете ли десерт " или предпочитате това да се случва по - рядко?
Предпочитам да ми обръщат внимание. Имам си отработен метод да се справям любезно с прекалено натрапничество - "Първо ще разгледам, и после ще ви попитам каквото ме интересува, благодаря". В ресторанта също предпочитам да ме обикалят и да ми предлагат. Нямам проблем да откажа, като поразпитам какво е туй, дето го оферират. Ако в момента не ми се слуша, отговарям - не, благодаря още на "Десерт да ви предложа". Ако питат "Всичко наред ли е", казвам просто да, предпочитам, отколкото да изчезне някъде трайно и да сигнализирам с очи и ръкомахм като дойде време за сметката. А и реално ми трябват - или сме си изпуснали вилицата, или пепелника е за смяна, или искаме още нещо, така че предчочитам да се навъртат.
KatiABV, нали за български магазини и заведения говорихме? Освен това и Рамзи има рецепта за бургери, но това не го прави фаст фуд готвач. Примерно в ресторантите и на Андре Токев, и на Виктор Ангелов има бургери. И в други съм виждала, както разбира се има такива и без. Просто сега са актуални и ги предлагат, макар и не тип Макдоналдс, а с black angus. А понеже захвана да ми показваш чужди ресторанти, има и такива със звезди Мишлен, които предлагат бургери.
А защо изобщо аз като клиент трябва да отработвам техники с натрапчивото появяване и предлагане от страна на обслужващия персонал и да ми нарушават разговора или каквото там правя на масата? Персоналът трябва да е наоколо, да е видим, ако клиентът има нужда от него, а сега в много заведения са сложили и едни цъкалки, които вършат идеална работа, ако искаш да си поръчаш нещо, има някакъв проблем или да си платиш сметката.
А това с функцията на персонала да изпълнява каквото е казал шефът е най-честата грешка, която е дори учебникарски пример. Напомня ми на Миташки от Оркестър без име когато много уверено каза $Къде ще отидат, няма къде да ходят - на десет километра няма друго.$. На обслужващия персонал функцията му е да обслужи клиента, а не шефа си. Шефа да го обслужва секретарката му, жена му или любовницата му или помощния персонал в къщата му. Недоволният клиент не се връща, споделя негативни отзиви, а дори да се върне, консумира малко и не оставя бакшиш, и пак разпространява лоши отзиви.
А това с функцията на персонала да изпълнява каквото е казал шефът е най-честата грешка, която е дори учебникарски пример. Напомня ми на Миташки от Оркестър без име когато много уверено каза $Къде ще отидат, няма къде да ходят - на десет километра няма друго.$. На обслужващия персонал функцията му е да обслужи клиента, а не шефа си. Шефа да го обслужва секретарката му, жена му или любовницата му или помощния персонал в къщата му. Недоволният клиент не се връща, споделя негативни отзиви, а дори да се върне, консумира малко и не оставя бакшиш, и пак разпространява лоши отзиви.
В Неделята са ги сложили, също и в Хепи. АЗ дори в Хепи им се зарадвах, защото си викам, поне няма да ми досаждат, ама не би. Има два или три бутона, натискаш си този, който ти трябва - сметка, поръчка или нещо друго, а сервитьорите носят нещо като часовници, на които им се изписва коя маса за какво ги вика.
Ще споделя нещо крайно досадно, което ни се случи в един гръцки хотел скоро.
Пристигнахме точно в 20.30 ч. и доколкото разбхме на място вечерята(към пакета) е до 21 ч. В момента, в който пристигнахме една много мила жена предложи да ни разведе из комплекса. Аз отказах, но тя настоя и все пак ни разведе. Е, този тур продължи 20-25 мин и ни беше крайно досадно, тъй като:
Бяхме пътували 4 часа
Вечер е и сме изморени
Искахме да хванеме безпроблемно платената вечеря
И не на последно място - 70% от тура се състоеше в разясняване на платените спа и други услуги, а не ни обясни за нас по-важните неща напр.от кога до кога е закуската и вечерята, достъпа до плажа и т.н.
В крайна сметка нищо не опитахме от този тур, беше крайно излишно и досадно!
Пристигнахме точно в 20.30 ч. и доколкото разбхме на място вечерята(към пакета) е до 21 ч. В момента, в който пристигнахме една много мила жена предложи да ни разведе из комплекса. Аз отказах, но тя настоя и все пак ни разведе. Е, този тур продължи 20-25 мин и ни беше крайно досадно, тъй като:
Бяхме пътували 4 часа
Вечер е и сме изморени
Искахме да хванеме безпроблемно платената вечеря
И не на последно място - 70% от тура се състоеше в разясняване на платените спа и други услуги, а не ни обясни за нас по-важните неща напр.от кога до кога е закуската и вечерята, достъпа до плажа и т.н.
В крайна сметка нищо не опитахме от този тур, беше крайно излишно и досадно!
По заведения и магазини рядко обръщам внимание на персонала, освен ако някой не се държи откровено грубо.
Като цяло предпочитам да са изкуствено усмихнати и вежливи, отколкото борсуци.
Това само някой изключително крив човек може да направи проблем, че друг се държи вежливо с него, питайки го дали всичко е наред.
Най-досадни са ми тези с бързите кредити в магазините за техника. При едно нормално посещение те гонят между 5 и 10 човека да те питат дали се интересуваш от закупуването на стоки на изплащане.
В такива магазини и обслужването масово е под всякаква критика.
Като цяло предпочитам да са изкуствено усмихнати и вежливи, отколкото борсуци.
Това само някой изключително крив човек може да направи проблем, че друг се държи вежливо с него, питайки го дали всичко е наред.
Най-досадни са ми тези с бързите кредити в магазините за техника. При едно нормално посещение те гонят между 5 и 10 човека да те питат дали се интересуваш от закупуването на стоки на изплащане.
В такива магазини и обслужването масово е под всякаква критика.
Консултантите на стокови кредити са станали малко по-ненахални от преди. Като подминаваме само мимоходом питат дали се интересуваме от нещото на изплащане и до там.
Колкото до Хепи и аз да си кажа мнението, въпреки че никой не ме е питал. Колкото и да се опитват няма да станат изискан гурме ресторант.
Колкото до Хепи и аз да си кажа мнението, въпреки че никой не ме е питал. Колкото и да се опитват няма да станат изискан гурме ресторант.
Като клиент обичам да ме поздравят, да ме попитат дали имам нужда от нещо. Ако кажа "Не, благодаря" да бъда оставена на мира. Ако искам помощ да ми бъде предложена и толкова.
В заведение предпочитам сервитьора да е на разположение, имало е някои направо трябва да ги издирваш по 1 час. По- добре да се врат в тебе.
Реално продавачите, които те "преследват" го правят за да не откраднеш нещо- това е факта. Преструват се, че си "подреждат" стоката, а реално ви дебнат. Направят ли намек от типа "Не желаете ли да си оставите торбите/раницата в шкафовете" значи Ви смятат за потенциален крадец. Много им пука дали ти пречат торбите ти. Разбира се, това е досадно, неприятно, гадно и леко обидно, но... какво да се прави, сигурно ги карат тях да си плащат липсите, и са се опарили.
Старая се да подхождам с разбиране, и ако мога да си спестя нервите за нещо, да го направя. Не се впечатлявам лесно от неправилно обслужване, трябва да се постараят за да ме ядосат качествено.
В заведение предпочитам сервитьора да е на разположение, имало е някои направо трябва да ги издирваш по 1 час. По- добре да се врат в тебе.
Реално продавачите, които те "преследват" го правят за да не откраднеш нещо- това е факта. Преструват се, че си "подреждат" стоката, а реално ви дебнат. Направят ли намек от типа "Не желаете ли да си оставите торбите/раницата в шкафовете" значи Ви смятат за потенциален крадец. Много им пука дали ти пречат торбите ти.
Разбира се, това е досадно, неприятно, гадно и леко обидно, но... какво да се прави, сигурно ги карат тях да си плащат липсите, и са се опарили.Старая се да подхождам с разбиране, и ако мога да си спестя нервите за нещо, да го направя. Не се впечатлявам лесно от неправилно обслужване, трябва да се постараят за да ме ядосат качествено.
Предпочитам да пазарувам от големи вериги и магазини, където преобладава самообслужването до момента, в който се плаща на касата. Когато знам, че всичко с което разполагат е изложено, спокойно си търся номера и се редя за пробната.
В заведенията е точно обратното. Неприятно ми е ако трябва да почакам повече от 5 мин да получа меню, или още 15мин след като съм го получила, за да поръчам. Прекалено услужливите сервитьори не ми пречат, стига да не личи от километри, че го правят насила.
В заведенията е точно обратното. Неприятно ми е ако трябва да почакам повече от 5 мин да получа меню, или още 15мин след като съм го получила, за да поръчам. Прекалено услужливите сервитьори не ми пречат, стига да не личи от километри, че го правят насила.
В Кауфланд не съм забелязала да ми гледат в количката, даже имам позната, която работи там и тя е казвала, че са една от най-толерантните вериги - счупиш или разсипеш нещо не изискват от теб да се плати.
Иначе в друга верига, на местно ниво, са ми отваряли опаковките, за да проверят дали не съм скатала и нещо друго вътре. Знам, че е превантивна мярка, но не е приятно да ме третират като крадец
По темата - и аз не си падам по досадни продавачки, затова най-добре ми е в магазините от типа на тези в мола Колкото по-малко ми нарушават личното пространство, толкова по-добре. Така съм и със супермаркетите, предпочитам да обикалям из щандовете, вместо да се кьоря в някой квартален зад гърба на продавачката.
Иначе в друга верига, на местно ниво, са ми отваряли опаковките, за да проверят дали не съм скатала и нещо друго вътре. Знам, че е превантивна мярка, но не е приятно да ме третират като крадец
По темата - и аз не си падам по досадни продавачки, затова най-добре ми е в магазините от типа на тези в мола
Колкото по-малко ми нарушават личното пространство, толкова по-добре. Така съм и със супермаркетите, предпочитам да обикалям из щандовете, вместо да се кьоря в някой квартален зад гърба на продавачката.И в Кауфланд винаги ми отварят опаковките - добре де, сигурно не винаги, но аз определено приветствам това действие - че ми се беше случвало да си купя... опаковка. Хем знам, че се случва съдържанието да бъде разделено с опаковката си - и пак не се сещам да погледна има ли нещо вътре и ако да - какво.
Най-досадни са ми тези с бързите кредити в магазините за техника. При едно нормално посещение те гонят между 5 и 10 човека да те питат дали се интересуваш от закупуването на стоки на изплащане.
В такива магазини и обслужването масово е под всякаква критика.
В такива магазини и обслужването масово е под всякаква критика.
Хихихи, това ми напомня - преди няколко години е било - влизам аз в Технополис, ама бързам доволно - и веднага ме наказват 5-6 такива, като мухи... та, изтърих им "Ами, трябва да си купя 2 батерии АА (наистина за тях бях влязла) - дали ще мога да ги взема на изплащане и каква ще е надценката?"
Леле, никога не бях г виждала да се изнасят толкова скоропостижно...
KatiABV, нали за български магазини и заведения говорихме? Освен това и Рамзи има рецепта за бургери, но това не го прави фаст фуд готвач. Примерно в ресторантите и на Андре Токев, и на Виктор Ангелов има бургери. И в други съм виждала, както разбира се има такива и без. Просто сега са актуални и ги предлагат, макар и не тип Макдоналдс, а с black angus. А понеже захвана да ми показваш чужди ресторанти, има и такива със звезди Мишлен, които предлагат бургери.
И български ти показах - но повечето,които посещавам изобщо, са малки. С чудесна кухня... и без сайтове. Никой не предлага такова нещо като сандвичи, дори и да им вика бургери - което е доста тъпо, това са просто дебели кюфтета на скара - а на едно от местата подозирам, че ако попитате за сандвичи лично собственичката, която е и главният готвач, лично ще дойде да ви изхвърли оттам.
Далеч съм от мисълта, че шеф-готвачите не са в състояние да спретнат някой сандвич, това би било смешно. Но определено не ги предлагат като чат от менюто в ресторантите си.
Във Хепи много пъти съм казвала, че нещо не ми е харесало.
Например:
Салата Цезар е с твърде тъничко пил. филе и прекалена твърда панировка, омазана маруля в евтин бял сос и рендосан обикновен кашкавал - ами да си я кръстят салата "цезар тип хепи"...
Гарнитурите от спанак и картофено пюре към риби и други са наблъскани с натриев глутамат.
Суши са започнали да правят от най-евтините суровини. И още, и още... Не ми се пише...
Та на въпроса " Хареса ли ви еди кое си?", казвам "Ми, нее..", при което сервитьорката ме гледа ето така и изобщо не пита защо, а се опитва да обясни, че видиш ли, всичко е чудно и нещо аз не съм оценила прекрасното ядене.
Последно ходих, когато ме държаха на входа 15 минути за настаняване, а когато влязохме вътре беше почти празно. Еми, да си прилагат американските стратегии в Америка, а не в България! Може да сме ганьовци, но сме умни хора.
Например:
Салата Цезар е с твърде тъничко пил. филе и прекалена твърда панировка, омазана маруля в евтин бял сос и рендосан обикновен кашкавал - ами да си я кръстят салата "цезар тип хепи"...
Гарнитурите от спанак и картофено пюре към риби и други са наблъскани с натриев глутамат.
Суши са започнали да правят от най-евтините суровини. И още, и още... Не ми се пише...
Та на въпроса " Хареса ли ви еди кое си?", казвам "Ми, нее..", при което сервитьорката ме гледа ето така
и изобщо не пита защо, а се опитва да обясни, че видиш ли, всичко е чудно и нещо аз не съм оценила прекрасното ядене.Последно ходих, когато ме държаха на входа 15 минути за настаняване, а когато влязохме вътре беше почти празно. Еми, да си прилагат американските стратегии в Америка, а не в България! Може да сме ганьовци, но сме умни хора.
Гарнитурите от спанак и картофено пюре към риби и други са наблъскани с натриев глутамат.
. Ужас. 
Прекалено услужливите сервитьори не ми пречат, стига да не личи от километри, че го правят насила.
Ее, много претенциозно, искаш и естествено да играят, че им е приятно да любезничат.
А случвало ли ви се е като влизате в магазина да ви поздравят любезно, а на излизане /ако не сте си купили нищо/ на вашето "довиждане" да ви оставят без отговор?
Като вляза в магазина с усмивка отвръщат на поздрава ми, а като изляза и не съм купила нищо, дори не ми отвръщат на поздрава за "приятен ден".
