Здравейте,
Бих искала да се допитам до мнението ви относно една ситуация, в която се чудя как да постъпя. Предварително се извинявам, ако описанието е по-дълго.
Ситуацията е следната: идната седмица излизам в 2-седмичен отпуск. Предвид естеството на работата и позицията ми, това е прецедент. Тъй като трудно се намира кой да ме замести за повече от няколко дни, през последните 10-ина години съм успявала да изляза по 1 седмица и то с много уговорки, нагласявания, съобразявания и т.н. Та чаках тази възможност с цялото си сърце. 10 дни ще бъдем на море, през останалото време планирах да се отдам изцяло на дейности с детето. Но ето, че онзи ден ММ ми съобщи, че сме поканени на семинар в съседна държава от негов бизнес партньор по време на дните, които определих да бъда с детето. В града, в който ще се провежда семинара живеят и родителите на ММ.
И сега какви са моите съображения:
-Семинарът е в сфера, в която аз имам магистърска степен, т.е. съдържанието му е елементарно за мен. Отделно се провежда на език близък до БГ, но който аз не разбирам на 100 % дори в разговорен вариант, камо ли на професионално ниво.
-Семинарът е под формата на обучение в тесен кръг и идва като част от пакет, за който са платили ММ и неговите двама партньори и сега те искат да се възползват на макс като обучат възможно най-много хора от колектива. Само че ето какво се случва: а) аз не съм от колектива, имам си друга работа, макар и да помагам на фирмата на ММ по някои проекти, когато имам възможност б) както казах, аз няма какво да се обучавам конкретно в това, тъй като експертизата ми в това поле далеч надминава темите на семинара в) те всъщност ме викат за пълнеж. Ако не отида аз, от "колектива" ще бъдат само ММ и Партньор 1. Но според мен не е честно да се опитват да ме ангажират по подобен начин. Партньор 1 не желае да ангажира съпругата си, Парньор 2 не само че не желае да ангажира своята съпруга, но и самият той няма да присъства.
Вкратце, дразни ме това, че се опитват да ми развалят плановете и почивката, за да ме накарат да участвам "за пълнеж" в нещо, което нито ме засяга, нито по някакъв начин ми е част от задълженията. Когато попитах ММ защо би искал да участвам, той каза: "За да покажем на Парньор 1, че сме сериозни хора". Първо, аз на този Партньор 1 съвсем наскоро му свърших доста важна и обемна услуга, за която отделих от личното и работното си време и за която получих няма и половин благодарност. Така че на него аз няма какво да му се доказвам в сериозност, още повече, че не виждам защо изобщо е нужно - те са си партньори, да си се доказват един на друг.
По друга точка, по-маловажна, не желая да прекарам 2 от предварително плануваните ми с друга цел дни при свекърва ми. С нея се виждаме рядко и всеки път те ме посреща с предварително подготвен списък от теми, за които да ме атакува. Не го приемам лично, защото тя се отнася по подобен начин и с другата си снаха и със зет си, така че не се потрисам особено, но пък не считам за нужно да го търпя. Ако не отида пък, тя отново ще намери начин да ме атакува за което, но поне ще си бъда в комфорта на собствения дом, така да се каже.
Та, казах на на ММ съвсем честно и откровено какво мисля, т.е., че не желая да участвам в семинара и да прекъсвам плановете си заради двудневна забежка до родния му град. И той съвсем резонно и с уважение прие моето решение, но си личи, че не му е много приятно. Изглежда, че се чувства без подкрепа в мое лице (надявам се само относно конретния повод, иначе аз изключително много го подкрепям и му помагам във всички начинания), някак разочарован ми изглежда и все едно изоставен.
Та въпросът ми е, предвид това, че все още разполагам с време да преосмисля решението си, дали всъщност да го направя? В смисъл, отвсякъде чувствам, че не би било справедливо спрямо мен самата, а и детето, с което съм направила планове през въпросните дни, от друга ми е кофти и ми е жал за ММ. Той много уважава и държи на моето професионално мнение и помощ, за всяко нещо почти се допитва до мен, но пък от друга страна, бизнесът си е негов и на партньорите му, не мога, а и не чувствам за редно да търча по него на всяка стъпка. На разположение съм за съвет, мнение и помощ в рамките на допустимото, но само когато действително е нужно. Не виждам защо трябва да се забърквам в подобни халтури като описаната по-горе. Отделно чак ми е неудобно - на другите двама партньори жените стоят изобщо настрана от бизнес начинанието (вярно, че нямат нито интереса, нито компетенциите, но все пак), а аз все едно съм на всяка манджа мерудия...
Ух, наистина стана дълго. Благодаря предварително на тези, които ще отделят време да го прочетат и евентуално да дадат съвет.
