Публикувана: 11 май 2006, 11:36 ч.
Последно мнение: 26 май 2006, 16:39 ч.

Как реагира половинката Ви когато ви открият проблем?

1 755
26
1

# 15 12 май 2006, 09:37 ч.

Мнения: 3 376

Съжалявам, че се е стигнало до там, Стефани Sad

Но както каза Емма по-горе: ако не оцелее връзката ви на това изпитание, значи просто не е ТОЙ човека! Разбирам уплахата му, но просто трябва да ти повярва или да се отдръпне за винаги. Ако мъжете ни ни подозираха заради всяка бактерия която ни открият, то 80% от жените трябваше да бъдем заклеймени като прелюбодейки. Дано всичко се развие по най-добрия за теб начин. Късмет Peace

# 16 12 май 2006, 10:00 ч.

Мнения: 78

Искам само да ти кажа, че проблема с възрастта ми е до болка познат. Ние имаме 13 год. разлика. Просто в такъв момент, особенно когато нямат детенце до момента, го искат повече от всичко друго и най вече ако може да стане от днес за утре. Може би по- ясно осъзнават колко е жестоко да те притиска времето. Разбирам те напълно как се чувстваш. Не се предавай. Усмихвай се повече и пак ти казвам дай му малко време. bouquet

# 17 12 май 2006, 10:10 ч.

Мнения: 1 320

Съгласна съм, че борбата със стерилитета е едно от най-сериозните изпитания, през които минава една двойка. Чак сега осъзнах колко много значи моето момче за мен и колко много разчитам на него за всичко.
Стефани, съжалявам за всичко, което ти се случва, знам, че от страни лесно се дават съвети, но може би това е изпитанието, през което трябва да минете, за да сте сигурни, че сте един за друг. Желая ти късмет и да се преборите със ситуацията!

# 18 12 май 2006, 10:14 ч.

Мнения: 195

Благодаря ви момичета,

Страшно много ми помагате като ме разбирате и съчувствате.
Ще ви послушам, няма да приемам ситуацията като край, просто ще му дам време сам да осъзнае случилото се. Дано наистина любовта ни да оцелее, и дано казаните думи да не изразяват истинското му чувство към мен.
Зная, че много двойки като нас са изложени на същите терзания в отношенията си и ще оценя всяко мнение, съвет и подкрепа.

# 19 12 май 2006, 14:09 ч.

Мнения: 264

до мен е неотлъчно и съм му безкрайно благодарна! оженихме се преди година и нещо и аз изобщо не очаквах,че няма да забременея бързо след като престанахме да се пазим... след като мина 1 година в безуспешни опити си направихме някои изследвания, кото обаче така и не се изясни какъв е проблема.. аз се поуспокоих, но при всяка нова менструация се чувстах все повече отачаяна и в такива моменти той успява да повдигне духа ми и да напомни, че ме обича и нищо друго не е от значение, и дори и да не мога да забременея има толкова много дечица, които си нямат семейство. това опредлено ни сближава и сплотява и съм щастлива,че е до мен!

# 20 12 май 2006, 15:29 ч.

Мнения: 1 951

Винаги ме успокоява и ми помага защото обикновенно изпадам в паника. По скоро аз съм тази която мрънка когато има проблем при него и то не защото има проблем а защото не проявява достатъчно (според мен) ентусиазъм за решаването му.

С риск да те обидя бих ти казала че на твое място дори отново да се съберете добре бих си помислила дали искам да съм с мъж който реагира така за дребни проблеми.

Успех Hug

# 21 12 май 2006, 15:38 ч.

София
Мнения: 6 260

Момичета, всички тези неща, които пишем са наистина лични, но когато все не се получаваше и не се получаваше, аз се заравях в нета и виждах, че не само аз имам проблем, че не съм сама. Заричах се, че някой ден и аз ще напиша нещо за себе си, колкото и да е лично, за да се почувства поне малко по-добре някой друг в подобна на моята ситуация. След като вече стана ясно, че ще се наложи оперативна намеса при мен, с мъжа ми наистина най-накрая започнахме да се отчайваме. Тогава аз му казах, че няма да го лишавам от възможността да стане баща и ако иска веднага можем да се разделим, че без проблеми ще му дам развод. Никога няма да забравя погледа му и неговия отговор: "Ти наистина ли мислиш, че ще го направя?". Тези негови думи сякаш помогнаха да се отърся от нещо лошо и след около месец се разбра, че съм бременна - без операция! Ако човекът до вас не ви приема такава каквато сте, сигурни ли сте, че това е най-добрият избор? Думите звучат тежко, но не трябва да се отчайвате, да се самообвинявате и предавате! А и наистина има толкова много детски очи, които копнеят за любов и семейно огнище...

# 22 15 май 2006, 09:21 ч.

Мнения: 195

Огромна благодарност на всички момичета. Радвам се, че ви има.
Вдъхнахте ми силата, от която имах нужда да се преборя с отчаянието. Наистина бяхте прави, че в такъв момент гневът засенчва всички други чувства и аз скрито се надявах, че той е моментен докато любовта остава и в крайна сметка побеждава.
Сега сме малко по-спокойни след като ядът стихна и изплуваха чувството на непроменената обич между нас.
Вярно е, ще ни е нужно време, трябва да изхвърлим от нас проблема и искрено се надявам, че бъдещето ни ще е по-добро.

# 23 16 май 2006, 21:24 ч.

Мнения: 229

Мечтата ти ще се сбъдне, през каквото и да минете. След това тези проблеми ще ви се виждат маловажни. Успех! bouquet

# 24 24 май 2006, 18:19 ч.

Мнения: 157

За мен едно е сигурно - мъжът, за когото се омъжих е единствения, от който бих искала да имам деца. А и той толкова обича децата...И понеже дори след годежа се пазихме още около 2 месеца, мислехме, че работата ще стане от раз. Да, ама не! И аз нетърпеливо изтичах при сем. лекарка...Оказа се, че имам кисти, за което му ревах на рамото, сякаш са ми дали смъртна присъда... smile3514

Обаче изчетох доста неща тук и му казах, че и с кисти се забременява, а той все ми повтаря, че единственото, което трябва да правя за да имаме бебе е "повече да се усмихвам". как да не го обичам?! loveuuu

А и мисля, че е прав! психиката е страшно нещо...

Последна редакция: чт, 25 май 2006, 17:19 от Дияна77

# 25 24 май 2006, 19:29 ч.

Pri men sushto nqma problem otnosno polovinkata mi.Az sum tazi,koqto plache, pravi krizi,kreshti a toi,spokoen.Vsichko priema spokoino,kazva mi samo che taka e pisano i che bebo shte stane no shte trqbva vreme.Kazah my, che e nujna spermograma i dori iska da se obajdam,za da iskam po-predna data.Ta taka Simple Smile

Ne znam kakvo bih pravila bez nego..

# 26 26 май 2006, 16:39 ч.

Мнения: 733

Когато направих аборта по медицински показания, и после операцията от която можеше да се събудя без матка си мислех, че това е края. Той беше до мен и ме успокояваше, че всичко ще си дойде на място и ето дойде си. Много съм му благодарна, че беше до мен и ме подкрепяше, макар да е е от тези които подкрепят уж без да искат Laughing

, но от това ми става даже много мило по някога

Препоръчани теми

Дългото чакане след трансфер- тема 112

Предстои ми Инвитро/ИКСИ - Да поговорим - тема 88

МЪЖКИ ФАКТОР - спермограма, витамини, съвети - Тема 19

Донорски яйцеклетки - група на мами, които са заченали и родили с ДЯ

Причина:

Причина: