Относно раждането

Браво много добре казано..Подобни са и моите мисли ,но не знам дали щях да ги изложа така добре...И аз минавах през различни фази ,а сега в 9м най-много се лашкам от едно състояние в друго..Аз също се опитвам да се настроя позитивно..дано успея.Най-важно наистина е бебето да е добре и ние да се възстановим бързо,че да се грижим за нашите дечица.
Успех на всички!!

Здравейте, извинявайте че се намесвам в темата. Тези страхове ги изпитвах и аз, но когато ме приеха да раждам ми беше някак си като отстрани - все едно се случва на друг човек. Самото раждане при всеки протича различно - при мен не болеше, но когато видите малкия човек, когато ви хване пръста ... това е уникално преживяване. Болката се забравя бързо - горе долу на 5 ден. Желая Ви успех.

 Поздравления..! и аз искам да мисля позитивно - без лоши мисли и всичко да мине добре.., но честно да си призная все още ми минава какво ли не през главата и колкото по - бнаближава толкова съм по - неспокойна 
 Каквото зависи от МЕН- всичко ще изпълня : ще изтърпя болката , ще бъда силна и благодарна на тоз отгоре защото до сега не съм се доверила все още на никой Доктор и може би това е една от причините за моето разстройване и паника...
 Успех и Късмет на всички бъдещи майки за леко Раждане и здрави Бебчета ! 

Браво момичета!Само така!Трябва да сме силни!

И аз съм уплашена,настройвам се и за секцио(бебока ми е още седалищно),но не  се плаша толкова от болката а от това дали бебока ще е добре.Затова и аз се моля всеки ден просто да са ни живи и здрави малките душички,пък болката ще си мине и ще се забрави.

Браво мила,само така Аз съм раждала вече един път и мога да кажа че не е толкова страшно,когато прегърнеш бебето всичко се забравя.В момента даже въобще не се замислям какво ще бъде раждането,дали ще е по лесно от първия път или потрудно,важно е бебето да е добре.После когато всичко мине и започнеш да се грижиш за детето си ще си мислиш че раждането е песничка,защото най трудното е да отгледаш един мъничък човек,да се грижиш добре за него,да му дадеш добро възпитание.Успех и стискам палци.

Точно така! Раждането е един труден ден от нашия живот, а след него започва истинското изпитание - да държиш в ръцете си малкото беззащитно същество, да се отдадеш изцяло на неговото добруване, да му дадеш образование, да го възпиташ така че да бъде пълноценна личност и т.н.
Наистина трябва да мислим позитивно, наистина сме благословени!
Леко раждане на всички момичета и прекрасни здрави бебчовци! 

Много хубави думи, дават ми кураж. Когато ги чета чуствам, че ставам по-силна  , но понякога ме обвземат едни такива мисли    .... дали рита достатъчно често, дали му е добре, а и вече нямам търпение да си я видя и прегърна  Сигурно не съм единствена
Раждането ще го издържа някак си макар, че съм си помисляла дали няма да изглеждам "слаба" и страхлива ,но ето че има хубави теми и , за което много благодаря!
Стискам палци на всички мами.

Браво Вили!  Наистина точно, когато сме изпълени със страхове и съмнения се нуждаем от позитивни мисли и теми като тази. Четейки това и нашите страхове ще изчезнат, или поне се надявам да намалеят с наближаването на раждането.
Аз например, все по-често питам мъжа ми вечер: "Наистина ли ще си имаме бебе?" Въпреки, че ще родя след броени дни, все още не мога да повярвам на чудото което се случва и сякаш големия ми корем не го показва, а се нуждая от потвърждение.
Мисля, че не ни е страх само от раждането, а и от това дали ще сме достатъчно добри майки за нашите деца.
Макар, че и аз съм изпълнена със съмнения, едновременно с това съм и почти сигурна, че ще сме най-добрите за нашите малки душици.
Само да са живи и здрави, ние ще дадем всичко от себе си.

