За боя?!

Е, добре, ама аз за да я накарам да стои някъде за 1 минута дори, трябва да я вържа там!  Пъ камоли в ъгъл. Това е просто невъзможно нещо.

Ами и той не искаше да стои в началото. Но аз му обяснявах, че е наказан и го връщах обратно на съответното място. Така малко по малко проумя за какво става въпрос.
Сега като направи нещо, което знае че е лошо и забранено, му казвам "отивай наказан" и той сам си отива. След като поседи 1-2 мин. му казвам, че вече не е наказан.

А-а-а, няма такова нещо. Когато пораснах, разбрах, че майка ми е права за боя. Постоянно си ни биеше със сестра ми. Пък, ей-такива израстнахме - и станахме човеци.
Малко бой не вреди!

Поткрепям,аз също имам сестра и не малко бой сме отнесли.Има и случай за които не са били прави,но.......
Сега и аз така процедирам,но никога на вън.До скоро мъжът ми бе против,но напоследък има повече свободно време и вижда какво е.Като ме чуе да казвам нещо поне десет пъти,ми казва да не се нервирам,а направо да пляскам. Така поне е по-тихо,от колкото да крещя.

При нас аз съм против боя /пошляпването, де/ и непрекъснато се караме с мъжа ми на тази тема. Не че той бие Калина, но много по-бързо от мен му кипва...и е склонен да й отупа дупето.

Също.Случвало се е да плесвам в екстремни ситуаций, особенно когато се е опитвал да се самонарани, а след часове обяснения продължава да си знае своето

боят/поляскване/шамар или както и да го наре1ете не е оправдан никога в нашия дом..колкото и малко и рядко да е,все е агресия,а тя се у1и,помни и повтаря..ако много побеснея илизам навън докато се успокоя(дете в кошара или в стаята си която е обезопасена) и обикновено ми минава;не съм посягала никому в живота си до този ден и това ми се струва правилното..
Анна

По нашия край възрастните хора казват:"Бий дупе/дупенце,за да не биеш дупище!"
Учудих се,че с подобно разбиране са и някои източни култури...Със сина си започнах да имам проблеми малко след като навърши 2 години.Преди това ми беше по-лесно да го залъгвам или убеждавам.Та по някакъв неприятен повод попитах китайската си приятелка,дали не е време да поотупам дупето му за назидание.А тя ми отговори,че съм закъсняла вече с този метод.И при тях се смятало,че от потупването има смисъл до тогава,докато в съзнанието на детето не остават ясни спомени.Тя сподели,че е потупвала двете си момчета някъде  докъм  третата им година.Оттогава само ги е наказвала-главно със затваряне в стаята им и мълчание.Смея да твърдя,че децата и са много добре възпитани и сега разбират и само от една дума.Не и се налага да вика или да си хаби нервите.Зная,че е индивидуално при всяко дете...Но нейният подход винаги ми е правил впечатление,защото поне за мен китайците носят много мъдрост и в същото време дисциплината при тях е издигната в култ...
Та и аз на няколко пъти шляпнах моя хубостник по дупето и ръката,но в един момент той започна да ми отвръща със същото. Същата беше и ситуацията при баща му.Като му казвахме,че на мама и тати не се посяга,все едно нищо не му бяхме казали и пак посягаше да удари.Замислих се,какво става в съзнанието му...Той изобщо не може да проумее,защо на мама и тати не може да се посяга,а те могат да го шляпнат по дупето...Та дотам бяхме с тези възпитателни методи,защото започнах да се притеснявам,че по същия начин той утре ще посегне на някое дете в градината...Не че по-късно не се научи примерно да рита точно в градината...
И аз твърдя,че синът ми е много див.Все се катери и тича нанякъде. Вече е голям,но реши ли да прави напук,няма спирачка.И на улицата изскача,въпреки че знае,че колите са опасни.И по ръба на езерото ходи-ей така,за да ни ядоса!Това за него е вид игра.А вече има в актива си едно падане в езеро,две пукнати глави и поне още две сътресения,прободна раничка на милиметри под окото...(Чудя се,дали да не се кандидатирам в бг-мамма-Гинес за най-много произшествия... ).Зная го,че е голям дивак,но не съм убедена,че боят ще подобри нещата.Повече съм постигала със затваряне в стаята му.След кратък рев го прегръщам и тогава следват повторните обяснения(Защото преди това не ме е чул изобщо).Не зная,дали съм права...Само времето ще покаже...
Колкото до вмъкването като пример за Англия...Живея в Канада и тук ситуацията  не е по-различна.Но за мен местните методи на възпитание изобщо не са поучителни...И не мисля,че децата са по-добре възпитани или дисциплинирани поради факта,че не ги потупват...Напротив,на повечето другоземци им прави впечатление,че са по-разглезени и дори лигавички...Да не говорим за възпитателни методи като:"X,приятелю,подреди си книгите и ще ти дам 2$!" За мен това е не по-малко пагубно от боя...
Та в заключение...Не отричам потупването стига родителят да може да прецени,кога трябва да спре...Или пак да цитирам китайката:Зависи от детето.Дори и да пребия големия,не мога да го нараня толкова,колкото малкия само с една дума...

