Публикувана: 10 май 2006, 18:19 ч.
Последно мнение: 19 май 2006, 10:04 ч.

За боя?!

5 700
138
1

# 105 15 май 2006, 14:12 ч.

Мнения: 479

Много сложна тема! Винаги ще има рзноБОЙ Simple Smile

в мненията. За да убедиш и надхитриш едно дете е нужно много търпение, изобретателност, дори артистичност, ако щете. Което, за жалост, не се отдава на всеки. Понякога децата (волно или не) наистина са в състояние да докарат до ярост родителите си. В такива случай някой крещят, други бият, трети наказват. Че трябва много говорене с това, мисля, всички са съгласни. Но никой не може за ме убеди, че едно дете може само с приказки да бъде контролирано. Има ситуации, които излизат извън контрол. И тогава, ако родителят цял ден е бачкал и е имал хиляди дразнители около себе си, е съвсем естествено да шляпне (най-бързо справяне със ситуацията), което, за съжаление, в повечето случай има много краткотраен ефект.

# 106 15 май 2006, 14:33 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: Isa в пн, 15 май 2006, 10:16

Не знам как се нарича точно пляскането, но когато Дариа ме удари, защото нещо не става не нейното винаги й казвам: "Не ме удряй, аз ТЕБ удрям ли те?" тя разбира и спира. А това да отучваш детето си да удря като го удряш е.... newsm78

И за всеки случай повишавам тона си и я гледам строго Mr. Green

Наистина действа и следващата реакция е да се усмихне и да се гушне в мен. Mr. Green

А за останалото - кой каквото ще да си казва. Аз детето си няма да ударя Naughty

Както мен не са ме удряли /като изключим 2-3 шамара по дупето от майка ми, но НИКОГА и от баща ми - лека му пръст/, така и аз не намирам смисъл в боя Naughty

