Валентина леко раждане ти желая 
и те моля да споделиш как е минало.Мисля че за всички ще бъде полезно. 
Стискам ти палци!
и те моля да споделиш как е минало.Мисля че за всички ще бъде полезно. Стискам ти палци!
- Публикувана: 10 май 2006, 17:37 ч.
- Последно мнение: 30 май 2006, 19:10 ч.
Относно раждането
Браво Вили1!Идеята ти да ни заредиш с положителни мисли , а оттам и всички мами ,които се включиха след теб е страхотна!Благодаря ти!И аз се страхувам и притеснявам-най-вече за тази мъничка душичка, която чакаме да се появи!Незнам как човек може да бъде едновременно толкова щастлив и толкова стресиран!Но знам,че наистина трябва да мислим положително и да си казваме,че всичко ще е наред.Знаете ли аз като започна да се притеснявам повечко,започвам да си разглеждам дрешчиците,които съм си накупила.И ми става едно милно - представям си как ще си облека моето съкровище, как хубаво ще изглежда и се успокоявам. Ще продължавам да следя тази тема-много добре ми действат положителните мисли които струят от всяка една от вас!На всички ви пожелавам лека бременност и здрави и хубави дечица!
<a href="http://www.sestrenka.ru/lines/"><img border=0 src="http://www.sestrenka.ru/lines/1_2_8_1137272400.png"></a>
<a href="http://www.sestrenka.ru/lines/"><img border=0 src="http://www.sestrenka.ru/lines/1_2_8_1137272400.png"></a>
Няма нищо по-хубаво от това да дариш живот.
Всичко останало бледнее пред това.Всяка болка или пристеснение.
Повечето от вас са го изпитали вече,на някои тепърва ни предстои.
Малкото човече,което излиза от теб,първата му глътка въздух,първата му среща с новия свят...това е Чудото,заради което си заслужава да изтърпим и най-големите болки.
Просто защото си заслужава.И има Смисъл.
Всичко останало бледнее пред това.Всяка болка или пристеснение.
Повечето от вас са го изпитали вече,на някои тепърва ни предстои.
Малкото човече,което излиза от теб,първата му глътка въздух,първата му среща с новия свят...това е Чудото,заради което си заслужава да изтърпим и най-големите болки.
Просто защото си заслужава.И има Смисъл.
Първия път, когато отидох да раждам ( аз бях с предизвикано раждане) бях с много смесени чувства. От една страна ми беше леко нервно, защото знаех от предната нощ и не можах да мигна 
, от друга радостно, че скоро ще се срещна с малкото зайче . Спомням си, че това, което най-много ми помогна през цялото време беше мисълта, че самия акт на раждане е също толкова необикновен и за бебето, не само за мен. Мислех си, че доста егоистично съм подхождала преди това, като съм мислела за това като за " моето" раждане защото това беше раждането на моето дете! Този ден си беше негов и аз бях там не като централна фигура, а да му помогна да дойде на белия свят. Следователно трябваше да съм в добра кондиция за което, а не да се страхувам и да предавам страха си и на него. Мислех си как ли преживява то всяка контракция и се опитвах да успокоявам него, , за да не се страхува, говорех му че всичко ще е наред и аз съм до него. Може да звучи елементарно, но не сте ли забелязали, че когато човек се фокусира да помогне на някой друг се мобилизира по-добре? Така беше и при мен.
ПОжелавам на всички леко ражданеи здрави бебчета!
, от друга радостно, че скоро ще се срещна с малкото зайче . Спомням си, че това, което най-много ми помогна през цялото време беше мисълта, че самия акт на раждане е също толкова необикновен и за бебето, не само за мен. Мислех си, че доста егоистично съм подхождала преди това, като съм мислела за това като за " моето" раждане защото това беше раждането на моето дете! Този ден си беше негов и аз бях там не като централна фигура, а да му помогна да дойде на белия свят. Следователно трябваше да съм в добра кондиция за което, а не да се страхувам и да предавам страха си и на него. Мислех си как ли преживява то всяка контракция и се опитвах да успокоявам него, , за да не се страхува, говорех му че всичко ще е наред и аз съм до него. Може да звучи елементарно, но не сте ли забелязали, че когато човек се фокусира да помогне на някой друг се мобилизира по-добре? Така беше и при мен. ПОжелавам на всички леко ражданеи здрави бебчета!