Зависи, много зависи.
Боя от баща си помня, т.е. едния от всичките. 'Щото ни наби с брат ми за глупост. Точно тоз бой не съм го научила, не съм и го повторила.
Дядо ми ми е удрял шамар, за глупост. Баба ми ме пляскаше, но градивно. Мама също. Ми не ги помня тез плясканици с лошо, в повечето случаи за бях виновна на 100%. И имаше полза от шамарчетата

Лелеееее... и какво? - Накрая ще излезе, че болшинството приемат и прилагат силовите методи на възпитание? 

Наистина не го очаквах това като резултат.

Мен са ме удряли точно 3 пъти: Баща ми два пъти - единия с бележник по главата заради скрита оценка и втория път с книга, защото четях вместо да уча и веднъж майка ми ми удари плесница. Това са едни от най-гнусните ми спомени в живота. Не мисля, че съм заслужавала да ме ударят.

Баща ми наскоро ударил сестра ми, която е на 12 и ми сподели, че цяла нощ не е спал от угризения. Ударил я е веднъж само. Може би пък в нашето семейство да не сме много нормални...знам ли?

Аз пък мисля, че нещата малко се пресилват - никой родител не удря без причина. Не видях нито един, който да пребива детето си. Не бива от едно шляпване по дупето за назидание да правим драма. Изказвания като никога не удрям детето си или боят не е оправдан никога, за мен звучат пресилено. Все пак повечето майки в този форум имат деца на по 1,2,3 годинки и все още не са изпадали в достатъчно много ситуации, че да могат да абсолютизират по този начин.

Петя, не мисля че шляпване по дупето или ръчичката може да се нарече силов метод на възпитание. И мен са ме шляпвали като малка, пък не мисля че съм травмирана и ощетена за цял живот. Няма да забравя как веднъж казах на баща ми, че е лайно. Той ме шамароса разбира се и аз знам че постъпи правилно. Никога повече не си позволих да нарека някой от семейството ми по този начин.

Шляпвам го, когато направи нещо нарочно няколко пъти. Сърди се точно 2 минути, но поне спира да го прави.
Като дете си спомням един як бой от майка ми...за какво не си спомням и наказанията...редовно да не гледам ТВ. Да ви кажа на мен наказанията повече ми тежаха....
Моя не съм го наказвала, с изключение на 1 единствен път (хвърляше нарочно пясък по други деца) и аз го накарах да стои при мен наказан...много по-зле реагира на това, отколкото на шляпванията по дупето. И естествено продължи да хвърля пясък.
ПП: от детската знаеше какво е да си наказан и аз реших да пробвам...едва ли ще го накажа пак.

Аз пък всеки път като отида на детска площадка и виждам родители, които удрят без причина, навикват без причина, обиждат без причина...

Не знам как се нарича точно пляскането, но когато Дариа ме удари, защото нещо не става не нейното винаги й казвам: "Не ме удряй, аз ТЕБ удрям ли те?" тя разбира и спира. А това да отучваш детето си да удря като го удряш е....

АБСОЛЮТНО СЪМ УБЕДЕНА, че може да се мине БЕЗ това