Публикувана: 11 май 2006, 11:36 ч.
Последно мнение: 26 май 2006, 16:39 ч.

Как реагира половинката Ви когато ви открият проблем?

1 752
26
1

1
2
Всички

11 май 2006, 11:36 ч.

Мнения: 195

Искам да ви попитам момичета, как половинките ви приемат някакъв недобър резултат в изледванията по пътя на така желаното забременяване, когато то не става? Укоряват ли ви, отдръпват ли се от вас? Обвиняват ли ви, че причината е във вас за наличието на даден проблем?
Моля да споделите вашият опит, защото ние имаме проблем с това и не знам как да постъпя.

# 1 11 май 2006, 12:15 ч.

Varna
Мнения: 1 094

За моя най-голяма радост винаги когато са ми откривали поредния проблем(а те при мен вече са безброй Mr. Green

) той винаги е до мен опитвайки се да ме успокой по всякакъв начин, за което съм му много благодарна и много си го обичкам Embarassed

# 2 11 май 2006, 12:34 ч.

Варна
Мнения: 3 889

И моята половинка реагира прекрасно, даже е по-голям оптимист от мен и непрекъснато ме окуражава. В началото бях много отчаяна и дори го питах какво мисли по въпроса за осиновяване, в случай че стигнем до там. И на това реагира положително Grinning

Ако при вас има проблем, опитай се да изясниш какво точно го притеснява. Познавам мъже, които се нервят от ходенето по лекари и болници, дори когато се отнася до детето им. Да не е това?
Ако пък проблемът е в това, че ти (засега) не му раждаш дете, не знам какво да те посъветвам. Аз бих го попитала как би очаквал да реагирам аз, ако в един момент се окаже, че и той има здравословен проблем, който е пречка по пътя към бебето. Нека се постави от твоята страна.
Дано се включат момичета с такъв "опит".

Пожелавам ти всичко да се оправи!

# 3 11 май 2006, 12:35 ч.

Мнения: 1 320

При нас винаги протича по един и същ начин-аз само при споменаването на някакъв проблем /който може и да имам, ама може и да нямам/ почвам едно неистово ровене в нета за търсене на решения Simple Smile

. Той започва да ми се кара да не се шашкам предварително и винаги казва: "Ще го мислим, когато му дойде времето". Но като цяло винаги ме успокоява, а аз срамувайки се от прекалено емоционалните си реакции, гледам да ги изразявам по-малко.
С една дума винаги ме успокоява и аз много разчитам на него. Simple Smile

P.S. При нас има проблемчета и при двамата

# 4 11 май 2006, 12:48 ч.

Мнения: 4 324

В случаи на проблеми като нашите в което и да било семейство, най-лошото нещо са обвиненията, без значение в кого е причината. С обвинения и съжаления проблемите не се решават, а май само се задълбочава.

Много съжалявам ако на теб се налага да изживяваш подобно нещо Sad

# 5 11 май 2006, 13:53 ч.

Мнения: 3 715

До мен е винаги.

# 6 11 май 2006, 13:58 ч.

София/Варна
Мнения: 2 413

и моето половинче винаги е до мен ... обикновено аз съм адски критична и безпощадна към себе си, а то все ме успокоява Heart Eyes

# 7 11 май 2006, 15:27 ч.

Мнения: 229

Ако не беше половинката, сигурно нямаше да се справя с лечението и проблемите. Съпруга ми е голям оптимист и заразява и мен с енергията да се боря до край. Когато ми поставиха диагноза- запушени тръби, му ревнах по телефона, а той веднага дотърча при мен да ме успокоява. След това беше негова инициативата да търсим подходящия лекар, да намерим пари за инвитро. Той беше човека, който ме подкрепяше изцяло, през всичко сме минали заедно.
Ако нямаш подрепата на любимия човек, трудностите се удвояват. Съжалявам, ако имаш подобен проблем, но не се отказвай, един ден ще успееш! newsm10

# 8 11 май 2006, 16:10 ч.

Цитат на: Stefani в чт, 11 май 2006, 11:36

Ако не беше милото да се бях отказала вече, много ме подкрепя!

