Иска само да я носим като излезем навън....

  • 1 319
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 619
Малката е на 1 година и 10 месеца. Открай време стана голям проблем с излизането....Отпреди доста време отказа количка и колело и ходеше пеш без проблем. Но сега вече иска само носене, а ако откажем настъпва страхотен неистов рев, който не спира поне половин час....
Дайте съвет какво да правим! Наистина не се търпи вече... Sad

# 1
  • Мнения: 3 323
Налага ти се! Видяла е че минава номера. Или излизайте с количката, или и обясни че не можеш вече да я носиш, защото е кака...Че като стигнете до еди къде си ще направиш еди какво си... подкуп е знам, но ако друго не помага....

# 2
  • Мнения: 3 804
Малката е на 1 година и 10 месеца. Открай време стана голям проблем с излизането....Отпреди доста време отказа количка и колело и ходеше пеш без проблем. Но сега вече иска само носене, а ако откажем настъпва страхотен неистов рев, който не спира поне половин час....
Дайте съвет какво да правим! Наистина не се търпи вече... Sad
ние сме с същия проблем само че сме с месец по малки,ина4е не се спира,но навън #2gunfire #2gunfire #2gunfire

# 3
  • Мнения: 2 292
и моят син прави абсолютно същото, четох, че е период "залепен за мама" и искат непрестанно да се гушкат, или искат да ходят, но се умарят, но пек не искат ограничени и врзани  в количката. Период е, ще мине , но пък вече останах без кръст. Последната разходка успях да го задържа в количката, когато не ходеше, като му отвличах вниманието и непрестанно му показах разни неща .. .виж трамвай , автобус ... я виж едно куче , котка, цвете, вентилатор ... хапни сега един геврек, но не го носих . Тежи ужас.

# 4
  • Мнения: 1 327
и аз имах същия проблем, преди месец някъде си ходеше пеша без проблем, но пък аз се усетих, че ми липсва гушкането, защото май само тогава се гушкаме... и като гледа филмче, през останалото време щурее.........

# 5
  • София
  • Мнения: 15 219
Иво също мина през подобен период.
Гушках го, какво да го правя...... Гледах да нямам много други багажи за мъкнене и се разнасяхме на ръце. После му мина и хукна по улиците-изобщо не искаше и ръка да ми даде.

# 6
  • София
  • Мнения: 2 356
точно такъв ми е проблема, или се носим или ходи накъдето си иска, затова още сме с количката до яслата и обратно.

# 7
  • Мнения: 374
И ние още ходим с количката, а сме на 2г 2 мес. Предпочитам като се измори да я возя, отколкото да я нося. Не ме интересува, че ни гледат понякога странно. Кръстът и гърбът ми са по-важни! Освен това като взема нейната раничка с нейния багаж, като напазаря 2-3 торбички от магазина и като взема и нея да нося и да пълзя като мравка в горещината, отстрани сигурно изглеждам наистина смешно и жалко. Поносвам я от време на време, но за малко.

# 8
  • Мнения: 1 426
Ние си се гушкахме без проблеми. Това е период, който минава, никого не са носили на ръце цял живот.

# 9
  • Мнения: 2 220
И ние сме така... Може да бяга без проблем дълго време, но хванат ли е за ръката ми - капва на 10-тата крачка  Mr. Green Не м исе излиза с количката, защото е тежка, а и често ми е непосилно да се справям и с нея, и с детето. Дано наистина е период, защото на по-далечни разстояния вече просто не ми се ходи...

# 10
  • Мнения: 2 237
И аз непрекъснато нося Калина на ръце.Където и да отидем тя не желае да ходи и почва да се тръшка да я нося.Дори до детската площадка иска да я нося.Питам се тогава това каква разходка е като тя дефакто и една крачка не прави  Sad Да не говорим че мен вече не ми останаха кръст,гръб,бъбреци и т.н.И операцията даже ме боли ама кой ме пита.....Ето вчера ходихме при лекарката...За целта мъкнах Калина до спирката на автобуса и когато стигнахме ,тя отказа да седне в спирката а искаше през цялото време да я държа права докато чакаме рейса.Всеки мой опит да я пусна поне за малко завършваше с луди писъци и крясъци и неразбиращи погледи от хората на спирката.Излишно е да казвам че всичко ме заболя,останаха без ръце.
Най-лошото е че иска и у дома да я нося,пищи истерично ако не го направя и съседите вече ме гледат на кръв....
Говоря и непрекъснато.Превивам се от болка и казвам че повече не мога да я нося.Не.Тя не се трогва от нищо.Ако я пусна почва да пищи и да се преплита в краката ми,така ще ме спъне и ще падна върху нея.Така че избор нямам.Почвам вече да се чудя дали не е време за някое шамарче по дупето (с риск това ми изказване да ви възмути) защото явно друго не помага.
Не знам период ли е или не,но знам че ако продължава ще се озова в болница с бъбречна криза.....   Confused
Не може дърто магаре на 2 г и 3 м. дъ бъде носено нон стоп,че тя като бебе не е носена толкова......Приемам съвети.

# 11
  • Мнения: 24 467
Големият син на около две годинки започна да протяга редовно ръце и да хленчоти, да го взема на ръчички. Аз му казвах, че няма да стане, понеже ме болят ръцете от носене, а той премина към увещанието- "Ами тогава на гърдички"- т.е. пак на ръце, но да го гушна. Хич и не се вързах. Един ден се наложи да се приберем от пътя, тъй като изрично заявих, че такива филми няма. Не ми е минавало изобщо на ум да се карам или да шляпам- няма смисъл. Хванах го за ръката и го отведох у дома. Той се разпищя и аз просто го заведох в стаята му и му казах да ми се обади като реши че може да говори, а не да пищи и че ще излезем когато реши че може и да върви сам. Това беше. След този случай си ходеше чинно на самоход, само дето трудно го научих да държи за ръка човека, с когото върви.
Не мисля че съм му навредила, напротив. Когато нещо трябва да се научи и му е времето да се научи ще стане. Не изискваме от децата кой знае какво, но това което трябва да се направи следва да се изисква категорично. На две години детето вече подлежи на възпитание, не е малкото бебе, дето не разбира на кой свят още се намира.

# 12
  • Мнения: 2 292
blizna4e , сякаш си описала нас двамата. абсолютно същия случай. отдавам го на периода "zалепен zа мама" и се надявам да мине. от детето състрадание не очаквай о?щ иzвестно време. Ако можеш го zалъгвай с нещо интересно да стои в количката.

# 13
  • Мнения: 6 315

Имаш - оставяш я да пищи и да се тръшка колкото иска. Йоан започнах да го уча да ходи сам малко преди да стане на 2 и така го август, т.е. възрастта на Калина. Започваше да пищи, да се тръшка и плаче, но... колкото и да съм силна, той беше доста тежък и не можех да го нося. Оставях го да се тръшка, кляках/сядах до него и му казвах, че ще чакам да се нареве, но няма да го нося на ръце. На 2 години и 2-3 месеца вече беше забравил и за количка и за носене на ръце.

# 14
  • Мнения: 804
Мисля, че няма нищо притеснително в това. Все пак детето изживява нов период и хем иска да ходи хем да чувства сигурността на мама. Гушкайте си децата докато можете и колкото може повече, като пораснат други ще ги гушкат! Wink

Общи условия

Активация на акаунт