Ясно, че всичко прекалено дразни - и твърде любезният персонал, и заспалият и незаинтересован. Аз предпочитам да си разглеждам и избирам на спокойствие в магазин. Ако ме налазят някъде досадно любезни продавачи, гледам да ги разкарам любезно. Ако не става с добро
, тръгвам си. В заведения ми харесва да се мотае наблизо сервитьорът, който ни обслужва, цъкалки не съм виждала, но и не посещаваме Хепи, де.
Айде сега, "Хепиту дей?" ще се превърне в някакъв еталон за заведение... Напротив, на всичките му претенции за "сървис" е мега досадно. От цялата верига харесвах само Хепи в Кемпински, вече Маринела
Сега се сетих за симпатичните момичета по моловете, които питат "Изправяте ли косата си?"
Колко преси продадоха?
За мен лично са обидни всички тези маркетингови похвати и мениджърски практики. Като теглят чертата, може и да има "файда" от цялата досада, не знам...
Напротив, на всичките му претенции за "сървис" е мега досадно. От цялата верига харесвах само Хепи в Кемпински, вече Маринела Сега се сетих за симпатичните момичета по моловете, които питат "Изправяте ли косата си?"
Колко преси продадоха?
За мен лично са обидни всички тези маркетингови похвати и мениджърски практики. Като теглят чертата, може и да има "файда" от цялата досада, не знам...
Една от причините поради които ми липсва шопинга в щатите, там никой не се цупи ако пробваш няколко неща и не купиш, дори с усмивка ще ти благодарят. В нашите магазини, дори се чувствам виновна ако пробвам няколко номера, то едни физиономии, едно цупене...
И като свикнеш, останалото ти се струва силно неприемливо
Дано един ден, успеят да превърнат неприемливото в незабележимо и дори приемливо. Мисля, че движението е в правиланата посока, просто трябва време.
Дано е по-кратичко.
Аз дори съм си мислела да пиша имейл до Фантастико, заради унизителното отношение, което имат към собствения персонал, защото за мен, да ги карат да повтарят на всеки клиент - имаме вафла на промоция, или имаме билет за концерт на Лили Иванова на промоция на всеки 1-2 минути е като някакъв вид инквизиция. На някой може да му се струва приятно и видиш ли ти, как скучаещия касиер ще се разнообрази като повтаря това, но за мен е ужасно.
Аз като клиент също се чувствам ужасно, защото им причинявам това. Даже като ми дойде реда в повечето случаи, тъй като съм го чула поне 3 пъти за 3 минути с усмивка поздравявам и казвам - НЕ ИСКАМ вафла на промоция, само и само да им спестя поне едно изговаряне. А най-гнусното е, че им слагат клиенти под прикритие, и ако случайно забравят да го кажат ги санкционират
. Отвратително е за мен.
Тия момичета в мола с питането за косата също горките са живи за ожалване. Едно близо 60-70% от минаващите всеки ден покрай тях са хора, които работят в сгради на мол, или наоколо. На тях също им е гадно да го чуват по минимум 2 пъти на ден на отиване и връщане от/към зоната за хранене. Вие сметнете всеки един такъв посетител колко пъти месечно го чува и колко приятни чувства изпитва. Собствениците може да се мислят за голяма работа, но според мен нямат право да потъпкват човешко достойнство, а този тип действия, които карат да извършват техните служители е точно това според мен.
Аз като клиент също се чувствам ужасно, защото им причинявам това. Даже като ми дойде реда в повечето случаи, тъй като съм го чула поне 3 пъти за 3 минути с усмивка поздравявам и казвам - НЕ ИСКАМ вафла на промоция, само и само да им спестя поне едно изговаряне. А най-гнусното е, че им слагат клиенти под прикритие, и ако случайно забравят да го кажат ги санкционират
. Отвратително е за мен. Тия момичета в мола с питането за косата също горките са живи за ожалване. Едно близо 60-70% от минаващите всеки ден покрай тях са хора, които работят в сгради на мол, или наоколо. На тях също им е гадно да го чуват по минимум 2 пъти на ден на отиване и връщане от/към зоната за хранене. Вие сметнете всеки един такъв посетител колко пъти месечно го чува и колко приятни чувства изпитва. Собствениците може да се мислят за голяма работа, но според мен нямат право да потъпкват човешко достойнство, а този тип действия, които карат да извършват техните служители е точно това според мен.
Тия момичета в мола с питането за косата също горките са живи за ожалване. Едно близо 60-70% от минаващите всеки ден покрай тях са хора, които работят в сгради на мол, или наоколо. На тях също им е гадно да го чуват по минимум 2 пъти на ден на отиване и връщане от/към зоната за хранене.
Добре, че приятели ме заведоха да видя за какво иде реч.
Ма, то и ДМ, и къде ли не ги карат с тези прИмоциЙ. Последно си спомням за ДМ, ама сигурно и за други ще се сетя. Веригите имат точно такава стратегия. Не е специално унизително, то и в МакДоналдс, и в КФС, и навсякъде, където е на теорията за масовото предлагане. Там нито служителят нито, нито клиентът, борави се само с числа. Служителят е един прост ресурс, а клиентът е прост потребител. Такава е философията на този бизнес-модел.
Забелязвам, че не споменавате обърканите поръчки в заведения, а това също е много неприятно. Най-пресният случай, който се сещам е с майка ми - отишли с колеги в някакъв ресторант и тя и нейна колежка си поръчали еднакви неща, само че колежката й казала, че не иска шунка (за някаква салата май ставаше дума), а майка ми - яйце. В крайна сметка - на другата жена донесли с шунка и яйце, а на майка ми - без двете. Те се оплакали, а сервитьорът предложил някаква отбивка от цената - може ли да е такъв тъпанар - логичното е да им донесе нови порции?!
Аз съм писала оплаквания от определена верига хипермаркети във Фб - няколко пъти и във връзка с различни вериги. Винаги се отзовават и ми помагат - или ми предлагат някаква компенсация, или ми се извиняват и ми предлагат да върна нередовната стока - това е едно от нещата, за които Фейсбукът е много полезен. Само от Пикадили ме игнорираха - писах им за объркани цени (и то такива от рекламата им - на касата излизаше доста по-скъпо), както и за това, че фризерът им е пълен с развален сладолед (беше гнусно - представете си сладоледи, които очевидно са били разтопени и после замразени наново). Те не ми отговориха изобщо, тогава им казах, че ще фалират))
Аз съм писала оплаквания от определена верига хипермаркети във Фб - няколко пъти и във връзка с различни вериги. Винаги се отзовават и ми помагат - или ми предлагат някаква компенсация, или ми се извиняват и ми предлагат да върна нередовната стока - това е едно от нещата, за които Фейсбукът е много полезен. Само от Пикадили ме игнорираха - писах им за объркани цени (и то такива от рекламата им - на касата излизаше доста по-скъпо), както и за това, че фризерът им е пълен с развален сладолед (беше гнусно - представете си сладоледи, които очевидно са били разтопени и после замразени наново). Те не ми отговориха изобщо, тогава им казах, че ще фалират))
Вчера ни обслужи най-неадекватната сервитьорка, която съм виждала. Дребните неща от сорта на забравена сламка, лед, отсервиране и т.н. няма смисъл да изброявам, че бяха поне 10-ина забележки. Поръчваме свинска паржола, следва въпрос - бут или филе. Уточняваме - свинска, и тя за свинска питала. Учудваме се, че в заведението предлагат паржоли от бонфиле и свински бут, отново уточняваме, че искаме свинска и нека да бъде от бут. Дали не дойде пилешка... За забравената гарнитура към нея решихме, че няма смисъл да питаме. Тарама нямат, имало домашен хайвер, на въпроса какво представлява, ходи да пита и каза, че е неразбит хайвер. Има ли хлебче към него, няма. Идва разбит хайвер със сухари плюс една от двете поръчани от нас препечени филийки.
За забравената гарнитура към нея решихме, че няма смисъл да питаме. Тарама нямат, имало домашен хайвер, на въпроса какво представлява, ходи да пита и каза, че е неразбит хайвер. Има ли хлебче към него, няма. Идва разбит хайвер със сухари плюс една от двете поръчани от нас препечени филийки. 
Не искам нито да ме поздравяват, нито да ми задават тъпи въпроси, нито да ми носят покупките до касата. Знам какво търся, едва ли имат скрита стока под щанда. Ако някоя си позволи да се влачи след мен - излизам. Един въпрос издържам, на втория си тръгвам. Ненавиждам да ме уверяват докато се оглеждам, че нещо ми отива !!! Това е само и единствено мой приоритет за оценка и никоя патка няма право да ме коментира/все едно с какъв знак/.
В заведение - адски, ама адски противно е през 5 мин да ти се изприпква сервитьор и да пита -ама доволни ли сте, ама не искате ли друго. Аз ако искам, ще си кажа. Научете ги, бе, джанъм, работодатели, байгън да му стане на човек в магазин да влезе или в заведение.
Досада, досада, досада....
------За веригата Happy - ужас, не знам кой е собственикът, но определено това е най-противното място откъм обслужване. Не ме интересува как се казва сервитьорката, че да ми се представя с име, нито пред 5 мин да ми каца на лявото рамо и да ми се завира в лицето с ехиден въпрос - ама не искате ли там, един какво си!
В заведение - адски, ама адски противно е през 5 мин да ти се изприпква сервитьор и да пита -ама доволни ли сте, ама не искате ли друго. Аз ако искам, ще си кажа. Научете ги, бе, джанъм, работодатели, байгън да му стане на човек в магазин да влезе или в заведение.
Досада, досада, досада....
------За веригата Happy - ужас
, не знам кой е собственикът, но определено това е най-противното място откъм обслужване. Не ме интересува как се казва сервитьорката, че да ми се представя с име, нито пред 5 мин да ми каца на лявото рамо и да ми се завира в лицето с ехиден въпрос - ама не искате ли там, един какво си! Вчера ни обслужи най-неадекватната сервитьорка, която съм виждала. Дребните неща от сорта на забравена сламка, лед, отсервиране и т.н. няма смисъл да изброявам, че бяха поне 10-ина забележки. Поръчваме свинска паржола, следва въпрос - бут или филе. Уточняваме - свинска, и тя за свинска питала. Учудваме се, че в заведението предлагат паржоли от бонфиле и свински бут, отново уточняваме, че искаме свинска и нека да бъде от бут. Дали не дойде пилешка... За забравената гарнитура към нея решихме, че няма смисъл да питаме. Тарама нямат, имало домашен хайвер, на въпроса какво представлява, ходи да пита и каза, че е неразбит хайвер. Има ли хлебче към него, няма. Идва разбит хайвер със сухари плюс една от двете поръчани от нас препечени филийки.
За забравената гарнитура към нея решихме, че няма смисъл да питаме. Тарама нямат, имало домашен хайвер, на въпроса какво представлява, ходи да пита и каза, че е неразбит хайвер. Има ли хлебче към него, няма. Идва разбит хайвер със сухари плюс една от двете поръчани от нас препечени филийки.
Down, ясно ми е, затова и дори не дадох израз на недоумението ми. Налага ми се да се прехранвам няколко дни в този курорт (не съм на почивка) и търся заведения с добри отзиви. Масово обслужването е под всякаква критика, затова и нямам особени очаквания. Но вчера тази направо ми скри шапката. Не предполагах, че някой не може да различи свинска от пилешка паржола, дори и без да е минал обучение.
Живея в Италия и просто така е прието като влезеш в магазин да те попитат:"Търсите ли си нещо конкретно или да помогна с нещо?"
В началото ме дразнеше. Вече свикнах и отговарям,че разглеждам и ако имам нужда от помощ ще се обърна към тях.
И в ресторантите е така,но много дискретно го правят.
В Хепи са ужасни. Като се почне с правенето на важни да изчакаш пред входа 5-10 мин., а вътре бол свободни места. И се продължи сагата с хилядите тъпи въпроси .
В началото ме дразнеше. Вече свикнах и отговарям,че разглеждам и ако имам нужда от помощ ще се обърна към тях.
И в ресторантите е така,но много дискретно го правят.
В Хепи са ужасни. Като се почне с правенето на важни да изчакаш пред входа 5-10 мин., а вътре бол свободни места. И се продължи сагата с хилядите тъпи въпроси
. 
Изобщо не ме дразни вниманието на персонала - просто отказвам любезно и толкова. Предпочитам хиляди пъти пред кисели девойки и лелки, които се държат все едно си им отишъл вкъщи без покана. Мисля, че твърде много се фокусирате върху подобни елементарни неща или просто сте си криви по природа и всичко ви дразни
Колкото до Хепи и аз да си кажа мнението, въпреки че никой не ме е питал. Колкото и да се опитват няма да станат изискан гурме ресторант.
Ти сериозно ли мислиш, че на Хепи това им е целта
Те са верига за хранене, масов вкус, менюто им е такова, интериорът, персоналът, всичко.
Не ми харесват двете крайности прекалено досаден изкуствено любезен персонал или отегчен и муден.Да не ти пожелят приятен ден или подобно,когато не си купиш нещо от тях е класика в Б-я.За грешна поръчка в заведение се дразня ако започнат да спорят.За щатите всички (дори и най-заклетите им врагове)са категорични,че няма по-безупречен сървиз.
Не обичам да ме подпитват и да ходят след мен. Поздравявам на влизане и от там нататък искам да съм сама В заведения също-за менюто, за поръчката и за сметката. Много мразя да ми доливат напитката в чашата, в Хепи го правеха преди, не знам дали сега е така.
Трудно пазаруяам от малки магазини, точно защото продавачът седи и ме гледа, аз се опитвам бързо да избера. Предпочитам голвмите магазини, където се обслужвам сама.
Последно с мъжа ми имахме приключения. Той харесва дрехите на Андрюс, но сам не влиза там 3 дни в различни магазини ходихме из цяла София, докато успее да избере, защото там те хващат веднага и непрекъснато предлагат, задават въпроси. Естествено, консултантите не са виновни, просто при някои хора(като нас) това е затрудняващо и гони от магазина.
В заведения също-за менюто, за поръчката и за сметката. Много мразя да ми доливат напитката в чашата, в Хепи го правеха преди, не знам дали сега е така. Трудно пазаруяам от малки магазини, точно защото продавачът седи и ме гледа, аз се опитвам бързо да избера. Предпочитам голвмите магазини, където се обслужвам сама.
Последно с мъжа ми имахме приключения. Той харесва дрехите на Андрюс, но сам не влиза там
3 дни в различни магазини ходихме из цяла София, докато успее да избере, защото там те хващат веднага и непрекъснато предлагат, задават въпроси. Естествено, консултантите не са виновни, просто при някои хора(като нас) това е затрудняващо и гони от магазина.
Доливат, за да те изнудят отново да поръчаш - оставаш само с една чаша, вероятно наполовина пълна, и малко виновна да се почувстваш, че седиш на празна маса. Баси, толкова са им прозрачни номерата, затова толкова много ме дразнят. Не, по-точно ме дразнят, защото дори не си правят труда да се прикриват малко, карат я през просото.
Доливат, за да те изнудят отново да поръчаш - оставаш само с една чаша, вероятно наполовина пълна, и малко виновна да се почувстваш, че седиш на празна маса. Баси, толкова са им прозрачни номерата, затова толкова много ме дразнят. Не, по-точно ме дразнят, защото дори не си правят труда да се прикриват малко, карат я през просото.
Е, Андариел, за тебе няма тайни, всичко е прозрачно
Ми, не ходи там, кой те кара или пак някой те изнудва нахално
А аз и не ходя по заведения, освен ако няма как да го избегна - примерно, поканили са ме и не съм могла да откажа или пък някой близък настоява МНОГО. Иначе - предпочитам да се храня в къщи - независимо дали храната е поръчана или домашна(не обичам сервитьорите да ми досаждат, да бъда заобиколена от прекалено шумни компании, да ползвам тамошната тоалетна и всичко друго, което се сетите). Но, когато се налага - ходя. С неудоволствие - не мога да се сетя един път да ми е харесало.
Мерси, или не ходя изобщо, или рядко ходя, и то заради други хора. Но неприятното усещане остава. Ти сега от какъв зор го написа това за тайните, нещо се почувства кофти за някакви търговци ли?
И защо така пренебрежително за търговците
Хората правят бизнес, отварят работни места, плащат данъци... или това е задължително нещо лошо. Естествено, че се стараят да реализират повече от продукта/услугата, която предлагат - това е най-нормалното нещо.
ама, чакай малко, какво ме интересува мен като клиент всичко това, което си изброила? Аз нито съм НАП, нито съм трудова борса, нито някакъв друг фактор, който да се вълнува как отваряли работни места, правели бизнес и т.н. Търговците съществуват заради клиентите, а не клиентите заради търговците. Клиентът държи парите, той иска да бъде обслужен добре, да получи качествена стока или услуга, а не да прави добро на търговеца. Неслучайно написах преди няколко поста - крайно време е всеки да си влезе в ролята - клиентът да бъде клиент и да изисква качество, а не да влиза в положението на търговеца и още малко да му даде даром парите си, защото търговецът правел бизнес и отварял работни места. Ние тук още сме с някакво соц мислене, когато продавачката в кварталния магазин е бог и никой не смее да гъкне пред нея, защото утре ще иска да му задели една бутилка олио. Вече сме пазар на клиенти, а не пазар на продавача.
Ние тук още сме с някакво соц мислене, когато продавачката в кварталния магазин е бог и никой не смее да гъкне пред нея, защото утре ще иска да му задели една бутилка олио. Вече сме пазар на клиенти, а не пазар на продавача.
Кои сме ние тук? Ти си човекът с лафчета от соц филмите, на които си се смее сам, ти си този, който вечно прави някакви препратки към соца независимо от контекста ... Преди беше някак по-умерена и балансирана, беше приятен събеседник, но напоследък ми прави впечатление, че си вечната контра на всичко и то с императивен тон - не знам, дали това, че започна да поработваш нещо си там, ти даде някакво самочувствие, но отстрани е доста пародийно..
...Ние тук още сме с някакво соц мислене, когато продавачката в кварталния магазин е бог и никой не смее да гъкне пред нея, защото утре ще иска да му задели една бутилка олио. Вече сме пазар на клиенти, а не пазар на продавача.
Няма средно положение.
Смоук, ако много искаш да ме коментираш като личност, можеш да ми напишеш та ЛС. А това $порааботваш нещо си там$, може да важи за теб - ти си поработвай нещо си там, а аз работя това, което искам, което мога и го правя с желаниее и много добри резултати. Да си имаме уважението, ако обичаш! Тук коментираме обслужването и аз съм написала гледната си точка. Ти можеш да се съгласиш с нея, може и да не се съгласиш. Аз не коментирам мислите си относно личността ти, нали така Коментирам темата. Не е зле да разграничаваш нещата. Не мога да отговарям за това как ти възприемаш написаното от мен - важното е, че аз по никакъв начин не съм те засегнала, та да се опитваш да ми държиш такъв тон!
Та, клиента не го интересува какви проблеми, мераци и не знам какво има търговецът, а и не е работа на клиента да го интересува. Клиентът има прааво на качествена услуга и съответно си плаща за нея. Не за да бъде съчувстващ, разбиращ, благотворител или психотерапевт на персоналан, търговеца и т.н. А на търговеца работата му е да обслужи клиента и да му окаже качествена услуга, щом иска да получи цената, която е обявил.
Та, клиента не го интересува какви проблеми, мераци и не знам какво има търговецът, а и не е работа на клиента да го интересува. Клиентът има прааво на качествена услуга и съответно си плаща за нея. Не за да бъде съчувстващ, разбиращ, благотворител или психотерапевт на персоналан, търговеца и т.н. А на търговеца работата му е да обслужи клиента и да му окаже качествена услуга, щом иска да получи цената, която е обявил.
Здравейте,
Отдавна следя форума, но тази тема ме провокира и аз да споделя моето мнение. Не, че се различава съществено от повечето изказани виждания тук.
Не обичам, когато вляза в магазин, да ме почват от вратата. Случвало се е да изляза, без да съм разгледала, ако продавачките са нахални и досадни.
Една история. Преди години влизам в магазин за обувки Mario Costa (на бул. Васил Левски в София, от дясната страна между Попа и Спортната палата). Търся си ботуши. Продавачът, вероятно собственик, сигурно вижда в мое лице потенциална "жертва". Казах му кои ботуши съм си харесала. Сложи ме на стол. Заключи магазина, за да не влизат други клиенти. Извади от склада моя номер. Събу ми обувките (буквално). Лично ми обу единия ботуш. Започна да ме убеждава колко добре ми стоят (после си обух и другия), какво качество са и т.н. Около 5 минути ми говори. Да, ама тези ботуши струваха 300 лева. Казах му, че ботушите ми харесват, удобни са, но не мога да си позволя да купя скъпи ботуши от първия магазин, в който вляза. Допълних, че ще разгледам и на други места, и ако преценя - ще се върна. Естествено, не само, че не се върнах, но и повече не съм отишла в този магазин. А имат хубави обувки. И не беше въпросът в тези 300 лева. Тогава вече имах кредитна карта, и ако толкова исках, можех да ги взема. Отблъсна ме това настоятелно обслужване; почувствах се като да нямах право да изляза от магазина без тези ботуши. След тази случка нахалните продавачи ги парирам още на входа.
А за Хепи - и моите впечатления са като на повечето от вас. Досадно любезни и настоятелни, но не им се впечатлявам. В повечето случаи, когато влизам в заведение, знам какво искам. Кратко, точно и ясно поръчвам каквото желая. Не, не желая десерт И не се чувствам неудобно, когато остана на половин чаша. Вероятно усещат, че при мен не минават номерата им и не ми досаждат много.
Отдавна следя форума, но тази тема ме провокира и аз да споделя моето мнение. Не, че се различава съществено от повечето изказани виждания тук.
Не обичам, когато вляза в магазин, да ме почват от вратата. Случвало се е да изляза, без да съм разгледала, ако продавачките са нахални и досадни.
Една история. Преди години влизам в магазин за обувки Mario Costa (на бул. Васил Левски в София, от дясната страна между Попа и Спортната палата). Търся си ботуши. Продавачът, вероятно собственик, сигурно вижда в мое лице потенциална "жертва". Казах му кои ботуши съм си харесала. Сложи ме на стол. Заключи магазина, за да не влизат други клиенти. Извади от склада моя номер. Събу ми обувките (буквално). Лично ми обу единия ботуш. Започна да ме убеждава колко добре ми стоят (после си обух и другия), какво качество са и т.н. Около 5 минути ми говори. Да, ама тези ботуши струваха 300 лева. Казах му, че ботушите ми харесват, удобни са, но не мога да си позволя да купя скъпи ботуши от първия магазин, в който вляза. Допълних, че ще разгледам и на други места, и ако преценя - ще се върна. Естествено, не само, че не се върнах, но и повече не съм отишла в този магазин. А имат хубави обувки. И не беше въпросът в тези 300 лева. Тогава вече имах кредитна карта, и ако толкова исках, можех да ги взема. Отблъсна ме това настоятелно обслужване; почувствах се като да нямах право да изляза от магазина без тези ботуши. След тази случка нахалните продавачи ги парирам още на входа.
А за Хепи - и моите впечатления са като на повечето от вас. Досадно любезни и настоятелни, но не им се впечатлявам. В повечето случаи, когато влизам в заведение, знам какво искам. Кратко, точно и ясно поръчвам каквото желая. Не, не желая десерт
И не се чувствам неудобно, когато остана на половин чаша. Вероятно усещат, че при мен не минават номерата им и не ми досаждат много.
При нас сервитьорките не са на процент, взимат доста хубави твърди заплати и отделно бакшиши. Той затова шефа си мисли, че не трябва да мрънкат и да изпълняват точно това, което иска той. А то е - през 5 минути до клиентите. Те може да са ги питали дали желаят десерт или нещо друго, да са получили любезен отказа, но въпреки това след 5 минути пак трябва да са при тях. Защото клиентът след 5 минути може да е размислил и да му се е приискало десерт Говорих с него, но той си държи на своето. Предложих му да се сложи книга за похвали и оплаквания за да видим, доколкото е възможно и въобще ако някой пише в нея, кой е прав. Относно оборотът, честно казано няма как да се прецени. Тези правила са наложени от самото начало, което беше преди 3 месеца някъде. Относително е, някои дни има повече работа, други няма изобщо. Но моето лично мнение и впечатление е, че това вреди по - скоро отколкото да помага. Както казват и момичетата, " колкото сме по - любезни и предлагаме, толкова накрая никакъв бакшиш ". Наистина не разбирам, защо и как това може да е практика на доста места..... Търговецът трябва да кара клиентът да се чувства добре. Предлага се това, което се търси за да е печеливш един бизнес. А се търси просто едно любезно и приятно отношение без натрапване! Успехът е точно по средата. Нито досаждане, нито игнориране. Аз съм завършила Управление на бизнеса и знам как бих ръководила един ресторант, ако имах такъв. Но се предполага, че и тези, които се занимават с това знаят. Или поне повечето. Но няма логика в това, което налагат.
Говорих с него, но той си държи на своето. Предложих му да се сложи книга за похвали и оплаквания за да видим, доколкото е възможно и въобще ако някой пише в нея, кой е прав. Относно оборотът, честно казано няма как да се прецени. Тези правила са наложени от самото начало, което беше преди 3 месеца някъде. Относително е, някои дни има повече работа, други няма изобщо. Но моето лично мнение и впечатление е, че това вреди по - скоро отколкото да помага. Както казват и момичетата, " колкото сме по - любезни и предлагаме, толкова накрая никакъв бакшиш ". Наистина не разбирам, защо и как това може да е практика на доста места..... Търговецът трябва да кара клиентът да се чувства добре. Предлага се това, което се търси за да е печеливш един бизнес. А се търси просто едно любезно и приятно отношение без натрапване! Успехът е точно по средата. Нито досаждане, нито игнориране. Аз съм завършила Управление на бизнеса и знам как бих ръководила един ресторант, ако имах такъв. Но се предполага, че и тези, които се занимават с това знаят. Или поне повечето. Но няма логика в това, което налагат.
Кои тези, собствениците ли? Защо си мислиш, че непременно знаят какво правят? Само защото са собственици? Но със сигурност са убедени, че знаят какво правят. Ми, така де, щом работи в МакДоналдс и на касите на хиипермаркетите, то значи и за заведенията със сервитьори. А теб очевидно са те сложили там да обираш плюнките от двете страни, бушон, а не да управляваш. Дано поне ти плащат достатъчно. А всичко това може да е стимул да работиш в посока ти сама да отвориш заведенние в някакъв момент. В момента и урокът $как не се прави$ е ценен.
Цитат
Търговецът трябва да кара клиентът да се чувства добре.
Работим и с чужденци. За тях мога да кажа, че донякъде това обслужване е печеливша стратегия. Българите, които живеят в чужбина го потвърждават. Макар, че и това е относително. Но за хората тук, не мисля. Да не говорим, че е и доста скъпо. Клиентът да се чувства добре, за мен означава следното - посреща се с усмивка и " добър ден ". Изчаква се да се настани, предлага му се меню, пита се дали желае нещо за пиене докато разглежда менюто и се оставя на спокойствие да го направи. След няколко минути, нито прекалено бързо, нито прекалено бавно, то се усеща, се отива и се взима поръчка. Сервитьорката трябва да е запозната с абсолютно всички неща, които се предлагат в менюто. Трябва да може да отговаря адекватно на въпроси свързани с него. Съдържание, грамажи, цени, липси, ако има такива и т.н. Подготвя масата докато стане яденето - прибори, салфетници, кетчуп, горчица. Поднася се храната ( неизстинала ), пожелава се приятен апетит и се оттегля. Минава покрай масата от време на време за да е на разположение, ако имат нужда от нея, но не досажда на хората докато обядват/вечерят. Сменя пепелниците редовно, ако се пуши. Когато чиниите са празни, минава и ги обира за да не пречат. Когато в чинията има остатъци, но е оставена настрани се пита дали е свободна преди да бъде взета. Пита се любезно и вежливо, не преиграващо, дали се е харесала храната, имат ли нужда от нещо друго, желае ли се десерт, препоръчва се, ако има нов такъв. И това е, не 10 пъти да караш някой да яде насила.
Което за пореден път показва важността на културните различия и как една услуга се прави според типа клиенти, а не се кара на юруш. Хората тонове хартия са изписали по въпроса. Сещам се за една марка коли, която тотално се провалила на латино-пазарите, защото името означавало нещо вулгарно за местните нрави и маркетингът избрал грешната стратегия. И това добрите професионалисти, включително сервитьорите, го знаят. Който си има бизнес, да си го движи както намери за добре.
Предполагам, че мнението ми по темата е известно на повечето, но пак ще го кажа. Според мен всички неприятни усещания у клиентите се дължат на ниското ниво и капацитет на продавачите и сервитьорите. Има и изключения, но са рядкост. Стратегията на собствениците е добра, но изпълнението е лошо.
И за да не си развалям настроението и да не звуча като отегчена лелка, когато пазарувам или поръчвам в заведение, просто не тръгвам с големи очаквания и парирам некадърните любезности.
И за да не си развалям настроението и да не звуча като отегчена лелка, когато пазарувам или поръчвам в заведение, просто не тръгвам с големи очаквания и парирам некадърните любезности.
Клиентът да се чувства добре, за мен означава следното...
stefani^, поговори с шефа си да инвестира малко време и средства за обучение на персонала. Ама истинско обучение какво трябва да прави като минимум, за да се почувстват клиентите доволни и да разтворят портфейлите.
Освен изброеното от теб, научете ги как се сервира правилно – къде се слага салфетката, как се подреждат приборите и т.н. Като искате да стоят повече до масите на клиентите, направете го като в изисканите ресторанти. Не само да обират пълните пепелници, но и да подават огънче на клиентите, да им наливат питиета в чашите (а не да тръснат бутилката и чашата на масата "Оправайте се сами"), да сменят прибори и салфетки, когато забележат, че има нужда и т.н. Клиентът трябва да се почувства обгрижен, а не като ходещ портфейл.
И когато го накарате да се почувства важен и обгрижен, тогава няма да му се тръгва от вашето заведение, ще поръчва още, ще идва пак и ще оставя щедри бакшиши. И ще ви хвали пред приятелите си.
Скрит текст:
Да видя аз ли съм права или той......Напълно съгласна съм с вас А защо питам и с каква цел, веднага отговарям. Не е заради публикация в някое списание или от сорта. Работила съм на много места като сервитьорка като бях по - малка, включително и в Хепи. Още от едно време имаше такива изисквания, да се досажда, защото за мен си е чисто досаждане това висене на главите на клиентите през 10 мин. Страшно неудобно и неловко ми е било да ходя така по масите, а хората седнали кой на бизнес среща, кой на любовна среща, кой просто да си хапне на спокойствие. Отскоро работя като управител в едно такова елитно ново заведение, персоналът го има същият проблем, оплакват се на мен, че е много конфузно да се работи така. Разбирам ги, но си има наложени правила от собственикът. Опитах се да говоря с него и да му обясня, че хората не обичат чак такова прекалено внимание и това по - скоро отблъсква отколкото да привлича клиенти, но според него така трябвало и това се котирало и търсело. Толкова голямо противоречие, та затова и направих темата.
А защо питам и с каква цел, веднага отговарям. Не е заради публикация в някое списание или от сорта. Работила съм на много места като сервитьорка като бях по - малка, включително и в Хепи. Още от едно време имаше такива изисквания, да се досажда, защото за мен си е чисто досаждане това висене на главите на клиентите през 10 мин. Страшно неудобно и неловко ми е било да ходя така по масите, а хората седнали кой на бизнес среща, кой на любовна среща, кой просто да си хапне на спокойствие. Отскоро работя като управител в едно такова елитно ново заведение, персоналът го има същият проблем, оплакват се на мен, че е много конфузно да се работи така. Разбирам ги, но си има наложени правила от собственикът. Опитах се да говоря с него и да му обясня, че хората не обичат чак такова прекалено внимание и това по - скоро отблъсква отколкото да привлича клиенти, но според него така трябвало и това се котирало и търсело. Толкова голямо противоречие, та затова и направих темата. На мен веднъж ми се наложи директно да заявя на сервитьорка, че не искам да я виждам до масата си в следващия половин час.Тя се сконфузи и наистина не се появи, докато не се огледах за нея.
Ами, сори, ама не съм там, за да пазя нечие самочувствие или да задоволявам егото на собственика.Аз ходя по заведения заради собствения си КЕФ и искам и да си го направя.
В магазин не обичам да ме преследват продавачките.
В заведенията обичам да минават и да ме питат всичко наред ли е, искам ли още нещо и прочие, щото ако не минават, после трябва да махам като луда и да чакам по 10 минути да ми обърнат внимание, за да си поискам сметката. Иначе обикновено не си искам десерт, като ми предлагат
В заведенията обичам да минават и да ме питат всичко наред ли е, искам ли още нещо и прочие, щото ако не минават, после трябва да махам като луда и да чакам по 10 минути да ми обърнат внимание, за да си поискам сметката. Иначе обикновено не си искам десерт, като ми предлагат
Собственикът почти винаги се смята за алфата и омегата на ренторантьорството, и щом е решил, че нещо ще стане на неговата, няма никакъв смисъл човек да се хаби да говори с него. А и защо да му отваря очите, нали затова е собственик - да умува, да решава, да си носи рисковете. А ако действието се развива в курорст, просто забравИ - той е на принципа ден година храни и не го интересува клиентите да се върнат.
Скрит текст:
Да видя аз ли съм права или той......Напълно съгласна съм с вас А защо питам и с каква цел, веднага отговарям. Не е заради публикация в някое списание или от сорта. Работила съм на много места като сервитьорка като бях по - малка, включително и в Хепи. Още от едно време имаше такива изисквания, да се досажда, защото за мен си е чисто досаждане това висене на главите на клиентите през 10 мин. Страшно неудобно и неловко ми е било да ходя така по масите, а хората седнали кой на бизнес среща, кой на любовна среща, кой просто да си хапне на спокойствие. Отскоро работя като управител в едно такова елитно ново заведение, персоналът го има същият проблем, оплакват се на мен, че е много конфузно да се работи така. Разбирам ги, но си има наложени правила от собственикът. Опитах се да говоря с него и да му обясня, че хората не обичат чак такова прекалено внимание и това по - скоро отблъсква отколкото да привлича клиенти, но според него така трябвало и това се котирало и търсело. Толкова голямо противоречие, та затова и направих темата.
А защо питам и с каква цел, веднага отговарям. Не е заради публикация в някое списание или от сорта. Работила съм на много места като сервитьорка като бях по - малка, включително и в Хепи. Още от едно време имаше такива изисквания, да се досажда, защото за мен си е чисто досаждане това висене на главите на клиентите през 10 мин. Страшно неудобно и неловко ми е било да ходя така по масите, а хората седнали кой на бизнес среща, кой на любовна среща, кой просто да си хапне на спокойствие. Отскоро работя като управител в едно такова елитно ново заведение, персоналът го има същият проблем, оплакват се на мен, че е много конфузно да се работи така. Разбирам ги, но си има наложени правила от собственикът. Опитах се да говоря с него и да му обясня, че хората не обичат чак такова прекалено внимание и това по - скоро отблъсква отколкото да привлича клиенти, но според него така трябвало и това се котирало и търсело. Толкова голямо противоречие, та затова и направих темата. На мен веднъж ми се наложи директно да заявя на сервитьорка, че не искам да я виждам до масата си в следващия половин час.Тя се сконфузи и наистина не се появи, докато не се огледах за нея.
Ами, сори, ама не съм там, за да пазя нечие самочувствие или да задоволявам егото на собственика.Аз ходя по заведения заради собствения си КЕФ и искам и да си го направя.
И аз така ще заявя на следващата досадница, която ми се навира през пет минути д ами предлага какво ли не.
Оставете хората на спокойствие, когато се хранят и общуват, не е нужно да им се завирате непрекъснато. Те не са в детската градина, за да ги подпитва леля Марче - ама, Пипе, я сега да видим как ще хапнеш една лъжичка, да ти дам още една. Досадно е!
Никога не давам бакшиш на такава досадница, или плащам с карта до стотинка.
Последната ми неприятна случка е от една къща за гости, където със сигурност няма да се върна отново. Персонала в ресторанта явно се състоеше от роднини на собственика. Като започна от там, че чакахме да дойдат да ни вземат поръчката, чакахме, докато ни сервират, чакахме да донесат безалкохолните, оказа се също така, че половината неща от менюто липсват и накрая свършим с това, че сервитьорките се вихреха на дансинга под ритмите на чалга песньовките, просто останах без думи. И накрая естествено чакахме да ни бъде донесена и сметката. Под "чакахме" имам предвид повече от 10-15 минути. Ами не, благодаря за такова обслужване.
Цитат
Търговецът трябва да кара клиентът да се чувства добре.
Скрит текст:
След като са заложили на подобна концепция и работи, едва ли ще ги накараш да я променят. Неслучайно е практика агресивното обслужване - значително вдига оборота, особено в заведения от типа на Хепи, колкото и да е дразнещо за клиенти и персонал.
, а най-вероятно защото съм размазала чинията в лицето на досадната сервитьорка и съм си тръгнала ядосана, за да не се върна никога.Ако това е целта, да, ще бъде постигната.
Ако съм решила, че ще ям пържола и салата, няма сила, която да ме убеди "Ама какви са ни прекрасни тортите/пастите/кремчетата....!" и няма да поръчам, ако ще да й се изприщи езика от предлагане.
Досега е било веднъж, но нямам никакви скрупули да сиктирдосам и следващата досадница да не ми се мярка пред очите, докато не ми потрябва.
Като искат да правят големи обороти, да си обучават персонала да "разчита" вида клиент и да подхожда индивидуално и персонално към всеки.А не все едно клиентите са наредени на конвейр и да прилагат еднакъв подход като към пилци, окачени на куки.
Миналата година наехме апартамент на морето за почивката. Не знам дали това влиза в категорията обслужване, тъй като все пак е от частно лице и не става дума за магазин или ресторант. Така ни обслужиха, че вече не смея да опитам нещо такова отново!
Първо, оказа се, че едната от стаите не влизала в цената (нещо, за което не бяхме предупредени при предварителните разговори чрез имейли и по телефона) и собственичката си виси там през част от времето,като естествено, ползва тоалетната и банята. Второ - имаше един ключ за нас (няколко души - наели сме две спални и все пак не сме стадо - като излезе някой, другите или трябва да стоят да го чакат, или да стоят на отключено - както казах, госпожата беше там само през част от времето, предполагам, че през деня е била на работа). Трето - периодично се разваляха: казанчето на тоалетната (не спираше, след като се пусне), лампите (те пък не светкаха винаги, но веднъж хвърлиха искри), душа в банята - едва се отвърташе и след като го отвъртяхме, кранчетата започнаха да капят...
На снимките, а и на пръв поглед всичко изглеждаше добре. Надявам се някой да я е подпалил тая, през изминалата година (или да е паднал блока - но ако е, щеше да се чуе по новините).
Сега мисля да ходим на къмпинг...
Първо, оказа се, че едната от стаите не влизала в цената (нещо, за което не бяхме предупредени при предварителните разговори чрез имейли и по телефона) и собственичката си виси там през част от времето,като естествено, ползва тоалетната и банята. Второ - имаше един ключ за нас (няколко души - наели сме две спални и все пак не сме стадо - като излезе някой, другите или трябва да стоят да го чакат, или да стоят на отключено - както казах, госпожата беше там само през част от времето, предполагам, че през деня е била на работа). Трето - периодично се разваляха: казанчето на тоалетната (не спираше, след като се пусне), лампите (те пък не светкаха винаги, но веднъж хвърлиха искри), душа в банята - едва се отвърташе и след като го отвъртяхме, кранчетата започнаха да капят...
На снимките, а и на пръв поглед всичко изглеждаше добре. Надявам се някой да я е подпалил тая, през изминалата година (или да е паднал блока - но ако е, щеше да се чуе по новините).
Сега мисля да ходим на къмпинг...
Еми не е за всеки тази работа, това че не се изисква специално образование, не значи че може всеки да я върши.
Търговията си има тънкостите, има хора направо като магьосници така ще те заговорят и омаят, няма нито подведен, нито притеснен да се чувстваш. Само портфейла ти ще е притеснен.
Има хора, на които просто самото общуване с хората не им се отдава, съответно няма как да вършат работа, свързана с общуването правилно.
Търговията си има тънкостите, има хора направо като магьосници така ще те заговорят и омаят, няма нито подведен, нито притеснен да се чувстваш. Само портфейла ти ще е притеснен.
Има хора, на които просто самото общуване с хората не им се отдава, съответно няма как да вършат работа, свързана с общуването правилно.
Анди, примерът ти с колите (Паджеро е моделът между другото) е изклщчително неверно представен. Първо не са се провалили и моделът беше на едно от първите места по продажби и второ, да, името означава чекиджия или нещо подобно, но те никога не са се продавали под това име там, т.е, търговецът си е проучил пазара.
Доста олекват аргументите, когато веднъж, два, три пъти се вижда, че просто се хвърлят ей така някакви твърдения, които не почиват на нищо.
Доста олекват аргументите, когато веднъж, два, три пъти се вижда, че просто се хвърлят ей така някакви твърдения, които не почиват на нищо.
Аз още не съм срещала омайващ консултант или по-скоро те са срещнали мен
Мъжът ми например е от притесняващите се, които ще се почувстват задължени да купят след цялата плеяда обяснения и разяснения.
Аз излизам още я началото, защото не обичам да слушам и да разговарям(непознати де и в магазините). Дори да искам да си купя конкретната стока, няма да го направя.
Те не са виновни, че има такива бурсуци като мен, но предполагам, че имат достатъчно верни клиенти и хора, които харесват да им обясняват и да ги омайват.
Аз съм от тези, които сами проучват, за да не се налага да питат и да влязат, купят и излязат. Пък ако е по интернет-идеално.
Та има фирми/хора, които отговарят и на такъв тип клиенти. Ние пазаруваме храна главно по интернет, една от причините е тъпканицата в съпермаркетите.
Мъжът ми си мечтае да идва камион пред вкъщи, пълен със закачалки и дрехи вътре(които предварително е избрал в сайт), сам да си мери, да си купи каквото иска и камионът да си замине.
Иначе, най-кошмарното обслужване в заведение съм имала в един от моловете, някакво кафене със сладоледи и сладоледени специалитети. То не става въпрос и за стил на обслужване, а си беше грубо и невъзпитано.
С 3 приятелки избирахме от меню, сервитьорката се бешв облегнала на съседна маса, гледаше ни и щракаше с химикалката. Една от приятелките ми си избра мелба и сервитьорката каза"Това не е най-добрият избор , който може да направите в живота си" и още някакви реплики. Досега не бяхмв сядали там, нито нещо особено сме казвали при сядането. Просто ни мразеше по принцип.
Мъжът ми например е от притесняващите се, които ще се почувстват задължени да купят след цялата плеяда обяснения и разяснения.
Аз излизам още я началото, защото не обичам да слушам и да разговарям(непознати де и в магазините). Дори да искам да си купя конкретната стока, няма да го направя.
Те не са виновни, че има такива бурсуци като мен, но предполагам, че имат достатъчно верни клиенти и хора, които харесват да им обясняват и да ги омайват.