# 9 11 май 2006, 16:30 ч.

София
Мнения: 7 242

Винаги е бил до мен и никога не е показал, че за него има значение, че имам проблем. Преди време дори той ми беше предложил да помислим за осиновяване. Винаги ще съм му благодарна за отношението му и ще се смятам за голяма късметлийка, че имам мъж като него.
Единствено се дразни, когато загубя вяра или прекаля с разсъжденията на тема какво ми е, какво още мога да направя и т.н /както при Момиче/.

# 10 11 май 2006, 16:35 ч.

Мнения: 195

Радвам се за вас момичета.
Проблемът е, че ми откриха ниско съдържание на уреаплазма уреалитика. Моето момче обвини мен, защото аз съм първата за която си е свалил презерватива.
Прие го като да съм му причинила смъртоносно заразяване, въпреки, че се лекува сравнително лесно и поне от половината от жените имат този организъм.
Може пък и да е прав, не знам.
Дано кризата премине.

# 11 11 май 2006, 16:50 ч.

Мнения: 3 376

Може би го е казал само като моментен гневен импулс. Според мен не е вложил дълбоки чувства в това. Не си го слагай на сърцето, обясни му го това, че почти всяка жена ги има. И ако това ще те успокои, и ние имахме една моментна криза с мъжа ми, заради неуспехите в бебеправенето. Случват се такива работи. Успешно лечение и скоро да се похвалите! Peace

# 12 11 май 2006, 19:30 ч.

Мнения: 78

Stefani много е трудно. Понякога човека до теб се плаши много когато се случат такива неща. Ние се разделяхме сто пъти когато се появиха проблемите. Може би е просто уплашен. Колко пъти съм чувала думите защо всичко трябва да е толкова сложно. Като си помислиш повечето двойки които те заобикалят нямат проблеми и всеки си мисли ами неможе да се случи това на мен. Дай му време. Не се плаши от думите които говори ако не промени мнението си значи ПРОСТО НЕ Е ТОЙ. Целувам те миличка УСПЕХ bouquet

# 13 11 май 2006, 19:33 ч.

Мнения: 307

Ние осем години чакахме първото си детенце.
През това време не чух нито една лоша дума или упрек,а проблемите изникваха един след друг и бяха изцяло свързани с мен. През цялото време имах подкрепата му,разбирането,приятелството и любовта му.
Не знам дали има по-голяма проверка за отношенията на една двойка от борбата със стерилитета.Както се казва "ако оцелеете в това,ще оцелеете във всичко".
Използвам възможността да му кажа:
"Ники,благодаря!"

Последна редакция: чт, 11 май 2006, 19:53 от ЦеНи

# 14 12 май 2006, 09:00 ч.

Мнения: 195

Благодаря Гризка,
Благодаря Еммма,

Макар да не желая на никоя двойка такъв проблем малко ме успокоява факта, че и други го преживяват, но хубавото е, че се изправят и продължават напред.
Наистина, много е уплашен, и най-лошото е, че ми е загубил доверие, за нещо, което не е факт от връзката ни. Много го убеждавах, че доста жени имат този организъм, който успешно се лекува. Дори наблегнах и на възможността, че макар и малка да е вероятността може да се получи и по други причини (освен полово предаване), търсех начини да го направя по-снизходителен, но без успех. В крайна сметка аз избрах да кажа истината и вината не би трябвало е толкова голяма. Като си помисля, че има жени, които не казват всичко на съпрузите си, ме побиват тръпки, но се и питам: щеше ли този проблем да го разберем ако не правих микробиология преди цветната снимка (не съм имала никакви проблеми от рода на инфекции).
Еммма, и при нас когато сме били в тежки моменти често съм чувала думите "защо трябва да е толкова сложно", е успявала съм да внасям оптимизъм в отношенията ни, но в този случай не успях.
Той е чувствителен и раним и ми е гневен за това и ако изобщо му мине, то ще е много трудно и дълго. Ние си имаме проблем и от възрастов характер, с който той, въпреки любовта, явно не може да преглътне.
Засега сме разделени Cry

Дано имаме късмета да го преживеем след време и сили да приема края ако така е речено да бъде.