# 107 15 май 2006, 14:43 ч.

Мнения: 7 821

Цитат на: ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ Д-р Фицхю Додсън

3. Можем да напляскаме детето.
Държа ясно да уточня, че има „добро" и „лошо" пляскане. Наричам „лош" жестокия и садистичен бой, който вдъхва на детето омраза и дълбоко желание за отмъщение. Това е налагането с каиш или пръчка или всякакво друго „оръдие". Наричам „лош" и унизителния плесник.
„Добрият" начин да се напляска детето не изисква аксесоари. Майчината или бащината ръка, която удря два-три
пъти детето по дупето, е достатъчна: Уместното пляскане е положителен акт. То прочиства атмосферата и е далеч за предпочитане от обвинителното четене на морал.
Може би сте чували стария съвет: „Никога не удряйте детето, ако сте ядосани". Смятам, че в психологически смисъл това е много лош съвет и ви предлагам точно обратното: „Удряйте детето само ако сте ядосани". Детето приема да го ударите в момент на яд. То знае, че ви е вбесило и знае с какво. Това, което не би приело, е да не послуша майка си за нещо в десет часа сутринта, а тя да заяви: „Отлично, момче¬то ми, баща ти ще те оправи довечера!" И когато бащата се прибере, да го напердаши, за да „му даде добър урок". Подобен хладнокръвен бой детето не разбира и не прощава.
Аз лично препоръчвам пляскане от типа „Пляс! Ох!" Вашето „пляс", последвано от детското „ох". Прилагайте го само когато сте истински разгневени и желаете да разрешите проблема незабавно. В наши дни много майки като че ли ги е страх да ударят детето си. Те прекалено говорят и крещят, дълго се опитват да преговарят. Това е огромна грешка, защото разрушава родителския им авторитет.
Съобщете на детето веднъж или може би два пъти какво искате да направи или да спре да прави. Ако откаже да ви послуша и сте, раздразнени, напляскайте го.
Нищо чудно после да ви е неприятно и да се почувствате виновни, задето сте излезли от кожата си.
Смелост, госпожо, не всичко е загубено!
Винаги можете да кажете на детето, като намерите подходящите думи: „Видя ли каква глупост направи мама. Ядосах се и сега ми е много мъчно." И да приключите въпроса, без да се поддавате на чувството за вина, фрустрация и притеснение.
Изчакайте да се успокоите. Ще ви отнеме пет минути или пет часа. Но ако смятате, че не сте били прави, важно е детето ви да го узнае. И в никакъв случай не го убеждавайте, че сте го набили за негово добро. Това дотолкова не е вярно, че то веднага ще разбере.
Главната цел на пляскането - каквото и да си разправяме - е да облекчи родителите. Всички ние имаме нужда от подобно разтоварване от време на време, когато децата ни „лазят по нервите".
Ако бяхме идеални родители, до един щяхме да сме толкова хладнокръвни, че никога нямаше да удряме децата си, освен в изключителни случаи (когато например избягат от нас на улицата). Обаче ние не сме стопроцентово съвършени. Не сме способни винаги да запазим спокойствието и ведростта си, когато учим децата на дисциплина. Всичко щеше да е чудесно, ако не беше така. Но явно природата е решила другояче. Когато децата ни правят глупости, ние се нервираме, загубваме самообладание и ги удряме. Е, няма защо да се чувстваме виновни за това! На нас ни олеква, на тях също и атмосферата се пречиства. И родители, и деца могат да продължат нататък. Изтръгнали сте от отношения¬та си гнева и лошите чувства и всичко отново „е наред" между вас и детето ви. Сега вече сте в състояние да възстановите нормалния си майчин или бащин авторитет.
Някои читатели може би ще се смутят от мисълта, че боят служи главно да успокои родителите. Може би все още си правите илюзията, че целта на пляскането е единствено да упражни върху детето благотворно въздействие. Ако е така, ще ви напомня за една моя любима карикатура, на която един баща бие детето си и му казва: „Ще те науча аз как се бият другите!" (Ще го научи, и още как!)
Работата е там, че ние, родителите, сме човешки същества. Затова казвам: „Напляскайте детето си, ако е необходимо и ако от това ще ви олекне". Но се надявам, че следвате ли съветите, дадени в тази глава, но рядко ще стигате дотам.
Ако сте съвсем честни със себе си, ще признаете, че по¬някога твърде бързичко се вбесявате и после си давате сметка, че сте били прекалено резки. Възможно е през този ден да сте се ядосали на съседа или на съпруга си. Или ви е било криво по друга някаква причина и сте излели гнева си върху детето.
Как да постъпите в такъв случай? Винаги можете, разбира се, да изиграете ролята на непогрешим и добродетелен родител и да заявите, че детето ви си е заслужило порицанието. Но по-добре е да съберете смелост и да му кажете
ето това например: „Знаеш ли, Дани, мама се ядоса и много ти се накара. Обаче сега си давам сметка, че не си сторил нещо чак толкова лошо. Днес бях много раздразнена, но не заради теб. Извинявай."
Като чуе признанието ви, че сте човешко същество, че и вие не сте безгрешни, детето ви ще се почувства обзето от топла загриженост за вас. И това ще има чудесен ефект върху, неговата и вашата себе представа!

# 108 15 май 2006, 15:16 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Ellypr в пн, 15 май 2006, 14:43

Цитат на: ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ Д-р Фицхю Додсън

.....

Хубава статия thumbsup

Днес наплясках Рая. Не беше проява на агресия или демонстрация на сила.... Тя изпадна в истерия ей-така, без причина (влязох да се измия в банята- буквално за минута, и тя се издразни Shocked

). Крещеше и трепереше, блъскаше ме, лягаше на земята.... отначало не й обръщах никакво внимание- все едно не я чувам, но се уплаших, че ще се нарани. Заговорих й с най-спокойният тон, но от истеричните писъци нищо не се чуваше. Тогава започнах да удрям леки шамари по бузките (плеснах 5-6 пъти) и строго я предупредих да млъкне за да не продължавам. Ефект определено имаше! След около 10 мин. нямаше и помен от истерията- започна да ми показва разни картинки и да обяснява кое какво е.....
Така че, не мога да се съглася с майките, които напълно отричат боя... Мисля, че може да бъде и градивен елемент във възпитанието. Не говоря за случаите, когато си изпускаме нервите и си изкарваме гнева на детето. А за случаите, когато го използваме за да сложим граници на поведението му Peace

# 109 15 май 2006, 17:04 ч.

Мнения: 603

Цитат на: РЕНИ в пн, 15 май 2006, 15:16

Цитат на: Ellypr в пн, 15 май 2006, 14:43

Цитат на: ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ Д-р Фицхю Додсън

.....

Хубава статия thumbsup

При подобно поведение го слагам на голямото легло в спалнята, за да не се нарани и излизам от стаята. Също има ефект.

Около годинка синът ми имаше период, в който си блъскаше главата в стената винаги, когато не стане на неговата. Колкото повече положително внимание му обръщах /прегръдки, говорене.../, толкова по-зле ставаше. Отрицателното внимание, като крещене също не вършеше работа. Мисля, че и боя може да се причисли към това отрицателно внимание.
Но липсата на внимание и интерес свърши чудесна работа. След като започнах да излизам от стаята и да се правя, че поведението му не ме интересува, Никола престана с тези прояви.

Сега използвам този подход винаги в подобни ситуации.

# 110 15 май 2006, 19:17 ч.

Мнения: 3 367

категоричнио не съм съгласна че граници на поведението у едно дете могат да се сложат с бой!
има редица други методи,далеч по-градивни и учещи,боят е проява на безсилие от страна на родителя или които и да е биещ да реши положението с думи или друга тактика(много по-трудно но много по-резултатно)
факт доказан е че битият като дете посяга на децата си-аз искам да възпитам не-биещи бъдещи родители,въпрос на избор и гледна точка
Анна

# 111 15 май 2006, 19:27 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: РЕНИ в пн, 15 май 2006, 15:16

Ефект определено имаше! След около 10 мин. нямаше и помен от истерията- започна да ми показва разни картинки и да обяснява кое какво е.....

Е, едва ли някой ще възрази, че ефект има. Но всъщност това ли е най-важното? Да има ефект и той да е бърз? Всъщност кое те е накарало да я удряш? Какво си искала да й покажеш? - Че не бива да изпада в истерия безпричинно или какво? Питам сериозно не се заяждам.

Дариа също изпадна в истерия вчера - прибрахме се след разходката следобед и тя отказа да си измие ръцете. Пълна истерия с търкаляне по пода и писъци и викове и... Просто я хванах здраво и й измих ръцете /не беше лесно/. Отдадох го на това, че беше спала малко на обяд и явно беше преуморена... Оставих я да пореве на пода и да истеричи около 5 минути, след което отидох да я питам нещо за кучето и тя се успокои...

# 112 15 май 2006, 23:40 ч.

Мнения: 534

Какво ни кара да удряме децата си? Нали и в работата,на улицата та дори и ако щете и съпругат ви се случва да ви изкара извън нерви.Така ли пошляпваме хората покрай нас?Защо се здържаме,а при съществата които съвсем не са ни равностойни и уж много обичаме не можем? smile3515

# 113 15 май 2006, 23:49 ч.

Мнения: 2 356

Теорията на майка ми е че "няма непослушни деца, има родители, които им позволяват малко". Тя никога не ме е била. Баща ми ме е пляснал по дупето само веднъж. Така, всичко звучи много просто. Обаче майка ми не ходеше на работа и имаше на разположение голям собствен двор, в който безгрижно се правех на прасе, докато тя работеше надомна работа в кухнята. Не съм бъркала в контакта, за да установя здравината на мамините нерви, не съм псувала, не съм се втурвала на улицата, пускайки ръката й. Бях много кротко дете, просто си правех моите неща, заради които много други родители биха ме напердашили. Вечер просто ме вкарваше в банята. Аз също никога не бих се разсърдила на моето дете, че е поскачало в някоя локва или е преяло с джанки. Обаче моете дете не съм аз. То прави други неща. И моето ежедневие не е спокойното ежедневие на моята мама. Цялото тичане на работа с транспорта, с други грижи, които тя не е имала изядоха търпението, което мислех, че притежавам преди да родя. Така че, за съжаление аз не мога да се похваля с такова мамино присъствие, което ми е дала тя. И въпреки всичко се надявам, че някой ден детето ми няма да си спомня с болка плясванията по дупето, защото аз пък му давам други неща, които може би ще оцени. Всички ние сме родители, това не ни прави автоматично "идеални" и допускаме нашите грешки. Родителите ни са правели други грешки. Няма идеален родител. Дали плясване или нещо друго - винаги ще бъдем обвинявани в нещо. Дано да бъде колкото се може по-леснопреодолимо.

# 114 16 май 2006, 01:43 ч.

Bristol
Мнения: 9 370

Категорично против, дори и леко плясване да е!
Много е лесно в един момент, когато сме изнервени и посягаме леко да ударим, така да отпуснем ръката си, че цял живот да носим последствията.
Факт е, че аз съм отпускала ръка, когато съм загубила контрол над ситуацията, била съм слаба. Винаги съжалявам за това поведение. Възхищавам се на родителите, които успяват да се контролират и въздържат от физическо насилие!

# 115 16 май 2006, 05:35 ч.

Мнения: 822

Цитат на: Хапка в пн, 15 май 2006, 23:49

Теорията на майка ми е че "няма непослушни деца, има родители, които им позволяват малко". ...аз пък му давам други неща, които може би ще оцени. Всички ние сме родители, това не ни прави автоматично "идеални" и допускаме нашите грешки. Родителите ни са правели други грешки. Няма идеален родител. Дали плясване или нещо друго - винаги ще бъдем обвинявани в нещо. Дано да бъде колкото се може по-леснопреодолимо.

# 116 16 май 2006, 10:15 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Isa в пн, 15 май 2006, 19:27

Цитат на: РЕНИ в пн, 15 май 2006, 15:16

Да, в случая търсех бърз ефект. Както вече писах- можеше да се нарани сериозно. При подобни истерии буквално се хвърля на земята, мята си главата и въобще не мисли за последствия.
Другата причина е, че искам да се научи поне малко на самоконтрол. Навън често виждам майки, които не могат да се справят с децата си и правят "сеири". Не искам да изпадам в подобни комични и жалки ситуации.
В случаите, когато съм пляскала децата съм го правила не се цел да ги заболи (е случвало се е и да излаза извън контрол) и да ги подчиня чрез страха им от боя. Целта е била да разберат, че съм категорична в решението си (когато думите не вършат работа). Не си малтретирам децата и принципно съм против "силовите методи на възпитание". Но и невиждам нищо пагубно за психиката на детето в някое друго плясване, когато се опитва да се качва на главата на майка си (примерно).

# 117 16 май 2006, 10:55 ч.

Мнения: 2 274

Цитат на: Mama Bubu в ср, 10 май 2006, 18:22

Аз я шляпвам лекичко,когато не слуша щерката и то не така,че да я боли,а по-скоро да се обиди и да знае,че не трябва винаги да става на нейното!

И аз така постъпвам с моичкия! Но това се случва толкова рядко, че вече не помня от кога не съм го шляпвала! Виж за говорене - много говоря и обяснявам, понякога наказвам, когато не съм съгласна с него или когато той си е навил нещо и иска да стане по неговата / инат си е/! Но вече е голям и се разбираме много добре. Като беше по малък дупето му страдаше по често!
Аз съм била пребивана от баща си не веднъж и знам добре какво означава БОЙ! За това само веднъж съм си позволила да ударя малкия със сила по дупето и то защото след като говорихме на дълго и широко, накрая не издържах и го тупнах, а той взе да подскача и да се смее " Не ме заболя, не ме заболя!" ! Е тогава ме ядоса и го шляпнах здраво! Още го помни и никога повече не ме е провокирал така!
Не знам дали съм права, но племенника ми никога не е удрян / дори профилактично тупване /, а както той казва:"Мама казва, че думите болят повече от шамарите!".Сега е на 9г. и постоянно изнудва и заплашва майка си ако нещо не стане както той иска! Не мога да си представя ако тя един ден просто го удари - сигурно ще избяга или ще свърши още по-голяма глупост, както все заплашва! Племенничката / на 5г / пък и заявила, когато и направила забележка, че:" Живота си е нейн и ще си прави каквото си иска и никой няма право да и диктува!"
Вие си преценете кое е по добре!

# 118 16 май 2006, 11:46 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: Гери_ в пн, 15 май 2006, 23:40

Още едно доказателство за това каква глупост е да се удрят децата - не вярвам всеки един от писалите "колко нормално е да пошляпваш детето си с възпитателна цел" да пошляпва всеки, който го нервира. Или детото ви нервира най-много??? Не вярвам Thinking