Бих искала да се допитам до мнението ви относно една ситуация, в която се чудя как да постъпя. Предварително се извинявам, ако описанието е по-дълго.
Ситуацията е следната: идната седмица излизам в 2-седмичен отпуск. Предвид естеството на работата и позицията ми, това е прецедент. Тъй като трудно се намира кой да ме замести за повече от няколко дни, през последните 10-ина години съм успявала да изляза по 1 седмица и то с много уговорки, нагласявания, съобразявания и т.н. Та чаках тази възможност с цялото си сърце. 10 дни ще бъдем на море, през останалото време планирах да се отдам изцяло на дейности с детето. Но ето, че онзи ден ММ ми съобщи, че сме поканени на семинар в съседна държава от негов бизнес партньор по време на дните, които определих да бъда с детето. В града, в който ще се провежда семинара живеят и родителите на ММ.
И сега какви са моите съображения:
-Семинарът е в сфера, в която аз имам магистърска степен, т.е. съдържанието му е елементарно за мен. Отделно се провежда на език близък до БГ, но който аз не разбирам на 100 % дори в разговорен вариант, камо ли на професионално ниво.
-Семинарът е под формата на обучение в тесен кръг и идва като част от пакет, за който са платили ММ и неговите двама партньори и сега те искат да се възползват на макс като обучат възможно най-много хора от колектива. Само че ето какво се случва: а) аз не съм от колектива, имам си друга работа, макар и да помагам на фирмата на ММ по някои проекти, когато имам възможност б) както казах, аз няма какво да се обучавам конкретно в това, тъй като експертизата ми в това поле далеч надминава темите на семинара в) те всъщност ме викат за пълнеж. Ако не отида аз, от "колектива" ще бъдат само ММ и Партньор 1. Но според мен не е честно да се опитват да ме ангажират по подобен начин. Партньор 1 не желае да ангажира съпругата си, Парньор 2 не само че не желае да ангажира своята съпруга, но и самият той няма да присъства.
Вкратце, дразни ме това, че се опитват да ми развалят плановете и почивката, за да ме накарат да участвам "за пълнеж" в нещо, което нито ме засяга, нито по някакъв начин ми е част от задълженията. Когато попитах ММ защо би искал да участвам, той каза: "За да покажем на Парньор 1, че сме сериозни хора". Първо, аз на този Партньор 1 съвсем наскоро му свърших доста важна и обемна услуга, за която отделих от личното и работното си време и за която получих няма и половин благодарност. Така че на него аз няма какво да му се доказвам в сериозност, още повече, че не виждам защо изобщо е нужно - те са си партньори, да си се доказват един на друг.
По друга точка, по-маловажна, не желая да прекарам 2 от предварително плануваните ми с друга цел дни при свекърва ми. С нея се виждаме рядко и всеки път те ме посреща с предварително подготвен списък от теми, за които да ме атакува. Не го приемам лично, защото тя се отнася по подобен начин и с другата си снаха и със зет си, така че не се потрисам особено, но пък не считам за нужно да го търпя. Ако не отида пък, тя отново ще намери начин да ме атакува за което, но поне ще си бъда в комфорта на собствения дом, така да се каже.
Та, казах на на ММ съвсем честно и откровено какво мисля, т.е., че не желая да участвам в семинара и да прекъсвам плановете си заради двудневна забежка до родния му град. И той съвсем резонно и с уважение прие моето решение, но си личи, че не му е много приятно. Изглежда, че се чувства без подкрепа в мое лице (надявам се само относно конретния повод, иначе аз изключително много го подкрепям и му помагам във всички начинания), някак разочарован ми изглежда и все едно изоставен.
Та въпросът ми е, предвид това, че все още разполагам с време да преосмисля решението си, дали всъщност да го направя? В смисъл, отвсякъде чувствам, че не би било справедливо спрямо мен самата, а и детето, с което съм направила планове през въпросните дни, от друга ми е кофти и ми е жал за ММ. Той много уважава и държи на моето професионално мнение и помощ, за всяко нещо почти се допитва до мен, но пък от друга страна, бизнесът си е негов и на партньорите му, не мога, а и не чувствам за редно да търча по него на всяка стъпка. На разположение съм за съвет, мнение и помощ в рамките на допустимото, но само когато действително е нужно. Не виждам защо трябва да се забърквам в подобни халтури като описаната по-горе. Отделно чак ми е неудобно - на другите двама партньори жените стоят изобщо настрана от бизнес начинанието (вярно, че нямат нито интереса, нито компетенциите, но все пак), а аз все едно съм на всяка манджа мерудия...
Ух, наистина стана дълго. Благодаря предварително на тези, които ще отделят време да го прочетат и евентуално да дадат съвет.