Аз съм от тези, които сами проучват, за да не се налага да питат и да влязат, купят и излязат. Пък ако е по интернет-идеално.
Та има фирми/хора, които отговарят и на такъв тип клиенти. Ние пазаруваме храна главно по интернет, една от причините е тъпканицата в съпермаркетите.
Мъжът ми си мечтае да идва камион пред вкъщи, пълен със закачалки и дрехи вътре(които предварително е избрал в сайт), сам да си мери, да си купи каквото иска и камионът да си замине.
Иначе, най-кошмарното обслужване в заведение съм имала в един от моловете, някакво кафене със сладоледи и сладоледени специалитети. То не става въпрос и за стил на обслужване, а си беше грубо и невъзпитано.
С 3 приятелки избирахме от меню, сервитьорката се бешв облегнала на съседна маса, гледаше ни и щракаше с химикалката. Една от приятелките ми си избра мелба и сервитьорката каза"Това не е най-добрият избор , който може да направите в живота си"
и още някакви реплики. Досега не бяхмв сядали там, нито нещо особено сме казвали при сядането. Просто ни мразеше по принцип.
Продавачките в по-марковите магазини в моловете са с някакви сбъркани представи за света около себе си - държат се все едно си им длъжен, стоките им са безценни и само като ги докоснеш, може да им направиш нещо, освен това демонстрират превъзходство - човек ще си каже, че като работят в скъп магазин, са постигнали някакъв житейски връх...
Услуга ви е направила сервитьорката, кажат ли ти- това не е най- добрия избор, или няма да ви дам това, или разгледайте още все пак. Обикновено се опитват да Ви предпазят от избора.
Особено в м-н за месо като кажеш 1 кг от това, и като ти каже "сигурна ли си", бягай надалече от избора си.
Особено в м-н за месо като кажеш 1 кг от това, и като ти каже "сигурна ли си", бягай надалече от избора си.
Което за пореден път показва важността на културните различия и как една услуга се прави според типа клиенти, а не се кара на юруш. Хората тонове хартия са изписали по въпроса. Сещам се за една марка коли, която тотално се провалила на латино-пазарите, защото името означавало нещо вулгарно за местните нрави и маркетингът избрал грешната стратегия. И това добрите професионалисти, включително сервитьорите, го знаят. Който си има бизнес, да си го движи както намери за добре.
Което за пореден път показва важността на културните различия и как една услуга се прави според типа клиенти, а не се кара на юруш. Хората тонове хартия са изписали по въпроса. Сещам се за една марка коли, която тотално се провалила на латино-пазарите, защото името означавало нещо вулгарно за местните нрави и маркетингът избрал грешната стратегия. И това добрите професионалисти, включително сервитьорите, го знаят. Който си има бизнес, да си го движи както намери за добре.
Айде и ти в кЮпа, Митсубиши е марката
. Дори и във форум е редно да си проверявате информацията, защото има хора, които и ще ви се вържат. 
Ами не е, когато оборваш или спориш е необходимо поне да си подготвен с факти, да не говорим, че ценовия диапазон на двете марки е значителен.
Добре знам коя е марката и модела, защото преди години имах такъв звяр.
Е, видя се колко я знаеш, но потвърждаваш мнението ми, че се спори просто заради спора, без някакви конкретни поддържащи факти.
А и аз дори не споря с теб, а говорих с Анди, просто ти показа как не се води спор, с което доказа, това, което аз казах.
Става дума дори за елементарна информация, а опита ти да се измъкнеш от ситуацията е нелеп.
Можеше просто да кажеш, че си се объркала, а не да казваш, че си имала "такъв звяр", защото първо не е кой знае какъв звяр, а средно статистическа кола и второ, ако си го имала, колкото и да си отвеяна все щеше да знаеш, че не е сузуки.
А и аз дори не споря с теб, а говорих с Анди, просто ти показа как не се води спор, с което доказа, това, което аз казах.
Става дума дори за елементарна информация, а опита ти да се измъкнеш от ситуацията е нелеп.
Можеше просто да кажеш, че си се объркала, а не да казваш, че си имала "такъв звяр", защото първо не е кой знае какъв звяр, а средно статистическа кола и второ, ако си го имала, колкото и да си отвеяна все щеше да знаеш, че не е сузуки.
Продавачките в по-марковите магазини в моловете са с някакви сбъркани представи за света около себе си - държат се все едно си им длъжен, стоките им са безценни и само като ги докоснеш, може да им направиш нещо, освен това демонстрират превъзходство - човек ще си каже, че като работят в скъп магазин, са постигнали някакъв житейски връх...
а защо мислиш, че е същият случай? това да не е единствената провалена марка? това съм го чела преди повече от десет годони, както виждаш нито съм цитирала марка, нити нищо. ии не ми говори за олекване нааргументи, ясна ми е работата. не е за аргументите, усещам. ти не оборваш аргументите ми, а правиш твърдения - те също олекват като не са потвърдени.
Анди, примерът ти с колите (Паджеро е моделът между другото) е изклщчително неверно представен. Първо не са се провалили и моделът беше на едно от първите места по продажби и второ, да, името означава чекиджия или нещо подобно, но те никога не са се продавали под това име там, т.е, търговецът си е проучил пазара.
Доста олекват аргументите, когато веднъж, два, три пъти се вижда, че просто се хвърлят ей така някакви твърдения, които не почиват на нищо.
Доста олекват аргументите, когато веднъж, два, три пъти се вижда, че просто се хвърлят ей така някакви твърдения, които не почиват на нищо.
Всъщност Анди си спомням, че си говорихме с теб и аз ти казах за случая с Мицуто. Ти тогава не заяви, че си чела за подобен, а и аз не знам да има такъв.
До скоро наистина ти се възхищавах на упоритостта, но напоследък ставаш странна. Не си единствената учила и не си чак толкова знаеща. Казах ти, че човек трябва да има някаква мярка и да не се изхвърля, за да тежи на мястото си.
До скоро наистина ти се възхищавах на упоритостта, но напоследък ставаш странна. Не си единствената учила и не си чак толкова знаеща. Казах ти, че човек трябва да има някаква мярка и да не се изхвърля, за да тежи на мястото си.
То и аз се възхищавах на хора от форума, ама вече не им се възхищавам, но не ги назидавам като 3-годишни колко са ме разочаровали. Възрастни хора сме, всеки решава на кого да се възхищава и на кого не. Единственият човек, който има право да ме назидава е майка ми - дали ми се възхищава или вече не ми се въдхищава. Още колко хора ще се оплачат от мен? Сори, никого не съм обидила, така че не на кого какъв му е проблемът, че го проектира върху мен. Всъщност, сещам за за някои потенциални $моля, другарко, пък тя ме дразни$, ама то и какво да се занимавам с такива мрънкала подмолни. Аз от никого нищо не искам, и никой нищо на мен тук не ми е дал, така че който ще да се оплаква от мен - аз никому нищо не дължа.
Честно казано не разбирам съвсем драмата на авторката - тя е наета да работи на въпросното място и се предполага, че се е съгласила с условията и изискванията. Ако е наета да промени/подобри бизнес модела, ок, но не оставам с това впечатление.
Повечето коментираме масови заведения - ами, нормално е персоналът да следва еднакво поведение към всички, няма как да подхожда индивидуално към 1500 човека, които минават за една смяна. Просто си казвате, че не желаете нещо и при нужда ще повикате обслужващия сервитьор - не е толкова сложно.
Повечето коментираме масови заведения - ами, нормално е персоналът да следва еднакво поведение към всички, няма как да подхожда индивидуално към 1500 човека, които минават за една смяна. Просто си казвате, че не желаете нещо и при нужда ще повикате обслужващия сервитьор - не е толкова сложно.
Не обичам да ме притесняват и да ми висят на главата, но искам да са нащрек, ако случайно имам въпрос или искам да поръчам.
И аз съм така.
Уж не обичам да вървят след мене и да оправят всяка дреха, която пипна. Някак ми създават усещането, че така като мене не се пипа, защото е подредено и трябва така да си остане.
Тази седмица 2 пъти влизам в Зара (в Парадайс и на Витошка), и двата пъти няма кого да попитам за размер. Просто няма персонал, който да е наоколо. Аз обикалям с най-малкия размер, за да разбера дали някъде им се намира следващ. И това е досадно.
В заведението съм пак така. Не искам да ми висят до масата и да ми почукват кенчето с колата, за да разберат дали вътре има нещо (това ужасно го мразя!!! И да ме питат "Това свободно ли е?", само ако за секунда оставя ножа и вилицата в чинията.) Но мразя и 40 минути да не мога да си поръчам още нещо или да си платя сметката.
В София това обслужване с дългото чакане сякаш малко се поизчисти.
Оо, как обичам? Обичам продавачката да е пред магазина с цигара, аз да вляза, вътре да няма никого и да я чакам да си угаси цигарата, след което с отегчено изражение да влезе и тя. : Това ми е любимото и абсолютно задължително за варненските магазини. :lol Затова избягвам да влизам. Предпочитам молове и second hands.
Обичам продавачката да е пред магазина с цигара, аз да вляза, вътре да няма никого и да я чакам да си угаси цигарата, след което с отегчено изражение да влезе и тя. : Това ми е любимото и абсолютно задължително за варненските магазини. :lol Затова избягвам да влизам. Предпочитам молове и second hands. 
stefani^,
аз определено съм "капризен клиент" (по данни на странични наблюдатели), но това е масово използваната квалификация за индивид, който знае какво иска и отстоява позицията си. Според мен персоналът трябва да има индивидуален подход към всеки клиент и ситуация.
Аз не обичам да се размотавам по магазини и заведения, за да убивам време. Не обичам да посещавам и непознати за мен магазини, ресторанти, кафенета. Имам няколко магазина за дрехи, обувки, козметика, които посещавам. В повечето случаи почти всички от персонала ме познават. Обаждам се предварително, за да ми приготвят това, което искам и да не губя време между шляещи се, дразнещи ме хора. Обичам да се държат любезно и очаквам консултантите да са добре запознати с артикулите. Много рядко се е случвало някой да прекали, а и след няколко думи дори в случаен офис на мобилен оператор не се пробват да ми правят "неустоими предложения". Вероятно излъчването и поведението ми подсказват на отсрещната страна, че не бих позволила да ми досаждат. След като това се случва в над 10 магазина- смея да твърдя, че тайната е в индивидуалния подход.
Колкото до заведенията- обичам да ме посрещнат, настанят, да ми оставят време за избор. Сервитьорите, които ми допадат са тези, умеещи да останат почти незабелязани, но същевременно откликват винаги щом имам нужда от нещо. Предпочитам да посещавам заведения, в които персоналът си разбира от работата и няма посредствени, подивели тинейджърки (от дълбоката провинция), защото това може да ме изкара извън равновесие. Държа на добра кухня и отлична хигиена.
Понеже се зачетох в спора за бистро, фаст фууд и ресторанти... от дете умирам за панирани филийки, а ако ви кажа в колко от престижните ресторантите са ги приготвяли за мен (когато ги помоля) ще вземете да им свалите категорията 😄😉😊. Прочетох за някаква дама, собственичка на ресторант, която можела да изхвърли някой, ако я попита за сандвич- ама много се смях. Това би било проява на лош вкус и въобще не се вписва в общоприетия стил на поведение в елитните заведения 🙂🙂🙂
аз определено съм "капризен клиент" (по данни на странични наблюдатели), но това е масово използваната квалификация за индивид, който знае какво иска и отстоява позицията си. Според мен персоналът трябва да има индивидуален подход към всеки клиент и ситуация.
Аз не обичам да се размотавам по магазини и заведения, за да убивам време. Не обичам да посещавам и непознати за мен магазини, ресторанти, кафенета. Имам няколко магазина за дрехи, обувки, козметика, които посещавам. В повечето случаи почти всички от персонала ме познават. Обаждам се предварително, за да ми приготвят това, което искам и да не губя време между шляещи се, дразнещи ме хора. Обичам да се държат любезно и очаквам консултантите да са добре запознати с артикулите. Много рядко се е случвало някой да прекали, а и след няколко думи дори в случаен офис на мобилен оператор не се пробват да ми правят "неустоими предложения". Вероятно излъчването и поведението ми подсказват на отсрещната страна, че не бих позволила да ми досаждат. След като това се случва в над 10 магазина- смея да твърдя, че тайната е в индивидуалния подход.
Колкото до заведенията- обичам да ме посрещнат, настанят, да ми оставят време за избор. Сервитьорите, които ми допадат са тези, умеещи да останат почти незабелязани, но същевременно откликват винаги щом имам нужда от нещо. Предпочитам да посещавам заведения, в които персоналът си разбира от работата и няма посредствени, подивели тинейджърки (от дълбоката провинция), защото това може да ме изкара извън равновесие. Държа на добра кухня и отлична хигиена.
Понеже се зачетох в спора за бистро, фаст фууд и ресторанти... от дете умирам за панирани филийки, а ако ви кажа в колко от престижните ресторантите са ги приготвяли за мен (когато ги помоля) ще вземете да им свалите категорията 😄😉😊. Прочетох за някаква дама, собственичка на ресторант, която можела да изхвърли някой, ако я попита за сандвич- ама много се смях. Това би било проява на лош вкус и въобще не се вписва в общоприетия стил на поведение в елитните заведения 🙂🙂🙂
Може би не съм попадала на толкова досадни продавач-консултанти скоро, та те не ме дразнят.
Но, получавам тикове, ако седнем в някое заведение, поръчаме си примерно салатата и някакъв аперитив, и когато ги донесат, ме молят да "платете сметката, защото се сменяме с колежката" Българска простотия е това. И не е вината в сервитьорките, те искат да си приключат касата, преди да я предадат на следващата смяна. Но това ми се е случвало в 20:00ч, случвало ми се е в 13:00 на обяд-все време, в което е недопустимо да се сменят смените, тъй като се очаква клиентопотока да е най-засилен. И не ми се е случвало само в едно заведение, или само в един град.
Но, получавам тикове, ако седнем в някое заведение, поръчаме си примерно салатата и някакъв аперитив, и когато ги донесат, ме молят да "платете сметката, защото се сменяме с колежката"
Българска простотия е това. И не е вината в сервитьорките, те искат да си приключат касата, преди да я предадат на следващата смяна. Но това ми се е случвало в 20:00ч, случвало ми се е в 13:00 на обяд-все време, в което е недопустимо да се сменят смените, тъй като се очаква клиентопотока да е най-засилен. И не ми се е случвало само в едно заведение, или само в един град.