Браво момичета! Точно от това имате нужда, бремелинки
Аз отидох усмихната и спокойна в болницата, с нагласата, че всичко ще мине добре, че колкото и да боли, ще издържа
Именно затова пазя само хубав спомен от раждането на сина ми 
Аз отидох усмихната и спокойна в болницата, с нагласата, че всичко ще мине добре, че колкото и да боли, ще издържа
Именно затова пазя само хубав спомен от раждането на сина ми 
И на мен ми минаваха такива мисли през главата, но наистина важното е да не се страхувате. НЕ Е СТРАШНО!
Да, боли в повечето случаи, но болката е поносима, изтърпява се и минава толкова бързо. И няма по-прекрасно нещо от това да докоснеш и целунеш бебето си веднага след като се е родило. Всички страхове и болки се забравят моментално!
На всички ви пожелавам леко раждане!
Съвсем скоро ще гушнете най-прекрасните бебета - вашите си!
Да, боли в повечето случаи, но болката е поносима, изтърпява се и минава толкова бързо. И няма по-прекрасно нещо от това да докоснеш и целунеш бебето си веднага след като се е родило. Всички страхове и болки се забравят моментално!
На всички ви пожелавам леко раждане!
Съвсем скоро ще гушнете най-прекрасните бебета - вашите си!
Мили мами, аз родих със секцио. И тъй като не търпя на болка, /ама никак/ а пък и знаех, че няма как да не ме боли, разказвах вицове на операционната маса, докато ме приспаха. И после пак болеше, ама какво от това. Мамчета, раждането е само мъничка пътечка, по която да минем, за да гушнем бебчовците. И да боли - голяма работа - като ритнеш масата и си удариш малкото пръстче да не би да не боли - чак свят ми се завива. Е, малко се отнесох... Кураж на всички и леко раждане.! Болката е кратка, но щастието след това е огромно и си струва всяка секунда мъка. Успех!
Първия път, когато отидох да раждам ( аз бях с предизвикано раждане) бях с много смесени чувства. От една страна ми беше леко нервно, защото знаех от предната нощ и не можах да мигна , от друга радостно, че скоро ще се срещна с малкото зайче . Спомням си, че това, което най-много ми помогна през цялото време беше мисълта, че самия акт на раждане е също толкова необикновен и за бебето, не само за мен. Мислех си, че доста егоистично съм подхождала преди това, като съм мислела за това като за " моето" раждане защото това беше раждането на моето дете! Този ден си беше негов и аз бях там не като централна фигура, а да му помогна да дойде на белия свят. Следователно трябваше да съм в добра кондиция за което, а не да се страхувам и да предавам страха си и на него. Мислех си как ли преживява то всяка контракция и се опитвах да успокоявам него, , за да не се страхува, говорех му че всичко ще е наред и аз съм до него. Може да звучи елементарно, но не сте ли забелязали, че когато човек се фокусира да помогне на някой друг се мобилизира по-добре? Така беше и при мен.
ПОжелавам на всички леко ражданеи здрави бебчета!
, от друга радостно, че скоро ще се срещна с малкото зайче . Спомням си, че това, което най-много ми помогна през цялото време беше мисълта, че самия акт на раждане е също толкова необикновен и за бебето, не само за мен. Мислех си, че доста егоистично съм подхождала преди това, като съм мислела за това като за " моето" раждане защото това беше раждането на моето дете! Този ден си беше негов и аз бях там не като централна фигура, а да му помогна да дойде на белия свят. Следователно трябваше да съм в добра кондиция за което, а не да се страхувам и да предавам страха си и на него. Мислех си как ли преживява то всяка контракция и се опитвах да успокоявам него, , за да не се страхува, говорех му че всичко ще е наред и аз съм до него. Може да звучи елементарно, но не сте ли забелязали, че когато човек се фокусира да помогне на някой друг се мобилизира по-добре? Така беше и при мен. ПОжелавам на всички леко ражданеи здрави бебчета!
БЛАГОДАРЯ ТИ Tandoori Първия път, когато отидох да раждам ( аз бях с предизвикано раждане) бях с много смесени чувства. От една страна ми беше леко нервно, защото знаех от предната нощ и не можах да мигна , от друга радостно, че скоро ще се срещна с малкото зайче . Спомням си, че това, което най-много ми помогна през цялото време беше мисълта, че самия акт на раждане е също толкова необикновен и за бебето, не само за мен. Мислех си, че доста егоистично съм подхождала преди това, като съм мислела за това като за " моето" раждане защото това беше раждането на моето дете! Този ден си беше негов и аз бях там не като централна фигура, а да му помогна да дойде на белия свят. Следователно трябваше да съм в добра кондиция за което, а не да се страхувам и да предавам страха си и на него. Мислех си как ли преживява то всяка контракция и се опитвах да успокоявам него, , за да не се страхува, говорех му че всичко ще е наред и аз съм до него. Може да звучи елементарно, но не сте ли забелязали, че когато човек се фокусира да помогне на някой друг се мобилизира по-добре? Така беше и при мен.
ПОжелавам на всички леко ражданеи здрави бебчета!
, от друга радостно, че скоро ще се срещна с малкото зайче . Спомням си, че това, което най-много ми помогна през цялото време беше мисълта, че самия акт на раждане е също толкова необикновен и за бебето, не само за мен. Мислех си, че доста егоистично съм подхождала преди това, като съм мислела за това като за " моето" раждане защото това беше раждането на моето дете! Този ден си беше негов и аз бях там не като централна фигура, а да му помогна да дойде на белия свят. Следователно трябваше да съм в добра кондиция за което, а не да се страхувам и да предавам страха си и на него. Мислех си как ли преживява то всяка контракция и се опитвах да успокоявам него, , за да не се страхува, говорех му че всичко ще е наред и аз съм до него. Може да звучи елементарно, но не сте ли забелязали, че когато човек се фокусира да помогне на някой друг се мобилизира по-добре? Така беше и при мен. ПОжелавам на всички леко ражданеи здрави бебчета!
БЛАГОДАРЯ ТИ Tandoori Препоръчвам ти да прочетеш темата за нетрадиционните техники за обезболяване на раждането( както и на другите момичета в тази тема), там има няколко статии как да се справяме със страха и чисто практически неща:http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=98119.0;all
Аз се старая да добавям нови статии, но ми е трудно поради липсата на компютър в момента, но малко по малко се събират.
Дано са ви полезни!
аз също смятам че трябвада се мисли позитивно и без страх, както казваше моят лекар бремеността и раждането са нормален и естествен процес в природата и това не трябва да ни плаши. когато раждах толкова голямо беше желанието ми всичко да свърши по-бързо и най-накрая да видя своето слънчице че не усетих почти нищо. според мен трудно е не раждането а грижите след това . затова искам да кажа на всички бъдещи майки да не се тревожат излишно в размисли как ще протече раждането, а да си почиват и да събират сили за след това
Надявам се да не ме помислите за побъркана, но аз изпитвам някакъв необясним и за самата мен страх и направо ужас от предстоящото раждане. Може би защото карам много тежка и проблемна бременност или защото хормоните ми са се разбеснели, не знам. Всъщност мен не ме е страх от болката, мисля си че е нещо, което трябва да се изтърпи и после минава и се забравя. Страх ме е, че ще умра и никой няма да ми помогне. Дори понякога по цели нощи рева и не мога да се успокоя.
Моля се само детето да е живо и здраво...
Моля се само детето да е живо и здраво...
Dedi стига мила.Изобщо не си въобразявай че ще умреш.Ама че работа ! То така се умира .Едно време много жени са умирали ама едно време когато са раждали сами на нивата , сами без никого някъде си или с баби ... стига бе момиче какви са тези мисли! 
да си знаеш че бебето усеща твоя страх и да знаеш че след като го родиш сама ще се срамуваш само като се сетиш какви си ги мислила.
Още нещо- сложи си лентичка аз ти обещавам да следя като наближи момента и да те подкрепям.После като родиш да изслушам разказа ти най-внимателно
Хаиде стига ! Ще се справиш чудесно
да си знаеш че бебето усеща твоя страх и да знаеш че след като го родиш сама ще се срамуваш само като се сетиш какви си ги мислила.
Още нещо- сложи си лентичка аз ти обещавам да следя като наближи момента и да те подкрепям.После като родиш да изслушам разказа ти най-внимателно
Хаиде стига ! Ще се справиш чудесно
наистина страхотно изказване на авторката на темата..! Истина е, че много жени желаят да имат деца, готови са да изтърпят и най-непоносимата болка, за да се роди толквоа очакваното бебе, а ние които вече имаме това щастие и този късмет сме заченали не трябва да позволим страха да ни победи. Мен също ме е страх, но..се опитвам да преодолея това..все пак ще се роди то..детенцето ми!