Здравйте смели майчета,
Може би всички ни тормозят едни и същи мисли.Радваме се когато разберем, че сме бременни, а после сякаш неможем да повярваме и гаденето и повръщането са ни като стомашни неразположения в един момент обаче усещаме първите движения на бебчовците и сякаш тогава за осъзнаваме, че в нас се расте нов живот, че най великото чудо на природата се е случило, че ние сме богоизбрани,че ние сме от тези щасливки на които им се е случило най-прекрасното нещо - да дарим живот.С всеки изминал ден тревогата за нашите деца расте. Постоянно си задаваме въпросите Бебчо мърда ли достатъчно? Дали се развива нормални?Дали му е добре?Всичко с него дали е наред? и колкото повече наближава времето нашите деца да поемат първата си глътка въздух , толкова повече нашите тревоги растат и като че ли неможем да повярваме, че от порасналите коремчета, които помрадват от време на време ше се появи едно малко гукащо човече, което ще усмисли и ощасливи нашият живот, което ще ни казва най-прекрасната дума на света МАМО и което ще ни обича с най - чистата и искрена любов,което ще има нужда от нашата закрила и заради което ние ще трябва да сме силни дори и когато се чувстваме на края на силите си.
Заради всички тези прекрасни неща които ни очакват мили момичета си заслужава да изтърпим болката на раждането, защото това ще бъде най-сладката болка в нашият живот,а щом господ е решил,че сме достойни да станем майки няма как да не се справим.

Май се поувлякох с моите писания.Пожелавам кураж на всички и щастливи и здрави дечица.

Здравйте майчета, 
и аз съм за Позитивното мислене. Моя доктор се опитва да ме разубеди да не раждам секцио а по нормален път, защото секциото повече боляло.
Аз му казвам не ме интересува колко боли аз така съм решила  с секциото и така ще си раждам.

Много хубави думи сте изписали всички, майчета! Присъединявам се към всички ви за позитивните настроения и мисли! Мисля, че са ни от позла на всички, още повече, че лошите мисли и чуства не водят до нищо добро, а освен това са си загуба на време.
Усмихвайте се,  н али ще ставаме мами, а какво по-хубаво от това на света - да дариш живот някому.

И аз мисля, че това е най-важното - да се мисли позитивно. Не, че и мен не ме е било страх, даже много си ме беше страх.

Само така момичета!Нека сте заредени само с позитивни мисли.Наистина болка има,но веднага щом видиш малкия човек забравяш всичко.

всичко е много добре казано:) успех на всички, чакащи да се срещнат с най-важния човек в живота им!!!

 
Страхотно си го написала Вили! Мисля да си го разпечатам и да си го чета всеки ден!
Желая на всички само позитивни мисли и много щастие с малките бебета!

Neznam momicheta, sigurno ste pravi sigurno trqbva i az da stana iszqlo pozitivna. Loshoto pri men obache e fakta che postoqnno se lutam mejdu vsevazmojni dushevni satoqniq ....... Mda mejdu drugoto toku shto se registrirah vav foruma i to tochno za tova che prochitaiki vashite komentari po temata otkrivam srodni dushi
Smeli mamcheta priqtno mi e da se zapoznaem az sam Diana i sam v 28 sedmiza ot svoqta bremmenost 

Когато Ви чета, мога да разбера, че сте мъжки момичета   При мен с напредването на дните, които прерастват в седмици, се увеличава и неспокойствието и уплахата, че не съм достойна да бъда майка. Оставям настрана слабоволието ми да спра цигарите, а по-важното, което ме тревожи е страхът, че може бебо да не е здравичък / дали това са тайните ни страхове ...?! / и как бих се справила с отглеждането, а  и обвиненията на близките за такова дете ...  Ако пък всичко е наред с него, ще се справим ли и двамата родители с отговорността и необходимите грижи за малкото същество, ще успяваме ли отново , разчитайки само на собствените си сили да си изплащаме наема и сметките, само на една заплата ...
Поздравявам Истинските настоящи и бъдещи мами с този стих: 
"Черни мисли като черни птици
връхлетяват някога и мен.
Изкълвават моите зеници и
задраскват целият ми ден.
Спи сърцето в каменна обвивка.
Буря тътне. Стапя ме тъга.
Донеси ми твоята усмивка.
За да свърши бурята с дъга." Д.Дамянов

Боже, как обичам стиховете на Дамян Дамянов
А ти Безпътна, само, защото се замисляш за тези неща означава, че ще си добра майка
Бъди спокойна
Аз също се притеснявам, съня си изгубих, невралгията ми се обади и едвам дишам, но сега се опитвам да се самоуспокоя и знам, че ще успея

Браво Вили1  Много се радвам на позитивните мисли на всички  И докато ви чета се разплаках от вълнение и емоция, но какво да се прави хормони 
Минах през много болезнени и неприятни фази, а чак сега осъзнавам какво ми предстой. 
Знаете ли бебеправенето ни отне 6 месеца и накрая стана, след това започнаха болките и пиенето на лекарства, сега продължава с лекарства и подути крака и ръце, ходенето на тоалетна през един час (погледнато от негативната гледна точка на нещата).
Като се замисля има много хубави неща, които ми се случват повреме на бременноста като първото виждане на видеозона вече приличащо на човече, първото ритниче, подуването на корема в позата, в която се опитва да застане, за да му бъде удовно, чуването на сърчицето и очакването да го видиш и да разбереш дали всичко е наред (от позитивна гледна точка).
Мислейки си върху всичките тези неща се питам дали сме готови да приемем такава промяна в живота си, дали ще дадем на това дете всичко, от което има нужда, дали ще бъдем добри родители, както нашите са били и какво : : : отговор няма, а в крайна сметка всичко зависи от нас 
Моля се  в този момент всичко да мине добре и най- вече бебто да е добре, да се роди живо и здраво, а останалото ще си дойде с времето. 
Колкото до страха от раждането не вярвам, че има жена която да не го изпитва.
Аз лично имам страх от неизвестното, от това какво ще се случи, дали ще разбера, че момента е дошъл, дали ще издържа на болката, дали ще попадна на доктор, който да ме разбере и да ми помогне в този труден за мен момент, а колкото до таткото незнам как ще се чуства в този момент, но няма да успее да бъде до мен държейки ръката ми, като по филмите, и помагайки ми да се справя.
Извинете ме отплеснах се, а уж беше позитивно. Съжалявам, но така се чуствам 

Само така момичета!
Мен също ме беше страх не толкова от болката и това което ми предстои (бях приела че няма мърдане влязло ли е там бебчето трябва да излезе  ) а дали ще  е здравичко, дали всичко ще му е наред. Но това всяка майка си го мисли няма начин така сме устроени- още преди да забременеем когато установим че сме готови да дадем живот първо това си мислим - а дали ще  е здраво, дали ще се справя като майка.
След като се роди моята принцеса може би пръвият месец всичко ми беше като на сън - хранене, преобличане, преобуване, пране, гладене и т.н., докъто не влязох в час. И тогава този момент никога няма да го забравя - се вгледах в погледа й и той ми говореше само едно - ТИ СИ ВСИЧКО ЗА МЕН, ТИ СИ СЛЪНЦЕТО, ТИ СИ НЕБЕТО, ТИ СИ ЛУНАТА, ТИ СИ ВСИЧКО! Честно казано ме хвана страх в първият момент как така аз ще отговарям за това същество, аз ще вземам решения вместо него. Но след първоначалната уплаха осъзнах че това е то да си майка, че това е най-великото нещо на земята  погледа на детето ти който ти казва - ТИ СИ МОЯТ СВЯТ!
Този поглед вече почти го няма, вече  е достатъчно голяма за да разбере че не е точно така, но и няколкото месеца които го четях в очите й ми стигат не за 1 а за 4 живота!
Всичко най- хубаво ви желая бъдещи мамчета и само така с позитивни мисли всичко ще  е наред и търсете погледа!!!!!!

Много се радвам на позитивните мисли , който добавиха мамите след мен! Става ми толкова хубаво като ги чета  

Браво за казаното от Вили, много правилно ... 
Мен ме беше много страх, даже повече от много, но всичко мина повече от добре ... 

Желая на всички ви леко бременеене, леко раждане и живи и здрави бебета   

Леле, направо се разплаках от умиление ralid! Много красиво казано, ще продължава да чета темата, за да преборя лошите мисли, а вие продължавайте да пишете. И на вас олеква и на тези които четът помага!
 

Браво момичета! Точно от това имате нужда, бремелинки
 
Аз отидох усмихната и спокойна в болницата, с нагласата, че всичко ще мине добре, че колкото и да боли, ще издържа Именно затова пазя само хубав спомен от раждането на сина ми

 

Тази тема дойде точно навреме Мислех, че само аз съм се изкукумицинила
Даже се поуспокоих и днес цял ден купувах разни неща за бебока, а утре съм на изпит, ама ще се справя Лека нощ, маменца

Много,много хубаво !.....................

Валентина леко раждане ти желая  и те моля да споделиш как е минало.Мисля че за всички ще бъде полезно. 
Стискам ти палци!

Браво Вили1!Идеята ти да ни заредиш с положителни мисли , а оттам и всички мами ,които се включиха след теб е страхотна!Благодаря ти!И аз се страхувам и притеснявам-най-вече за тази мъничка душичка, която чакаме да се появи!Незнам как човек може да бъде едновременно толкова щастлив и толкова стресиран!Но знам,че наистина трябва да мислим положително и да си казваме,че всичко ще е наред.Знаете ли аз като започна да се притеснявам повечко,започвам да си разглеждам дрешчиците,които съм си накупила.И ми става едно милно - представям си как ще си облека моето съкровище, как хубаво ще изглежда и се успокоявам. Ще продължавам да следя тази тема-много добре ми действат положителните мисли които струят от всяка една от вас!На всички ви пожелавам лека бременност и здрави и хубави дечица!

<a href="http://www.sestrenka.ru/lines/"><img border=0 src="http://www.sestrenka.ru/lines/1_2_8_1137272400.png"></a>

Няма нищо по-хубаво от това да дариш живот.

Всичко останало бледнее пред това.Всяка болка или пристеснение.
Повечето от вас са го изпитали вече,на някои тепърва ни предстои.
Малкото човече,което излиза от теб,първата му глътка въздух,първата му среща с новия свят...това е Чудото,заради което си заслужава да изтърпим и най-големите болки.
Просто защото си заслужава.И има Смисъл.

Първия път, когато отидох да раждам ( аз бях с предизвикано раждане) бях с много смесени чувства. От една страна ми беше леко нервно, защото знаех от предната нощ и не можах да мигна , от друга радостно, че скоро ще се срещна с малкото зайче . Спомням си, че това, което най-много ми помогна през цялото време беше мисълта, че самия акт на раждане е също толкова необикновен и за бебето, не само за мен. Мислех си, че доста егоистично съм подхождала преди това, като съм мислела за това като за " моето" раждане защото това беше раждането на моето дете! Този ден си беше негов и аз бях там не като централна фигура, а да му помогна да дойде на белия свят. Следователно трябваше да съм в добра кондиция за което, а не да се страхувам и да предавам страха си и на него. Мислех си как ли преживява то всяка контракция и се опитвах да успокоявам него, , за да не се страхува, говорех му че всичко ще е наред и аз съм до него. Може да звучи елементарно, но не сте ли забелязали, че когато човек се фокусира да помогне на някой друг се мобилизира по-добре? Така беше и при мен.
ПОжелавам на всички леко ражданеи здрави бебчета! 

И на мен ми минаваха такива мисли през главата, но наистина важното е да не се страхувате. НЕ Е СТРАШНО!
Да, боли в повечето случаи, но болката е поносима, изтърпява се и минава толкова бързо. И няма по-прекрасно нещо от това да докоснеш и целунеш бебето си веднага след като се е родило. Всички страхове и болки се забравят моментално!
На всички ви пожелавам леко раждане! 
Съвсем скоро ще гушнете най-прекрасните бебета - вашите си! 

Мили мами, аз родих със секцио. И тъй като не търпя на болка, /ама никак/ а пък и знаех, че няма как да не ме боли, разказвах вицове на операционната маса, докато ме приспаха. И после пак болеше, ама какво от това. Мамчета, раждането е само мъничка пътечка, по която да минем, за да гушнем бебчовците. И да боли - голяма работа - като ритнеш масата и си удариш малкото пръстче да не би да не боли - чак свят ми се завива.  Е, малко се отнесох... Кураж на всички и леко раждане.! Болката е кратка, но щастието след това е огромно и си струва всяка секунда мъка. Успех!

Браво! Поздравявам Ви! Всичко ще е наред, защото Господ си знае работата! Нека сме силни и смели до края! След това да се отдадем на най-приятните емоции ...!!!!

ЕТО ОТ ТОВА ИМАХ НУЖДА       БЛАГОДАРЯ ТИ Tandoori

Моля!    Препоръчвам ти да прочетеш темата за нетрадиционните техники за обезболяване на раждането( както и на другите момичета в тази тема), там има няколко статии как да се справяме със страха и чисто практически неща:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=98119.0;all
Аз се старая да добавям нови статии, но ми е трудно поради липсата на компютър в момента, но малко по малко се събират.
Дано са ви полезни! 

аз също смятам че трябвада се мисли позитивно и без страх, както казваше моят лекар бремеността и раждането са нормален и естествен процес в природата и това не трябва да ни плаши. когато раждах толкова голямо беше желанието ми всичко да свърши по-бързо и най-накрая да видя своето слънчице че не усетих почти нищо. според мен трудно е не раждането а грижите след това . затова искам да кажа на всички бъдещи майки да не се тревожат излишно в размисли как ще протече раждането, а да си почиват и да събират сили за  след това

 Надявам се да не ме помислите за побъркана,  но аз изпитвам някакъв необясним и за самата мен страх и направо ужас от предстоящото  раждане.  Може би защото карам много тежка и проблемна бременност или защото хормоните ми са се разбеснели, не знам.  Всъщност мен не ме е страх от болката, мисля си че е нещо, което трябва да се изтърпи и после минава и се забравя. Страх ме е, че ще умра и никой няма да ми помогне. Дори понякога по цели нощи рева и не мога да се успокоя.
Моля се само детето да е живо и здраво...

Dedi, консултирай се с психолог. Сигурна съм, че може да ти помогне да се справиш със страха си. Трябва да го преодолееш.  Кога ще раждаш? Нямаш лентичка.

Dedi стига мила.Изобщо не си въобразявай че ще умреш.Ама че работа ! То така се умира .Едно време  много жени са умирали ама едно време когато са раждали сами на нивата , сами без никого някъде си или с баби ... стига бе момиче какви са тези мисли!
да си знаеш че бебето усеща твоя страх и да знаеш че след като го родиш сама ще се срамуваш само като се сетиш какви си ги  мислила.
Още нещо- сложи си лентичка аз ти обещавам да следя като наближи момента и да те подкрепям.После като родиш да изслушам разказа ти най-внимателно
Хаиде стига ! Ще се справиш чудесно 

наистина страхотно изказване на авторката на темата..! Истина е, че много жени желаят да имат деца, готови са да изтърпят и най-непоносимата болка, за да се роди толквоа очакваното бебе, а ние които вече имаме това щастие и този късмет сме заченали не трябва да позволим страха да ни победи. Мен също ме е страх, но..се опитвам да преодолея това..все пак ще се роди то..детенцето ми! 

Много,много хубава тема!

Вълнувам се като я чета,изобщо всичко е толкова различно когато очакваш детенце...
Нямам търпение вече да си родя моето,да си го гушкам и да му се радвам...Постоянно виждам мами по центъра с колички и си предствям как и аз ще съм на тяхно място ...ахх,толкова е хубаво,как се размечтах само 

колкото по-малко мислиш за предстоящото раждане, толкова по-малко ще те е страх  . Може пък и да не те боли толкова, нали знаеш, "на страха очите са големи" . Според мен всичко е въпрос на късмет и разумен избор.
Пожелавам ти леко и безпроблемно раждане!

