Аз лично особено мразя "Алиса в страната на чудесата". Първо, смятам сюжетът за крайно неподходящ за деца. Когато четох книгата като малка, резултатът беше, че редовно сънувах кошмари. Един особено ужасяващ, повтарящ се кошмар беше, че ме арестува Гешев /страшилището от партизанските филми/ и ме обвинява, че съм тюлен. Не обяснява защо е толкова престъпно и наказуемо да си тюлен, но аз се задушавам от ужас как аджеба ще докажа, че не съм тюлен. Сигурна съм, че Алиса и нейните перипетии с несправедливия процес бяха причината за тези кошмари. После прочетох книгата пак и като горе-долу зрял човек и ми се стори просто скучна и претенциозна. Не видях никакви проницателни метафори, които да ме накарат да запомня някаква поука. Не видях никакви герои, с които да се идентифицирам по някакъв начин или които да звучат поне малко истински или разкриващи нещо за живота. Изобщо не виждам нищо друго освен един куп халюцинации. А по принцип харесвам фантасмагории, защото например много обичам Маркес и неговия магически реализъм. Но Алиса не ми "казва" нищо и не ме вълнува хич...
Хайде вие сте на ред...