Благодаря ви за подкрепата и скорошни успехи на всички вас!

Последна редакция: пт, 12 май 2006, 09:09 от Stefani

# 15 12 май 2006, 09:37 ч.

Мнения: 3 376

Съжалявам, че се е стигнало до там, Стефани Sad

Но както каза Емма по-горе: ако не оцелее връзката ви на това изпитание, значи просто не е ТОЙ човека! Разбирам уплахата му, но просто трябва да ти повярва или да се отдръпне за винаги. Ако мъжете ни ни подозираха заради всяка бактерия която ни открият, то 80% от жените трябваше да бъдем заклеймени като прелюбодейки. Дано всичко се развие по най-добрия за теб начин. Късмет Peace

# 16 12 май 2006, 10:00 ч.

Мнения: 78

Искам само да ти кажа, че проблема с възрастта ми е до болка познат. Ние имаме 13 год. разлика. Просто в такъв момент, особенно когато нямат детенце до момента, го искат повече от всичко друго и най вече ако може да стане от днес за утре. Може би по- ясно осъзнават колко е жестоко да те притиска времето. Разбирам те напълно как се чувстваш. Не се предавай. Усмихвай се повече и пак ти казвам дай му малко време. bouquet

# 17 12 май 2006, 10:10 ч.

Мнения: 1 320

Съгласна съм, че борбата със стерилитета е едно от най-сериозните изпитания, през които минава една двойка. Чак сега осъзнах колко много значи моето момче за мен и колко много разчитам на него за всичко.
Стефани, съжалявам за всичко, което ти се случва, знам, че от страни лесно се дават съвети, но може би това е изпитанието, през което трябва да минете, за да сте сигурни, че сте един за друг. Желая ти късмет и да се преборите със ситуацията!

# 18 12 май 2006, 10:14 ч.

Мнения: 195

Благодаря ви момичета,

Страшно много ми помагате като ме разбирате и съчувствате.
Ще ви послушам, няма да приемам ситуацията като край, просто ще му дам време сам да осъзнае случилото се. Дано наистина любовта ни да оцелее, и дано казаните думи да не изразяват истинското му чувство към мен.
Зная, че много двойки като нас са изложени на същите терзания в отношенията си и ще оценя всяко мнение, съвет и подкрепа.

# 19 12 май 2006, 14:09 ч.

Мнения: 264

до мен е неотлъчно и съм му безкрайно благодарна! оженихме се преди година и нещо и аз изобщо не очаквах,че няма да забременея бързо след като престанахме да се пазим... след като мина 1 година в безуспешни опити си направихме някои изследвания, кото обаче така и не се изясни какъв е проблема.. аз се поуспокоих, но при всяка нова менструация се чувстах все повече отачаяна и в такива моменти той успява да повдигне духа ми и да напомни, че ме обича и нищо друго не е от значение, и дори и да не мога да забременея има толкова много дечица, които си нямат семейство. това опредлено ни сближава и сплотява и съм щастлива,че е до мен!

# 20 12 май 2006, 15:29 ч.

Мнения: 1 951

Винаги ме успокоява и ми помага защото обикновенно изпадам в паника. По скоро аз съм тази която мрънка когато има проблем при него и то не защото има проблем а защото не проявява достатъчно (според мен) ентусиазъм за решаването му.

С риск да те обидя бих ти казала че на твое място дори отново да се съберете добре бих си помислила дали искам да съм с мъж който реагира така за дребни проблеми.