Здравейте, майчета!
Аз с нетърпение очаквам да си видя малчо. Не ме интересува болката, единствено се притеснявам от професионализма на лекарите. Дай Боже да си родим здрави и прекрасни бебчета - другото е без значение.

Добре де, нали не те е боляло, как тогава болката си я забравила след 5 дни

Само така момичета 
Раждането е най-трудният, но и най-щастливият момент в живота ни. Момента, в който прегръщаш малкото бебче, което си чакала 9 месеца!!!
Леко раждане на всички бъдещи мамчета! 

здравейте и от мен,много хубава тема наистина !
в началото много се притеснявах и аз от раждането,страх ме беше много,наистина...сега,броени дни преди да се случи,си мисля че каквото и да е,колкото и да боли,ще мине за 1,2,3,4...часа ами после?този малък човек ще се нуждае много от нас,ще зависи от нас-как ще се справя?после продължавам да си мисля-щом като Бог ни е дал тези дечица,Той ще ни даде и всичко необходимо за да бъдем най-добрите майки на децата си !
наистина нека се настроим позитивно за предстоящото раждане и да очакваме най-доброто,което може да ни се случи !
между другото все още питам съпруга си наистина ли ще имаме детенце....

   

И аз така...

 Аз си мисля , че трябва да вземем да обединим всички тези позитивни теми в една и да станат задължително четиво за мами дето са се паникьосали Дано повечко мами тръгват с положителна настройка и спокойни към раждането

Аз си мисля , че трябва да вземем да обединим всички тези позитивни теми в една и да станат задължително четиво за мами дето са се паникьосали Дано повечко мами тръгват с положителна настройка и спокойни към раждането


Позволих си заради думите написани от Tandoori са върна отново темата на първа страница.
За всички ,който имат нужда от положителни мисли. Надявам се не ми се сърдите 

Притеснявах се за детето - да е добре и както казват "да си има всичко"
Раждането не ме плашеше, не исках упойка или обезболяване, милиони жени са го правили и за това сме създадени.
Изтръпях в радостно очакване една дълга будна нощ на контракции през 5 мин докато таткото спеше /аз реших да не го безпокоя/.
Раждането беше тежко - 30 мин бутане с  5 души екип, епизотомия и още шевове, но когато сложиха детко на корема ми преди да отрежат връвта....
Сега когато ми предстои нещо болезнено и ме е страх си казвам "роди, нищо не боли толкова",и това ще отмине..
НО искам всички мами, които ги е страх да запомнят това което ми каза мед. сетсра преди операция, която ми се наложи след раждането в отговор на тези мисли:
ДА раждането е най-болезнено, но са ти дали после детето в ръцете и си забравила всичко, а сега няма нищо да ти дадем
А и не всеки го боли!
Контракциите всъшност май винаги болят, но те могат да се управляват успешно и лесно с дишане

всеки минава през различни етапи на бременността. аз в началото бях объркана, след това щастлива. по средата ме обзе страхът, а в момента - 29 г.с. съм горда, че съм стигнала до тук. незнам дали пак ще мина през период на страх, но вече чакам с нетърпение срещата с малкото човече. надявам се, когато настъпи момента да отида в родилното с усмивка

 Аз не бях изплашена от болката просто не знаех какво ми предстои и какво да очаквам но бях много щастлива като ми дадоха бебка.Бях близо 7 часа на системи и болки в кръста от контракциите, но исках само да усетя облекчението,след това дойде най-щастливият миг в живота ми въпреки 22 вътрешни шева заради разкъсвания и кръвоизлив и външни 5  аз бях много щастлива.А сега отново съм на финала и не знам как ще протече и това ми раждане само се надявам да е нормално и с бебето всичко да е наред, даже нямам търпение да го гушкам, но ще го давам по-спокойно да не насилвам нещата че има още малко време