Сетих се нещо по темата - май не е споменавано до сега. За обслужване в онлайн магазин - имах регистрация, но не бях купувала нищо от там и се колебаех (имам несполучливи поръчки и вече не смея да си купувам всякакви неща онлайн - само ако е нещо относително евтино и да няма размери). Зададох няколко въпроса на имейл (не помня дали имаше чат, но май не) - получих отговор и благодарих, но все още не бях сигурна дали искам нещата; след няколко дни получих имейл от същото място, в което продавачът (или продавачката) ме обиждаше и ме питаше как смея да задавам въпроси, а после да не купя нищо))) Блокирах имейла на магазина и си изтрих профила.
Е, плащаш сметката преди да я застъпи колежката й, за да вземе, ако има, предвидения бакшиш за себе си, иначе отива в колежката й.
Мисълта ми е, че ми е супер неприятно, да ме обслужват така и два пъти да плащам сметка за една вечеря, че и два бакшиша да оставям. И не, не съм стисната.
Случвало ми е да ме обслужват две различни сервитьорки, и двете бяха много мили, съответно бях доволна и от двете и оставих двоен бакшиш, като изрично казах на момичето, което взе сметката, че е и за двете.
Това за сметката не е за бакшиш. Всяка сервитьорка трябва в края на смяната да си отчете парите спрямо отчета. Как да си ги отчете, ако не са и платили?
Е, как, тези хора не си ли говорят? Мария да каже на Петя, че на маса 1 са поръчали две салати и две ракии и да поеме поръчката нататък. Едва ли една сервитьорка обслужва десет маси, за да не могат да се координират.
e, да, и е толкова сложна тая работа с отчетите и районите, че не могат да си прехвърлят две маси. Всъщност мен като клиент това изобщо не трябва да ме интересува и да ме замесват в организационните си неуредици. Представяш ли си как в някой луксозен ресторант се появява сервитьорът и казва "ами, платете ми, защото ми свърши смяната". Нали клиентите веднага ще се оплачат, или на капризните клиенти не ми се качват на главите. Има нещо много сбъркано в обслужването с тези платете ми, защото ми свършва смяната и какво ли не.
Едно е да ядеш в 5 звезден ресторант, където сметката ти ще е от 300 лева нагоре, и сервитьорът ще стои и ще ти духа прашинките от чашата, защото е на процент, бакшиш, заплата и на час, друго е в кафето, където сервитьорката е на 450 лева твърдо на 10 часа работен ден, а сметките са и от 5 до 15 лева, с бакшиш от 15 стотинки, и без процент. Нали се сещаш, че въобще не я вълнуват твоите неинтересуваници относно нейната смяна.
професионалистът си е профессионалист и когато общува с клиеннти, той първо предсставя себе си. Ти като клиент, независимо къде си, ок ли си да се отнасят към теб като към 15-стотинков бакшиш? Или ти самата си вършиш работата според клиента и можеш да я караш през просото, ако не е някой суперважен клиент? Е, то по това се отсяват в един момент добрите от недобрите - добрият си държи на реномето, първо на своето, и затова си върши работата добре, а ако смята, че там, където е, не му плащат достатъчно или условията не са добри, си търси други варианти, нова работа. Пусне ли се надолу по сваляне на качеството, така си свиква и не отива на по-хубава работа. Според мен най-големият проблем по нашенско е организацията и обслужването. Хората вече не се примиряват толкова лесно с лошото обслужване, пък дори да са в някоя баничарница, а не в 5-звезден ресторант.
Бях забравила колко доседни са ги обучили сервитьорките в Хепи. То, хубаво учтивост, ама ми идва вповече, особено когато тръгнат да ми предлагат, което си е чисто пробутване - ще желаете ли десерт. Ми, аз ако желая ще си поръчам, така става изнудваческо. Не обичам да ми досаждат и в магазина- възрастен човек съм, ще разгледам, а ако нещо не ми е ясно ще питам. С такива любезности направо ме гонят от магазина, на мен ми се отщява дори да разгледам, камо ли да купя.
kikamora, ще ми се скараш сигурно, но в учебниците по търговия това се казва "cross sell".
Скрит текст:
Търговците винаги го прилагат. Или поне трябва да се научат да го прилагат.
На бензиностанцията, когато си плащаш бензина, обикновено ти казват "Кит Кат на промоция? Носни кърпички?"
В супермаркета на касата също - Вафла Хели? Корни да ви предложа?
В Макдоналдс плащаш сандвич и те питат "Кока кола? Картофки? Сладолед във фунийка?"...
Ако шефовете чуят, че се затваря поръчка, без крос, ще ги глобят. Задължителен е за големите обекти. Продуктите, които се предлагат не са случайни - реклама им се прави.
Не си ли го забелязала? Наистина се учи в търговските специалности. Увеличава оборота. Обикновено хората приемат още нещо дребничко, добавено към сметката, независимо дали е препълнил количката или е влязал само за един хляб и 2 бири, 10 литра бензин или един Биг мак.
Този крос е много разпространен и може би не го забелязвате даже.
В заведение също - поръчваш пица, торта... но задължително те питат "Нещо за пиене?" или "Желаете ли нещо за пиене, докато дойде поръчката?"
Има и други варианти - да ти предложат от същото, което купуваш. Искаш Милка и те питат колко бройки да ти дадат.
На нас не ни е приятно, но ако са професионалисти и знаят как да печелят от "непредвиденото", си държат на кросчето.
На бензиностанцията, когато си плащаш бензина, обикновено ти казват "Кит Кат на промоция? Носни кърпички?"
В супермаркета на касата също - Вафла Хели? Корни да ви предложа?
В Макдоналдс плащаш сандвич и те питат "Кока кола? Картофки? Сладолед във фунийка?"...
Ако шефовете чуят, че се затваря поръчка, без крос, ще ги глобят. Задължителен е за големите обекти. Продуктите, които се предлагат не са случайни - реклама им се прави.
Не си ли го забелязала? Наистина се учи в търговските специалности. Увеличава оборота. Обикновено хората приемат още нещо дребничко, добавено към сметката, независимо дали е препълнил количката или е влязал само за един хляб и 2 бири, 10 литра бензин или един Биг мак.
Този крос е много разпространен и може би не го забелязвате даже.
В заведение също - поръчваш пица, торта... но задължително те питат "Нещо за пиене?" или "Желаете ли нещо за пиене, докато дойде поръчката?"
Има и други варианти - да ти предложат от същото, което купуваш. Искаш Милка и те питат колко бройки да ти дадат.
На нас не ни е приятно, но ако са професионалисти и знаят как да печелят от "непредвиденото", си държат на кросчето.
То за забелязване сме го забелязали всички и го знаем, ама това не го прави по-приятно. Дори по-досадно. Трябва сега да им съчувствам, че ще ги глобят ли? Или че собствениците са решили, че трябва да се прави прИмоция и рИклама? Не зная как се получава в тази тема, то и не само сега де, че клиентът трябва да влиза в положението или да съчувства, или каквото там е емоционално и финансово на хората, чиято задача и работа е да обслужат. Ама, щели да ги глобят, ама трябва да си маркират поръчката, началникът искал така... Мен какво ме интересува, това са си техни проблеми.
Не, не са го решили собствениците. Това си е част от търговията по света и у нас. Все едно да ти е неприятно, че собствениците са решили, че трябва да им се плаща. Рекламата, дистрибуцията също са част от целия този процес.
Защо пишеш прИмоция и рИклама? Аз не говоря така. Ако съм го написала с И, е някаква грешка на пръстите, не е от незнание или диалект.
Клиентът не трябва да влиза в положение на никого. Може просто да е запознат защо му се случват разни неща.
А собствиниците трябва ли да влизат в положението на клиенти, които се дразнят? Нали навсякъде извън търговския си обект, те вече са клиенти.
Защо пишеш прИмоция и рИклама? Аз не говоря така. Ако съм го написала с И, е някаква грешка на пръстите, не е от незнание или диалект.
Клиентът не трябва да влиза в положение на никого.
Може просто да е запознат защо му се случват разни неща. А собствиниците трябва ли да влизат в положението на клиенти, които се дразнят? Нали навсякъде извън търговския си обект, те вече са клиенти.
Това пак е предизвикване на съчувствие и оправдаване - тя не е виновна, че трябва да досажда, защото я карат? И клиентът да търпи всичко това и да трябва да си изгражда стратегии за игнориране, т.е. клиентът вместо да прекара добре и да получи това, за което е отишъл и е в задълженията на персонала, трябва да се съобразява с нещо, което изобщо не му е работа да се съобразява. Ма, така било в търговията, така се инструктирали продавачите, ма така ставало, няма друг начин - примирявай се и плащай. Нещо като въ вица - няма не искам, две бири. Кой за чие удобство трябва да мисли - персоналът за клиента или клиентът за персонала?
А защо трябва да е или-или? Аз аз не предпочитам нито единия, нито другия вариант, защото са крайни и еднакво неприятни за мен. По-умереното поведение повече ми допада.
Да, Лиляна, никой не го държи, но дори веднъж да влезе и да е недоволен, клиентът намира начин да го сподели. Ето, тук само за една тема колко потребители се разписаха за Хепи. ще кажеш, че онези хич не ги интересува. Е, за пет отрицателни отзива може и да не, ама още стотици хора ще го прочетат. А всъщност именно към веригите и типа Макдоналдс най-много дразнят, защото там клиентът е един прост таргет и нищо повече. Затова и рядко съм им клиент. А с това с "той и челна стойка може да поиска, никой не го държи" бизнес не се прави, особено ако е малък бизнес. Големите, да кажем, че могат да си го позволят, но малките си загиват от такова отношение.
Да, Лиляна, никой не го държи, но дори веднъж да влезе и да е недоволен, клиентът намира начин да го сподели. Ето, тук само за една тема колко потребители се разписаха за Хепи. ще кажеш, че онези хич не ги интересува. Е, за пет отрицателни отзива може и да не, ама още стотици хора ще го прочетат. А всъщност именно към веригите и типа Макдоналдс най-много дразнят, защото там клиентът е един прост таргет и нищо повече. Затова и рядко съм им клиент. А с това с "той и челна стойка може да поиска, никой не го държи" бизнес не се прави, особено ако е малък бизнес. Големите, да кажем, че могат да си го позволят, но малките си загиват от такова отношение.
А защо трябва да е или-или? Аз аз не предпочитам нито единия, нито другия вариант, защото са крайни и еднакво неприятни за мен. По-умереното поведение повече ми допада.
Да, Лиляна, никой не го държи, но дори веднъж да влезе и да е недоволен, клиентът намира начин да го сподели. Ето, тук само за една тема колко потребители се разписаха за Хепи. ще кажеш, че онези хич не ги интересува. Е, за пет отрицателни отзива може и да не, ама още стотици хора ще го прочетат. А всъщност именно към веригите и типа Макдоналдс най-много дразнят, защото там клиентът е един прост таргет и нищо повече. Затова и рядко съм им клиент. А с това с "той и челна стойка може да поиска, никой не го държи" бизнес не се прави, особено ако е малък бизнес. Големите, да кажем, че могат да си го позволят, но малките си загиват от такова отношение.
Да, Лиляна, никой не го държи, но дори веднъж да влезе и да е недоволен, клиентът намира начин да го сподели. Ето, тук само за една тема колко потребители се разписаха за Хепи. ще кажеш, че онези хич не ги интересува. Е, за пет отрицателни отзива може и да не, ама още стотици хора ще го прочетат. А всъщност именно към веригите и типа Макдоналдс най-много дразнят, защото там клиентът е един прост таргет и нищо повече. Затова и рядко съм им клиент. А с това с "той и челна стойка може да поиска, никой не го държи" бизнес не се прави, особено ако е малък бизнес. Големите, да кажем, че могат да си го позволят, но малките си загиват от такова отношение.
В една голяма верига супермаркети при нас имаха практиката да информират клиентите за намаленията. След време разбрах, че касиерките имат определена бройка от продукта на промоция, която трябва да продадат. На тримесечие получават бонус при изпълнена норма. Ако не се справят, след година май ги освобождават или ги наказват, не знам точно какво се случва. Заплатите са добри и има много кандидати за работа та могат да си позвлят да си правят каквото искат. Не се впечатлявах особено. Изслушвам я/го, благодаря и продължавам.
По едно време и в друг магазин започнаха да правят същото. Един ден си говорихме с една от персонала, че не им харесвало да го правят, но били задължени. Имало хора, които казвали благодаря и подминавали, други, които се възползвали от офертата и трети които се сопвали да не ги занимават за глупости.
Днес установих, че тази практика е изчезнала. Не бях обърнала внимание, но ще попитам каква е причината.
По едно време и в друг магазин започнаха да правят същото. Един ден си говорихме с една от персонала, че не им харесвало да го правят, но били задължени. Имало хора, които казвали благодаря и подминавали, други, които се възползвали от офертата и трети които се сопвали да не ги занимават за глупости.
Днес установих, че тази практика е изчезнала. Не бях обърнала внимание, но ще попитам каква е причината.
не, и не искам да ходя там на пазар. Аз и тук избягвам магазини с ориенталско обслужване, не ми е по вкуса.
не е точно за кварталното магазинче, има достатъчно магазини и заведения, които не са франчайз и съответно все още не ги карат да се държат като шутове.
Всъщност, аз и в големите магазини и т.н. имам изградени някакви отношения с някои от персонала, и си разменяме по някоя любезна дума и не ми досаждат. Но то е на лично желание, въпреки.
не е точно за кварталното магазинче, има достатъчно магазини и заведения, които не са франчайз и съответно все още не ги карат да се държат като шутове.
Всъщност, аз и в големите магазини и т.н. имам изградени някакви отношения с някои от персонала, и си разменяме по някоя любезна дума и не ми досаждат. Но то е на лично желание, въпреки.
Очаквам да ме поздравяват на влизане и излизане от магазина, както аз го правя. Не обичам да ме разпитват и да се обяснявам като ученичка. Ама какво съм търсела...обикновено отговарям "нещо, което да ми хареса" То е ясно, че ако търся нещо конкретно и не го виждам - ще ги попитам, а не да си мълча като смутена девственица. Мразя и да ми вървят след д-то все едно съм крадла. Както и секунди след мен да отиват и да подреждат каквото съм гледала.
