Мами над 40 годишна възраст 2 (продължение)

  • 22 922
  • 323
  •   1
Отговори
  • Мнения: 219
Момичета, престраших се аз да пусна новата тема.
Радвам се, че тя намира горещи  привърженици, последователи и приятели.

Като за начало мога и аз да споделя, че за  близнаците се радваха всички - и близки, и далечни. Беше ми много приятно. От време на време обаче си казвам, че искам още деца. И наистина е така, но не мисля, че е възможно, но това едруг въпрос. Но не пречи да си искам и да го казвам. С изненада установявам, че желанието ми се посреща направо с негативизъм, при това от най-близките с изключение на мъжа ми. Все едно не са същите хора. Доста съм озадачена. Но тъй като нещата са в сферите на мечтите, не се връзвам и на реакциите. Това, което споделяте е меко казано притеснително. Според мен обаче най-важното са собствените ни семейства. Ако там намираме топлина и подкрепа, ще можем да издържим лошотиите на другите хора.

Последна редакция: пт, 11 авг 2006, 10:02 от dustin

# 1
  • гр. софия
  • Мнения: 190
винаги съм искала 3 деца, но едвам се престраших- сега имам 7 месечно бебенце и кака на 10 години. върнах се на работа и се чувствам удоволетворена- имам прекрасни деца, работя, разбираме се в къщи и всичко е ок. даже сериозно се замислям и за трето, но след 2 год. кураж ми дават и новите промени в закона/90% от заплатата до 9 месеца/. това ще реши много жени да станат майки. така че живот и здраве може би ще бъда майка на 40 год. интересно ми е какво мислите- редно ли е?

# 2
  • на село
  • Мнения: 1 028
Защо не? Смятам че няма нищо нередно да станеш майка след 40. Аз лично много им се кефя на такива мами  bouquet! Мисля че те подхождат много по- зряло към децата си, по- спокойни са, знаят какво искат от живота. Аз съм почти на 30 и след време искам и второ дете, но чак когато Ивето порасне. Тогава ще съм на около 40. Живот и здраве де! Нали знаете ,  то човек предполага ама Господ....

Последна редакция: пт, 11 авг 2006, 13:47 от tatyana_77

# 3
  • Мнения: 73
ЗдравейрМТС Laughing В предишната тема се появих за първи път със същия проблем - на 44 съм и преживявам страховете и притесненията и от възраст, и от усложнения и спонтанните си аборти...да спра тук. Иначе съм перфектен теоретик, умея да насочвам хората към методики за справяне с проблемни ситуации, прилагам терапевтични модели и пр...Наясно съм с процесите на автогенен тренинт, наясно съм и с това, че силата за справяне е в нас самите. Всеки от нас притежава безпогрешния вътрешен взор, "другото ни Аз", интуицията или както го наричат езотеричните умове - връзката с висшето ни АЗ. Ако се замислиш и подредиш не по степен на важност, а според осъществените неща  живота си, ще установиш, че си една УСПЯЛА В ЖИТЕЙСКИ ПЛАН ЖЕНА  bouquetИмаш важните неща - дом, семейство, здрави деца, любов, подкрепа и разбирателство familyПритесненията ти произтичат от общия фон на живота на всички ни. Все още обществените нагласи слагат под въпрос пълноценността на евентуалното майчинство на жените над 40. Знаеш ли, че според една друга скала на жизненост ние сме в разцвета си - и на тялото, и на душата. НОсим в нас потнциал за много години напред. От нас , от състоянието на Духа ни зависи как се чувства тялото ни. Ако отместиш всички условности - несигурно бъдеще, несигурност в работата, несигурност дали изобщо ще се събудим утре - какво остава- отношенията, които грижливо си градила години наред, усмивките на децата ти, ласките на мъжа ти, любовта в семейството, първи усмивчици, първи зъбчета, първи думички... newsm04 newsm07 txtlovesКАКВО ТЕ ИНТЕРЕСУВА КАВО МИСЛЯТ ОСТАНАЛИТЕ, ЩОМ МОЖЕШ ДА ГО ПРЕЖИВЕЕШ ОТНОВО! ПОСЛУШАЙ СЪРЦЕТО СИ - ГОТОВА СИ!  bouquet

# 4
  • Мнения: 73
Здравей,Dustin! ПРеди време, когато четох историята ти, се радвах заедно с теб. newsm51 Искам да ти кажа, че знам как се чувстваш, знам какво е да искаш още деца и да те спира неразбирането или мълчаливото неодобрение на роднини или родители. Ужасно е да ти го призная, но наред със спонтанните аборти, направих един и по желане, защото не успях да се справя със страха си от неодобрението. Знам, че няма прошка за мен и не го споделям, за да получа успокоение. Не го заслужавам. НАй-вероятно затова не ми се дава сега и детето, което толкова искам. Когато минаха 2 години и преживях още един спонтанен аборт, започнах да си мисля, че това е краят ми като жена, способна да ражда деца. С всичко това искам да ти кажа, че те разбирам и подкрепям.Страхотно е, че мъжа ти те подкрепя, При мъжете същинското бащинско отношение се появява доста по-късно - към 4-5 год от развитието на децата. Сега той се радва, обича ги, но все още не е като нас Laughing LaughingНие го носим от раждането си със себе си - майчинското.
Мога да ти помогна да се справиш с това, ако считаш, че имаш проблем. Пиши ми.Дани

Последна редакция: пт, 11 авг 2006, 13:51 от averbod

# 5
  • Мнения: 219
Averbod, благодаря ти за хубавите думи. Писах ти на лични.

# 6
  • Шотландия
  • Мнения: 2 855
Искам да ти кажа, че знам как се чувстваш, знам какво е да искаш още деца и да те спира неразбирането или мълчаливото неодобрение на роднини или родители. Ужасно е да ти го призная, но наред със спонтанните аборти, направих един и по желане, защото не успях да се справя със страха си от неодобрението. Знам, че няма прошка за мен и не го споделям, за да получа успокоение. Не го заслужавам. НАй-вероятно затова не ми се дава сега и детето, което толкова искам. Когато минаха 2 години и преживях още един спонтанен аборт, започнах да си мисля, че това е краят ми като жена, способна да ражда деца. С всичко това искам да ти кажа, че те разбирам и подкрепям.

Дани, пиша това със съзнанието, че едва ли ще ти кажа нещо ново - имайки предвид опита ти и, вероятно, квалификацията. Но ще си позволя да не се съглася за отношението ти към аборта, който си направила и за прошката...  Ти си човекът, който вероятно е казвал на другите много пъти, че всеки прави най-доброто, на което е способен към дадения момент. Няма идеални хора и не би трябвало да очакваме от себе си да сме идеални винаги. Всички правим грешки.  Зная, че е трудно понякога да обърнеш това, което казваш на другите, към себе си и да го приложиш. Често сме най-строги към себе си, дори когато сме се научили да прощаваме на другите...

Ще предложа една друга гледна точка - децата идват в живота ни, тогава, когато трябва. Когато могат да изиграят ролята си, да изпълнят "договора" си, ако щеш. Те са едни от най-големите ни учители... Ако детето още не идва, независимо по каква физическа причина, значи има нещо още да се направи, за да може родителят да бъде готов за това ново човече, което трябва да отгледа и пусне да гради света...

"Не ми се дава" е фраза, която и аз употребих няколко пъти, като говорех за моя спонтанен аборт...  Докато осъзнах, че това е начин да поставя отговорността другаде, а не да я поема аз. НИЕ сме тези, които създаваме живота си. Понякога грешим и понасяме последствия, но всяко наше действие е една крачка напред. Ако някъде има бариери пред това, което искаме, поставяме ги всъщност ние....

Може би спонтанният аборт е едно напомняне - че вече сме близко, че трябва още мъничко любов да съберем, както сме правили досега, за да можем да я даваме в изобилие на света, на малкото човече, което искаме да се роди и да гради...  Не да скърбим и да се разочароваме, а да вървим напред, без да мислим за себе си...

Виждам, че помагаш на другите.  bouquet Вероятно си много близко вече... Близко до момента, когато наред с надеждата, вярата, се появява Знанието - като в "знам, че ще имам дете".

Искрено го желая на всички мами - не се предавайте, щом ние чувстваме, че можем - значи можем!

# 7
  • Варна
  • Мнения: 2 133
Аз лично се притеснявам от риска климактериумът да връхлети неочаквано рано. Знаете ли каква е вероятността това да стане преди 40-45 години? За рисковете... всеки си знае страховете. Хорското неодобрение, обаче, изобщо не ми е проблем, не ми е бил, въпрос на гледна точка - всеки да си мисли каквото иска, животът ни не го живеят те, нали?

# 8
  • Шотландия
  • Мнения: 2 855
Аз лично се притеснявам от риска климактериумът да връхлети неочаквано рано. Знаете ли каква е вероятността това да стане преди 40-45 години? За рисковете... всеки си знае страховете. Хорското неодобрение, обаче, изобщо не ми е проблем, не ми е бил, въпрос на гледна точка - всеки да си мисли каквото иска, животът ни не го живеят те, нали?
Питаш за вероятност - сигурно статистическа. Недей. Статистиката не може да диктува живота ни - обратно, резултатите от нашия живот образуват статистиката след това. Така че попитай себе си - искаш ли дете, или искаш климактериум. Запомни отговора и го кажи на тялото си - знаеш къде е главният компютър, който го командва, нали?  Grinning

# 9
  • Мнения: 3 069
Здравейте и от нас  bouquet
По темата - не ме интересува кой какво мисли за мен, решението да имам трето дете е взето от мен и съпруга ми.По важно е ние да го искаме и да се подкрепяме а не хорското мнение  или това на роднините.
Averbod  ,   много съжелявам за всичко което си преживяля, но това не означава, че трябва да се откажеш от желанието си.Прекалено много се раздаваш на хората, не мислиш ли, че е време да помислиш и за себе си???Бъди малко егоист, ако ти не помислиш за себе си не чакай друг да  го направи!
malina_m   ,   наистина риска от ранен климактериум вече е много голям.Имам позната която на 32 години я сполетя това.
От всичко на света най-лошото е да се самообвиняваме, да търсим винаги вината 1-во в себе си.Това е равносилно на самоубийство, казвам го от собствен опит след прекарана много тежка депресия през 1998г.Понякога ни се иска да мислим позитивно но нещо от вътре ни кара да не можем да се зарадваме на нищо.
Пожелавам на всички повече сили и кураж за постигане на желаното!
Прегръщам ви силно Hug

# 10
  • Варна
  • Мнения: 2 133
emoli, ужас! Приятелката ти трябва да е доста силен човек, за да премине през това, ако е искала деца...
Milla, благодаря, че си го написала...
Желая ви сбъднати бебешки мечти!  Hug

# 11
  • Шотландия
  • Мнения: 2 855
emoli, ужас! Приятелката ти трябва да е доста силен човек, за да премине през това, ако е искала деца...
Milla, благодаря, че си го написала...
Желая ви сбъднати бебешки мечти!  Hug

Няма защо, Малинка - на мене пък ми хареса твоето пожелание! Благодаря!   bouquet

# 12
  • видин
  • Мнения: 358
здравейте,
и аз скато емоли да споделя, че да станеш майка за трети път , при това на 40 наистина е страхотно.
кураж на тези, които имат нужда.

# 13
  • Мнения: 3 069
здравейте,
и аз скато емоли да споделя, че да станеш майка за трети път , при това на 40 наистина е страхотно.
кураж на тези, които имат нужда.


Страхотно е наистина, но е доста по-трудно да се гледа бебок на 40 години.Когато бях на 20 не беше толкова изморително Simple Smile

# 14
  • Мнения: 88
Момичета, по повод климактериума - преди две години - бях на 38, цикълът ми закъсня, отидох на една "докторка", която директно ми заяви - какви съмнения за бременност, ти си влязла в критическата!!! После се оказа бременност. Действително бебчо не издържа, сърдечната дейност спря в 13 седмица, но не поради критическа. После попаднах на читав доктор, да е жив и здрав и след пълни изследвания се оказа, че количеството прогестерон е недостатъчно. Т.е. ако това се е установило при предишната бременност е можело да се помогне/стига всичко друго да е наред/. Е сега "помогна", в началото на тази бременност пак бях с намален прогестерон, тъпкаха ме с утрогестан 3 месеца и........в предходната част на темата се похвалих, че прясно прясно съм се сдобила с момченца. Здраво, голямо, с чудесен апетит. Та настоящият ми доктор каза, че с чиста съвест можем да поработим за трето. Та така с моя климактериум....

Общи условия

Активация на акаунт