Баби на внуци в чужбина

Много съжалявам! Семейните отношения са комплексно нещо и вие най-добре си знаете как и защо се е стигнало до такива неща, но от сърце ти пожелавам да намерите пътя едни към други отново- най- вече заради внучетата ти, които имат право на баба и това да я познават и общуват с нея, докато израстват.
Моята любима баба е също като теб в Стара Загора и въпреки, че аз съм толкова далече от доста години, няма ден в който тя да не е в мислите и сърцето ми, всяка седмица говоря с нея по тел., детето ми съм решила да кръстя на нея и винаги, винаги ще съм благодарна на родителите ми затова, че никога не са заставали по никакъв начин на пътя между двете ни (макар че честно казано, не е имало и защо).

Блажка го е казала много хубаво- майката винаги може и трябва да намери пътя към детето си, за негово и свое добро.

Още веднъж ти желая успех!

А децата е редно да оценяват и да са благодарни за това, което родителите са направили и правят за тях! А не да си спомнят само това, което им изнася!

Надявам се никога да не ти се наложи ситуация като моята

Хора,моля ви,не запо4вайте пак Пуни4еските войни тук,карайте на ЛС да не се спамва темата на Краситруд   

миленски, остави ги хората .
ако темата на краситруд спомогне по някакъв начин да се разберат майка и дъщеря веднъж за винаги, то сигурна съм, че това ще  направи авторката на темата по някакъв начин щастлива
явно роднините засега не намират друг вид комуникации...
не мога да си представя да не се чувам с майка си, тя би се поболяла със сигурност, а аз ще съм нещастна.

хора, животът е обидно кратък!

Ей,хора,по-добре не се месете в деликатните човешки отношения.Да не ставаме като добрите съседи дето се греят на чужд огън.Те ще се поскарат,ще поплачат и сигурно ще се разберат,когато са готови.Всеки от нас е тряскал врати,но после пак ги е отварял.И ако тази дискусия им помогне какво по-хубаво от това. пуснах темата заради истинските човешки отношения, те понякого зь съжаление са и такива.Пръскайки се по света хората попадат в най-различни ситуации,дори и в такива.Аз страдам повече от това,че децата на моите деца няма да са толкова близки живеейки на хиляди километри,но знае ли човек.....Някои роднини не се поглеждат,пък живеят в една къща.Хората все по-рядко говорят за чувствата си.Е,тук говорите за тях.Когато човек е анонимен е по-лесно......

ако тази тема ще събере една майка с детето й - няма лошо да се спамва.

по темата: едно от нещата, които искам максимално да запазя е отношението с моята майка и брат си. това ще стане с много, ама много упоритост и усилия от всички страни!

децата ни никога няма да са българи в България. всички напъни да говорят български са прекрасни и патриотични, но ще си останат екзотични за децата ни, сигурна съм.

 бабите никога няма да мажат филии с масло и чубрица и да подвикват от балкона , че се стъмва и е време за прибиране. различните култури, които 'обитаваме'  ще ни разделят.
и след  много усилия ще установим, че не е същото, ако бяхме всички заедно. никога софрите вече няма да са същите, никога разговорите няма да са същите, проблемите ни ще са различни, нашия битовизъм ще е различен от техния. да не говорим, ако има смесен брак -  нещата стават още по-различни и трудни.

само от нас зависи какво и колко и до колко ще запазим.

аз лично за себе си съм взела решението - концентрирам се към най-най-тесния кръг роднини и приятели. тях обгрижвам. за останалите просто нямам време  да упорствам да запазвам отношения, защото и тук трябва да градя някакъв социален кръг, нали?!  и това отнема много време и енергия.

по-чести пътувания до БГ, все повече начини на комуникация. ежедневна. това до някъде ще запълни празнините, но след като сме взели решение да заминем ( поради една или друга причина) сме били наясно с това.

не се травмирайте излишно и натъжавайте.

майка ми казва ' по-добре далеч от очите ми щастливи, отколкото пред очите ми да страдат'.

 

Поздрави на всички баби на внуци в чужбина! 
Пожелавам си и моята майка да дочака да види внук и да идва и да ми помага с отглеждането му и да сме мноого дьлги години още заедно.Всичко останало са "бели кахьри"

И на мене много ми липсва майка ми...Никога не сме се разделяли за толкова дълго време. МОже да сме се карали( ние сме малко два остри камъка), но много се обичаме. Много ми е болно обаче, че загубих много близки и приятели покрай заминаването си. Да, ще кажат някои не са били толкова близки и не са били толкова истински, но е много тъжно, когато виждаш много хора от живота ти да си отиват по този начин, който е обиден за теб самия.
Поради много причини точно преди да тръгна от БГ със свекърва ми спряхме да си говорим. В много обтегнати отношения бяхме, но аз изрично подчертах, че тя е баба на детето ми и никога няма да и откажа да го види или чуе. Смятам, че ясно и показах, че отношенията между нас възрастните са си едно, но ако тя има желание вратата към внука и е отворена. Тя и допреди това не се убиваше да иска да контактува с него, но откакто сме заминали веднъж не се е сетила за него. Баба ми на село с една пенсия прати мартеничка на детето да се радва, от семейството на мъжа ми- нищо. И това са хора, които с години уважавах и заради които преглъщах много неща. Честно казано след ситуацията която се създаде не съжалявам, че аз не поддържам контакти с нея, а че децата ми както изглежда няма да имат баба от страна на татко по нейно желание. Аз самата съм била ощетена от баба от страна на баща ми и ми е адски болно.
Добре че са майка ми и баба ми, че да знае детето, че мисли някой за него в БГ. И не ми се прибира сега, ако можех щях да си взема майка и баба, за да не се срещам с всички тези хора, които се отнесоха по такъв начин. Тъжно е....

Определено много тъжна тема. Винаги в такива случай си задавам въпроса, защо свекърва ми, която не иска да погледне това дете трябва да е близо до него, а моите родители, които си дават живота за синът ми, са го виждали само 1 път, от както се е родил. За това работим сега по въпроса - да си ги вземем при нас

Cho4o,здравей!Много пъти и азсъм си мислила,какво би било ,ако живея при едно от децата си.Ивинаги се сещам за една моя учителка,на която синовете живеят в Щатите- във Вашингтон и ЕлЕй.Тя е на повече от 80 години,но прекарва по 4 месеца при всеки от тях и 4 тук в Ямбол.За да си почина и да си спя в леглото,така казва.Мисля си,че нейният опит е показателен в много отношения.Моят опит от преживените години ми е показал,че човек никога не трябва да си ограничава възможностите,такъв е животът...Дано успеете да се съберете,но не лишавайте родителите си от възможността за завръщане,така ще са по-спокойни дори и прекрасно да се приспособят.Дано не съм ви обидила със съветите си.Аз не искам да ви изглеждам баба-мърморана

....ей за това ми се иска след като не мога да ги взема тук - ние да се приберем в Бг

Татко бее 9 месеца тук. Е, пощръкля този 4овек, взаимно се изнервихме накрая, а и майка си беше в БГ. Трудно им е на възрастните да се адаптират. Тои е млад дядо. На 54 години, активен, комуникативен, оправен, адаптивен. запознахме го с доста българи от неговото поколение. Излизаха за по бира, събираха се на карти и табла ... ама НЕ. Едва до4ака да му дойде деня да си ходи. Броеше дните и ги отмяташе на един календар. Шегуваше се 4е било като в затвора...

Била съм свидетелка и на едното, и на другото - как възрастни хора повяхват за отрицателно време в домовете на обичащите ги деца. И как децата си разбиват живота и семействата от голям мерак да са близо до родителите. Имам си обеците и на двете уши. Когато се замисля за собственото си остаряване (ако го доживея) и за момента, в който децата излязат от дома и поемат своя живот, и около мене стане пусто, за себе си съм решила, че трябва да имам някакъв интерес, хоби, нещо креативно, което да ме кара да се чувствам полезна и на себе си, и на другите, да ме поддържа в добро настроение, и на децата да им е кеф да ми идват на гости и да се сещат за мене. Останалото е садомазохизъм.

Здравейте и от мен! Сина и дъщерята са в чужбина, но още не са женени и нямат деца. Лошото е , че нямат никакво желание да се връщат тук и ако някога имат деца, не знам как ще бъде. Мъчно ми е ,че дори и с български родители ще растат като чужденци. Добре, че малката ми дъщеря е в България и единственото ми внуче и то е тук. Аз наистина не мога да си представя да ходя да живея в чужбина, дори и за малко. И ще ми е много мъчно да виждам и чувам внуците си само по Skype, MSN и ако решат да ги доведат в България, като знам колко ми липсва това внуче тук,  когато и за един ден  го няма у дома.