В заведенията мразя да ме третират като куче на каишка - тоест да ме водят точно до определена маса при условие, че има и други налични и нерезервирани и би трябвало да имам свободата да избера къде ми харесва. Това по повод на Хепи-то, което сте обсъждали по-назад в темата. Спрях да го посещавам, защото ми е унизително някакви девойки с ултра къси поли да ме спират на входа и да ми казват, че трябва да изчакам да дойдат да ме вземат и НЕ мога да вляза в заведението Няколко пъти ги лекувах с директно влизане в залата, но честно - напрягам се. На входовете на 2те зали да ме чакат и да ме питат едни и същи неща преди да ме настанят. Като на интервю за работа в Пентагона Да не говорим за опашките от чакащи на паркинга вечерно време (Хепи-Била, Младост). Как пък не ще вися на опашка и то образувала се не от чакащи да се освободят маси, а от такива, които чакат да бъдат поети от 1-2-3 девойки и вкарани в кошарата Лично за мен е унизително да ме третират така.
То е ясно, че ако търся нещо конкретно и не го виждам - ще ги попитам, а не да си мълча като смутена девственица. Мразя и да ми вървят след д-то все едно съм крадла. Както и секунди след мен да отиват и да подреждат каквото съм гледала.В заведенията мразя да ме третират като куче на каишка - тоест да ме водят точно до определена маса при условие, че има и други налични и нерезервирани и би трябвало да имам свободата да избера къде ми харесва. Това по повод на Хепи-то, което сте обсъждали по-назад в темата. Спрях да го посещавам, защото ми е унизително някакви девойки с ултра къси поли да ме спират на входа и да ми казват, че трябва да изчакам да дойдат да ме вземат и НЕ мога да вляза в заведението
Няколко пъти ги лекувах с директно влизане в залата, но честно - напрягам се. На входовете на 2те зали да ме чакат и да ме питат едни и същи неща преди да ме настанят. Като на интервю за работа в Пентагона Да не говорим за опашките от чакащи на паркинга вечерно време (Хепи-Била, Младост). Как пък не ще вися на опашка и то образувала се не от чакащи да се освободят маси, а от такива, които чакат да бъдат поети от 1-2-3 девойки и вкарани в кошарата Лично за мен е унизително да ме третират така.
В заведенията мразя да ме третират като куче на каишка - тоест да ме водят точно до определена маса при условие, че има и други налични и нерезервирани и би трябвало да имам свободата да избера къде ми харесва. Това по повод на Хепи-то, което сте обсъждали по-назад в темата. Спрях да го посещавам, защото ми е унизително някакви девойки с ултра къси поли да ме спират на входа и да ми казват, че трябва да изчакам да дойдат да ме вземат и НЕ мога да вляза в заведението
Няколко пъти ги лекувах с директно влизане в залата, но честно - напрягам се. На входовете на 2те зали да ме чакат и да ме питат едни и същи неща преди да ме настанят. Като на интервю за работа в Пентагона Тук е стандарт и никога не съм го намирала за унизително. Не можеш просто да влезеш и да седнеш, където посикаш. Има резервирани маси, има и свободни, ако не ти хареса къде те насочват, просто казваш и питаш, дали там или там е свободно.
Ясно, кратко и точно.
Подобни неща са в услуга на гостите, а не метод да им опъват нервите.
Странно, че поемането на гостите на ресторант от Host/Hostess се смята за унизително.
Тук е стандарт и никога не съм го намирала за унизително. Не можеш просто да влезеш и да седнеш, където посикаш. Има резервирани маси, има и свободни, ако не ти хареса къде те насочват, просто казваш и питаш, дали там или там е свободно.
Ясно, кратко и точно.
Подобни неща са в услуга на гостите, а не метод да им опъват нервите.
Тук е стандарт и никога не съм го намирала за унизително. Не можеш просто да влезеш и да седнеш, където посикаш. Има резервирани маси, има и свободни, ако не ти хареса къде те насочват, просто казваш и питаш, дали там или там е свободно.
Ясно, кратко и точно.
Подобни неща са в услуга на гостите, а не метод да им опъват нервите.
В България някъде обслужването е елегантно, ненатрапчиво и ти посочват една маса или няколко и ти казват "харесайте си". А на други места те водят до някоя забутана маса на място, което не ти харесва. И се почват едни безсмислени спорове - "ама не може ли да седнем там"?! Не, не можело, ние сме били 2ма, пък то маса за 4ма. Нищо че е умряло време в 15ч следобяд примерно и е паднала бомба.
В Хепито в Младост..за незапознатите първо влизаш в предверието/зала за пушачи и после в това за непушачи....и е тъпо на всеки вход да ме спира някой и да ме пита всичко от начало. Ми да ме поемат още на входа и директно да ме вкарват. Излишни важности, фасони и усложнения. Пък разговори по уоки-токита, пък чакайте да дойдат да ви вземат, пък като ме вземат пак изпявам наизуст каквото съм казала и на предишната девойка. Само дето не ми искат да оставя лична карта и да ми дадат един бадж за влизане в така охраняваното място
Точно това е унизително. Както и висенето на опашка 2-3-4-5 минути докато ме вкарат нанякъде. Т.е очевидно вместо улесняване - става усложяване.
Цитат
В България някъде обслужването е елегантно, ненатрапчиво и ти посочват една маса или няколко и ти казват "харесайте си". А на други места те водят до някоя забутана маса на място, което не ти харесва. И се почват едни безсмислени спорове - "ама не може ли да седнем там"?! Не, не можело, ние сме били 2ма, пък то маса за 4ма. Нищо че е умряло време в 15ч следобяд примерно и е паднала бомба.
Добре е, че все пак има места с елегантно и ненатрапчиво обслужване. Предпалагам, че са най-полулярни.
ПП "Тук" е САЩ.
Е какво толкова търпи този клет клиент? Предлагат му учтиво нещо, казва - не, благодаря и подминава. Предпочитам такъв персонал, отколкото вечно намусени ботури.
така е, в хепи точно като куче на каишка, и на мен ми се е струвало странно това хората да чакат отвън, а вътре доста маси са свободни. И няма право на избор на маса. На мен ми е ясно защо го правят, но за двама всъщност масите за двама са най-гадните и на най-гадните места. В редките случаи, когато ходя, дори да сме двама, им казвам, че ще сме поне трима, за да не ни набутват на гадните маси за двама. Сигурно сега някой ще каже, че го приемам лично, защото имам усещането, че ме гледат в очите и ме лъжат и ме правят на идиот. Ми, да, лично го приемам, защото аз лично отивам в това заведение с личните си пари и лично искам да бъда обслужена и лично да изкарам добре времето. А работата на персонала в заведението е да се отсене със съответния професионализъм в положителен смисъл, а не под маската на любезност да ме третират като идиот. И пак да се радват, че не им развалям целия работен ден, защото такъв цирк мога най-елегантно да им спретна, без повишаване на тон, без нищо, че ще объркат после поне десет поръчки. Ако ще си правим гадно, то е най-лесно.
Когато влезете в магазин искате да ви оставят на спокойствие да си разгледате и ако имате някакви въпроси или нужда от помощ тогава да ви обърнат внимание или предпочитате " да помогна с нещо, какво си търсите? "? Одобрявате ли понякога прекаленото висене на главата и ходене по петите? Аналогичен ми е въпроса и със заведенията. Харесва ли ви идването на сервитьора през 10 мин. на масата и повтарянето на " всичко наред ли е, имате ли нужда от нещо, желаете ли десерт " или предпочитате това да се случва по - рядко?
Искам да ми се месят възможно най-малко. Затова напоследък пазарувам посновно по интернет.
Бива да ме попитат в началото с какво да ми помогнат, но след като кажа, че не желая за момента помощ, искам да ме оставят на мира.
Аналогично е и със сервитьора - да ми задава такива въпроси, когато идва по работа - да донесе менюто, да сервира, да отсервира, за сметката.
От чисто любопитство, не заяждане искам да попитам дали си била някога на пазар примерно в Турция? И как се чувстваш там сред техният начин на обслужване на клиенти, с който са толкова известни.
Аз се чувствам ужасно, когато попадна на заведение или магазин с такъв "типичен стил обслужване". Не е мой стил, не ми харесва, безкрайно ми е неприятно.
Слава Богу и там обслужването не е еднотипно, попадала съм на нормални ресторанти и магазини, където не ми се натрапва постоянно някой с присъствие.
Да ми се определя маса, на която да седна, при наличието на няколко, за мен е също неприемливо. Въобще не ме интересува кой с какво се оправдава. Не ми допада.
Мои приятелки са ми разказвали как са си пазарували по време на екскурзия в Турция и честно казано практиката там ме ужасява - не съм ходила и нямам намерение, но ако някога случайно попадна там, ще ме е страх да мина покрай магазин или сергия. Аз например никога не бих попитала за цената на нещо - ако няма етикет, а още повече ако забележа, че всички стоки са без етикети, ще гледам да се изнеса възможно най-бързо. Тук също има такива магазини, където се очаква човек да се пазари или пък го преценяват на око и ако изглежда глупав, предлагат по-висока от нормалната цена. Това е изключително неприятно и никога не бих купила нещо от такова място, дори нещото страшно да ми харесва (и да ми харесва - голяма работа, ще ми мине).
Вчера за 30 мин след донесено меню, прибрано, поръчано кафе и безалкохолно около 11 часа, 4 пъти ни питаха дали искаме нещо и дали все пак бутилките и чашите са свободни. Идеше ми да попитам дали нямат други чаши ли, че така напират да вземат нашите.
Имаше доста свободни места, та и това не беше проблем. Аз лично май няма да отида вече там.
Имаше доста свободни места, та и това не беше проблем. Аз лично май няма да отида вече там.
И да не си кривя душата, гледам горе-долу да съм коректна и се старая да си направя малкия труд да дам положителни отзиви от конкретни хора от персонала на някакъв обект лично на началниците им. И то именно защото въпросният похвален служител е излязъл от корпоративното обучение във фалшивите любезности или натрапване, а се е отнесъл професионално положително. Вчера също го направих, при това ставаше въпрос за обект от верига, където и служителите се губят като индивидуалност. Обаче съм гадна и не отварям очите на началниците за пропуските - нега се потрудят да разберат сами.
Вчера за 30 мин след донесено меню, прибрано, поръчано кафе и безалкохолно около 11 часа, 4 пъти ни питаха дали искаме нещо и дали все пак бутилките и чашите са свободни. Идеше ми да попитам дали нямат други чаши ли, че така напират да вземат нашите.
Имаше доста свободни места, та и това не беше проблем. Аз лично май няма да отида вече там.
Имаше доста свободни места, та и това не беше проблем. Аз лично май няма да отида вече там.
Вчера за 30 мин след донесено меню, прибрано, поръчано кафе и безалкохолно около 11 часа, 4 пъти ни питаха дали искаме нещо и дали все пак бутилките и чашите са свободни. Идеше ми да попитам дали нямат други чаши ли, че така напират да вземат нашите.
Имаше доста свободни места, та и това не беше проблем. Аз лично май няма да отида вече там.
Имаше доста свободни места, та и това не беше проблем. Аз лично май няма да отида вече там.
Аз ви споделих, че най-много мразя да ми побутват с един сервитьорски маниер с ноктите чашата, за да видят дали на дъното ще се разклати течност. Ако няма - взимат я. Толкова изпипано им е движението, че сякаш на обучение са минавали за него.
И няма да се учудя.
Не е ОК шефът да ги гледа как висят и джвакат дъвки отегчено. Ако има хора, ясно! - хвърчат напред-назад. Но при празно заведение, впечатлението е, че ей така им се плащат едни пари, без да имат много работа. И имитират дейност - "чашките празни ли са? Бутилчиците свободни ли са?"
Освен това, ако един си е изпил водата/бирата, при наличието на свободна чаша, дели с тази на приятелите си. Целта на собствениците, съответно на персонала, на търговците като цяло, е да си поръчаш нова бутилка вода (от вода пък се печели ужасно много!), вместо да се делят поръчаните.
Случай от днес.
Влизам в магазин в друг град просто да разглеждам, без да търся нещо определено. Поздравих, имаше други клиенти и взех да се пооглеждам. За пръв път влизах в този магазин за дрехи.
Жената остави другите и ме засипа с въпроси от рода: нещо да помогна? Не и благодарих. Последва отново: Какво точно си търсите? Отговорих ѝ , че не специално или по повод, а ако ми хареса нещо за мен или децата. Леко само побутнах едно две неща на щендера и отново чувам:ако кажете точно какво търсите по бързо ще го намерите. Ле,ле. Отговорих, че за пръв път влизам в нейния магазин и също съм за пръв път в града им и просто исках да разгледам.
Излязох с облекчение и съм сигурна, че и да отида пак няма да вляза в този магазин.
В друг магазин момичето ме попита нещо определено ли търся и след като и отговорих, че ще поразгледам ми каза, ако ми трябва помощ да се обърна към нея. Не вървеше по петите ми, но и не чоплеше семки или да пуши навън. Дискретно беше на разположение.
Влизам в магазин в друг град просто да разглеждам, без да търся нещо определено. Поздравих, имаше други клиенти и взех да се пооглеждам. За пръв път влизах в този магазин за дрехи.
Жената остави другите и ме засипа с въпроси от рода: нещо да помогна? Не и благодарих. Последва отново: Какво точно си търсите? Отговорих ѝ , че не специално или по повод, а ако ми хареса нещо за мен или децата. Леко само побутнах едно две неща на щендера и отново чувам:ако кажете точно какво търсите по бързо ще го намерите. Ле,ле.
Отговорих, че за пръв път влизам в нейния магазин и също съм за пръв път в града им и просто исках да разгледам. Излязох с облекчение и съм сигурна, че и да отида пак няма да вляза в този магазин.
В друг магазин момичето ме попита нещо определено ли търся и след като и отговорих, че ще поразгледам ми каза, ако ми трябва помощ да се обърна към нея. Не вървеше по петите ми, но и не чоплеше семки или да пуши навън. Дискретно беше на разположение.
След като всички, или почти всички сме на едно и също мнение, наистина недоумявам защо е тази практика в повечето заведения и магазини в страната? Кому е нужно? 
Ще кажете - на търговците. Е, добре, ама е очевидно, че те не печелят от това клиенти, а губят такива. Във всеки втори коментар чета "аз няма да стъпя за втори път в това заведение или този магазин". Е, къде е логиката тогава?
Ще кажете - на търговците. Е, добре, ама е очевидно, че те не печелят от това клиенти, а губят такива. Във всеки втори коментар чета "аз няма да стъпя за втори път в това заведение или този магазин". Е, къде е логиката тогава?
явно има достатъъчно балъци, които се хващат. тях не ги интересува какви са клиентите, стига да пълнят касата. Веригите не разчитат на на връщането на клиента, те разчитат на голям поток клиенти, затова са винаги на места с голям поток - дори Иван да не се върне, ще влязат достатъчно много други.
След като всички, или почти всички сме на едно и също мнение, наистина недоумявам защо е тази практика в повечето заведения и магазини в страната? Кому е нужно? Ще кажете - на търговците. Е, добре, ама е очевидно, че те не печелят от това клиенти, а губят такива. Във всеки втори коментар чета "аз няма да стъпя за втори път в това заведение или този магазин". Е, къде е логиката тогава?
Ще кажете - на търговците. Е, добре, ама е очевидно, че те не печелят от това клиенти, а губят такива. Във всеки втори коментар чета "аз няма да стъпя за втори път в това заведение или този магазин". Е, къде е логиката тогава?
След като всички, или почти всички сме на едно и също мнение, наистина недоумявам защо е тази практика в повечето заведения и магазини в страната? Кому е нужно? Ще кажете - на търговците. Е, добре, ама е очевидно, че те не печелят от това клиенти, а губят такива. Във всеки втори коментар чета "аз няма да стъпя за втори път в това заведение или този магазин". Е, къде е логиката тогава?
Ще кажете - на търговците. Е, добре, ама е очевидно, че те не печелят от това клиенти, а губят такива. Във всеки втори коментар чета "аз няма да стъпя за втори път в това заведение или този магазин". Е, къде е логиката тогава?Има клиенти, които мрънкат, че някой им ходи по петите и пита за всичко, до което се докоснат, има и такива, които мрънкат, че никой не им обръща внимание.
Продавачите нямат специални сензори, с които да улавят настроенията на хората. Някоя е забелязала, че като ги заговаря, по-често купуват. Друга се е научила, да не ги закача, защото бягат. Трета е продавачка временно и още не знае как да се държи. На четвърта шефката й диша във врата и не й позволява да запазва спокойствие, когато в магазина има клиент. Иначе защо да й плаща, ако клиентите се оправят и сами!!! Ако клиентът излезе, без да е купил нищо, значи продавачката го е изпуснала, ако го е заговорила - не му е казала правилните думи, за да го накара да купи.
Трудни са търговците, трудни сме и ние. Има продавачки, които забравят, че като си тръгнат от работа, вече са клиенти - абсолютно навсякъде - от химическото до кафето, супермаркета, от който купува млякото и така нататък.
Като няма сензори, да не става търговец, продавач и т.н. да не работи с клиенти. Да отиде да работи с машини - те са абсолютно предвидими и правят това, което трябва, стига да им натиснеш бутона. За всеки човек има подходяща работа, стига да я потърси. Но да работи нещо, което не умее или не иска, това е живо мъчение и за него, и за околните. Важи и за началниците - ако не организира работата така, че да върви относително ясно и точно, служителите да знаят какво и защо правят, то винаги ще има недоволни работници, а това обърква всичко нататък.
Много, ама много мразя магазин за дрехи БЕЗ огледало в пробните. "Ама излезте навън, тук има огледало". Не искам да си показвам целулита на всички и толкова. Често се случва да съм с рокля и да вляза да меря блуза. Е как, по гащи ли да изляза? Отвратително е. И все още се срещат такива магазини. Само да излезеш и се почва "ама не ви е малко, как ще ви е малко" или "То се отпуска (свива) при пране"според това дали ти е малко или голямо. Мразя и да ме пипат "Ето така се слагат презрамките, тук коланче може да сложите...."
Аз живея в курортен град и съм ужасена от така нашумялата напоследък професия "викач".
Има едан крайбрежна алея, по която преди се разхождах с удоволствие, сега е истински кошмар. Тъй като заведенията там са наредени едно след друго, пред всяко се кипри по някой " викач", който тръгва упорито след мен, заедно с менюто и си декламира репертоара: " Добър ден, как сте, много добре изглеждате...не огладняхте ли...време е за обед...имаме най-хубавата риба...най вкусния сладолед...Тъкмо се отървеш и се нетрисаш на следващия със същия репертоар. Така по цялата алея. Е по тоя начин никой не може да ме привлече да обядвам в ресторанта му, може само да ме отблъсне.
Има едан крайбрежна алея, по която преди се разхождах с удоволствие, сега е истински кошмар. Тъй като заведенията там са наредени едно след друго, пред всяко се кипри по някой " викач", който тръгва упорито след мен, заедно с менюто и си декламира репертоара: " Добър ден, как сте, много добре изглеждате...не огладняхте ли...време е за обед...имаме най-хубавата риба...най вкусния сладолед...Тъкмо се отървеш и се нетрисаш на следващия със същия репертоар. Така по цялата алея. Е по тоя начин никой не може да ме привлече да обядвам в ресторанта му, може само да ме отблъсне.
Когато влезете в магазин искате да ви оставят на спокойствие да си разгледате и ако имате някакви въпроси или нужда от помощ тогава да ви обърнат внимание или предпочитате " да помогна с нещо, какво си търсите? "? Одобрявате ли понякога прекаленото висене на главата и ходене по петите? Аналогичен ми е въпроса и със заведенията. Харесва ли ви идването на сервитьора през 10 мин. на масата и повтарянето на " всичко наред ли е, имате ли нужда от нещо, желаете ли десерт " или предпочитате това да се случва по - рядко?
И двете неща са ми абсолютно неприятни-въпросът в магазина"Искате ли да помогна с нещо" и постоянното висене на сервитьора около масата ни.В една друга тема бях написала, че в първия случай
9в магазина) директно си излизам, а пък при втория повече не посещавам подобен род заведения.
Много мразя някой да търчи след мен в магазините, да ме следи какво пипам и да ми казва кое е модерно. Не може туники като за баба ми от 2010г да ми ги предлагат като сезон пролет 2017. Аз си имам вкус и си преценявам какво ми отива.
За ресторантите имам субективно мнение, тъй като съм работила сервитьорка едно време. Работех в страхотен екип и работата беше купон. Правилата бяха такива:
- клиента влиза от врата и се пита дали имат резервация. Настаняват се на бара/рецепция и им се дават менюта да разглеждат
- до 5-10 мин се взима поръчката за напитките(и храна, ако са готови) и клиентите се настаняват на масата
- от този момент сервитьора отива при клиента да занесе предястията, да изчисти след като са изядени и в този момент се проверява дали желаят още напитки
- занася се основно ястие, почиства се масата като приключат и се пита за десерт и напитки. Докато клиентите си ядат основното се хвърляше по едно око, в случай че има проблем. Стоеше се достатъчно далече за да е комфортно на клиента, но винаги трябваше да бъдем на разположение, ако ни извикат
- и вече ако имат десерт се занася и той, като в повечето случаи те са поискали и сметката, пита се как е било тяхното посещение, какво им е/не е харесало, с цел да си подобрим услугите
Тоест, няма как при 3-4 степенно меню сервитьора да се скрие и въобще да не се поинтересува дали ви харесва храната, да не е прекалено студено нещо, солено, дали клиента има алергии и непоносимост към някои съставки. Просто човек трябва да има малко нюх и обща култура да разпознае с кого как да се държи.
Обръщала съм изключително много внимание на клиентите, с някои се поздравявахме извън работа, ако са ме видели и много от тях са били редовни клиенти, т.е. поне 1 път в седмицата. Като екип винаги сме се съобразявали с диетичните изисквания на клиентите, на много места като кажеш алергия и ти посочват вратата. Оставяли са ми страхотни ревюта във Фейсбук и Трипадвайзър, ресторанта още е много вървежен и привлича клиенти от съседни градове и чужденци. Но и шефа си беше в бизнеса от 30тина години, така беше обучил екипа, че работата да е удоволствие, а не наказание.
За ресторантите имам субективно мнение, тъй като съм работила сервитьорка едно време. Работех в страхотен екип и работата беше купон. Правилата бяха такива:
- клиента влиза от врата и се пита дали имат резервация. Настаняват се на бара/рецепция и им се дават менюта да разглеждат
- до 5-10 мин се взима поръчката за напитките(и храна, ако са готови) и клиентите се настаняват на масата
- от този момент сервитьора отива при клиента да занесе предястията, да изчисти след като са изядени и в този момент се проверява дали желаят още напитки
- занася се основно ястие, почиства се масата като приключат и се пита за десерт и напитки. Докато клиентите си ядат основното се хвърляше по едно око, в случай че има проблем. Стоеше се достатъчно далече за да е комфортно на клиента, но винаги трябваше да бъдем на разположение, ако ни извикат
- и вече ако имат десерт се занася и той, като в повечето случаи те са поискали и сметката, пита се как е било тяхното посещение, какво им е/не е харесало, с цел да си подобрим услугите
Тоест, няма как при 3-4 степенно меню сервитьора да се скрие и въобще да не се поинтересува дали ви харесва храната, да не е прекалено студено нещо, солено, дали клиента има алергии и непоносимост към някои съставки. Просто човек трябва да има малко нюх и обща култура да разпознае с кого как да се държи.
Обръщала съм изключително много внимание на клиентите, с някои се поздравявахме извън работа, ако са ме видели и много от тях са били редовни клиенти, т.е. поне 1 път в седмицата. Като екип винаги сме се съобразявали с диетичните изисквания на клиентите, на много места като кажеш алергия и ти посочват вратата. Оставяли са ми страхотни ревюта във Фейсбук и Трипадвайзър, ресторанта още е много вървежен и привлича клиенти от съседни градове и чужденци. Но и шефа си беше в бизнеса от 30тина години, така беше обучил екипа, че работата да е удоволствие, а не наказание.
Когато влизам в магазин държа да ме поздравяват. Ако пропуснат ми прави много лошо впечатление. Дразня се неимоверно ако продавачката стои до вратата на магазина и пуши, докато аз съм вътре, но все пак гледа зорко да не открадна нещо. Не обичам да ми досаждат, но приемам да ме питат дали имам нужда от помощ или консултация. Има санитарен минимум, на който държа и ако не го получа се случва да си тръгна без да купя нищо, дори и да ми е харесало.
Мразя като влизам в магазин някой от персонала да мивика "здравей" все едно съм му първа дружка и да ми говори на 'ти'. Обикновено ги нахоквам такива и си излизам. Мразя разни продавачки да ми се лепят и да обсъждат кое не било моя номер, а да си нямат идея за кого купувам. Мразя да ми висят на главата и да ми дишат във врата, затова и пазарувам предимно от големи вериги. Другото нещо, което ме влудява е, когато поискам да видя някоя стока и отсреща се чуе "ама то е много скъпо" - "абе, сульо, ти знаеш ли какво имам в джоба, не ти ли е работа да продаваш?" - никога не купувам след това. В ресторантите се карам, когато някой сервитьор ме чака да си сложа последната хапка в устата и да ми дръпне чинията или чашата. Привиквам въпросния/въпросната и му казвам да не припарва до масата, ако не е повикан!!! Ето, представих се подобаващо, но не може да работиш такава работа и да нямаш грам възпитание или по-лошо - да не знаеш изобщо защо си там!
Цитат
Другото нещо, което ме влудява е, когато поискам да видя някоя стока и отсреща се чуе "ама то е много скъпо" -
на мен ми се е случвало да не зная що за магазин е и числата на етикетите да не ми понесат. Като се замисля, май с продавачките положението е по-зле в сравнение със сервитьорите. Сервитьорите поне малко от малко ги обучават, а продавачките в повечето случаи са на ниво... взет човек от улицата. а и те са набутани по подразбиране като не излезе ревизията.
Мразя, когато вляза в магазин да се лепнат за мен и да питат, да предлагат. Затова избягвам да влизам в малки магазинчета. Тотално ме отказват така да купя нещо. Искам на спокойствие да си разгледам.
За заведение - там пък е другата крайност. Не ми обръщат внимание, чакам един час менюто, после един час да ми дойде поръчката. Не знам как все такива уцелвам.
Забравих да добавя как в някои магазини продавачките се държат толкова надменно, все едно си им длъжен с нещо. Неприятно да ти стане чак, че си влязал и си им отнел от скъпоценното време.
За заведение - там пък е другата крайност. Не ми обръщат внимание, чакам един час менюто, после един час да ми дойде поръчката. Не знам как все такива уцелвам.
Забравих да добавя как в някои магазини продавачките се държат толкова надменно, все едно си им длъжен с нещо. Неприятно да ти стане чак, че си влязал и си им отнел от скъпоценното време.
Като стана въпрос за Хепи, най-неприятно е обслужването в обекта на метростанция Серрдика. Вероятно заради големия поток от чужди туристи.
В Неделите, в които съм ходила, обслужването е в златната среда. Единствено леко дразнещо е предлагането на сметана към кафето и сладолед към тортата.
В Неделите, в които съм ходила, обслужването е в златната среда. Единствено леко дразнещо е предлагането на сметана към кафето и сладолед към тортата.
Аз пазарувам от определени магазини, в които нямам проблеми с "Ама това е много скъпо!", даже напротив - насочват клиента към по-скъпите неща. Като казвам "насочват", означава, че ако клиентът се интересува, го насочват.
Случайно влизам по Витошка в един аутлет 55 и там се случва точно това нападение от продавачки, които една през друга започват да питат какво точно търся. Казвам, че разглеждам за сандали. Горе били наредени чантите и обувките. Вдигам поглед нагоре - само кубинки и ботуши. Оглеждам, тръгвам да излизам, а тя ми предлага да погледна и на щанда, където има пак само кубинки и ботуши. Всъщност въпросът им се оказва абсолютно без никакъв смисъл, защото каквото и да търсиш, ще ти покажат това, което са подредили по стилажите. Но аз си знам, че това не е моето място за пазаруване и не влизам в там. Вече знам, че и за убиване на време не са подходящи, защото не една, а 4 едновременно посрещат с въпроси. Много ми идва, когато всъщност се шляя и нехая.
Случайно влизам по Витошка в един аутлет 55 и там се случва точно това нападение от продавачки, които една през друга започват да питат какво точно търся. Казвам, че разглеждам за сандали. Горе били наредени чантите и обувките. Вдигам поглед нагоре - само кубинки и ботуши. Оглеждам, тръгвам да излизам, а тя ми предлага да погледна и на щанда, където има пак само кубинки и ботуши. Всъщност въпросът им се оказва абсолютно без никакъв смисъл, защото каквото и да търсиш, ще ти покажат това, което са подредили по стилажите. Но аз си знам, че това не е моето място за пазаруване и не влизам в там. Вече знам, че и за убиване на време не са подходящи, защото не една, а 4 едновременно посрещат с въпроси. Много ми идва, когато всъщност се шляя и нехая.
Предпочитам възпитан и усмихнат персонал,който да не ми се лепва още от вратата да ме пита какво търся или да ми предлага разни неща. Много бих искала ако нещо ме интересува да има към кого да се обърна,а не да обиколя целия магазин и накрая някоя нацупена госпожа да ме смъмри набързо!