Успех Hug

# 21 12 май 2006, 15:38 ч.

София
Мнения: 6 260

Момичета, всички тези неща, които пишем са наистина лични, но когато все не се получаваше и не се получаваше, аз се заравях в нета и виждах, че не само аз имам проблем, че не съм сама. Заричах се, че някой ден и аз ще напиша нещо за себе си, колкото и да е лично, за да се почувства поне малко по-добре някой друг в подобна на моята ситуация. След като вече стана ясно, че ще се наложи оперативна намеса при мен, с мъжа ми наистина най-накрая започнахме да се отчайваме. Тогава аз му казах, че няма да го лишавам от възможността да стане баща и ако иска веднага можем да се разделим, че без проблеми ще му дам развод. Никога няма да забравя погледа му и неговия отговор: "Ти наистина ли мислиш, че ще го направя?". Тези негови думи сякаш помогнаха да се отърся от нещо лошо и след около месец се разбра, че съм бременна - без операция! Ако човекът до вас не ви приема такава каквато сте, сигурни ли сте, че това е най-добрият избор? Думите звучат тежко, но не трябва да се отчайвате, да се самообвинявате и предавате! А и наистина има толкова много детски очи, които копнеят за любов и семейно огнище...

# 22 15 май 2006, 09:21 ч.

Мнения: 195

Огромна благодарност на всички момичета. Радвам се, че ви има.
Вдъхнахте ми силата, от която имах нужда да се преборя с отчаянието. Наистина бяхте прави, че в такъв момент гневът засенчва всички други чувства и аз скрито се надявах, че той е моментен докато любовта остава и в крайна сметка побеждава.
Сега сме малко по-спокойни след като ядът стихна и изплуваха чувството на непроменената обич между нас.
Вярно е, ще ни е нужно време, трябва да изхвърлим от нас проблема и искрено се надявам, че бъдещето ни ще е по-добро.

# 23 16 май 2006, 21:24 ч.

Мнения: 229

Мечтата ти ще се сбъдне, през каквото и да минете. След това тези проблеми ще ви се виждат маловажни. Успех! bouquet

# 24 24 май 2006, 18:19 ч.

Мнения: 157

За мен едно е сигурно - мъжът, за когото се омъжих е единствения, от който бих искала да имам деца. А и той толкова обича децата...И понеже дори след годежа се пазихме още около 2 месеца, мислехме, че работата ще стане от раз. Да, ама не! И аз нетърпеливо изтичах при сем. лекарка...Оказа се, че имам кисти, за което му ревах на рамото, сякаш са ми дали смъртна присъда... smile3514

Обаче изчетох доста неща тук и му казах, че и с кисти се забременява, а той все ми повтаря, че единственото, което трябва да правя за да имаме бебе е "повече да се усмихвам". как да не го обичам?! loveuuu

А и мисля, че е прав! психиката е страшно нещо...

Последна редакция: чт, 25 май 2006, 17:19 от Дияна77

# 25 24 май 2006, 19:29 ч.

Pri men sushto nqma problem otnosno polovinkata mi.Az sum tazi,koqto plache, pravi krizi,kreshti a toi,spokoen.Vsichko priema spokoino,kazva mi samo che taka e pisano i che bebo shte stane no shte trqbva vreme.Kazah my, che e nujna spermograma i dori iska da se obajdam,za da iskam po-predna data.Ta taka Simple Smile

Ne znam kakvo bih pravila bez nego..

# 26 26 май 2006, 16:39 ч.

Мнения: 733

Когато направих аборта по медицински показания, и после операцията от която можеше да се събудя без матка си мислех, че това е края. Той беше до мен и ме успокояваше, че всичко ще си дойде на място и ето дойде си. Много съм му благодарна, че беше до мен и ме подкрепяше, макар да е е от тези които подкрепят уж без да искат Laughing

, но от това ми става даже много мило по някога

Препоръчани теми

Хормонални изследвания - 11

Дългото чакане след трансфер- тема 112

ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ! Какво сме направили до сега?

Клиника Афродита - доволни настоящи и бъдещи майки (7)

Причина:

Причина: